РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Габрово, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Николова
в присъствието на прокурора Т.Л.П.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254200600211 по описа за 2025 година
С присъда №12 от 10.04.2025 г. постановена по нохд №328 по описа за
2024 г. на Севлиевски районен съд подсъдимия Ф.Е.М. от гр.Велико Търново е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.с
чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29,, ал. 1 б.“а“ и „б“ от
НК и му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, което
да търпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗИНЗС.
Подсъдимият М.М.К. от гр. Севлиево е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 от
НК и му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Х.М.Х. от с. Крушево, общ. Севлиево е признат за
виновен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 във вр. с чл.194,
ал.1 от НК и му е наложено наказание от една година лишаване от свобода,
като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за срок от
1
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимите Ф.М., М.К. и Х.Х. са осъдени да заплатят солидарно на
М.М. от гр.Севлиево, сумата от 6201,87 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законните последици. В останалата му част
гражданския иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С присъдата съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и
веществените доказателства.
В законният срок против присъдата е подадена жалба от адвокат С.К., в
качеството на служебен защитник на подсъдимия М.М.К.. Сочи се, че
присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на съдебното следствие, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия. Сочи се и, че присъдата е необоснована, а при алтернативност –
явно несправедлива. По отношение на К. обвинението не било доказано по
несъмнен начин. Не било доказано както участието на К. в извършване на
кражбата, така и размера на имуществените вреди, причинени от деянието.
Неправилно бил допуснат до разпит като свидетел оперативния работник в
РУ Севлиево И.С., който е участвал в наказателното производство в друго
процесуално качество. Неправилно, след допускане изменение на
обвинението по чл. 287 от НПК, се е извършило прочитане обясненията на
подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, с което била
нарушена разпоредбата на чл.287, ал.4 от НПК. Това довело до ограничаване
правото на защита на подсъдимия, тъй като присъдата почивала именно на
обясненията и на показанията на посочения свидетел.
Неправилно бил уважен и предявения граждански иск, тъй като по
делото били налице писмени доказателства, че претендираните имуществени
вреди са възстановени.
Направено е искане за отмяна на присъдата. Направено е и алтернативно
искане за намаляване размера на наложеното наказание.
В законния срок против присъдата е подадена въззивна жалба от адвокат
П.Д., като защитник на подсъдимия Х.М.Х.. Навежда се довод за
неправилност, необоснованост на съдебния акт и на нарушен материален
закон. Сочи се и на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В хода на
съдебното следствие не били разкрити действия от страна на подсъдимия,
2
които да сочат на участието му в изпълнителното деяние. Установено било, че
по време на извършване на кражбата подсъдимият се е намирал в казино в
центъра на града и че бил прибран от там часове, след като е била извършена
кражбата. Не ставало ясно и защо се приема, че е налице предварителен
сговор между тримата подсъдими за осъществяване на престъпното деяние.
В хода на съдебното следствие били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като са нарушени чл.118, ал.2 от НПК, с допускане
до разпит на свидетел - оперативен работник, както и нормата на чл.117 от
НК. С прочитане обясненията на подсъдимите, дадени в хода на ДП съдът е
допуснал и нарушение на нормата на чл.287, ал.4 от НПК.
Присъдата в гражданската й част била неправилна и незаконосъобразна.
По делото била представена разписка, че пострадалия е получил сума от
8000лв. за възстановяване вредите от престъплението, поради което
неправилно съдът е осъдил подсъдимите да заплатят имуществени вреди от
престъплението. В допълнение към въззивната жалба се сочи, че неправилно
вредите от престъплението са приети за установени само и единствено въз
основа на показанията на свидетел.
Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане. Алтернативно се иска признаване на подсъдимия за невинен и
оправдаването му по предявеното обвинение, както и отхвърляне на
гражданския иск.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и от адв. Д.С., като
служебен защитник на подсъдимия Ф.Е.М.. Счита се, че обвинението не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, като присъдата е постановена в
противоречие със събрания доказателствен материал и е постановена в
нарушение на материалния закон. Неправилно, след изменение на
обвинението по чл.287 от НПК, съдът е прочел дадените от подсъдимите
обяснения в хода на ДП, като е нарушил забраната на чл.287, ал.4 от НПК. С
разпита на св. С. - оперативен работник била нарушена и разпоредбата на
чл.118, ал.1, т.3 и ал.3 от НПК. Като се изключели тези доказателства, по
делото били налице само косвени, от които не можело да се направи безспорен
извод, че подсъдимия М. е извършил престъплението, за което е предаден на
съд.
Направено е искане за постановяване на нова присъда, с която
3
подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, както и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск.
Алтернативно са направени искания за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане или за изменение на същата с намаляване размера
на наложеното на М. наказание.
В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им поддържат
въззивните жалби, по изложените в тях доводи и направено искане.
Поддържат се и направените с тях алтернативни искания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово оспорва жалбите.
Прави искане да се потвърди присъдата на районния съд, като правилна и
обоснована, като излага подробни доводи за това.
Повереника на частния обвинител и граждански ищец – адв. Д.Д.
оспорва жалбите и моли да се потвърди присъдата районния съд, включително
и в гражданската й част.
Габровският окръжен съд, в настоящия си състав, разгледа подадените
жалби с изложените в тях доводи и направени искания, взе предвид
становището на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното :
На подсъдимия Ф.Е.М. от гр.*** е предявено обвинение по чл.196, ал.1,
т.2 във вр.с чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29,, ал. 1 б.“а“
и „б“ от НК.
На подсъдимия М.М.К. от гр.*** е предявено обвинение по чл.195, ал.1,
т.3,4 и 5във вр.с чл.194, ал.1 от НК.
На подсъдимия Х.М.Х. от с.***,общ.*** е предявено обвинение по
чл.195, ал.1, т.3,4 и 5във вр.с чл.194, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и
от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Св. М. е управител на „***“ ООД - Севлиево, което дружество развива
4
търговска дейност в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Севлиево,
ул.“Видима“ №**. В съседна на магазина стая, в бюро била поставена метална
каса. В нея се съхранявали пари от оборота на магазина, а така също лични
вещи и пари, собственост на св. М.. Търговският обект е бил оборудван с
камери за видеонаблюдение.
През 2023 г. подсъдимият Х.Х. е посещавал търговския обект, като е
вземал пари на заем от св. М.. При това посещение той е видял, намиращата се
в стаята метална каса, както и че в нея се съхраняват пари. Подсъдимият
споделил това с подсъдимите М.К. и Ф.М., с които се познавал от преди.
Тримата взели решение да откраднат касата от магазина с намиращите се в нея
пари.
В изпълнение на взетото решение подсъдимите се снабдили с щанга тип
„кози крак“, ръкавици, шапки и медицински маски за лице. Подсъдимият Х.
взел от дома си едно дълго зимно яке. След полунощ на 08.07.2023 г. тримата,
с автомобил м.“Фолксваген Пасат“ с рег. №** /оборудван и обозначен като
такси/, управляван от подсъдимия К., се придвижили до магазина на
ул.“Видима“ **. Обиколили наоколо, за да се уверят, че няма други лица. След
това подсъдимият М. си сложил ръкавици, медицинска маска на лицето си,
шапка с козирка. Облякъл и предоставеното от Х. яке, като си поставил
качулката на главата си. Слязъл от автомобила, като взел със себе си и
металната щанга. Приближил се до входната врата на магазина и с щангата я
разбил, като я подлостил между крилото и касата в областта на заключващия
механизъм. През това време другите двама подсъдими останали в автомобила
да наблюдават да не дойде някой. След като М. разбил вратата и я отворил, се
задействала алармена система на магазина. Това го изплашило. Той се върнал
в автомобила и тримата подсъдими напуснали мястото.
Задействалата аларма била чута от св. Д., живееща в жилищна
кооперация срещу магазина. Свидетелката излязла на терасата си, при което
забелязала, че от магазина притичал човек, нисък на ръст. След това чула
затръшване на врата на автомобил, който потеглил с „мръсна газ“ по посока на
Битака.
След около част тримата подсъдими, отново с автомобила, управляван
от К., се върнали обратно до магазина. Подсъдимият М., облечен и екипиран
по същия начин, както е бил при разбиването, влязъл в магазина през вече
5
разбитата врата и се насочил към задната стая, в която се намирало бюрото с
монтираната метална каса. Той извадил касата заедно с чекмеджето, към което
е била закрепена, и напуснал тичешком магазина. Качил се в автомобила и
тримата подсъдими потеглили към изхода на гр.Севлиево по посока гр.Велико
Търново. В една отбика на пътя, след разклона за с. Богатово, спрели
автомобила. Извадили отнетата метална каса и с помощта на щангата успели
да я разбият. В касата е имало сума от 33000 лв., монети на стойност 800 лв. и
ваучери на стойност 2500 лв., собственост на дружеството, както и 3000 евро,
250 паунда, златен мъжки синджир с тегло 10 гр. 14карата, диоптрични очила
с твърд кожен калъф, електронен калкулатор и химикалка, всички на стойност
7788лв. - собственост на св. М.М..
След като разбили касата подсъдимите си разделили намерените в нея
пари, като подсъдимият М. взел намиращите ваучерите за храна и златния
синджир. Подсъдимият К. взел намиращите се в касата монети. На мястото,
където разбили касата подсъдимите изхвърлили ръкавиците, шапките и
маските. Изхвърлили и чекмеджето с намиращите се в него лични вещи и
документи на св. М.. Изхвърлили и ваучери на стойност 611лв.
След това потеглили с автомобила към гр. Велико Търново, където
оставили подсъдимия М. пред казино „Мистик“. Другите двама подсъдими си
тръгнали обратно към гр. Севлиево. В една отбивка, преди разклона за с.
Добромирка, подсъдимият Х. изхвърлил зимното яке, което е бил предоставил
на М... След това се прибрали по домовете си.
На следващия ден подсъдимите Х. и К., по настояване на първия,
отишли до мястото, където било изхвърлено якето. След като го намерил
подсъдимият Х. го изгорил, за да заличи следите си от участие в
престъплението.
След подаване сигнал за извършената кражба, е бил извършен оглед на
местопрестъплението. При него са били иззети един брой следа и отпечатък от
подметъчната част на обувка. За това действие е съставен протокол, приложен
по делото.
С протокол за доброволно предаване е бил предаден един брой диск,
съдържащ записи от охранителните камери в магазина.
В хода на разследването е било установено движението на л. автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. №** и по този начин мястото, на което тримата
6
подсъдими са разбили касата, предмет на кражба. Извършен е оглед на
мястото, при който са намерени и иззети ръкавици, шапки, шапка с козирка,
металната каса, чекмедже и др., подробно описани в съставения за
извършеното действие протокол.
Извършен е оглед в жилището на подсъдимия М. в дома му във Велико
Търново, при който са били иззети мъжки черни маратонки, описани в
протокола.
С протокол за доброволно предаване от 11.07.2023 г. подсъдимият Х. е
предал на разследващия полицай сумата от 540 евро и 9605 лв., подробно
описани, като подробно е описал от къде е произхода им, а именно кражбата
от магазина на св. М. /***/.
С протокол за доброволно предаване от същата дата подсъдимия К. е
предал 50 паунда и 185,10лв., като е посочил, че това е сума, която Ф. му е дал
от кражбата от магазина на ***.
С разписка от 22.08.2023 г. св. М.М. лично и като управител на „****“
ООД е получил сумата от 9790,10лв., 50паунда, 540евро, ваучери на стойност
611лв. и вещи, подробно описани в разписката.
По делото са изслушани и приети заключения на трасологическа
експертиза, видеотехническа експертиза, съдебно-оценъчна експертиза,
видеотехническа и идентификационна експертиза, съдебно-счетоводна
експертиза, които са подробно описани в първоинстанционния съдебен акт,
поради което не следва да се описват в настоящото решение.
Горната фактическа обстановка е установена от районния съд, след като
е направен пълен анализ както на гласните, така и на писмените доказателства
по делото, както и на заключенията на съдебните експертизи. Настоящият
съдебен състав, като направи своя преценка на събраните по делото
доказателства, приема, че изложената фактическа обстановка е правилно
установена. Фактическата обстановка по делото се установява от обясненията
на подсъдимите, дадени на досъдебното производство, приобщени по делото
по реда на чл.279 от НПК, показанията на разпитаните свидетели,
заключенията на експертизите и писмените доказателства.
Първоинстонционния съд е направил пълен анализ на същите, който се
споделя от настоящия съдебен състав, като не търпи критика аналитичната
дейност на първоинстанционния съд.
7
Настоящия съдебен състав не споделя изложените във въззивните жалби
доводи за допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата
по делото от първоинстанционния съд.
Не се споделят доводите на защитниците, че с допускането в качеството
на свидетел на полицейски служител - И.С., съдът е нарушил чл.118 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния съд не е нарушил
процесуалните правила, с допускането на този свидетел. Допуснатия свидетел
не е сред лицата по чл.118, ал.2 от НПК - не е разследващ орган и не е
извършвал действия по разследването. Той е бил ангажиран като оперативен
служител с разкриване на процесното престъпление и в показанията си
възпроизвежда обстоятелства, свързани с оперативно-издирвателната дейност.
Неоснователни са и възраженията за допуснато нарушение нормата на
чл.287, ал.4 от НПК с прочитане обясненията на подсъдимите, дадени в хода
на досъдебното производство.
Първоинстанционния съд е изложил в мотивите си доводите си относно
несъстоятелността на направените от страна на защитата на подсъдимите
възражения относно отказа да се приложи разпоредбата на чл.279, ал.4 от
НПК, което се споделя от настоящия съдебен състав.
Константна и безспорна е съдебната доктрина по отношение
тълкуването на понятието „съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението“. То е налице само тогава, когато чрез самото изменение на
подсъдимия се вменяват в отговорност нови факти, които не са му били
известни до този момент, като включени в обхвата на неговото обвинение и
по които подсъдимия не се е защитавал. Изменението е съществено, когато
установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят
фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което
подсъдимия е предаден на съд и сочат на основание за прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко или по-тежко обвинението наказуемо
престъпление, по което той не се е защитавал.
В настоящия случай съдът, по направено от прокурора искане, на
основание чл.287 от НПК е допуснал изменение на обвинението на тримата
подсъдими, което е касаело само и единствено промяна в собствеността на
отнетото имущество, като не е променена общата му стойност, а само е
уточнено коя част от нея е лична собственост на пострадалия и коя е била
8
собственост на управляваното от него дружество. Допуснатото изменение
/доколкото изобщо е било необходимо да се извършва/ не е довело до
съществена промяна на описаните в обстоятелствената част на обвинителния
акт съставомерни факти, което да налага полагането на нови усилия при
осъществяване правото на защита на подсъдимите. Следва да се посочи и, че
за съставомерността на деянието, за което са привлечени към наказателна
отговорност тримата подсъдими, не е от значение чия точно е собствеността
на предмета на престъплението, а в чия фактическа власт се намира, което я
прави годен обект на престъплението „кражба“.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че
макар и съдът да е допуснал изменение на обвинението, доколкото това
изобщо е било необходимо, то това не е довело до съществена промяна на
подробно описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
съставомерни факти, за да се полага ново усилие за осъществяване правото на
защита. По тези съображения настоящия въззивен състав намира, че
първостепенния съд не е допуснал нарушение в дейността си по събиране,
проверка и оценка на доказателствената съвкупност. Не е налице нарушение
на забраната на чл.287, ал.4 от НК, като правилно обясненията на
подсъдимите от досъдебното производство са приобщени към
доказателствения материал по делото и са ценени в съвкупност с останалите
доказателства.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като правилно е
приел, че като на 08.07.2023 г. в гр.Севлиево, действайки след предварителен
сговор помежду си, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство,
противозаконно отнели чужди движими вещи на обща стойност 44 388 лв от
магазин на ул.“Видима“ №**, както следва: пари и ваучери на обща стойност
36600лвд.,собственост на „***“ ООД и пари и вещи на обща стойност 7788лв.
- собственост на М.М., подсъдимите са осъществили всеки от тях престъпния
състав на чл.195, ал.1 т.3,4 и 5 във вр.с чл.194, ал.1 от НК, а по отношение на
подсъдимия М., който е осъществил деянието при условията на опасен
рецидив - чл.196, ал.1, т.2 във вр.с чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 във вр.с чл.194, ал.1 от
НК във вр.с чл.29, ал.1 от НК, за което ги е признал за виновни и им е наложил
наказания.
9
Обоснован е извода на съда, че деянието е осъществено и от тримата
подсъдими при форма на вина пряк умисъл.
Защитникът на подсъдимия Х.- адв. Д. прави възражение, че по делото
не бил установен предмета на престъплението, тъй като на магазина не е била
извършена инвентаризация, а така също пострадалия не бил представил
документи за валутата и златния синджир. Настоящия съдебен състав намира
възражението за неоснователно. От събраните по делото доказателства -
гласни писмени и заключението на счетоводната експертиза съдът намира, че
се доказва по безспорен начин предмета на престъпното деяние - както на
отнетите пари и ваучери, собственост на дружеството, така и на отнетите пари
и вещи, собственост на пострадалия М. в качеството на физическо лице.
Неоснователно е твърдението, че тъй като на магазина не била направена
инвентаризация, то не можело да се установи точния размер на липсите на
дружеството. Следва да се посочи, че кражбата не е извършена от търговския
обект, а от намираща се в него каса, където са се съхранявали пари и други
вещи, което да е налагало да се прави инвентаризация за констатиране на
липси. Наличността в касата на пари на дружеството се установява от
показанията на св. М., протоколите за доброволно предаване, а така също и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По отношение на
останалите средства и вещи, които са лична собственост на М. също са налице
достатъчно доказателства за това, че са се намирали в касата и са били
предмет на противозаконното им отнемане. Няма основание да не се дава вяра
на показанията на св. М., по отношение на когото не съществува задължение
да пази документи свързани със закупуването на валута и златни накити.
Настоящият въззивен състав не споделя доводите на защитниците, че по
делото не били налице доказателства, от които да се направи извод, че между
подсъдимите е бил налице предварителен сговор за извършване на
престъпното деяние. Установява се от доказателствата по делото, че
подсъдимите, преди да отидат до магазина на пострадалия, са се снабдили с
техническо средство- щанга, предпазни средства - ръкавици, маски, шапки.
Отишли са до обекта в късните часове на денонощието, като първоначално са
огледали мястото за други лица. След като първоначално само е била разбита
вратата на магазина и поради задействане на аларма са напуснали мястото,
след определено време са се върнали отново и са осъществили кражбата.
10
Всички тези действия на подсъдимите сочат безспорно, че между тях е имало
предварителен сговор за осъществяване на престъпното деяние.
Не се споделя довода на защитника на подсъдимия Х., че той изобщо не
е взел участие в извършване на деянието. Съдът намира за безспорно
установено участието на подсъдимия Х. в отнемането на вещите и
установяване на трайна фактическа власт върху тях. Установява се от
доказателствата по делото, че именно той е бил лицето, което е дало
информацията на другите двама подсъдими за касата, мястото и на съхранение
и вероятността в нея да има съхранявани от св. М. пари. Подсъдимият е бил
заедно с другите двама подсъдими, както при първоначалното отиване до
магазина, когато е била разбита вратата, така и при последващото им връщане,
когато подсъдимият М. е взел касата от магазина. Безспорно е, че
непосредствено след това, тримата подсъдими с управлявания от К. лек
автомобил са се отдалечили от мястото отпътувайки към гр. Търново.
Подсъдимият Х. е бил заедно с другите двама подсъдими, когато е разбита
касата и е получил част от отнетите пари. Всички тези действия на
подсъдимия сочат безспорно, че той е съизвършител на престъпното деяние.
Действително подсъдимите Х. и К. не са влизали в търговския обект и
не те са взели и изнесли касата от него, а са стояли и пазили отвън докато това
е извършил подсъдимия М. След като последният е изнесъл касата, то той
веднага се е качил в автомобила и с него тримата са се отдалечили от мястото,
като едва с отдалечаването са установили трайна фактическа власт върху
предмета на престъплението. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР
№ 54/1989 г. на ОСНК на ВКС, лицето което пази, докато другия съучастник
отнема вещта, а след това двамата с МПС превозват имуществото, като заедно
с вещта се отдалечават от местопроизшествието, за да установят трайна власт
върху него, е съизвършител. Това е така, не защото е пазил при отнемане на
вещта от другиго, а защото е участвал обективно във втората фаза на
изпълнителното деяние- в трайното установяване на фактическата власт върху
предмета на престъплението, в установяване на свое владение.
По вида и размера на наложените наказания:
По отношение подсъдимия Ф.М.:
При определяне вида и размера на наложеното на М. наказание
първостепенния съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства
11
завишената степен на обществена опасност на деянието и завишената степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия, който видно от данните
за съдимост /извън квалифициращите деянието/ е личност с криминални
наклонности, като налаганите до сега наказания не са изиграли положителен и
възпитателен ефект. От друга страна като смекчаващо отговорността
обстоятелство е отчетено макар и частично направеното самопризнание, с
което е спомогнал за разкриване обективната истина по делото. Обсъждайки
тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност напълно обосновано
съдът е приел, че по отношение на този подсъдим е налице превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Въпреки това, и в нарушение на
материалния закон- чл.54 от НК, съдът му е наложил наказание значително
под средния размер на предвиденото в закона, като е го е осъдил на четири
години лишаване от свобода. С оглед на това настоящият състав не споделя
доводите на защитата за несправедливост на наказанието. Напротив счита, че
дори същото е в твърде нисък размер и че не отговаря на тежестта на
извършеното престъпно деяние и личността на подсъдимия. Поради липса на
протест и жалба от частния обвинител допуснатото нарушение от
първоинстанционния съд не може да се поправи от въззината инстанция.
По отношение подсъдимия М.К.:
При определяне вида и размера на наложеното на този подсъдим
наказание съдът е отчел като отегчаващи обстоятелства завишената степен на
обществена опасност на деянието и високата стойност на предмета на
престъплението. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени чистото съдебно
минало, направените признания в хода на досъдебното производство, с които е
спомогнал за разкриване обективната истина по делото, доброто му
процесуално поведение. Преценявайки тези обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност правилно съдът е приел, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като е определил наказанието
значително под средния и близо до минималния размер на предвиденото в
закона, а именно в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Настоящият въззивен състав с оглед данните по делото намира, че така
определеното наказание отговаря на тежестта на извършеното престъпно
деяние и личността на подсъдимия и че се явява съответно и справедливо
определено. Не намира основания за неговото намаляване.
12
Правилно съдът е приел, че по отношение на подсъдимия са налице
предпоставките за прилагане института на „условното осъждане“, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношения подсъдимия Х.Х.:
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание
съдът е отчел като отегчаващи отговорността му обстоятелства завишената
степен на обществена опасност на деянието, високият размер на предмета на
престъплението. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени чистото му
съдебно минало, направените на досъдебното производство признания, с
които е спомогнал за разкриване обективната истина по делото, доброто
процесуално поведение, възстановяване на част от предмета на
престъплението. Отчитайки тези обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът правилно е приел, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като е определил наказанието към минималния
размер на предвиденото в закона, а именно от една година лишаване от
свобода. Настоящият въззивен състав, отчитайки данните по делото намира,
че така определеното наказание съответства на тежестта на извършеното и на
личността на дееца и че се явява справедливо определено.
Правилно съдът е приел, че по отношение на подсъдимия са налице
предпоставките за прилагане института на „условното осъждане“, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения въззивният съд намира, че въззивните
жалбите на подсъдимите за необоснованост и незаконосъобразност на
присъдата в наказателната й част са неоснователни и противоречащи на
доказателствата по делото. Присъдата в наказателната й част е правилна и
обоснована и наложените с нея наказания - справедливо определени поради
което следва да бъде потвърдена.
По предявения граждански иск:
Съвместно с наказателния процес съдът е приел за разглеждане
предявен от пострадалия М.М.М. против подсъдимите Ф.М., М.К. и Х.Х.
граждански иска за солидарно заплащане на претърпени имуществени вреди
от престъплението в размер на 1160 лв., ведно със законните последици. В
13
хода на съдебното следствие, с протоколно определение от 10.04.2025 г. съдът
е допуснал изменение на иска, като е увеличен размера на същия на 7580 лв.
Възражението и на тримата защитници, че присъдата в осъдителната й
гражданска част е неправилна и незаконосъобразна, съдът намира за
основателно.
Безспорно е установено по делото, че с престъпното си деяние
подсъдимите са причинили на гражданския ищец М.М., в качеството му на
физическо лице щети в размер общо на сумата от 7580 лв., от които правилно
е била приспадната стойността на възстановените му вещи в размер на 1378,13
лв., до който е отхвърлен иска.
За да уважи иска в останалата му част до размер на 6201,87 лв. съдът е
приел, че същите не са били възстановени на гражданския ищец. При това не е
подложил на обсъждане и не е взел предвид представената в хода на
съдебното следствие разписка от 23.10.2024 г., приета с протоколно
определение в съдебното заседание на 13.11.2024 г.
Видно от приетата по делото разписка е, че на 23.10.2023 г. гражданския
ищец М.М.М. е получил от подсъдимия Х.Х. сума от 8000лв., като част от
възстановяване на отнетата сума при кражба от магазина му. Видно от
съдържанието на разписката е, че М. е получил сумата по нея в качеството си
на физическо лице, а не като управител или представляващ на „****“ ООД,
което също е претърпяло имуществени вреди от престъпното деяние на
подсъдимите. Получаването на посочената сума не е оспорено от гражданския
ищец. При тези данни съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно
първостепенния съд е уважил предявения граждански иск до размер на
6201,87 лева. Предявения иск е неоснователен, тъй като претендираната сума
е била заплатена на ищеца още преди предявяване на гражданския иск.
По горните съображения съдът намира, че присъдата следва да се
измени, като се отмени в осъдителната й гражданска част и се отхвърли
изцяло предявения от гражданския ищец иск за имуществени вреди.
Присъдата следва да се отмени и в частта, с която подсъдимите са
осъдени да заплатят ДТ върху уважения граждански иск.
Правилна и законосъобразна е присъдата и в частта относно
произнасянето по направените по делото разноски, както и относно
14
веществените доказателства по делото.
В съответствие с изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 12 от 10.04.2025г. постановена по нохд №
328/2024г. по описа на Севлиевски районен съд в гражданско осъдителната й
част като ОТМЕНЯ същата в частта, с която подсъдимите Ф.Е.М., М.М.К. и
Х.М.Х. са осъдени да заплатят солидарно на М.М.М. от гр.*** сумата от
6201,87 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в
този му размер, като неоснователен.
Отменя присъдата в частта, в която подсъдимите са осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 248,07лв. върху уважения граждански иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15