РЕШЕНИЕ
№ 187 15.05.2019г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на седми май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка П.а и с участието
на прокурор като
разгледа
докладваното от
съдия ИРЕНЯ ЯНКОВА административно дело № 168 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Т.М.Т. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000125 от 12.02.2019г.,
издадена от Началник на сектор „Пътна полиция" към Областна дирекция на
МВР - Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а" от ЗДвП, на Т. М. Т. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на ППС" *****, за срок от шест месеца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като
невярна описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. като неправилен и
необоснован направения от решаващия административен орган извод, че като
собственик на МПС е допуснал собствения му автомобил да бъде управляван от неправоспособен
водач. Той бил се разпоредил с автомобила в полза на трето лице, той не бил
сключил договор , защото уговорката им била прехвърлянето да стане със
заплащане на цената в края на месец март 2019 година. Той не бил давал
разрешение на Я. Р. да управлява лекия автомобил . Не било налице непрамоверно
поведение от негова страна Отделно релевира доводи, че административният акт не
отговаря на императивните изисквания на чл. 59,ал.1 т. 4 от АПК. По подробно
изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник сектор „Пътна
полиция" към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Р. взема становище за неоснователност на жалбата, като релевира
доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен, постановен при
спазване на административно процесуалните правила и при правилно приложение и в
съответствие с материалния закон.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На Я.Н.Р. съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия Д № 854396/ 12.02.2019г. Административно
наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на
12.02.2019г. около 18.20 часа в гр. Стара Загора, по улица. „Столетовяпосока
изток- запад до номер 75, Я. Р. управлява л. а „АУДИ " с per. № *****, собственост на Т.М.Т.
, като водачът не притежава свидетелство за управление на МПС /
неправоспособен/.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а"
от ЗДвП №19-1228- 000125 от 12.02.2019г., издадена от Началник на сектор „Пътна
полиция" към Областна дирекция на МВР - Стара Загора на жалбоподателя Т.М.Т.
е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията
на ППС с per. №
0412 РВ, за срок от шест месеца, Обжалваният административен акт е постановен
на основание чл.171, т.2а, б. „а" от ЗДвП, като от фактическа страна е
обоснован с обстоятелството, че на 12.02.2019г. около 18.20 часа в гр. Стара Загора,
по улица. „Столетов"посока изток- запад до номер 75, Я. Р. управлява л. а
„АУДИ " с per. № *****,
собственост на Т.М.Т. , като водачът не притежава свидетелство за управление на
МПС / неправоспособен водач/. .
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед №19- 1228-000125 от 12.02.2019г., справка за първоначална регистрация
на МПС , справка за нарушител Т.Т. , справка за нарушител Я.Н.Р.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Ж.И.К.. Свидетелят К.
живее на съпружески начала с Я. .Тя знае от бащата на Я., че е закупил
автомобила от Т.Т. - „Ауди" Колата бил дадена на свекъра й през месец
февруари - март. Една вечер без да знае свекъра й, баща на Я., последният взел
ключовете на колата и излязъл да върши негова работа, но полицаите го спрели.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес - адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка, в законово установения прекпузивен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,2, 2а,
4, т.5, б. "а", т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателства Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора
на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4
във вр. с ал.З, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР - Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а
от ЗДвП, сред които е и началникът на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР
- Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а" от ЗДвП №19-1228- 0001225 от
27.01.2019г.. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган - Началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР -
Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2а, б. „а" от ЗДвП на собственика, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за
управление - неправоспособен водач.. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1228-0001225 от
12.02.2019г., е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „ам от ЗДвП,
съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Т.М.Т.
с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а" от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че12.02.2019г. около 18.20 часа в гр.
Стара Загора, по улица. „Столетов"посока изток- запад до номер 75, Я. Р.
управлява л. а „АУДИ " с per. № *****, собственост на Т.М.Т. , като водачът не
притежава свидетелство за управление на МПС Следователно наложената на
жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171,
т.2а, б. „а", предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно
средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетата
,като доказателство справка, че л. а „АУДИ „ с per.
№ СТ 04122 РВ - превозното средство,
което е било управлявано от неправоспособен водач и респ. което ППС е обект на
приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а" от ЗДвП, е
собственост на Т.Т. Но от събраните гласни доказателства по несъмнен начин се
установява и че Т. е предоставил владението на автомобила на друго лице с цел
продажба Той нито е предоставял МПС за ползване, нито е разрешавал управлението
на автомобила от неправоспособния водач Я.Н.Р., като е разбрал за това едва
след като са му съобщили, че е собственият му автомобил е спрян за проверка и е
с прекратена регистрация
Принудителните административни мерки /каквато по
дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171,
т.2а, б. „а" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира
прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а" от ЗДвП при управление на пътно
превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за управление
/неправоспособен водач/, като законодателното решение за налагане на ПАМ на
собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо СУМПС съотв. от неправоспособен водач /в хипотезата на чл. 171,
т.2а, б. „а", предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно
поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил,
разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от
неправоспособен водач. В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен
начин се установява, че собственикът на л. а „АУДИ" с per. № ***** - Т.Т. по никакъв
начин, с никакви действия или бездействия, не е предизвикал противоправния
резултат - управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен
водач. Предавайки владението на автомобила на трето лице той нито е знаел, нито
би могъл да знае или да предположи, нито е допускал или е бил длъжен да
допусне, че Я. Р. ще вземе и ще ползва автомобила му, като го управлява въпреки
че не е правоспособен водач. Следователно управлението на л. a с per.
№ ****от лице, непритежаващо СУМПС, не се
свързва с каквото и да е било неправомерно поведение на собственика на МПС, а е
изцяло резултат от действията на неправоспособния водач Я. Р., който без
знанието и съотв. без съгласието на собственика на автомобила е управлявал
МПС-то , който се е намирало във владението на баща му
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на
закона административният орган е приел, че Т.М.Т. е допуснал собствения му л. а
„АУДИ " с per. № *****
да бъде управляван от неправоспособния водач Я.Н.Р. , като основание за
налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а" предл. последно от ЗДвП по
отношение на Т., в качеството му на собственик, чието превозно средство е
управлявано от неправоспособен водач.
Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират
като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи
трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира
осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото
за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се
основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че
прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на Т.М.Т., сочещи на
съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен
резултат - управление на МПС от неправоспособен водач. Поради което с
наложената на Т.М.Т. с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а" от ЗДвП, се нарушава и принципа на съразмерността по чл.6 от АПК.
Оспорената заповед е издадена и при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Жалбоподателят нито е бил уведомен за образуваното производство за прилагането
на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а" от ЗДвП, нито преди издаването на
заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, нито
са обсъдени събраните по преписката доказателства, еднозначно сочещи, че
собственикът на МПС нито е допускал, нито е знаел, още по- малко е разрешавал притежавания
от него автомобил да бъде ползван и управляван от неправоспособен водач.
Допуснатите процесуални нарушения са довели до фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен
орган извод, собственикът на л. а „АУДИ " с per.
№ ***** е допуснал собствения му
автомобил да бъде управляван от неправоспособния водач Я.Н.Р. при посочените в
заповедта обстоятелства.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1228-0001225 от 12.02.2019г., издадена от Началник на сектор „Пътна
полиция" към Областна дирекция на МВР - Стара Загора , с която на Т.М.Т. е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а" от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, в
несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като
основен принцип изискване за съразмерност по чл.б от АПК, следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ по
жалба на Т.М.Т. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19- 1228-000125 от 12.02.2019г., издадена от Началник на сектор „Пътна
полиция" към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с която заповед, на
основание чл.171, т.2а, б. „а" от ЗДвП, на Т. М. Т. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС" *****,
за срок от шест месеца.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172,
ал.5, изр. второ от
ЗДвП.
СЪДИЯ: