№ 344
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100511660 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20151625 от 05.07.2021 г., постановено по гр. дело № 54409/2020г. по
описа на СРС, 163 състав, е отхвърлен предявеният от ищеца Консорциум „Н..А 2017г.“, със
съдружници Г. И. ЕООД и Ф. ЕАД против Национална художествена академия иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17 927, 79 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главница от 551 580, 24 лева с ДДС (окончателно плащане по Договор
№ *******-3.003-0010-001-S-08/21.11.2017г. за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Изграждане на нов учебен корпус на Национална художествена академия, гр. София) за
периода 12.01.2020г. – 08.05.2020г. /при солидарност за двете дружества съдружници/.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците – „Г. И.“
ЕООД и „Ф.“ ЕАД,“ в качеството им на съдружници в Консорциум „Н..А 2017г.“, чрез
пълномощника им – адв. Д. Илиева-Тонева, в която са изложени оплаквания за
неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост на изводите. Сочат, че първоинстанционният съд
правилно е установил наличието на сключен с ответника Договор № *******-3.003-0010-
001-S-08/21.11.2017г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на нов
учебен корпус на Национална художествена академия, гр. София, както и последвало
плащане на дължимото съгласно него от страна на ответника в размер на 551 580, 00 лева на
08.05.2020г. Въпреки това навеждат оплаквания, съгласно които първоинстанционният съд е
1
направил неправилен извод относно момента на получаване от страна на възложителя на
изискуемите съгласно договора за обществена поръчка документи, с оглед на което
неправилно е определил и момента на изпадане в забава за ответника за извършване на
окончателното плащане по договора. Твърдят, че при постановяване на решението съдът
неправилно е приел, че към писмо с изх. № НХА 5/05.02.2020г., входирано в деловодството
на НХА с вх. № 0312/19.02.2020г. не са били приложени необходимите документи:
окончателен сертификат за изпълнение СМР №3; заменителна таблица; данъчна фактура №
**********/05.02.2020г., доколкото видно от представените по делото доказателства
писмото е било входирано от деловодството на ответника без върху последното да са
правени зачерквани на липсващи приложения и е било прието с приложенията към него.
Същото обстоятелства се доказвало и от съдържанието на връчената на ответника покана за
доброволно изпълнение с вх. № 0586/07.04.2020г. Посочват, че подписаният приемо-
предавателен протокол от 23.04.2020г. не доказва, че изискуемите съгласно договора
документи са предадени за първи път едва на тази дата, а изготвянето му било извършено с
оглед на недобросъвестните твърдения на ответника, че не е получил документите и
последвалото им повторно предаване. Поради което молят съда да отмени постановеното
решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемият ответник - Национална художествена академия, представлявана от
проф. Г. Я. чрез процесуалния си представител – Н. Тодорова, с надлежно учредена по
делото представителна власт е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Поддържа, че описването на процесните документи като приложени към писмо с изх. №
НХА 5/05.02.2020Г. и с вх. № 0314/19.02.2020г. не води до извод, че са били приложени с
него. Същото обстоятелство било оборено посредством събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства, сред които поканата от ответника към въззивния
жалбоподател за предоставяне на документите, както и приемо-предавателния протокол от
23.04.2020г., с който оригиналите на процесните документи били предадени. Сочи, че
именно след получаването на документите е извършено дължимото плащане на 08.05.2020г.
при спазване на 30-дневния срок съгласно сключения между страните договор. Поради
което поддържа, че решението на СРС е правилно и моли съда да потвърди същото.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира въззивната жалба за частично основателна
по следните съображения:
На първо място следва да бъде посочено като безспорно установено между
страните съществуването на облигационно правоотношение, породено от сключен помежду
им Договор за възлагане на обществена поръчка № BG 16RFOP0010-3.003-0010-001-S-
08/21.11.2017г., както и последвало плащане от страна на ответника по договора на
08.05.2020г. в размер на 551 580, 24 лева.
С оглед на преценката за основателността на предявения иск спорно се явява
обстоятелството дали ответникът е изпаднал в забава с оглед на изплащане на процесната
сума, както и моментът на изпадането му в забава.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да бъде посочено, че
съгласно чл. 10, ал. 2 от Договора за обществена поръчка окончателното плащане се
извършва въз основа на: 1. Съставен от Изпълнителя и одобрен от Консултанта и
Възложителя Сертификат за окончателно извършване на работите, след издаване на
Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа – Приложение №15
към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31 юли 2003г.; 2. Данъчна фактура, която се издава
от Изпълнителя след одобряване на Сертификата за окончателно извършване на работите
(окончателен доклад за извършване на СМР) от страна на възложителя, като в ал. 3 от същия
договор е предвидено окончателното плащане да бъде извършено от възложителя в 30
дневен срок от датата на представяне на данъчната фактура от страна на изпълнителя.
По делото е приложено писмо от Консорциум „Н..А 2017“ с изх. №
НХА/05.02.2020г., адресирано до Национална художествена академия, за което от ответника
е поставил входящ номер 0314 от 19.02.2020г. Като приложение към него са описани
окончателен сертификат за изпълнени СМР №3, заменителна таблица и данъчна фактура №
**********/ 05.02.2020г. С оглед на оплакванията във въззивната жалба следва да бъде
посочено, че при входирането на писмото от страна на служителите в деловодството при
ответника не посочено и не е отразено по никакъв начин липсата на описаните като
приложение документи. Липсата на подобни констатации следва да бъде възприета като
потвърждение за съществуването на последните като приложени към подаденото писмо.
Съобразявайки последващата кореспонденция между страните се установява изпращане на
покана от страна на ищеца с вх. № 0586 от 07.04.2020г. , в която отново се посочва, че
дължимите за плащане документи са били представени с именно писмо с изх. №
НХА/05.02.2020г., в резултат на която ответникът отговаря с покана с изх. №
0620/15.04.2020, в която се твърди, че сертификатът за изпълнени СМР и заменителна
таблица не са били приложени. Не са представени доказателства за отправяне на покана от
страна на ответника за допълване на твърдените от него като липсващи документи към
изпратеното писмо с вх. № 0314 от 19.02.2020г. непосредствено след или в кратък период
след неговото получаване, каквото би могло да бъде отправено при констатирана в
действителност липсва на процесните документи, макар същото обстоятелство да не е било
констатирано навременно при входирането им. Неосъщественото отбелязване относно
3
липсата на описаните като приложение към писмото документи може да бъде възприето
като недобросъвестно поведение от страна на ответника, или като признак на недобра
организация по отношение на администрирането на получаваните от него документи, но не
следва да бъде тълкувано във вреда на ищеца, доколкото последният е извършил надлежни
действия по входиране на процесното писмо с описани в приложение към него документи и
доколкото срещу получаването им не е било своевременно възразено, че липсват описаните
във входираната покана документи, води до обоснован извод, че предаването им е било
осъществено именно с писмото с входящ номер при ответника 0314 от 19.02.2020г.
Съгласно приетото от първоинстанционния съд необходимите документи
съобразно чл. 10, ал. 2 от процесния договор между страните - 1. Съставен от Изпълнителя и
одобрен от Консултанта и Възложителя Сертификат за окончателно извършване на
работите, след издаване на Констативен акт за установяване на годността за приемане на
строежа – Приложение №15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31 юли 2003г.; 2.
Данъчна фактура, която се издава от Изпълнителя след одобряване на Сертификата за
окончателно извършване на работите (окончателен доклад за извършване на СМР) от страна
на възложителя, са били представени едва с приемо-предавателния протокол, подписан
между страните на 23.04.2020г. Този извод обаче не съответства на събрания и проверен по
делото доказателствен материал, както и на логическите правила, тъй като възприемането
на подобно тълкуване би обезсмислило ролята на входирането на документи и
удостоверяването на тяхното получаване от страна на получателя.
С оглед на това обстоятелство следва да бъде прието за доказано представянето на
необходимите документи съгласно чл. 10, ал. 2 от Договора между страните с писмо с вх. №
0314 от 19.02.2020г. въз основа на представеното писмо, върху което е положен входящ
номер от страна на деловодството при ответника. Последващото съставяне на приемо-
предавателен протокол от 23.04.2020г. не изключва възможността процесните документи да
са били представени в предходен момент с писмо от страна на ищеца, тъй като съгласно
уговореното между страните не е изрично предвидено представянето на документите да
бъде извършено в оригинал.
Във връзка с така направения извод обаче неоснователно се явява оплакването на
ищеца, съгласно което заплащане на законна лихва за забава върху сумата от 551 580, 24
лева с ДДС се дължи считано от 13.01.2020г., тъй като съгласно чл. 10, ал. 3 от процесния
договор окончателното плащане следва да бъде извършено от възложителя в 30 дневен срок
от датата на представяне на данъчната фактура от страна на изпълнителя и доколкото се
доказва представянето на същата с писмо на 19.02.2020г., то следва да бъде прието, че
ответникът е изпаднал в забава на 19.03.2020г. и именно от този момент до 08.05.2020г.
дължи заплащане на законна лихва върху сумата от 551 580, 24 лв. с ДДС.
Така размерът на законната лихва за забава, изчислена с компютърна програма за
изчисляване на лихви съгласно чл. 162 ГПК възлиза на 7 814.05 лева, за която сума
предявеният иск следва да бъде уважен. Следва да бъде посочено, че част от необходимите с
оглед на договора документи – сред които Констативен акт за установяване годността за
4
приемане на строежа, проформа фактура действително са били съставени към 12.12.2019г.,
но съгласно предвиденото в договора между страните срокът за окончателното плащане е
обвързан с момента на представянето на данъчната фактура от страна на ищеца. Поради
което за разликата над 7814.05 лева до пълния предявен размер от 17 927, 79 лева искът
следва да бъде отхвърлен, доколкото не е доказано изпадането в забава на ответника
считано от 13.01.2020г.
Предвид изложеното настоящият състав по делото установява, че ищецът при
условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
е установил представяне на изискуемите съгласно чл. 10, ал. 2 от Договор документи на
ответника на 19.02.2020г., във връзка с което съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД във връзка с
предвидения в чл. 10, ал. 3 от Договора 30-дневен срок на 19.03.2020г. за ответника е
станало изискуемо изпълнението на дължимото от него заплащане на уговорената парична
сума. Доколкото изводите, до които достига настоящият състав не съвпадат с приетите от
първоинстанционния съд такива, постановеното решение следва да бъде отменено в частта,
с която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 7 814, 05 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода 19.03.2020г. - 08.05.2020г. върху сумата от 551 580, 24 лева.
Решението следва да бъде потвърдено в останалата част, с която предявеният иск е
отхвърлен за сумата от 7 814, 05 лева до претендирания размер от 17 927, 79 лева, тъй като
не се доказва ответникът да е изпаднал в забава на 13.01.2020г.
При този този изход на делото пред въззивната инстанция въззиваемият ответник
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
273 ГПК, сумата от 868,69 лв., представляващи разноски в производството пред СРС
съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 778,20 лв., представляваща
разноски в производството пред СГС, съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение по
процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20151625 от 05.07.2021 г., постановено по гр. дело №
54409/2020г. по описа на СРС, 163 състав , в частта, с която предявеният от Консорциум
„Н..А 2017“, със съдружници Г. И. ЕООД и Ф. ЕАД против Национална художествена
академия иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 7814, 05 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главница от 551 580, 24 лева с ДДС
(окончателно плащане по Договор № *******-3.003-0010-001-S-08/21.11.2017г. за възлагане
на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на нов учебен корпус на Национална
художествена академия, гр. София) за периода 19.03.2020г. - 08.05.2020г. /при солидарност
за двете дружества съдружници/, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Национална художествена академия, Булстат *******, със седалище и
5
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от проф. Г. Я., да заплати
солидарно (при условията на активна солидарност) на „Г. И.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Военна рампа, бул. „*******, Бизнес сграда
„Г. холдинг“ и „Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*******, Бизнес сграда „Г. холдинг“, в качеството им на съдружници в Консорциум
„Н..А 2017“, Булстат: **********, с адрес: гр. София, бул. „*******, Бизнес сграда „Г.
холдинг“, сумата от 7814, 05 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 551 580, 24 лева с ДДС (окончателно плащане по Договор № *******-3.003-
0010-001-S-08/21.11.2017г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на
нов учебен корпус на Национална художествена академия, гр. София) за периода
19.03.2020г. - 08.05.2020г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 868,69
лв., представляващи разноски в производството пред СРС съразмерно на уважената част от
иска, както и сумата от 778,20 лв., представляваща разноски в производството пред СГС,
съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20151625 от 05.07.2021 г., постановено по гр. дело №
54409/2020г. по описа на СРС, 163 състав , в частта, с която предявеният от Консорциум
„Н..А 2017г.“, със съдружници Г. И. ЕООД и Ф. ЕАД против Национална художествена
академия иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата на сумата от 7
814, 05 лева до пълния предявен размер от 17 979, 79 лева., представляваща законна лихва за
забава върху главница от 551 580, 24 лева с ДДС (окончателно плащане по Договор №
*******-3.003-0010-001-S-08/21.11.2017г. за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Изграждане на нов учебен корпус на Национална художествена академия, гр. София) за
периода 13.01.2020г. – 19.03.2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6