№ 20360
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110115706 по описа за 2024 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца Д.З" ЕАД неговият представител твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "Каско на МПС" на собственика на автомобил "***,
с рег. № ****, ищцовото дружество изплатило по щета № *** застрахователно обезщетение
в размер на 3 560,58 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-
транспортно проишествие, осъществено на 09.06.2023г. в град Варна. Посочва се, че според
съставения Двестранен констативен протокол за ПТП виновни за проишествието са и
двамата водачи , т.е. вторият участник - водачът , управлявал автомобил „***, застрахован
по риска "Гражданска отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество, което
поради тази причина дължи плащане на половината от застрахователното обезщетение за
щетите по автомобила "***, с рег. № ****.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „*** да
заплати на ищцовото дружество сумата от 1 795,29 лв, представляваща сбора от 1/2 част
от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (1780,29 лв) по риск "Каско на
МПС" по щета № *** за имуществените вреди на автомобил "***, с рег. № ****,
причинени при реализираното на 09.06.2023г. в град Варна пътно-транспортно
проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв), заедно с мораторната лихва за
периода от 24.10.2023г. до 19.03.2024г. в размер на 99,47 лв.
1
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените
искове. В заседанието на 11.10.2024г. , в което е даден ход на делото по същество , не се е
явил представител на ищеца , но с писмена молба от 10.10.2024г. юрисконсултът на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът – ЗАД А” оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер
според изявлението на пълномощника му в депозирания на 28.05.2024г. отговор на исковата
молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; виновното и противоправно
поведение на водача на автомобил „*** ; причинната връзка между описаните и изплатени
от ищеца щети по автомобила, застрахован по риска „Каско”, и проишествието, както и
размера на определеното и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение. Предявено е
възражение за съпричинителство от страна на водача на автомобила, застрахован по риска
„Каско” при ищеца.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете, като е оттеглил единствено оспорването на валидността на
застрахователната полица по риска „Каско на МПС” в откритото заседание на 05.07.2024г.
след представяне от ищеца на копие от екземпляр на тази полица, съдържащ подписите на
страните по нея. При устните състезания в заседанието на 11.10.2024г. юрисконсултът на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното
ПТП деликвент - водача на автомобил „*** или собственика на същия автомобил към
момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по
риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната
легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна
полица.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „*** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
2
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК). Поради тази причина с протоколно определение , постановено в откритото
заседание на 05.07.2024г. , е отхвърлено искането на ищеца за обявяване за безспорно
съществуването на застрахователното правоотношение по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите” между ответното дружество като застраховател и водач , управлявал
автомобил по време на процесното ПТП.
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения двустранен констативен протокол за ПТП от
09.06.2023г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил „***.
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и
да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради
тази причина представената с исковата молба справка от ГФ не може да замести
застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност”.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.213,ал.1 КЗ/2005г.-отм./. Изрично е
указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията
за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
3
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като исковете са
отхвърлени.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
изразяващи се в платените от него депозит за съдебната авто-техническа експертиза (350
лв) и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (5 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото й
се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Д.З" АД, ЕИК: ****,
гр.София, бул."***, против ЗАД"А, ЕИК:***,гр.София, ул."****, обективно съединени
осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в
качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на
автомобил „*** да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 795,29 лв (хиляда
седемстотин деветдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сбора от
1/2 част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (1780,29 лв) по риск
"Каско на МПС" по щета № *** за имуществените вреди на автомобил "***, с рег. № ****,
причинени при реализираното на 09.06.2023г. в град Варна пътно-транспортно
проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв), и по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната
лихва за периода от 24.10.2023г. до 19.03.2024г. в размер на 99,47 лв (деветдесет и девет
лева и четиридесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Д.З"АД, ЕИК: ****, гр.София, бул."***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД"А" АД,
ЕИК:***,гр.София, ул."****, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 355 лв (триста
петдесет и пет лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото
дело- платените от него депозит за съдебната авто-техническа експертиза и държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение , както и на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на
ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5