Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
26.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на 26.05.2017
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №924 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк. В.В.против С.С.Я., ЕГН
**********, адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК
срещу ответницата. По образуваното ч.гр.
дело №9282/2016г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника/сега ответник/, възразил в срока по чл. 414 от ГПК, инициирало
настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване на
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия за неин топлоснабден имот – апартамент, аб.№ ***,
находящ се в *** Вземането се обосновава със следното: като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в страда - етажна
собственост, присъединени към абоната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки" бр.239/13.12.2007г. С тях
се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия:
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. - ..Заплащане на ТЕ“ е определен реда и срока, по който купувачите на
ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата-етажна собственост на С.С.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, с фирма “ Техем сървисис" ЕООД.
Сумите за ТЕ за периода за процесния имот са
начислявани от “Топлофикация - Плевен" ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма “ Техем
сървисие ” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответницата, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 451,06лв., от които 378,35лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2013. до 30.04.2016г. и
72,71лв. - лихва за забава от 04.01.2014г. до 02.12.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№9282/2016г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв. на основание
чл. 78 от ГПК и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата
е депозирала писмен отговор, с който
признава иска и прави искане за намаляване на разноските на ищеца
за юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з.
ищцовото дружество се представлява от юркс.В., който поддържа иска и навежда
доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответницата, редовно
призована, се явява и прави признание на иска. Прави искане за намаляване на
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен при отчитане направеното признание на иска от ответникът
– прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите
на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
От приложеното ч.гр.д. №9282/2016год. по описа
на ПлРС се установява, че на 08.12.2016год. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
като е издадена заповед за изпълнение за сумите, както следва: 480.75 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013 г. до 30.04.2016 г., лихва
върху главницата в размер на 111.23 лв. за периода от 04.03.2013 г. до
02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение – 180 лв.
В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от доставяне на ответницата, ползвана, но
незаплатена от нея топлинна енергия, доставяна
в неин имот, находящ се в ***, за периода 01.01.2013 г. до 30.04.2016 г.
Възражението от длъжника е подадено в срок и със същото е направено
възражение за изтекла давност, а искът на основание чл.422 от ГПК на свой ред е
предявен своевременно.
В настоящото исково производство ищцовото дружество
претендира по-малко по размер вземане, което се признава от ответната страна и
в този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение разноските по делото: разноските, направени в исковото
производство следва да се присъдят в пълен размер, като размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер 100лв. Юрисконсултското
възнаграждение за един юрисконсулт съдът определя с оглед разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК. /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./, която гласи следното: в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
случая и предвид разпоредбите на Наредба
за заплащането на правната помощ и макар ищецът да претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
360лв., същото следва да бъде определено от съда на 100лв., което в случая е
минималният размер, регламентиран от посочения нормативен акт. Делото не е с
фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, което
именно мотивира съда да определи размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съобразно изложеното по-горе. Общата дължима /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ сума на
разноските е 175лв.
По отношение разноските в заповедното производство: т.к. при наличие
на образуван процес по реда на чл.422 от ГПК се преценява и претенцията за разноски
на ищеца в проведеното преди това заповедно производство, с оглед размера
на установеното по-малко по размер вземане, същите следва да бъдат редуцирани/намалени/,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
направени в производството по ч.гр.д. №9282/2016год. по описа на ПлРС в размер 156,20лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че С.С.Я., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, ***сумите,
както следва: 378,35лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.11.2013. до 30.04.2016г. и 72,71лв. - лихва за забава от
04.01.2014г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 08.12.2016год., за които
суми и на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №9282/2016г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
С.С.Я., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, ***направените разноски
по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 175лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3
от ГПК С.С.Я., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***, ***направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №9282/2016год. по описа на Плевенски районен
съд в общ размер 156,20лв.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: