№ 47
гр. Варна, 06.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502553 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.
С решение №262883/29.11.2021г., постановено по гр. дело
№14313/2020г. Н. Е. У. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. А. сумата от
10718,64 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата 4481,78 лева, с
която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца от
увеличението на стойността на собствения на ответника недвижим имот,
представляващ Ателие №1 с площ от 18 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.
"************" №3, вследствие на извършени полезни разноски за ремонтни
дейности и обзавеждане в същия имот и сумата 6236,86 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляващи
направените от ищеца разходи за ремонтни дейности и обзавеждане на
Ателие №2 с площ от 20 кв.м., находящо се на същия адрес, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-
06.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е
отхвърлен за горницата над 10718.64лв. до претендираните 12 000лв., на
основание чл.59 от ЗЗД; отхвърлен е искът на Н. Е. У. за осъждане на А. Е.
А. да му предаде недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, район
Аспарухово, ул. „************" No 3, представляващи: Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10135.5505.447.1.5 и Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 10135.5505.447.1.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18- 73 от 23.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед №18-11566-05.11.2019г.
на Началника на СГКК- Варна, предназначение на самостоятелния обект:
ателие за творческа дейност, на основание чл. 108 от ЗС; А. Е. А., е осъден
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. У. сумата 7509,28 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствените му недвижими имот, представляващи
1
Ателие №1 и Ателие №2 за индивидуална творческа дейност, находящи се в
гр.Варна, район Аспарухово, ул. "************" № 3, за времето от
20.07.2017. до 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска-10.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за горницата над сумата
от 7509,28 лв. до претендираните 12190лв. за периода след 01.10.2019год. до
предявяване на иска, на основание чл.59 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба вх. №304477/30.12.2021г. от А. Е. А.
срещу решение №262883/29.11.2021г., в частта му, с която е осъден да
заплати на Н. У. суми по предявения от последния насрещен иск по чл. 59
ЗЗД. Въззивникът обжалва размера на присъденото обезщетение, като счита,
че началният момент следва да е 15.08.2017г., тъй като в поканата, получена
на 07.08.2017г. е даден 7 дневен срок /от получаването / за освобождаване
на обектите. На следващо място излага, че обезщетението следва да бъде
определено в справедлив размер, като се има предвид, че и двете ателиета не
са въведени в експлоатация и нямат разрешение за ползване, предвид което
обезщетението би следвало да е като за складови помещения. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че това не са ателиета, и
само поради факта, че той е живял там, не може да се направи извод, че се
дължи обезщетение като за такъв обект. Доколкото имотите представляват
изба и гараж, то обезщетението следва да бъде определено с оглед на това им
предназначение. С допълнителна молба уточнява, че за определяне на
обезщетението за ателие №1 следва да се ползват изчисленията за гараж, като
признава сума в размер на 1257,74 лв., съответно моли да се отхвърли за
горницата, а за ателие №2 признава сумата, изчислена за ползването на склад
в размер на 1044.87, като моли да бъде отхвърлен искът за горницата над нея.
В заключение се моли първ. решение да бъде отменено в частта, с която А. А.
е осъден да заплати сумата от 5206.67 лв., явяваща се неправилно изчислен
размер на обезщетението за ползване на процесните имоти, а в останалата
част решението е правилно и законосъобразно поради което следва да бъде
потвърдено.
Чрез депозирания писмен отговор, Н. У. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита, че в тази част обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Излага, че по делото е безспорно установено,
че процесните помещения са били ползвани за живеене от въззивника и
неговото семейство, поради което намира, че обезщетението е правилно
изчислено, като за основателността на иска по чл. 59 ЗЗД е ирелевантно дали
за съответния имот е издадено разрешение за ползване. В заключение се моли
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първ. решение –
потвърдено в обжалваната част.
Постъпила е въззивна жалба вх. №304160/20.12.2021г. от Н. У.
срещу решение №262883/29.11.2021г., в частта, с която е осъден да
заплати на А. Е. А. сумата от 10718,64 лв., включваща сумата 4481,78 лева,
с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца от
2
увеличението на стойността на собствения на ответника недвижим имот,
представляващ Ателие №1 за индивидуална творческа дейност, с площ от 18
кв.м. и сумата 6236,86 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца, представляваща направените от ищеца разходи за
ремонтни дейности и обзавеждане на собствения на ответника недвижим
имот, представляващ Ателие №2, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска- 06.11.2020г., както и в ЧАСТТА, с
която искът му по чл.59 от ЗЗД срещу А. Е. А. е отхвърлен за горницата
над сумата от 7509,28 лв. до 12190лв., претендирани за ползването на
имотите за периода след 01.10.2019год. до предявяване на иска. Според
жалбоподателя, решението в обжалваните му части е постановено в
противоречие с материалния закон, при допуснати от съда процесуални
нарушения и е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил обстоятелствата,
свързани с действителните отношения между страните, съставляващи
основанието за предявения иск и обуславящи извод за неговата
неоснователност. Първ. Съд не е обсъдил и възражението му за осъществена
реципрочност в отношенията между страните, а изводът му за възникнало
вземане на подобрителя за стойност поради неоснователно обогатяване срещу
собственика е резултат от неправилно тълкуване и приложение на
материалния закон, тъй като ищецът е ползвал безпрепятствено и
безвъзмездно имота в продължение на повече от 15 години. Извършените от
него ремонти са без знанието на собственика и са заради удобството на
лицето, което го обитава. Счита за неправилно решението и в частта, с която
е отхвърлен предявеният от него насрещен иск за заплащане на обезщетение
за ползването на имота за периода след 01.10.2019год. до предявяване на
иска. Твърди, че релевантен за периода на дължимостта на обезщетението е
фактът на предаване на имота от лицето, което го държи, а не
освобождаването му. Излага, че още след постановяване на решението, с
което положителният установителен иск за собственост на А. Аврамов е бил
отхвърлен, той е следвало доброволно да предаде имота, без да е необходима
покана за това; липсата на покана или принудително изпълнение не правят
основателно ползването на чужда вещ, с което безспорно собственикът се
обеднява. Твърди, че обедняването му несъмнено е до момента, в който той е
получи фактическата власт – 27.10.2021г., поради което предявеният иск
следва да бъде уважен. По изложените съображения моли решението да бъде
отменено в обжалваните части, като бъде постановено друго, с което да се
отхвърлят изяло предявените срещу него искове, както и да бъде уважен
предявеният от него насрещен иск за претендирания период съобразно
заключението на СТЕ на в.л. Рени Попова. Моли да му бъдат присъдени
разноски. Моли да бъдат приети на осн. Чл. 266, ал. 2 ГПК 2 бр. Възражения,
подадени след приключване на първ. Производство, тъй като тези
доказателства са нови и относими към предмета на спора.
Чрез депозирания писмен отговор, А. А. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита, че в обжалваните части решение е правилно,
3
законосъобразно и обосновано. В заключение се моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а първ. решение –потвърдено в
тези части.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Е. У. срещу решение
№260149/09.03.2022г. по гр. Дело №14313/2020г. на ВРС, с което е оставена
без уважение молбата му за поправка на ОФГ в решение
№262883/29.11.2012г., постановено по делото, обективираща искане по
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, съдът да се произнесе с
отделен установителен диспозитив за признаване за установено между
страните, че Н. У. е собственик на процесните обекти, представляващи
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5505.447.1.5 и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5505.447.1.6.
Жалбоподателят се позовава на мотивите, съдържащи се в т. 2А на
Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. на ВКС по гр. Дело № 4/2014г., на
ОСГК, в което се приема, че ако в хода на производството се установи, че
ищецът е собственик на имота, но ответникът не владее същия, то съдът
следва да се произнесе с изричен диспозитив, че ищецът е собственик на
имота, като по такъв начин решението ще формира сила на присъдено нещо
по отношение на собствеността. По изложените съображения моли
обжалваното решение №260149/09.03.2022г. да бъде отменено, като бъде
уважена молбата с правно осн. чл. 247 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. Е. У. срещу определение
№260210/23.02.2022г., постановено по гр. Дело №14313/2020г., с което без
уважение е оставена молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта му относно искането да му бъдат присъдени направените от
него разноски по предявения насрещен иск по чл. 108 ЗС. Оспорва мотивите
на съда, че такива не му се дължат, тъй като ответникът не оспорвал правото
му на собственост, като след на 01.10.2019г. не е ползвал имота, а в хода на
съдебното производство му предал ключовете. Излага, че за него е било
невъзможно да узнае дали ответникът е освободил имота след приключване
на делото с правно осн. Чл. 124 ГПК. Доколкото не го е уведомил изрично,
именно той е дал повод с поведението си за завеждане на иска по чл. 108 ЗС,
поради което и следва да бъде осъден да заплати разноските във връзка с
воденето на този иск.
Постъпила е и въззивна жалба от Н. Е. У. ЕГН ********** срещу
решение №260392/12.09.2022г. по гр.дело № 14313/2020 г. на ВРС, с което е
допусната поправка на ОФГ в първоинстанционно решение
№262883/29.11.2021 г., изразяваща се посочване на всяко конкретно
подобрение, индивидуализирано с количество, брой, стойност и година на
извършване, довело до увеличаване стойността на Ателие №1 в общ размер на
сумата от 4 481,78 лв., както и за всеки конкретен разход по ремонт и
обзавеждане за Ателие №2, индивидуализиран по пера с количество, брой,
стойност и година на извършване в общ размер на сумата от 6 236,86 лв.,
както и непосочване в отхвърлителната част на решението за горницата над
4
10 718,64 лв. (представляваща сбор на сумите 4 481,78+6236,86 лв.) до
предявения общ размер на двете претенции от 12 000 лв. разликата между
двете суми за коя претенция се отнася и от какво е формирана.
Жалбоподателят твърди, че освен доводите за неправилност на решение
№262883/29.11.2021г. по отношение на извода за основателност на
осъдителните претенции, предвид конкретизиране на сумите по вид и
количество допълнително заявява, че съдът механично е пренесъл описанието
на видовете подобрения/разходи от заключението на СТЕ, изготвена от
вещото лице Томислав Онцов, което е било своевременно оспорено. Твърди,
че описанието на видовете СМР, посочени в таблицата към експертизата не
съответстват на заявените от ищеца подобрения/извършени разходи в
исковата молба. Заключението е възприето безкритично като са игнорирани
са изцяло обясненията на вещото лице в съдебно заседание по конкретно
зададени въпроси, касаещи ключовете, контактите, лампите, настилките,
разминаването между определената от вещото лице стойност по пера с
отразеното в представените писмени документи - стокови разписки, касови
бонове и фактури, както и неубедителните обяснения на вещото лице,
свързани с определената от него стойност на изолациите и кухненското
обзавеждане- кухня и уреди. Съдът не е изложил мотиви за възприетия от
него начин за определяне на увеличената стойност за ателие No 1 в размер на
4 481,78 лв., представляваща посочената в таблицата към заключението сума
като увеличена стойност на този обект 2699,87 лв. умножена по 1,66- 1,66
коефициент за какво и на каква база е възприет за определящ и приложим в
конкретния случай. Твърди също, че сумата, определена за дължима за ателие
No 2 в размер на 6 236,86 лв., представляваща разходи за ремонтни дейности
е определена и възприета директно от заключението на в.л. и надвишава
претендирания от ищеца размер за тези разходи за това ателие- в размер на 5
169,82 лв. (труд и материали). Съдът е присъдил суми в по-висок размер от
претендираните от ищеца за това ателие, без в решението да посочи размер на
сумата по всяка една претенция съгласно определението на ВОС. С оглед на
изложеното, моли изложеното в тази жалба да се приеме като допълнение към
вече изложеното във въззивната жалба след поправяне на основаното
решение по делото. С допълнителна молба вх. № 269255/19.10.2022г.
жалбоподателят уточнява, че поставеното по реда на чл. 247 ГПК решение не
променя размера на сумите, които е осъден да заплати с поправеното
решение, а само конкретизира всяко едно от подобренията, извършени в
процесните обекти. В този смисъл моли:
1. да бъде обезсилено решение №262/29.11.2021г., поправено с решение
№260392/12.09.2022г. в частта за разликата над 4446.87 лв. до присъдената
сума в размер на 6 236.86 лв., представляваща дължими разходи за ремонтите
в ателие 2, включваща следните разходи: плочки коридор за сумата над
150лв. до определената от в.л. Онцов за дължима сума 180.81 лв./присъдени
свръх петитум 30 лв./; подпрозоречни первази – за сумата над 200 лв. до
определената за дължима 416.82 /присъдени свръх петитум 216.82 лв./; под
5
ламинат – за сумата над 212.67 лв. до определената от в.л. и приета за
дължима в размер на 306.61 лв. /присъдена свръх петитум 93.94 лв./;
шпакловка и боядисване – за сумата над 300 лв. до определената от в.л. и
приета за дължима 779.12 лв. /свръх петитум 479.12 лв./; баня-тоалет – за
сумата над 748,50 лв. до определената от в.л. и приета за дължима в размер
на 1413.33 лв. / присъдени свръх петитум 664.83 лв./; сменени контакти и
ключове – за сумата над 28 лв. до определената от в.л. и приета за дължима в
размер на 333.22 лв. /присъдени свръх петитум 305.22 лв./.
2. Да бъде отменено решение № 262883/29.11.2021г., поправено с
решение №260392/12.09.2022г. в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на Ал. А. сумата 4481,78 лева, с която ответникът неоснователно се
е обогатил за сметка на ищеца от увеличението на стойността на собствения
на ответника недвижим имот, представляващ Ателие №1 с площ от 18 кв.м.,
находящо се в гр.Варна, ул. "************" №3, вследствие на извършени
полезни разноски за ремонтни дейности и обзавеждане в същия имот и
сумата 6236,86 лева /съответно сумата от 4446.87 лв. – ако бъде
обезсилено решението съобразно искането по-горе/, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляващи
направените от ищеца разходи за ремонтни дейности и обзавеждане на
Ателие №2, посочени по вид и количество в диспозитива на решение №
260392/12.09.2022г., като бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени
предявените срещу него претенции за заплащане на суми.
Чрез депозирания писмен отговор, А. А. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно
и обосновано. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а първ. решение –потвърдено.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу актове,
подлежащи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените с въззивна жалба вх. № 304160/20.12.2021 на Н. У. 2 бр.
възражения, адресирани до кмета на Район Аспарухово при Община Варна с
дата на входящ номер 01.11.2022г. следва да се приобщят към
доказателствата по делото, тъй като са нови по см. на чл. 266, ал.2,т.1 ГПК,
относими и допустими.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№304477/30.12.2021г. от А. Е. А. срещу решение №262883/29.11.2021г.,
постановено по гр. Дело №14313/2020г. по описа на ВРС в частта, с която
6
е осъден да заплати на Н. У. сумата от 7509,28 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствените му недвижими имот,
представляващи Ателие №1 и Ателие №2, находящи се в гр.Варна, район
Аспарухово, ул. "************" № 3, за времето от 20.07.2017. до
01.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, на осн. чл. 59 ЗЗД.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№304160/20.12.2021г. от Н. У. срещу решение №262883/29.11.2021г., в
частта, с която е осъден да заплати на А. Е. А. сумата от 10718,64 лв.,
включваща сумата 4481,78 лева, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца от увеличението на стойността на собствения на
ответника недвижим имот, представляващ Ателие №1 за индивидуална
творческа дейност, с площ от 18 кв.м. и сумата 6236,86 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща
направените от ищеца разходи за ремонтни дейности и обзавеждане на
собствения на ответника недвижим имот, представляващ Ателие №2, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска- 06.11.2020г., както и в ЧАСТТА, с която искът му по чл.59 от ЗЗД
срещу А. Е. А. е отхвърлен за горницата над сумата от 7509,28 лв. до
12190лв., претендирани за ползването на имотите за периода след
01.10.2019год. до предявяване на иска.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№264028/06.04.2022г. на Н. Е. У. срещу решение №260149/09.03.2022г. по
гр. Дело №14313/2020г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата
му за поправка на ОФГ в решение №262883/29.11.2012г., постановено по
делото, обективираща искане за произнасяне на установителен
диспозитив по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. частна жалба вх. №
263046/14.03.2022г. от Н. Е. У. срещу определение № 260210/23.02.2022г.,
постановено по гр. Дело №14313/2020г., с което е оставена без уважение
молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските по иска по чл. 108 ЗС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з въззивна жалба вх.
№268892/05.10.2022г. на Н. Е. У., ЕГН ********** срещу решение
№260392/12.09.2022г. по гр.дело № 14313/2020 г. на ВРС, с което е
допусната поправка на ОФГ в първоинстанционно решение
№262883/29.11.2021г., постановено по гр. Дело № 14313/2020 г. на ВРС.
На осн. Чл. 266, ал.2, т.1 ГПК ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото като
писмени доказателства 2 бр. възражения, адресирани до кмета на Район
Аспарухово при Община Варна с дата на входящ номер 01.11.2022г.,
приложени към въззивна жалба вх. № 304160/20.12.2021 на Н. У..
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 0 8.02.2023г. от 09.30
часа, за която дата и час да е призоват страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8