Решение по КНАХД №1112/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д.-младши автоконтрольор в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив против Решение № 1603/08.04.2025 г., постановено по АНД № 15689/2025 г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІІ - ри гражд. състав, с което е отменена Заповед за полицейско задържане на лице рег. № 438зз-219/2024 от 26.08.2024г., издадена от Т. Д. Д.-младши автоконтрольор в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с която на Д. Ж. К., [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът– Д. Ж. К. ,чрез процесуалния си представител адвокат Т. А., оспорва жалбата и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неправилност на обжалваното решение и за основателност на касационната жалба, като излага конкретни доводи в тази насока. Моли съда решението да бъде отменено.

Оспорването е допустимо, тъй като е предявено от страна с право на жалба /арг. чл. 210, ал. 1 от АПК/, в предвидения от закона 14-дневен преклузивен срок /чл. 211, ал. 1 от АПК/ и касае решение на районния съд, което подлежи на обжалване.

Предмет на касационно оспорване е Решение № № 1603/08.04.2025 г., постановено по АНД № 15689/2025 г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІІ - ри гражд. състав.

В правомощията на касационния съд е да се произнесе по основателността на жалбата, както и да провери служебно допустимостта и действителността на решението и неговото съответствие с материалния закон според установените фактически обстоятелства /арг. чл. 218 във връзка с чл. 220 от АПК /.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК на съдебното решение касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред районния съд е била Заповед за полицейско задържане на лице рег. № 438зз-219/2024 от 26.08.2024г, издадена от Т. Д. Д. –мл.автоконтрольор в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден в нарушение на изискванията за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т.2 и т.3 АПК.

Относно изискванията за форма и съдържание, съдът е посочил, че заповедта не съдържа фактически основания за задържането съгласно чл. 74, ал. 2, т.2 ЗМВР. В тази връзка съдът е приел, че задължението те да бъдат възпроизведени в административния акт произтича от разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, според който в заповедта се посочват фактическите и правните основания за задържането. В случая, според приетото от съда, не може да се приеме, че заповедта съдържа фактически основания, тъй като в нея е възпроизведена само хипотезата на правната норма ,така както тя е записана в чл.343 Б,ал.3 от НК. Задържането не е обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършване на конкретно престъпление. Съдът в мотивите на решението е приел,че на нито една позиция в атакуваната заповед за задържане не е посочена причината, която обосновава задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа. Не се установява жалбоподателят да е сторил опит да се отклони от проверка, да съществува риск от укриване или да е създал затруднения/ пречки при събирането на доказателства.

Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. Правилно съдът приел, че това законово изискване в случая не е спазено. В изложената насока е съдебната практика на административните съдилища по аналогични казуси, както и практиката на ЕСПЧ по аналогични казуси. В този смисъл е решението от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09, според което чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление.

В случая заповедта не отговаря на изискванията по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР, тъй като съдържа бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление по чл.343Б,ал.3 от НК-управлява МПС след употреба на наркотични вещества или други техни аналози,установени с техническо средство Д. Д. Т. 5000,които отчита положителен резултат за употреба на Амфетамин.

При липсата на конкретни фактически основания, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установяват материалноправните предпоставки по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и наложената принудителна административна мярка не съответства на предвидените от закона цели - предотвратяване извършването на престъпление или укриване на дееца. Изложените в касационната жалба подробни съображения не могат да преодолеят липсата на фактически основания в акта за задържане и липсата на данни по делото за извършено от задържаното лице престъпление.

Наред с гореизложеното и за пълнота, следва в случая да се посочи, че административния акт - заповедта за задържане, е издадена и в нарушение и на чл. 6 АПК. Целта на задържането по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Оспорената заповед не съответства на посочените цели. В тази връзка следва да се посочи, че полицейското задържане задължително трябва да е обосновано с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, каквито в разглеждания случай не са налице. Изводи на първоинстанционния съд ,които напълно се споделят и от настоящата касационна инстанция,се потвърждават и от обстоятелството, че с Постановление от 25.03.2025г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив, наказателното производство по ДП № 468/ 2024г., по описа на 3- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, касаещо осъщественото от жалбоподателя деяние на процесната дата 26.08.2024г., е прекратено, тъй като резултатът от химико- токсилогичната експертиза е отрицателен за употреба на наркотични вещества.

По тези съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното решение, с което заповедта за задържане е отменена е валидно, допустимо и правилно постановено и на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да се остави в сила.

При посочения изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Пловдивският административен съд, ХХХI касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1603/08.04.2025 г., постановено по АНД № 15689/2025 г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІІ - ри гражд. състав.

ОСЪЖДА Областна дирекция [населено място] на Министерство на вътрешните работи с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Д. Ж. К., [ЕГН],с постоянен адрес:[населено място],[улица],ет.8,ап.39 разноски по делото в размер на 800/осемстотин/лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.