№ 12616
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110169626 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът К. С. С., ЕГН ********** гр.
София, ....., дължи следните суми: главница в размер на 3 446,64 лв. за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
13.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 28.04.2021 г. в
размер на 736,09 лв., главница в размер на 27,83 лв. за цена на извършена услуга дялово
разпределение от 01.04.2018г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от 13.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.05.2018г. до 28.04.2021 г. в размер на 6,80
лв., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 53230/21 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
битови нужди като собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 3 в гр.София, ул.
Незнаен войн 9Б, бл.2, вх.Б, ет.1. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало
с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в
имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Твърди, че е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че подал заявление
1
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил
срещу издадената заповед, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира
разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, чрез адв. П. Белчев, в който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се ответникът да е клиент на топлинна
енергия поради липсата на подписан договор, оспорва се доставката на ТЕ в претендираните
количества и стойност. Навеждат се твърдения, че ответникът не е поръчвал доставката на
претендираната енергия и че не е одобрявал общите условия, поради което са неприложими
спрямо него. Релевира се възражение за давност. Моли се за отхвърляне на исковете.
Депозиран е и отговор лично от ответника, извън срока по чл. 131 ГПК, в който той сочи, че
не е ползвал топлинна енергия, тъй като няма отоплителни тела и тръбите са затапени.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод, че за
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна
енергия в сградата, в която ответникът е собственик на имот - апартамент № 3 в гр.София,
2
ул. Незнаен войн № 9Б, ет.1. В тази насока са приложените по делото договор за продажба
на държавен недвижим имот, писмо от Столична община и удостоверение за наследници,
видно от които майката на ответника Пенка С.а придобила имота през 1968 г., а след
смъртта й, имотът наследил ответникът като единствен наследник. Последното не се и
оспорва от ответника, чийто възражения са в насока, че в имота му не се ползва топлинна
енергия. Като собственик, ответникът е клиент на топлинна енергия и съответно е обвързан
от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия и дължи цената й.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни
сметки, формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и
заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че през процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответника, е
доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени
разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /№ 16-334/2007 г., отменена,
действала през процесния период/. В сградата е въведена система за дялово разпределение
на топлинна енергия извършено от ФДР, като са издадени изравнителни сметки. По данни
на ФДР в имота е имало монтирани 3 отоплителни тела /както е посочено и в списък към
протокола от 2002 г./ и съответно 3 топлоразпределителя. Ползва се топла вода, която се
отчита по показанията на водомер за топла вода. За процесния период фирмата за дялово
разпределение при посещение на имота е отчела водомера през 2019 г., а
топлоразпределителите не са били отчетени поради демонтаж на радиаторите. За 2018 г. не е
осигурен достъп и разходът за топла вода е изчислен служебно на база 2 потребители. За
целия процесен период поради неосигурен достъп и липса на топлоразпределителите е
изчислен служебен разход за ТЕ. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се
изчислява служебна ТЕ. Начислена е топлоенергия отдадена от сградната инсталация,
разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект,
съгласно ЗЕ и Наредбата. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след като е имало
уреди, в имота е имало и радиатори, тъй като топлоразпределителите се поставят върху
радиаторите. Във ФДР няма друг документ, освен отчета през 2019 г., че са демонтирани
радиаторите. Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на която съгласно
заключението възлиза на 3446.65 лв.
Налице са основанията за начисляване на топлинна енергия за отопление на имота и за
БГВ /за 2018 г./, изчислена служебно при условията на неосигурен достъп и липса на отчет
на топлоразпределителите. Начисляването на служебна енергия е изключение от общото
правило, че количеството на потребената топлинна енергия се определя въз основа на
уредите за дялово разпределение и водомерите за отчет, като е обусловено от фактическата
невъзможност уредите да бъдат отчетени и е резултат от неизпълнението на задълженията
на клиента на ТЕ да монтира такива уреди и да осигури достъп до тях. Според чл. 153, ал.1
от ЗЕ, клиентите на ТЕ са длъжни да монтират средство за дялово разпределение по чл. 140,
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите, в който смисъл е и §2, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба
3
№ 16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването, според който собствениците и/ или
титулярите на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на пломбираните отоплителни тела в имота си, както и да
монтират водомери за гореща вода на всички отклонения към имота си от сградната
инсталация за битово горещо водоснабдяване, като при неизпълнение с оглед на §2, ал.2 от
Наредбата, пломбираните отоплителни тела по т.1 се приравняват на отоплителни тела без
уреди. Съгласно пар.1, т.12 от ДР на Наредбата, "пломбирано отоплително тяло", е
отоплително тяло, към което е спряно топлоподаването чрез затваряне и пломбиране на
спирателната арматура, а не чрез фактическото отделяне от сградната отоплителна
инсталация и на което се дължи поставяне на средство за дялово разпределение, при
неизпълнение на което задължение пломбираните отоплителни тела се приравняват на
отоплителни тела без уреди. Следователно, само фактическото премахване на
отоплителните тела, без пломбиране на изводите и то по предвидения в наредбата ред не е
достатъчно да се приеме, че е налице прекратяване на топлоподаването в имота. За да се
счита, че радиаторите са демонтирани надлежно /а не самоволно от потребителя/, е
необходимо премахване на крановете и пломбиране на изводите. В случая по делото се
установява, че при отчета на 8.5.2019 г. е констатирано, че радиатори няма и са затапени.
Преди това е имало монтирани топлоразпределители, които не са отчетени. За 2018 г. не е
извършен отчет, тъй като не е бил осигурен достъп, видно от протоколите за неосигурен
достъп. Ето защо следва да се приеме, че преди м.05.2019 г. не е било прекратено
топлоподаването в имота, дори и радиаторите да са били демонтирани. Приложим е редът
на чл. 70 по Наредбата за служебно начисляване на ТЕ при условията на неосигурен достъп,
който не се прилага само когато в имота не се доставя топлинна енергия. Отделно от това,
ако радиаторите не са били надлежно демонтирани, това се приравнява на хипотезата на
отоплителни тела без уреди, в който случай пак се начислява служебна ТЕ /чл. 144, ал. 6 ЗЕ/.
Същото се отнася и за служебно начислената топлоенергия за БГВ за 2017-2018 г. поради
неосигурен достъп до имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
4
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с
договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период и ответникът дължи цената й, която съгласно представеното по делото извлечение
по абонатен номер възлиза на 27.83 лв.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца за топлинна енергия, което е частично основателно. Задълженията за
плащане на месечните вноски имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния
резултат. Тези вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен
срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от
27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като
заявлението е подадено на 13.09.2021 г. /от когато се считат предявени исковете/, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила до 13.19.2018 г., са погасени по давност. Ето защо
като погасен по давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за периода 1.5.2017 г. -
30.06.2018 г. вкл. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода 1.7.2018 г.-30.4.2019
г., която възлиза на 1445.67 лв. По отношение на услугата дялово разпределение, предвид
липсата на предвиден срок за плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния
месец, за който се отнася, т.е. от деня, следващ месеца на извършване на услугата. Погасено
по давност се явява задължението за периода м.4.2018 г.-м.08.2018 г., при което дължима
остава главница за периода м.9.2018г.-м.04.2019 г. на стойност 17.20 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността
на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане –
това, което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК на 237.74 лв. за
5
периода от 15.09.2019 г. /от когато започва да тече забавата за втория отоплителен период/
до 28.04.2021 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в
общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 84.35 лв., 250 лв.
депозит в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 175.15 лв.
Относно разноските в заповедното производство, дължими са 54.18 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът К. С. С., ЕГН
********** гр. София, ....., дължи следните суми: 1445.67 лв. цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 1.7.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
13.09.2021г. до изплащане на вземането, 237.74 лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г. до
28.04.2021 г., 17.20 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение от 01.09.2018г. до
30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от 13.09.2021г. до изплащане на вземането,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
53230/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията
за: главница за топлинна енергия за разликата над 1445.67 лв. до предявените 3 446.64 лв.
и за периода 1.5.2017 г.-30.06.2018 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 237.74 лв.
до претендираните 736.09 лв. и за периода 15.09.2018 г.-14.09.2019 г., такса дялово
разпределение над 17.20 лв. до претендираните 27,83 лв. и за периода от 01.04.2018г. до
31.08.2018 г. и изцяло иска за лихва за забава върху нея в размер на 6,80 лв. за периода от
31.05.2018г. до 28.04.2021 г.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН ********** гр. София, ....., да заплати в полза на „Т. София”
ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 175.15 лв. разноски в исковото производство и сумата от 54.18 лв. разноски
в заповедното производство.
6
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7