№ 1102
гр. Русе, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Н. Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520101110 по описа за 2022 година
Предявен e установителен иск за собственост.
Ищците твърдят, че са наследници на Г.Р.П., починал на 02.04.1984г.,
бивш жител на с.С., област Русе, и на Р.Д.Г., починал на 28.06.2014г., бивш
жител на гр.Русе.
Твърдят, че през 1956г. наследодателите им Г.Р.П. и Р.Д.Г. са купили
при равни права недвижим имот в с.С., обл.Русе. Недвижимият имот
представлявал дворно място с площ 4032 кв.м. с построена в него жилищна
сграда и представлява урегулиран поземлен имот 111-23 в квартал 16 по
действащия към този момент план на село С..
Твърди се в исковата молба, че през месец май 2021г. разбрали, че
Община Русе подготвя процедура по провеждане на търг за продажба на част
от собственото им дворно място. Предприели действия да проучат въпроса в
Община Русе и в Областна администрация Русе, като предполагали, че е
станала някаква грешка. След извършените справки установили, че част от
имота им е одържавен през 1983г. и през 1984г. са издадени актове за
държавна собственост - А ДС №193 за УПИ Х1-51, А ДС №194 за УПИ Х-51
и АДС №195 за УПИ 1Х-51, всички на ОНС-Сливо поле. Снабдили се с
преписи от тези актове и от текста им не ставало ясно на какво основание са
1
одържавени части от имота им. Като основание за одържавяване не били
цитирани разпоредби от нормативен акт и било записано „Стар общински
имот. Включен в регулационния план на с.С. със заповед №1117/83г. и писмо
№2-07-185/84г. на ОНС-Русе.". Така изписания текст създавал съществена
неяснота на какво основание е станало одържавяването, тъй като общините по
това време не са имали право на собственост, а са управлявали държавната
собственост.
Твърди се, че във всеки един от трите акта имало забележка, че със
Заповед №5-95-00-97/22.02.2021г. на Областния управител на Област Русе
имотът, предмет на акта, се отписва от актовите книги за държавните имоти,
тъй като е преминал в собственост на Община Русе. Заповедта била издадена
по искане на Община Русе, което се основава на параграф 42 от ПЗР на
Закона общинската собственост.
Ищците твърдят, че се снабдили със скица от Община Русе и от нея
установили, че имотът им е разделен на четири урегулирани поземлени имота
- ХП-51, Х1-51, Х-51 и 1Х-51 в квартал 4 по плана на село С.. Актовете за
държавна собственост са издадени за втория, третия и четвъртия имоти.
Разделянето на имота им на четири урегулирани поземлени имоти е станало
преди издаване на актовете за държавна собственост.
Твърди се в исковата молба, че подали искане до Областния управител
на Област Русе за отписване на имотите им от актовите книги за държавните
имоти. Отговорът бил, че имотите са станали общинска собственост по
силата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС и със Заповед №5-95-00-97/22.02.2021 г.
на Областния управител на Област Русе са отписани от актовите книги за
държавните имоти.
Считат, че Заповед №5-95-00-97/22.02.2021г. на Областния управител
на Област Русе е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на
материалноправните предпоставки за издаването й.
Считат, че по силата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС имотът им не е
преминал в собственост на Община Русе, тъй като към този момент вече не е
бил частна държавна собственост. С други думи казано, не са налице
материалноправните предпоставки за деактуване на основание параграф 42 от
ПЗР на ЗОС, което води до материалноправна незаконосъобразност на
цитираната заповед на областния управител за деактуване.
2
Считат, че са собственици на недвижимите имоти, описани в
цитираните актове за държавна собственост. Не им било известно кога и по
какъв начин е станало одържавяването на собствените им имоти. Не били
уведомявани за тези действия и процедури нито от орган на държавна власт,
нито от орган на местна власт. Твърдят, че до настоящия момент никой не е
оспорвал собствеността им по какъвто и да е повод. Плащали са през
годините дължимите данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци
и към настоящия момент няма неплатени данъци и такси.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижими имоти в
с.С., обл.Русе, а именно: дворно място с площ 920 кв.м.. представляващо УПИ
Х1-51 с площ 1018 кв.м., в квартал 4 по плана на селото, дворно място с площ
950 кв.м., представляващо УПИ Х-51 с площ 1040 кв.м. в квартал 4 по плана
на селото, и дворно място с площ 1000 кв.м., представляващо УПИ IX-51 с
площ 1131 кв.м. в квартал 4 по плана на селото, при права 7/8 идеални части
за първата ищца и 1/8 идеална част за втората. Претендират разноски по
делото.
Представени са писмени доказателства: нотариален акт; три броя актове
за държавна собственостускицаУ заповед на Областен управител на Област
Русе, отговор на искане за деактуване два броя удостоверения за наследници.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който
развива съображения за допустимост но неоснователност на предявения иск.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е направено искане на основание
чл.219 от ГПК за привличане на трето лице помагач на страната на ответника
на Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройство на Република България.
С Определение N:2700/22.07.2022г. съдът е конституирал Българската
държава, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство на
Република България в процесуалното качество - трето лице помагач на
страната на ответника.
В срока за отговор с вх.N:22665/19.09.2022г. третото лице помагач на
страната на ответника е депозирало отговор на исковата молба, с който са
развити съображения за липса на законови предпоставки за тяхното
привличане в качеството на трето лице.
3
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по реда
на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищците са
наследници на Г.Р.П., починал на 02.04.1984г., бивш жител на с.С., област
Русе, и на Р.Д.Г., починал на 28.06.2014г., бивш жител на гр.Русе. По
делото няма спор и се установява от събраните по делото доказателства, че
през 1956г. наследодателите им Г.Р.П. и Р.Д.Г. са купили при равни права
недвижим имот в с.С., обл.Русе. Недвижимият имот представлява дворно
място с площ 4032 кв.м. с построена в него жилищна сграда и представлява
урегулиран поземлен имот 111-23 в квартал 16 по действащия към този
момент план на село С..
През месец май 2021г. ищците узнали, че Община Русе подготвя
процедура по провеждане на търг за продажба на част от собственото им
дворно място. Предприели действия да проучат въпроса в Община Русе и в
Областна администрация Русе, като предполагали, че е станала някаква
грешка. След извършените справки установили, че част от имота им е
одържавен през 1983г. и през 1984г. са издадени актове за държавна
собственост - АДС №193 за УПИ Х1-51, А ДС №194 за УПИ Х-51 и АДС
№195 за УПИ 1Х-51, всички на ОНС-Сливо поле. Снабдили се с преписи от
тези актове и от текста им не ставало ясно на какво основание са одържавени
части от имота им. Като основание за одържавяване не били цитирани
разпоредби от нормативен акт и било записано „Стар общински имот.
Включен в регулационния план на с.С. със заповед №1117/83г. и писмо №2-
07-185/84г. на ОНС-Русе.". Така изписания текст създавал съществена
неяснота на какво основание е станало одържавяването, тъй като общините по
това време не са имали право на собственост, а са управлявали държавната
собственост. Ищците подали искане до Областния управител на Област Русе
за отписване на имотите им от актовите книги за държавните имоти.
Отговорът бил, че имотите са станали общинска собственост по силата на
параграф 42 от ПЗР на ЗОС и със Заповед №5-95-00-97/22.02.2021 г. на
Областния управител на Област Русе са отписани от актовите книги за
държавните имоти.
По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, с
4
която по делото е направено разчитане на текстовото съдържание на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N:45, том.V, дело
N:1174/1956г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи.
Видно от представени справки в Община Русе и Областна
администрация - Русе се установява, че част от бившия имот на
наследодателите на ищците е одържавен и са преобразувани три урегулирани
поземлени имота. За тях са издадени 3 бр. Актове за държавна собственост. В
тези актове, като основание за одържавяване е посочена някаква заповед с
номер и година и писмо. Други основания от нормативен акт не са посочени,
като причина за одържавяването.
След издаването на всички реституционни закони през 1992г.
законодателят е направил опит да обхване всички хипотези на одържавяване,
като е изброил множество закони, които са действали в периода от 1944г. -
1989г. и в тази връзка законодателно е направен опит така да се постанови
реституцията с норми, че да обхване всички възможни случаи на
одържавяването. След като започват действието си тези закони е създадена и
нормата, на която ищците се позовават а именно: “Възстановява се
собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без
законово основание или отчуждени не по установения законов ред от
Държавата, Общините и Народните съвети за периода 09.09.1944г. до 1989г.“
С тази норма законодателят е целял да обхване всички необхванати от
реституционните закони хипотези, за да могат гражданите, от които е
одържавен имот или вещ да могат да възстановят собствеността си. По силата
на този закон собствеността се възстановява автоматично, без изискване за
някакво волеизявление или писмени актове от лицата, които претендират
реституцията. С влизането в сила на тази норма, собствеността на ищците е
възстановена по силата на закон.
Идентичността на имота по нотариален акт, който е представен по
делото и сегашната номерация се установява от данни в скицата, която е
представена като писмено доказателство по делото.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че Заповед
№5-95-00-97/22.02.2021г. на Областния управител на Област Русе е
5
незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за издаването й. Незаконосъобразността на издадената заповед
е толкова съществена, че води до нищожност на същата, тъй като е налице
пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на параграф 42 от ПЗР
на ЗОС.
Това е така, тъй като първото обособяване на общинската собственост
от държавната собственост става с влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г.
Според параграф 7, т.З от ПЗР на ЗМСМА, преминават в собственост на
общините държавни имоти, които са незастроени парцели и имоти в
селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици. Следователно, към този момент /1991 г./ одържавените части от
имота на ищците са останали държавна собственост. Впоследствие бил приет
ЗВСОНИ, който постановява възстановяване на собствеността на лицата, от
които е отнета. Според чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, възстановява се правото на
собственост върху всички движими и недвижими имущества, отнети без
законово основание или отчуждени не по установения законов ред от
държавата, общините и от народните съвети в периода от 9.09.1944г. до
1989г. Това реституционно основание предвижда хипотезите, при които
имотът не е бил надлежно одържавен въз основа на национализационен или
благоустройствен закон, а е бил завзет от държавата или процедурата за
отчуждаване не е била спазена. Ефектът на реституцията настъпва по право и
правоимащите по нея могат да защитят правото си на собственост по исков
ред. По-късно, през 1996г. бил приет Закона за общинската собственост. През
1999г. е приет параграф 42 от ПЗР на ЗОС. Към този момент собствеността ни
вече е възстановена по силата на закона и одържавените части от имота ни
вече не са държавна собственост.
Ето защо по силата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС имотът им не е
преминал в собственост на Община Русе, тъй като към този момент вече не е
бил частна държавна собственост. Следователно не са налице
материалноправните предпоставки за деактуване на основание параграф 42 от
ПЗР на ЗОС, което води до материалноправна незаконосъобразност на
цитираната заповед на областния управител за деактуване.
6
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че в
настоящия казус предявеният иск е доказан по своето основание и следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направени разноски по делото в общ размер на 2126,00 лева, съобразно
представения списък с разноските по реда на чл.80 от ГПК, от които 128,00
лева платена д.т., 98,00 лева такси вписване, скици и удостоверения, 1700,00
лева платен адвокатски хонорар и 200,00 лева платен депозит за съдебно-
почеркова експертиза.
По изложените съображения районният съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Русе,
БУЛСТАТ:*********, с адрес гр.Русе, пл.“Свобода“ N:6, представлявана от
Пенчо Пламенов Милков, че Д. Г. Г. с ЕГН:********** и Г. Р. Б. с
ЕГН:********** са собственици на недвижими имоти в с.С., обл.Русе, а
именно: дворно място с площ 920 кв.м.. представляващо УПИ ХI-51 с площ
1018 кв.м., в квартал 4 по плана на селото, дворно място с площ 950 кв.м.,
представляващо УПИ Х-51 с площ 1040 кв.м. в квартал 4 по плана на селото,
и дворно място с площ 1000 кв.м., представляващо УПИ IX-51 с площ 1131
кв.м. в квартал 4 по плана на селото, при права 7/8 идеални части за Д. Г. Г. с
ЕГН:********** и 1/8 идеална част за Г. Р. Б. с ЕГН:**********.
ОСЪЖДА Община Русе, БУЛСТАТ:*********, с адрес гр.Русе,
пл.“Свобода“ N:6, представлявана от Пенчо Пламенов Милков да заплати на
Д. Г. Г. с ЕГН:********** и Г. Р. Б. с ЕГН:********** sумата от 2126,00 лева
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – Българската държава, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството на Република България.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8