№ 315
гр. П., 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200483 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИЛ. Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. ***, чрез пълномощника адв. И.М. от ПзАК, против Наказателно
постановление № 21-1006-003011 от 01.12.2021 г. издадено от Началник
група в ОДМВР гр. П., Сектор ПП, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, като се
претендират и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и излага становище за незаконосъобразността на НП,
чиято отмяна се иска. Прави искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява. Не се явява и
1
процесуалният му представител, но от същия е депозирано писмено
становище по същество, с което е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 04.06.2021 г., в
15,28 часа, в гр. П., на бул. „Б.“ №19, е управлявал личния си лек автомобил
„***“ с рег. № ****, като управляваното МПС не е било регистрирано по
надлежния ред- със служебно прекратена регистрация на 26.01.2021 г. по
ч(л.143 ал.10 от ЗДвП, без сключен ЗЗГО.
Това било установено от автопатрул на Сектор ПП при ОДМВР- П.. По
този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.№
428976/04.06.2021 г. за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в
присъствието на нарушителя, на който му бил предявен и връчен срещу
подпис. При предявяването на акта жалбоподателят заявил, че нямал
възражения.
АУАН бил изпратен в РП- П. с оглед данни за евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По случая започнала прокурорска
проверка по преписка с Вх. № 2748/2021 г. по описа на РП- П., след
приключването на която на база събраните данни, прокурорът отказал да
образува ДП с постановление от 29.06.2021 г., като преценил, че извършеното
от И.С. не съставлявало престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С посоченото
постановление прокурорът изпратил материалите по преписката на Началника
на Сектор ПП при ОДМВР П. с оглед преценка за евентуално извършено адм.
нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на
С..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.36 ал.2 от ЗАНН на
01.12.2021 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на
санкционираното лице лично на 31.03.2022 г., видно от разписката към НП.
2
Жалбата против последното била подадена от надлежно упълномощен от
санкционираното лице адвокат директно в съда на 07.04.2022 г., поради което
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, включително материалите по пр.
преписка Вх. № 2748/21 г. по описа на РП- П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален порок
на същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на НП, а именно не
е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП буквално е записано,
че жалбоподателят е управлявал МПС, което било със служебно прекратена
регистрация на 26.01.2021 г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Не е посочено обаче по
какъв начин, с какъв акт е извършена дерегистрацията на автомобила, нито
поради каква причина е прекратена. Едва от приетите писмени доказателства
по делото става ясно, че регистрацията на автомобила е била прекратена
служебно, поради това, че гаранционния фонд е уведомил на 24.01.2021 г.
административния орган (Сектор ПП при ОДМВР- П.), че процесният
автомобил е без застраховка гражданска отговорност и към момента на
проверката се установило, че управляваният автомобил нямал сключена и в
срок валидна застраховка гражданска отговорност.
Непосочването на обстоятелствата визирани по-горе, които са
съществени и съставляват елементи от фактическия състав на адм. нарушение
лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно
административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира
своята защита. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила е
съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява самостоятелно
3
основание за отмяна на НП.
Според настоящия съдебен състав е налице още един порок в НП,
който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП и на който се
позовава жалбоподателя. Няма спор по делото, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал процесното МПС и че същото е негова
собственост. По несъмнен начин се установи, че въпросното МПС към
момента на проверката е било без регистрация, тъй като на 26.01.2021 г.
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при условията на
чл.143 ал.10 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при ОДМВР- П. (виж справка за
променя на регистрация на МПС от ЦБ- КАТ). При справка в Гаранционния
фонд се установява, че сключената за автомобила застраховка ГО е била с
крайна дата на покритие 04.08.2021 г. в 23,59 часа, но договора за ЗЗГО е бил
прекратен на 21.11.2020 г. в 00,00 часа, когато било преустановено действието
на застраховката. Това довело до служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила. Категорично обаче се установи от обясненията дадени при
проверката от жалбоподателя С. (виж обяснения от 04.06.2021 г.), които не се
обориха от нито едно от доказателствата по делото, е че жалбоподателят не е
уведомяван за прекратената регистрация на автомобила му. Вярно е, че по
делото бе представено заверено копие на уведомление от с рег. № 100600-
19663/23.11.2021 г., изпратено до И.С. от Сектор ПП при ОДМВР- П., с което
същият се уведомява, че регистрацията на ППС с рег. № **** е служебно
прекратена, но липсва каквото и да е доказателство, че това уведомление е
било изпратено на С. и че то е получено от него. В подкрепа на този извод е и
справката от Сектор ПП, в която се твърди, че уведомлението било изпратено
на П. чрез „Български пощи“ ЕАД- ТП П., но секторът не разполагал с
информация, кога и как било връчено писмото на лицето. С оглед на
посоченото от АНО не са ангажирани данни най-малкото за това, на коя дата
е предадено уведомлението на куриерската фирма. Но дори и това
уведомление да бе стигнало до С., видно от същото е, че не е посочено на коя
дата е прекратена по служебен път регистрацията на автомобила.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните
доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата
жалбоподателят С. е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава
на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. По
4
делото липсва каквото и да е доказателство, че към инкриминираната дата
жалбоподателят е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив,
установи се именно обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за
извършената служебна дерегистрация на автомобила. Вмененото
административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено
само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК,
която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на
чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в
поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това
положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и
поведението му не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и е санкционирал същия за нарушение, което
той не е извършил, поради което и НП се явява незаконосъобразно, което пък
неминуемо влече неговата отмяна.
Всичко това е достатъчно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Направеното искане за присъждане на разноски за процесуално
представителство на АНО следва да се остави без уважение с оглед изхода на
делото- отмяна, а не потвърждаване на НП.
Пак с оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане в негова полза на сторените разноски. Това
искане е своевременно и надлежно направено, а именно в хода на съдебното
производство преди обявяване на делото за решаване. Пълномощникът има
право на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП
по изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63д от
ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят С. е
заплатил в брой на адвокат И.М. от ПзАК, който надлежно е
преупълномощил адв. З. да участва в производството по делото пред
въззивната инстанция. При това положение ОД на МВР П., към което
учреждение работи АНО, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Съдът намира
5
за неоснователно направеното от процесуалния представител на АНО
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, тъй като
пълномощникът е участвал в проведените две съдебни заседания, изготвил е
въззивната жалба и представя аргументирано становище по съществото на
спора. Освен това възнаграждението е и в минимален размер. Паради тези
съображения съдът счита, че следва претенцията за възлагане на разноски за
адвокатско възнаграждение да бъде уважена в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от
ЗАНН Районен съд- П., в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-003011 от
01.12.2021 г. издадено от Началник група в ОДМВР гр. П., Сектор ПП, с
което на ИЛ. Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. ***, за нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- П., представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ
на ИЛ. Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. ***, разноски в размер на
300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на АНО като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. П. в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6