РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Бяла, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20224510200271 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Й. Т. от гр.Русе, чрез адв.М.В.-АК-Русе,
против Наказателно постановление № 22-4569-000133 от 19.07.2022г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Две могили, с което за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
са му наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6месеца. В жалбата се твърди, че НП
е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, с оглед на което е направено искане да
бъде отменено. В хода на съдебното производство жалбата се поддържа по
подробно изложени в нея съображения.Претендират се направените разноски.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 03.04.2022 г., около 16,30ч., на гл. път I-5км. 26+800, в посока от
гр.Р. към гр.Б., св.А. Ж.-младши автоконтрольор в РУ Две могили, при
1
изпълнение на служебните си задължения по пътен контрол по график, спрял
за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№.........., управляван от
жалб.Т.. При извършената проверка чрез служебен таблет се установило, че
МПС е собственост на водача И. Й. Т.. Констатирано било още, че
управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация от 22.03.2022г.
по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради неизпълнение на задължението да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На място Т. заявил, че
не знае, че застраховката му е изтекла. Полицаите го придружили до гр.Д. м.,
където последният сключил застраховка „Гражданска отговорност“ в
18,18часа на 03.04.2022г. За установеното нарушение на водача му бил
съставен АУАН по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който бил подписан без
възражения. Снети били и писмени обяснения от Т. относно установеното
нарушение.
По случая била образувана преписка №2116/2022г. по описа на РП-Русе,
по която били събрани допълнително писмени доказателства. С
Постановление от 18.04.2022г. на прокурор при РП-Русе, ТО-Бяла било
отказано образуването на досъдебно наказателно производство поради
субективна несъставомерност на деянието по чл.345, ал.2 от НК, като
материалите били изпратени на Началника на РУ-Две могили за
разпореждане по компетентност. Впоследствие, на 19.07.2022г. АНО издал
обжалваното НП, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН. Същото е връчено в
нарушение на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН, без наличие на двете
кумулативни предпоставки-нарушителят не е намерен на адреса и новият му
адрес е неизвестен. Не са налице доказателства жалбоподателят трайно да не
се намира на адреса, нито да го е променил и новият му адрес да е неизвестен.
Налице е един единствен контакт на връчителя на НП с бащата на
жалбоподателя, в който същият е уведомил, че сина му се намира на бригада
в САЩ и ще се върне м.август. От показанията на св.Йордан Т. и
приложената докладна записка относно връчване на НП не може да се изведе
спазване на императивните изисквания на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Поради
ненадлежното връчване на НП, следва да се приеме, че срокът за обжалването
му тече от момента на подаване на жалбата и същата е в срок.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.Ж., св.Й.Т., АУАН, НП, постановление на РП-Русе, ТО-Бяла, докладни
записки, справки, полици „ГО“, както и останалите материали по
преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП
съдържат изискуемите реквизити, в тях нарушението е описано пълно и ясно,
правилно са посочени нарушената и санкционната норма, индивидуализиран
2
е нарушителя.
Установява се по делото по несъмнен начин от събраните доказателства-гласни и писмени, а
и на практика не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата и място в
АУАН и НП, последния е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация от
22.03.2022г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, т.е. е МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Следователно, от обективна страна, са налице признаците на нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В случая следва да се съобрази нормата на чл.6 от ЗАНН, която дава
легално определение на понятието „административно нарушение“, а именно
това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящата
хипотеза е налице деяние/действие/, което нарушава установения ред, реда на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, и е обявено за наказуемо с административно наказание
съобразно чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон. Не се установява обаче деянието
да е извършено виновно от страна на жалбоподателя, т.е. липсва един от
кумулативните елементи на деянието, за да може то да се определи като
административно нарушение и да подлежи на санкциониране със съответно
административно наказание.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Доколкото в състава на цитираното административно нарушение по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП липсва изрично посочване, че не подлежат на
санкциониране непредпазливите деяния, то по аргумент от чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП може да бъде
както умишлено, така и непредпазливо. За да е налице умисъл деецът следва
да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е искал или допускал настъпването
на тези последици. При непредпазливост, следва деецът не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, е
мислил да ги предотврати.
В процесния случай обаче от доказателствата по делото не се
установява нито умисъл, нито непредпазливост при извършване на
инкриминираното деяние. Законът урежда предпоставките, при които
възниква задължение за административният орган служебно (без направено
искане за това от заинтересовано лице) да извърши прекратяването на
3
регистрацията като обвързва това задължение с момента, в който органът
получи информация от Гаранционния фонд за това, че липсва застраховка за
конкретното МПС. Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б,
ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства/Наредбата/, регистрацията на
превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на
Гаранционния фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал.2 от Наредбата,
при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра.Уведомяването на собственика на
автомобила за служебно прекратената регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването, а последващо действие на
администрацията, което обаче има пряко отношение към субективния
елемент на административното нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. В случая
по делото не налице данни прекратяването на регистрацията да е било
съобщено на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесния лек
автомобил. След като собственикът на процесния автомобил не е бил
уведомяван за извършеното прекратяване на регистрацията, то този факт-
служебно прекратената регистрация на личния му автомобил, му е бил
неизвестен, а доказателства в обратната насока не са налице. В тежест на
АНО е да установи извършването на нарушението, самоличността
нарушителя и неговата вина. Липсата на установено виновно поведение от
страна на жалбоподателя е липса на субективна страна на нарушението по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, и е пречка за издаване на НП. С налагането на
санкция на жалбоподателя при липса на доказана субективна страна на
нарушението, АНО е нарушил задълженията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН и тези
по чл.54, ал.1 от ЗАНН, с което е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо отмяната на НП като незаконосъобразно.
При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за процесуално представителство съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения-
300лв., за какъвто размер са представени доказателства за уговорено и
заплатено възнаграждение. Този размер е минимален, поради което не са
налице основание за изменението му. Разноските следва да се възложат в
тежест на ОДМВР-Русе.
По изложените съображения и на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4569-000133 от
19.07.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Две могили, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1
4
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6месеца, на И. Й. Т., ЕГН
**********, от гр.Р., ул.“Т.“ №., вх.., ет..
ОСЪЖДА ОДМВР-Русе за заплати на И. Й. Т., ЕГН **********, от
гр.Р., ул.“Т.“ №., вх.., ет..., сумата от 300лв.-разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________
5