МОТИВИ към Присъда № 1/24.01.2020 г. по НОХД 438/2018 г. по описа на Районен
съд Павликени
Внесен е обвинителен акт срещу подсъдимия О.З.И.
*** с обвинение по 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
за това, че на 02.06.2018г
в гр.***, община П.
е причинил на Р.И.Р. *** телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на речта и счупване на челюст.
За съвместно
разглеждане в наказателното производство е приет предявения от пострадалия Р. И.Р. против подсъдимия О.З.И. граждански иск
за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението неимуществени вреди, изръзяващи се в болки и страдания ,ведно
със законната лихва от деня на увреждането. Пострадалият Р.И.Р. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
Представителят на
Районна прокуратура Павликени в хода на съдебното производство поддържа
повдигнатото обвинение като безспорно доказано, като пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода под средния предел, изпълнението на което
предлага да бъде отложено с изпитателен срок от три години и да бъде уважен
предявеният граждански иск по справедливост.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител излага
съображения за доказаност на обвинението.
Счита, че гражданския иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло и бъдат присъдени направените разноски.
Гражданския ищец и
частен обвинител поддържа казаното от
упълномощения от него адвокат.
Делото е
разгледано в отствие на подсъдимия по реда на чл.269 ал.3 т.1 от
НПК. В съдебно заседание са прочетени обясненията на подъсдимия, дадени на досъдебното
производство, където същият се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Първонамално начазначения, впоследствие упълномощен
защитник на подсъдимия пледира, че подзащитният му е извършил деянието по
непредпазливост. Моли за условно присъда на подсъдимия и за по-нисък размер на
обезщетение по предявения граждански иск.
Съдът, след като обсъди посочените в чл. 301
от НПК въпроси, съобрази следното:
Пострадалият Р.Р., подсъдимият О.И. и свидетелите А. А., В. П. и П.Р. били познати и често
излизали в една компания.
Вечерта на 02.06.2018 г. приятелят
на пострадалия Р.И.Р. св. П.Р.Р. го повикал да се
видят във връзка с едно CD, което Р. искал да продаде. Р.Р.
отишъл със CD-то на центъра на г ***, където бил с.П.Р. в една кола заедно със свидетелите
А.Ю. А., В.И. П. и подсъдимия О.З.И.. Автомобилът бил управляван от св.А..
Пострадалият Р. седнал на задната седалка
в автомобила между св.П.Р. и подсъдимия. Тръгнали към паркинга на бившето
предприятие „***" в гр. ***. По пътя компанията слушала силна музика. Пострадалият
Р.Р. си говорел със седящите до него св.П.Р. и
подсъдимия О.З.. Нямало нищо необичайно. Пристигнали на мястото. Св.А. и св.П.,
които били близки приятели, останали в автомобила и си приказвали. Св.П.Р. бил
отвън, близо до автомобила и се занимал със CD-то и
говорел със св.А. и св.П. Пострадалият Р.Р. се
отдръпнал настрани с гръб към групата да
говори по телефона със сестра си, а подсимият О.З. излязал от автомобила и отишъл на друга страна, зад пострадалия.
Пострадалият Р.Р. приключил разговора си по телефона
и се завъртял да се обърне към
автомобила да си тръгват, когато получил един внезапен силен удар от подсъдимия
О.И. в дясната част в областта на лицето. Усетил силна болка, потекла кръв, залитнал,
но не паднал, хванал се за лицето,
изпуснал телефона си на земята и
побягнал към дървения мост.На другия край на моста бил св.Я.Я.
***-познат на пострадалия Р.Р., който бил на
откриване на риболова и тъкмо тръгвал с автомобила си да се прибира. Постръдалият Р. Р. се качил в автомобила и бил откаран у
дома му, а компанията се прибрала по домовете си като
в автомобила подсъдимият О.И. не казвал
нищо за случая. Св.П.Р. впоследствие предал телефона на пострадалия Р.Р. в полицията. Когато се прибрал в
къщи бил зле, легнал си и извикал
своята леля св.Х. И. да му помогне. Не можел да говори, имал
силна болка, бил с разкървавени уста. Лелята се обадила на родителите му, които
по това време не били в къщи. След като се прибрали, те завели сина си
Спешна помощ – П., където му оказали
медицинска помощ. На другия ден лечението продължило в МОБАЛ във В. Т., като бил насочен за лечение
към ВМА – С. Там му била направена
операция и лежал две седмици в болница. Пострадалият Р.Р.,
видно от медицинската документация и заключението
на КСМЕ с две вещи лица, получил счупване
на тялото на долната челюст с разместване на фрагменти в зоната на 33 зъб,
както и закрито счупване на друга част
на челюстта, вдясно от зоната на венченов израстък, с трайно затруднение на
дъвченето и говоренето във фазата на отхапването и изговарянето на отделни
звуци и думи за срок от около 6 месеца,
представляваща средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение на речта и в счупване на челюст.След
изписването си от болницата бил с
превързана долна челюст и 44дни се хранил само с течна храна, приемал
болкоуспокоителни лекарства, бил с режим на хранене 6 месеца. И понастоящем
избягва някои твърди храни.
Подсъдимият О.И. посочва в обясненията си по ДП №***/2018
на РУП., приобщени като доказателство по делото, че бил под въздействие на
алкохол. Бил помислил,че Р.Р. говорел по телефона с неговата приятелка С. Б.,
за която си мислел, че имала връзка с пострадалия, изревнувал и се бил ядосал.
Разпитани в съдебно
заседание св. А. А. твърди, че не знае С.
да е имала връзка с пострадалия Р.Р. и че подсъмият О.И. е водел в компанията С. Заявява, че
подсъдимият О.И. има дете от друга жена, за което се грижи сам.Св.П.Р.
твърди,че когато били в автомобила, подсъдимият
О.И. се държал нормално и нямало видими признаци, че е употребил
алкохол.
Тази фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Свидетелите П.Р.,
А. А. и В. П. не са очевидци на нанесения удар от подъсдимия
О.И. на пострадалия Р.Р.. Св.П.Р. само е чул шум зад
гърба си когато е влизал в автомобила да си тръгват и когато се обърнал видял Р.
да се качва в друга кола без да му вижда лицето.Св.А. и П. не са чули и видяли
нищо. Св. Я., който първи е видял пострадалия Р.Р.
след удара, дава показания, че ръката на
пострадалия била на устата му, не можел да говори и по устните му имало кръв.
Закарал го до у тях. Св.И. и другите роднини на пострадалия Р.: св. И. С.-*** ,
св.Г.С..-*** и св. Д.С.-*** на пострадалия също свидетелстват,че прибралият се
в къщи Р.Р. бил зле, неадекватен, с кръв по лицето.
Тези косвени свидетелски показания
кореспондират с показанията на
пострадалия Р.Р., със самопризнанията на подсъдимия О.И.,
приобщени по делото, както и със закючението
на КСМЕ.
Съдът намира
за безспорно установено, че подсъдимият О.И.
е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл.129 ал.2
вр.ал.1 от НК. От обективна страна с
един внезапен с нищо непредизвикан от никого удар, подсъдимият О.И. на
02.06.2018г в гр.***, община П. е причинил на пострадалия Р.Р.
СТП, изразяваща се в трайно затрудняване на речта и в счупване на челюст.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е желаел настъпването на същите.Бил употребил
алкохол според обясненията си на досъдебното производство, но св.П.Р. в
показанията си посочва, че водели
разговор в автомобила и нямало видими признаци за това, подсъдимият О.И. се
държал нормално в автомобила, разговаряли. Пострадалият с нищо не е
предизвикавал подсъдимия да извърши
деянието си. Разговарял е по телефона със сестра си. Не е имал отношения
с приятелката на подсъдимия по показанията на св.А. Подсъдимият е стоял
настрани, зад пострадалия докато последният е говорел по телефона със сестра си
и в продължение на разговора у подсъдимия
се е зародило желание да си отмъсни заради ревност от някакава намираща се само в главата му мисъл
че пострадалият Р. говори с негова приятека.Явно същият се е приближил до пострадалия,
тъй като пострадалият Р. при обръщането си да се насочи към автомобила да си
тръгват, е получил внезапния удар от подсъдимия И. в лицето му. Неоснователно е твърдението на защтника на
подъсдимия за извършено от доверителя му
деяние по непредпазливост.
За това
престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години . За да определи вида и размера на
наказанието в съответствие с чл.54 от НК , съдът взе предвид установените по
делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия
О.И..
Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да се отчете съдействието,
което подсъдимият е оказал за разкриване на обективната истина по делото като е дал обяснения по досъдебното
производство. Видно от представените
писмени и гласни доказатества на св.А.,
подсъдимият е неженен, има малолетно дете, за което се грижи сам. Същият се е
установил да живее и е трудово ангажиран във В. като изкарва доходи от 1000 ***
месечно / което е около 2280лв. на месец/. Подсъдимият се води неосъждан, деянието
е извършено само с едно действие на подсъдимия.
Оттегчаващи вината обстоятелства са впоследствие отклонение от взетата му мярка за неотклонение и укриване
от правосъдието. Също е налице липса на
съжаление у подсъдимия за извършеното, отправяне впоследствие на заплахи до
пострадалия за изтегляне на жалбата си от полицията. И пострадалият, и роднините
му и майката на подсъдимия св.М. Я. дават показания, че е имало разговор между
подсъдимия и пострадалия, последният да си оттегли жалбата в полицията. Има
разминаване относно тона на разговора. Пострадалият и родителите му твърдят, че
е имало заплахи, натиск по телефона, а св.Я. заявява, че знае от сина си, че се
е извинил на пострадалия. Съдът намира, че показанията на майката на подсъдимия
са на заинтересувано лице и че са косвени, докато показанията на пострадалия и
родителите му са преки и съдът кредитира последните.Освен това подсъдимият,
въпреки, че се води неосъждан, е имал предишни осъждания . Видно от справката
за съдимост същият е бил осъждан за престъпления по чл.343в ал.2 от НК и
чл.354а ал.5 от НК, като са му наложени административни наказания глоби по чл.78а от НК. Въпреки, че деянието е
осъществено с един удар, на пострадалия са причинени както трайно затрудняване на речта, така и счупване на челюстта. По досъдебното
производство е приложена характеристична
справка, в която е посочено, че
доходите на семейството му са от
джебчийски кражби, контактува с криминален контингент, има информация, че
употребява и разпространява наркотици. Съдът не установи многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят приложението
на чл. 55 от НК.
Съдът определя
наказанието на подсъдимия О.И. при съобразяване правилата по чл.54 от НК и
определя наказание на подсъдимия от две години лишаване от свобода. Налице са
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК за отлагане
изпълнението на определеното от съда наказание лишаване от свобода за срок от
три години от влизане на присъдата в сила. Съдът намира, че за поправяне на
подъсдимия на този етап не е наложително изолирането му от обществото и семейството
му. С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени специалната
и генералната превенции по чл. 36 от НК.
Причини
за извърщшеното деяние е ниска правна култура, незачитане личната
неприкосновеност, занижен самоконтрол.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК: Безспорно се установи по делото причинната връзка между
деянието на подсъдимия О.И. и получената от пострадалия Р.Р.
средна телесна повреда. Това деяние води не само до реализиране на наказателна
отговорност, но и до гражданска
отговорност. Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД ,
съединен с иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.45 от ЗЗД , всеки е длъжен да
възстанови вредите причинени виновно другиму, като в случаите на непозволено увреждане
, вината се предполага до доказване на противното. Предвид признаването на
подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК , се
явява доказан по основание и
предявения граждански иск за обезщетяване на причинените на гражданския ищец
неимуществени вреди изразяващи се в претърпяна от
него болка вследствие нанесената му средна телесна повреда
Уврежданията на постарадалия Р.Р. са пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия О.И., поради
което и последният следва да бъде осъден да заплати съответно обезщетение за
причинените от него неимуществени вреди на пострадалия. Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетенията за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Пострадалият
е получил телесни увреждания: закрито счупване
на корпуса на тялото на долната челюст вляво с разместване на
фрагментните в зоната на 33-ти зъб и закрито счупване на процесус артикуларис
вдясно в зоната на кондиловидния и венечен израстък. Затруднено му е говоренето
и дъвченето, счупена му е челюстта. Без съмнение пострадалият е изпитвал
значителни болки и страдания, претърпял е операция, бил е на хранителен режим с
течно-кашава храна, приемал е обезболяващи лекарства. В заключението си по КСМЕ
вещите лица заявяват, че установените
нараняванея са довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето във
фазата на отхапването, образуването и изговарянето на отделни звуци и думи за
срок от 6 месеца.Понастоящем пострадалият Р. се храни нормално, но при студено
време, изпитва болки. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. От правилото на чл. 52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но
и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта (т. 13 от
Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС). Понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено то, причинените
морални страдания и пр. (Постановление
№ 4/1968г. на Пленума на ВС).
С оглед
на изложеното, като отчете тежестта
на получените травми, претърпените вследствие на това
болки и страдания, съдът прие, че
при спазване критерия за справедливостта
обезщетението, което се претендира е завишено и същото следва да бъде
определено в размер на 6000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът отчете, че пострадалият Р. Р. с нищо не е предизвикал подсъдимия О.И. за
деянието. Предвид уважаването на главния иск ,
следва да се уважи и акцесорният иск с правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху уважения размер на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД лв. считано от датата на увреждането 02.06.2018г до
окончателното изплащане, като се отхвърли гражданския иск за разликата до 10
000лв.като неоснователен и недоказан.
В тежест на подсъдимия О.И., на основание
чл.189,ал.3 от НПК следва да се възложат разноските по делото: а именно: държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 240.00 лв. и 5 лв. при
служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС – Павликени,
направени разноски по ДП № ***/2018 год. по описа на РУ – П.
в размер на 258.06 лв. по сметката на
ОДМВР – В. Т. и 5лв.
за при служебно издаване на изпълнителен лист, по сметката на РС –
Павликени. Следва подсъдимия О.И. да заплати на пострадалия Р.Р. направените от
него разноски от 1200лв. платено адвокатско възнаграждение по ДП№***/2018г на РУ П. и настоящото
дело.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
ИИ