№ 36
гр. Сливница, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Е. С. Е., с ЕГН ********** от гр. София, ул. “С.“ № 36, представляван от адв. Н. от
САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0344-000410 / 13.10.2021 г. на
Началника на РУ на МВР - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и
на основание Наредба № Iз-2539 на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки. В жалбата
са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с
искане да бъде отменено. Жалбоподателят изтъква, че е налице противоречие относно
описаното в АУАН деяние и санкционната норма, въз основа на която е наложено
наказание. Счита, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е собственик на
автомобила и при предаването му от собственика, не е бил уведомен от последния, че е
прекратена регистрацията на превозното средство. При тези съображения моли НП да бъде
отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган не изразява становище за неоснователност на
жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(АУАН № 375576 / 16.08.2021 г., наказателно постановление № 21-0344-000410 / 13.10.2021
г. на Началника на РУ - Сливница, заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. и заповед № 8121
К – 14 / 04.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з-1561 / 20.05.2016
г. на Директора на ОДМВР – София, справка за собственост на МПС, постановление на РП –
1
гр. Сливница от 06.10.2021 г., актове за встъпване в длъжност и показанията на свидетелите
В. Ц. Ф. и Х. В. И.), намира следното:
На 16.08.2021 г. полицейските служители Х. В. И. и В. Ц. Ф. извършвали контрол на
движението на територията на гр. Божурище. Около 23.20 ч. на бул. „Европа” спрели за
проверка лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф“, с рег. № ........, управляван от
жалбоподателя. При извършената в хода на проверката справка контролните органи
установили, че автомобилът фигурира като собственост на В.Л.М. и от 08.06.2021 г. е със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, поради
нерегистрирането му от новия собственик. За така установеното нарушение св. И. съставил
АУАН № 375576 / 16.08.2021 г., в който същото било квалифицирано по чл.140, ал.1, пр.1
ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР – София
съгласно заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи
(издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията –
в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидяализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в
издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни
нарушения. От обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво административно
обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява придобития от него лек
автомобил без да го е пререгистрирал в едномесечен срок от придобиването на
собствеността върху него в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес с копие от
договора.
Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
2
подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на водената
преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни
обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген”, модел
„Голф“, с рег. № ........, е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП,
както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено
ползване на датата посочена в административното обвинение.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Съобразно легалната дефиниция, дадена в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства /Наредба № I-45 от 24.03.2000 г./ „регистрация“ е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Според чл. 4, ал. 1 от тази наредба, собственикът е длъжен да представи превозното средство
и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от същата
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. регистрацията се прекратява по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП по
отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към
разглеждания случай, формират извода, че след валидно осъществена промяна на
собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия
собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство „нерегистрирано по надлежния ред“ е
пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
3
Нерегистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС има за
последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на
същия. И след като в случая оспорващият е управлявал лекият автомобил без регистрация, е
нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1, за което правилно му е наложена и
предвидената в чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП санкция.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Е. е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП като не е съобразил своето
поведение със законовите разпоредби, управлявайки моторно превозно средство без една
табела с регистрационен номер, поставена на определените за това места. Посочената
разпоредба вменяват задължение към субектите по § 6, т. 28 от ДР към ЗДП да управляват
по пътища само регистрирани моторни превозни средства, които са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния случай
жалбоподателят като участник в движението не е изпълнил посоченото задължение. В тази
връзка следва да се отбележи, че няма и въведени твърдения от страна на жалбоподателя за
наличието на друга фактическа обстановка, различна от описаната по – горе. Установените
в акта за административно нарушение и в наказателното постановление нарушения,
извършени от жалбоподателя при управляването на конкретното МПС, не бяха опровергани.
В показанията си свидетеля И. възпроизвежда обстоятелства, възприети от него лично и
непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на
осъществяването му, авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие от
обстоятелства, при които е било извършено то.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. Затова и
съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно Е. Е.
е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.
Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта, че управлява МПС
което не е регистрирано по надлежния ред жалбоподателят Е. е нарушил правилото на
чл.140, ал.1 и е осъществил състава на чл.175, ал.1, т.1 ЗДвП.
Деянието е извършено виновно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
липса на субективна страна. Жалбоподателят е управлявал превозното средство, а така също
жалбоподателят е имал представа, че правото на собственост над управляваното МПС е
придобито от него, но в същото време като приобретател на правото на собственост не е
заявил това обстоятелство пред контролните органи, като следва да се отбележи, че срокът
за това е едномесечен, а изрично законът е предвидил двумесечен срок, с изтичането на
който настъпват неблагоприятните последици, изразяващи се в прекратяване регистрацията
на придобитото превозно средство.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
4
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията
респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 140 от
ЗДвП гарантира.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл. 175,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. С оглед
на санкционната правна норма, която предвижда размера на административната санкция,
наложените с обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, които са минимално
предвидените в санкционната норма, се явяват законосъобразни.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Доколкото от въззиваемата страна не е заявена претенция за разноски, а и не са
налице доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0344-000410 / 13.10.2021 г. на
Началника на РУ на МВР - Сливница, с което на Е. С. Е., с ЕГН ********** от гр. София,
ул. “С.“ № 36, представляван от адв. Н. от САК, за нарушение на разпоредбата на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №
Iз-2539 на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5