Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 760/8.12.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 671/2023 год., по
описа на Административен съд –гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на
чл.107, вр. чл. 156-161 от ДОПК.
Образувано е по жалба
на СУ “Св. Климент Охридски“ – гр. София, представляван от ректора, чрез
пълномощника адв. О., срещу Решение № 1/14.06.2023 г., издадено от ръководител
на „Звено местни приходи“ при Община Батак, с което е потвърден акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2683-1/04.05.2023 г., издаден от гл.
експерт приходи.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на
закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Навеждат се доводи, че жалбоподателя не е данъчно
задължено лице по отношение на процесния имот,
тъй като не е негов собственик, не притежава вещно право на
ползване върху него, не е концесионер
и не им е предоставено право на
управление. поради което не попадат в категорията лица, изброени в разпоредбите
на чл.11 от ЗМДТ. Прави се искане за
отмяна на оспорения ИАА. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът – редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. Х., която оспорва
жалбата, моли съда да я отхвърли. Допълнителни
аргументи излага в представено писмено становище. Прави искане
за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя .
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата,
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.11.2007г. в качеството си на
ползвател СУ „Св. Климент Охридски“ подали декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ
вх.№ 06-03-145/19.11.2007 г. относно пететажна сграда – учебна база, находяща
се в гр. Батак, м. „Широка поляна“. Впоследствие при извършени проверки било установено,
че не са внесени дължимите такси за битови отпадъци /ТБО/, за което бил издаден акт за установяване на задължения №
2683-1/04.05.2023 г., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 4, вр. ал. 3 от ЗМДТ от главен експерт приходи в Звено „Местни
приходи“ при Община Батак /АУЗ/. Със същият били определени задължения за заплащане на ТБО
от страна на СУ „Св. Климент Охридски“ за 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 30 664,128
лв., от които 27 281,84 лв. главница и 3382,44 лв. лихви за имот с
партиден № М145_071119, с адрес 4580 гр. Батак, представляващ сграда.
Видно от договор от 02.03.1989 г., сключен
между Софийския университет и първи секретар на УК на ДКМС и Горско стопанство „Атанас
Кънев“ – м. „Широка поляна“, горското стопанство се задължава да предостави за
ползване на университета сградата на младежката национална бригада „Антон
Иванов“, а последният се задължава да приеме имота, за да го ползва като
научно-творческа база за преподаватели и студенти, редовно да плаща направените
разходи за ток, вода, такса смет и други разноски, да извърши преустройство на
сградата и прилежащия й район и др. Договорът бил сключен за неопределено
време, но не по-малко от 20 години. С приемо-предавателен протокол от
23.03.1990 г. и решение на Стопанския съвет на ГС „Атанас Кънев“ сградата е предадена на Софийския университет.
Със Заповед № 348/06.08.1996 г.,
председателят на Комитета по горите към Министерски съвет на Република
България, на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните имоти във
връзка с договора от 02.03.1989 г.
наредил да се предаде за стопанисване и управление на СУ „Св. Климент
Охридски“ държавен имот, находящ се в м. „Широка поляна“, представляващ първи,
втори и четвърти етаж от масивна сграда с инвентарен № 91, цялата с разгъната
площ 2 800 кв.м., на четири етажа, с АДС № 523/16.10.1995 г. Посочено е,
че третият етаж и един апартамент от надстроения мансарден (пети) етаж, заедно
с припадащите им се идеални части от общите части остават за стопанисване от
Горско стопанство „Широка поляна“. Разпоредено е да се извърши необходимото
вписване в АДС от 1995 г.
Видно от АДС № 523/16.10.1995 г., АЧДС №
5294/10.09.2007 г. и № 7532/29.04.2021г.
имотът е предоставен за управление на Горско стопанство „Широка поляна“ / ТП
ДЛС /.
Съгласно представена кореспонденция,
Софийският университет заявява, че стопанисва и управлява имота по договора от
1989 г., но има нужда да му бъде предоставен и третия етаж и апартамента на
мансардния етаж за нуждите на образователната му и научна дейност, като предлага
това да стане по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗДС. По делото са налице трудови
договори, сключени между служители по поддръжка на имота и СУ „Св. Климент
Охридски“, в качеството му на работодател.
По делото са налице решения на Общински
съвет-Батак, с които се определя размера на таксата за битови отпадъци за 2021
г. и 2022 г.; заповеди на кмета на Община Батак, с които се определят границите
и видовете услуги, които ще се извършват за поддържане чистотата на общината;
сключени договори за 2021 г. и 2022 г. за сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на
чистотата на територията за обществено ползване, ведно с доказателства за
извършване на услугите.
Съгласно удостоверение изх.№ 1/13.07.2023
г. на Община Батак, Софийският университет не е подавал заявление за
освобождаване от заплащане на ТБО за ползваната от него сграда, вкл. и за
процесния период. По делото е приложен Протокол № 13 от заседание на
Академичния съвет, проведено на 11.07.2018 г., в чиято т. 16 е взето решение СУ
„Св. Климент Охридски“ да инициира процедура по реда на чл. 17 от ЗДС спрямо
имота в м. „Широка поляна“, както и кореспонденция с областния управител на
област Пазарджик и ТП ДЛС „Широка поляна“ за изпълнението му.
С жалба рег. № 02-Ж-26/26.05.2023 г. СУ
„Св. Климент Охридски“ атакували по административен ред АУЗ № 2683-1/04.05.2022
г. пред директора на Дирекция Обща администрация“, в качеството му на
ръководител на „Звено местни приходи“, оправомощен със Заповед № 945/04.12.2015
г. на кмета на Община Батак, в качеството си на решаващ орган по смисъла на
ДОПК. С Решение № 1/14.06.2023 г. АУЗ е потвърден, като жалбата е счетена за неоснователна.
Посочено е, че именно Софийският университет е данъчно задължено лице за конкретния
имот, същият не е поискал заличаване на данъчната партида, съставена по
подадената от него декларация по чл. 17 от ЗМДТ. Прието е, че ТБО за 2021 г. и 2022 г. е правилно определена.
От представеното по делото удостоверение
от община Батак е видно, че ТП ДЛС „Широка поляна“ няма задължения за заплащане
на ТБО за процесния имот. От удостоверение, издадено от директора на ТП ДЛС
„Широка поляна“ се установява, че от момента на предаване на сградата на СУ
„Св. Климент Охридски“ с приемо-предавателен протокол от 23.03.1990г. и
понастоящем цялата сграда се ползва от жалбоподателя като учебна и научна база.
За изясняване на обстоятелствата от
значение за делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно. Видно от същото процесната сграда
в местността „Широка поляна”, община Батак е осчетоводена в счетоводните
регистри на СУ „Климент Охридски” по счетоводна сметка 2071 ”Незавършено
строителство и основен ремонт”. Сградата е построена през 1970г., първоначално
на четири етажа с РЗП 2800 кв.м., а по-късно е надстроена с един мансарден
етаж, като РЗП е увеличена на 3400 кв.м. През 2003 г. сградата е оценена на 373
000 лева, като в следващите години са извършени СМР за 676 301,59 лева. В края
на 2006 г. е извършена оценка от лицензирани оценители и сградата е заведена с
нова балансова стойност за 1 049 301.59 лева. През 2008 г. е извършена
преоценка на балансовата стойност на незавършеното строителство на процесната
сграда, като стойността е намалена със 179 801,59 лева. Преоценка на
незавършеното строителство е извършена и през 2010г., като балансовата стойност
е намалена с 260 334 лева и към края на 2010г.
балансовата стойност е 613 166 лева. През 2020 година е извършена и
осчетоводена нова преоценка на начислените разходи за незавършено строителство
на сградата, като същите са намалени със 153 134 лева и балансовата стойност
към края на 2020г. и до момента е 460 032 лева. С предавателно- приемателен
протокол от 23.03.1990г. процесната сграда е предадена за стопанисване и
реконструкция от представители на Горско стопанство „Атанас Кънев” на СУ
„Климент Охридски”. Предаването е извършено на основание договор от
02.03.1989г., сключен между Софийски университет „Климент Охридски” и Горско
стопанство „Атанас Кънев”. От документите по делото е видно, че веднага след
приемане на сградата СУ е започнал реконструкцията на същата. В докладите на
лицензираните оценители за извършена оценка на процесната сграда от 2006г. и от
2020г. са посочени поетапно извършени разходи за реконструкция и ремонт на
сградата. В доклада от 2006г. е посочено, че към 2003г. пететажната сграда е
оценена на стойност 373 000 лева и след това до 2006г. вкл. са извършени СМР от
Университета за 676 301,59 лева.
При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като
извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал.
1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с
процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на
всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда
от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт, представената административна преписка и събраните по
делото доказателства.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според ал.3, в производствата
по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се
определят със заповед на кмета на общината. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се
извършват по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ. Видно от представената по делото Заповед № 946/04.12.2015 г. на кмета на Община
Батак, на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 4, ал. 4 във вр. ал. 3 ЗМДТ,
Ст. Георгиева - главен експерт „приходи“
при Звено „Местни приходи“ е определена да упражнява компетентността на орган по
проходите в производства по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, следователно актът е издаден от
компетентен орган. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК,
като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта,
адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна
част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в
какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на
лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В обстоятелствената част на Решението
се съдържат възприетите от административния орган фактически данни и са посочени
относимите правни норми, които обосновават взетото решение. В достатъчна степен
на яснота са индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне,
поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на
административен акт. В същият са посочени установените размери на
задълженията за ТБО по години и лихвите за просрочие към тях, както и начинът
на формирането им, съображения в този смисъл са изложени и доразвити и в оспореното Решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по
чл. 11 за имотите на територията на общината. По делото е спорно единствено
обстоятелството кое е данъчно задълженото лице, по смисъла на чл. 64, ал. 1 за
дължимата такса битови отпадъци за имота в местността „Широка поляна“, гр.
Батак. Чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ предвижда, че за имот - държавна или общинска
собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за
управление. По делото са представени актове за държавна собственост, в които е
посочено, че правата за управление се предоставят на ТП ДЛС „Широка поляна“, но
те не са правопораждащи правото на собственост и условията на нейното ползване.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС)
постановява, че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. Ал.
2 от същата разпоредба гласи, че АДС е официален документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закон, но той има констативно, а
не конститутивно действие. Поради това, липсата на отбелязване в АДС, че
описания в него имот е предоставен за управление по смисъла на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ на СУ „Св. Климент Охридски“, а на друго лице, не води до извод, че не е
налице такова предоставяне.
Със Заповед № 348/06.08.1996 г. на
председателя на Комитета по горите при Министерски съвет на Република България,
сградата описана в АДС № 523/16.10.1995 г. е предоставена за стопанисване и
управление на СУ „Св. Климент Охридски“, като последният я е завел в
счетоводните си регистри по счетоводна сметка 2071. След извършена в края на
2006 г. лицензирана оценка, сградата е заведена с нова балансова стойност, за
което Софийският университет е подал декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ (отм.)
вх.№ 06-03-145/19.11.2007 г., в която е посочил, че има качеството ползвател на
основание АДС № 523/16.10.1995 г. Ползването на сградата от жалбоподателя се
установява и от представената по делото кореспонденция, в която заявява
необходимостта да използва третия етаж и апартамента на мансардния етаж, които
са останали на ДЛС „Широка поляна“ съгласно посочената заповед от 1996 г., с
искане същите да му бъдат предоставени безвъзмездно за управление по реда на
чл. 15, ал. 1 ЗДС. Неоснователно се явява твърдението, че на СУ „Св. Климент
Охридски“ не е предоставено право на управление върху имота. От доказателствата
по делото се установява безспорно, че жалбоподателя
ползва имота още от 1990 г., извършил е реконструкция и надстрояване,
подал е декларация по чл. 17, ал 1 от ЗМДТ
в качеството си на ползвател, завел го е в счетоводните си регистри / което
обстоятелство не е променено и понастоящем /, т.е. се явява данъчно задължено
лице. Ползването на имота към периода на задълженията за ТБО се установява и от
вписаното в протокол № 13/11.07.2018 г. от проведено заседание на Академичния
съвет на СУ „Св. Климент Охридски“, на което е взето решение да се инициира
процедура по чл. 17 от ЗДС, правото на
управление да бъде отнето поради отпаднала нужда от имота, за което е изпратено
и писмо до областния управител на област Пазарджик. За целите на задълженията
по ЗМДТ правото на управление на държавен имот и правото на ползване по смисъла
на Закона за собствеността са ограничени вещни права - носителят им има право
да ползва вещта съобразно нейното предназначение и да получава добиви от нея. С
оглед изложеното данъчно задължено лице е ползвателят, на когото имотът е
предоставен за управление и в чийто баланс същият е вписан. Правото на
управление на държавна недвижима собственост, което се предоставя на държавни
юридически лица и на държавни органи е аналогично на правото на ползване по
смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. ТБО е вид вземане, което се дължи за реално
предоставени услуги, за които видно от представените по делото договори,
фактури, справки, платежни нареждания, са предоставени. Поради тези съображения
настоящия съдебен състав приема, че СУ „Св. Климент Охридски“ е задължено лице
за ТБО за 2021 г. и 2022 г. за процесния имот, т. к. в неговия баланс е вписана
сградата в м. „Широка поляна“ и на него по надлежния ред е предоставено
управлението му.
С оглед на изложеното съдът намира, че Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2683-1/04.05.2023 г. на
главен експерт приходи в Звено „Местни приходи“ при Община Батак, потвърден с
Решение № 1/14.06.2023 г. на ръководителя на „Звено местни приходи“, е издаден
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с
материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените
правила, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход
на спора, на ответника се дължат разноски, съгласно представен списък по чл.80
от ГПК, в размер на 2600 лева, от които
600 лева депозит за вещо лице и 2000 лева адвокатски хонорар, при липса на възражение
за прекомерност, които следва да бъдат възложени в тежест на СУ „Св. Климент
Охридски“.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СУ
“Св. Климент Охридски“ – гр. София, представляван от ректора, чрез пълномощника
адв. О., срещу Решение № 1/14.06.2023 г., издадено от ръководител на „Звено
местни приходи“ при Община Батак, с което е потвърден акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2683-1/04.05.2023 г., издаден от гл.
експерт приходи.
ОСЪЖДА СУ “Св. Климент Охридски“ – гр.
София да заплати на Община Батак сумата от
2600 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на
Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/