Решение по дело №1270/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. А. Н. – [държава], против Решение № 11477/04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Аргументите на оспорващия са следните:

Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Същият бил постановен при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, което довело до необоснован и незаконосъобразен извод, че не съществуват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или тежки заплахи срещу живота или личността му в случай на въоръжен конфликт.

Чужденецът изложил подробно своята история пред административния орган, но тя не била възприета правилно. В мотивите за отказ на хуманитарен статут органът погрешно и в противоречие със заявеното в първата част на акта заключил, че чужденецът не бил заявил, че съществува риск от изтезание или нечовешко отнасяне спрямо него. Жалбоподателят обаче посочил, че такъв риск бил налице и че не можел да се завърне в [държава] поради обстоятелствата, изложени по време на интервюто. Подчертава, че ако не съществувала заплаха за живота и личността му, не би търсил убежище в България.

Административният орган погрешно приел, че спрямо жалбоподателя не настъпили последствия, засягащи живота и сигурността му. Оспорващият се позовава на практиката на ЕСПЧ и чл. 3 от ЕКПЧ, който категорично забранявал изтезанието или нечовешкото и унизително отнасяне, независимо от поведението на жертвата. Освен това цитира делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия, според което държавата носи отговорност при експулсиране на лице, изложено на риск от изтезание или нечовешко отнасяне. Подчертава, че чл. 5 от Квалификационната директива включва тежки посегателства, възникнали след напускането на държавата на произход. Твърди, че всички изложени факти сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довела до издаването на незаконосъобразен акт, засягащ живота и сигурността му.

С оглед гореизложеното, моли да бъде отменено Решение № 11477/04.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че в [държава] бил преследван и че ако бъдел върнат там, щял да бъде убит.

 

Назначеният му процесуален представител моли за отмяна на обжалваното решение по съображенията, изложени в жалбата.

 

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че анализът, направен от административния орган, бил задълбочен и обхващал всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административнопроизводствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон и не били налице основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, в представено по делото писмено становище, посочва, че решението на административния орган е обосновано и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Подадена е молба с вх. № 105450-2779 от 11.06.2024 г. на Дирекция „Миграция" - СДВНЧ - Любимец, от А. А., от [държава], който е поискал закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ, молбата е изпратена на Държавна агенция за бежанците при МС, където е регистрирана с peг. № 43830/14.06.2024 г. Желанието за закрила е потвърдено лично и с молба входящ № 1316 от 14.06.2024 г. на РПЦ – Харманли.

В хода на производството чуждият гражданин е представил оригинален документ за самоличност - лична карта № 22174057, издадена на 11.07.2021 г. в [държава]. Въз основа на данните в личната карта същият е вписан в системата на АИС „Бежанци“, в регистрационния лист, личния картон и личното дело на чужденеца с имената А. (собствено) АЛГАТБАН (фамилно) Н. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], [държава], арабин по народност, вероизповедание - мюсюлманин - сунит, неженен.

Жалбоподателят е изразил съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

От Протокол с рег. № УП-43830/01.08.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с жалбоподателя, с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил данните, дадени при попълването на регистрационния лист и заявил, че не е използвал други имена или псевдоними. Нямал друго гражданство освен *** и нямал роднини в държава-членка на ЕС. По време на производството представил лична карта, не притежавал други документи за самоличност. Не бил [семейно положение]. Последният му адрес в [държава] бил в [населено място], област Д. А., където живял до напускането си. Чужденецът напуснал [държава] на 25 май 2024 г. нелегално за Турция, където останал шест дни. Нямал издадени документи в Турция. Не се регистрирал там и не поискал временна закрила, защото целта му не била да остане в Турция. Обяснил, че сирийците не били добре приети там, често били ограничавани и получавали ниско платена работа, като спрямо тях бил проявяван расизъм. Не бил ползвал социални помощи в Турция. Чужденецът пристигнал в България на 31 май 2024 г. нелегално, преминавайки зелена граница с група от девет души. След преминаването били задържани от полицията.

В хода на интервюто заявява, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС и че за първи път подава молба за международна закрила. Не бил арестуван или осъждан нито в страната си, нито в друга държава. Принадлежал към арабската етническа група, но не бил имал проблеми заради това. Изповядвал *** – ***, без да е срещал затруднения заради религията си. Не членувал в политически партии, организации или религиозни общности. Заявява, че цялото му семейство се намира в [държава]. Завършил начално образование и работил като общ работник. Не бил отбил редовната си военна служба. Разказва, че напуснал [държава] заради войната и военните действия, които продължавали и до днес. Описва тежката икономическа ситуация, липсата на работа, вода и ток. Решил да напусне [държава] в търсене на по-добро място за живот. Потвърждава, че не е имало лични заплахи срещу него или семейството му. Не бил жертва на насилие. Нямало заведени съдебни дела срещу него или близките му. Уточнява, че би се върнал в [държава], когато войната приключи. На въпрос защо подава молба за закрила в България, той отговоря, че България е първата страна от ЕС, която спазва човешките права, и че желае да се установи тук, за да живее мирно и спокойно.

Протоколът от проведеното интервю с е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по него.

В писмо с рег. № М-13324/23.08.2024 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като А. А. Н., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства и два броя справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

Със становище рег. № 43830/28.10.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на А. А. Н. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 11477/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Н..

На 15.11.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 20.11.2024 г.

 

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

 

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, обуславящо отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като на интервюто е присъствал преводач, като е използван език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

 

Обжалваното решение е постановено в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

 

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

 

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ.

 

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

 

В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

 

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно обсъдена от административния орган. В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Дамаск, както и информацията в приложената по делото справка от 12.12.2024 г. на ДАБ. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, не е налице съществена промяна в общественополитическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

 

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

 

Не се установява и спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват.

 

Следователно в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, органът правилно е приложил закона и не са налице основанията за отмяна визирани в чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, поради което жалбата му по отношение на тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

 

Приел е, че от справката за ситуацията в страната по произход на жалбоподателя, можело да се направи извод, че за търсещия закрила не съществува реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, съответно искането за закрила и в тази му част било неоснователно. Липсвали и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

 

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от ЗУБ.

 

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

 

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

 

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

 

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административният орган.

 

Цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

 

Тоест от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

 

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. По делото е приложена справка вх.№ ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. От същата е видно, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой. В справката се сочи, че фронтовите линии в [държава] към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното *** правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на *** спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. С. правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Д., Х., Л. и Х. са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е също, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012 г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция И. на границата с Турция, където са разположени десетки предимно ислямистки групи. Предвид така установеното в справката, както и от изложеното в справка вх.№ МД-02-109 от 29.11.2024 г., което подкрепя горецитираната, то по мнение на съда правилен се явява изводът на административния орган, че към датата на постановяване на оспорения акт в [държава] не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е оставала сложна, то не са били налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Жалбоподателят твърди, че не е извършвал политическа дейност, че нито той, нито близките му са били жертва на насилие, че не е бил преследван. Всъщност семейството му продължава да живее в [държава]. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т. 39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимата справка на Дирекция “МД“ при ДАБ.

Както вече бе посочено, преди дни досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д.. Този общоизвестен факт не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е назначен премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници ** Д. е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Същото така бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Към настоящия момент вече се работи за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, БТВ, Нова, Vesti.bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на Агенция ройтерс. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава] като в тази връзка Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini.bg и др.).

 

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над [държава] от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на Израел, че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. С. Е., DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ. В тази насока е и приобщената по делото справка от 12.12.2024 г.

 

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие. Предвид това обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а напротив налице е хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ.

 

Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

 

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

 

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Н. – [държава], адрес: гр. Х., [жк], против Решение № 11477/04.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.