№ 485
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Х. Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
като разгледа докладваното от Х. Б. ГАРВАНСКА Административно
наказателно дело № 20231110217063 по описа за 2023 година
прие следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи – образувано по жалба на Г. Г.
К. срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег. № 225зз-1372 /
16.11.2023 г., издадена от ответника старши полицай при отдел „
Специализирани полицейски сили „ при СДВР Х. Ц. К. .
В жалбата се претендира отмяна на оспорения административен
акт . Излагат се доводи за наличие на основания за отмяна на
административния акт по чл. 146 АПК - липса на мотиви ,
представляваща нарушение на установената форма ; съществено
нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с
материалноправни разпоредби ;
Поддържа се нарушение на изискването относно формата на
административния акт по чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР и чл. 59 ал. 2 т. 4
АПК , като се твърди липсата на мотиви за фактическите основания за
издаването на разпоредителната част на акта за задържане . Посочва се ,
че претендираната незаконосъобразност е установена и от съда с
оправдаването на жалбоподателя по обвинение , основано на обжалваната
заповед,за деяние, представляващо спортно хулиганство.
Ответникът - полицейски орган – старши полицай при отдел „
1
Специализирани полицейски сили „ при СДВР се представлява от
юрисконсулт. Представителят оспорва изцяло основателността на
жалбата със съображения в писмени бележки.
Излагат се следните съображения относно възраженията на
жалбоподателя : Жалбоподателят е задържан на основание чл.72 ал.1 т.
7 от ЗМВР в изпълнение на правомощията на полицейски орган при
отдел СПС- СДВР. Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР е
принудителна административна мярка, която в зависимост от
обстоятелствата би могла да има превантивен или преустановителен
характер. В случая то е предприето с цел да се предотврати
извършването на непристойна проява по чл. чл. 21 т. 10 от Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
При приложението на нормата на чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР законът не
изисква полицейският орган да дава точна правна квалификация на
извършеното деяние, достатъчно е да посочи основанието , на което се
задържа лицето и в достатъчна степен - фактическите основания,
обосноваващи задържането. В заповедта, с която жалбоподателят е
задържан, на осн. чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР са изложени мотиви за
фактическите и правни основания за задържането и това обезпечава
законосъобразността на акта. В административния акт е посочено , че
задържането е на основание на чл. 72 ал. 1. т. 7 от ЗМВР - лицето е
задържано в случай, определен в Закона за опазване на обществения ред
при провеждането на спортни мероприятия. С това оспорената заповед се
явява мотивирана в достатъчна степен и не е нарушено правото на
жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено
правото му на лична свобода. Трайно установено в съдебната практика е
становището, че в заповедите от категорията на процесната не е
необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за
извършеното престъпление или нарушение . Тя може да бъде изложена в
съпътстващи докладни записки. Фактическите основания, мотивиращи
заповедта за задържане, следва да обосновават не категоричен извод , а
само предположение за извършено неправомерно деяние.
В тежест на административния орган е да установи фактическите
основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване
2
административния акт и в случая се установява, че към момента на
издаване на процесната заповед са съществували конкретни данни,
обосноваващи в достатъчна степен предположението, че лицето е
извършител на деянието по чл. 21 т. 10 от ЗООРПСМ и необходимостта
от налагането на принудителната административна мярка спрямо него.
Няма несъответствие и с целта на закона . Спазен е принципът за
съразмерност по чл. 6 от АПК . Прилагането на оспорената
принудителна мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на
административния орган и съобразно обстоятелствата се явява
пропорционално. Задържането е било оправдано ограничение ,
необходимо за постигането на законовата цел.
И двете страни претендират присъждането на разноски за
правна помощ. Представителят на полицейския орган – ответник
претендира и прекомерност на адвокатското възнаграждение за
представителя на жалбоподателя .
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не
участва в производството по делото .
По отношение на фактите и доказателствата по делото :
Софийски районен съд , след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства и на основание чл. 168 ал. 1 АПК
провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен
акт, прие за установено следното като факти по делото:
С оспорената заповед за задържане на лице в 19: 30 часа на
16.11. 2023г от ответника - полицейски орган – старши полицай при
отдел „ Специализирани полицейски сили „ при СДВР е заповядано
задържането на жалбоподателя , тогава непълнолетен , за срок до 24 часа
на основание чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР. Копие от заповедта на осн. чл. 74
ал. 6 ЗМВР е връчено на жалбоподателя и връчването е удостоверено
с подпис на жалбоподателя. Съставена и подписана от жалбоподателя
на същата дата е декларация по чл. 74 ал.3 ЗМВР за запознаване
3
на задържано лице с правата му по време на задържане по чл. 74 ал.2
ЗМВР . По негово искане на жалбоподателя е осигурена адвокатска
защита с участие на дежурен адвокат . Уведомен е роднина на
жалбоподателя за задържането . По време на задържането на
жалбоподателя е извършен обиск и е съставен протокол за това.
Според отразеното в заповедта жалбоподателят е освободен на
следващия ден 17..11. 2023 г. в 01.15 часа. Задържането е вписано в
регистър по чл. 74 ал.5 ЗМВР - книга за задържани лица в 01 РУ
СДВР .
От представено удостоверение на ръководителя на СДВР –
заповед от 24.10. 2023г се установява , че издалият процесната заповед
служител на СДВР е притежавал компетентност за издаване на
заповедта по силата на заеманата от него длъжност на полицейски
орган – старши полицай при отдел „ Специализирани полицейски
сили „ при СДВР.
Като правно основание за издаване на процесната заповед
е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР , а като фактическо
основание – чл. 21 т.10 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия / ЗООРПСМ) , според която
разпоредба - предизвикване или участие в сбивания е
противообществена проява (спортно хулиганство) по см. на този закон,
когато не съставлява престъпление по Наказателния кодекс и е
извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на
връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие.
Други документи ,установяващи фактическо основание за
издаване на обжалваната заповед , не са посочени по делото .
Представено към административната преписка е копие на
решение на СРС по дело 15754/23г , видно от което е , че по преписката
наред с обжалваната заповед срещу жалбоподателя е съставен и акт
за установяване административно нарушение - спортно хулиганство по
ЗООРПСМ – за това , че на 16.11.2023 г., около 19:30 часа по време на
провеждането на футболна среща между националните отбори на
Република България и Република Унгария, провеждаща се на *** „***“,
4
жалбоподателят участвал в масови безредици и предизвикал сбиване на
бул. „***“ и ул. „***“. С решението на съда жалбоподателят е оправдан
по обвинението , като съдът е приел множество процесуални
нарушения , ограничили правата на жалбоподателя , едно от които -
липсата на описание на конкретни обстоятелства, сочещи участие на
жалбоподателя в безредици и предизвикване на сбиване .
По отношение на правната страна:
При така установеното като факти от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален
административен акт по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол
за законосъобразност , депозирана е в законовия срок и от лице с
правен интерес от оспорването поради засягането му неблагоприятно от
атакувания административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
съображенията в нея за нарушение на установената форма на
административния акт поради липса на мотиви за издаване на акта.
В изпълнение на чл. 168 ал. 1 АПК при проверката за
законосъобразност на оспорения административен акт съдът
проверява съответствието с всички изисквания на чл. 146 АПК . А
именно - издаден ли е актът от компетентен орган и в установената
форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
относимите материалноправни разпоредби при издаването му и
съобразен ли е актът с целта на закона.
Съобразно посоченото при проверката за законосъобразност по
делото съдът от правна страна прие следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - полицейски
орган по чл. 72 ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 57 ал. 1 ЗМВР в пределите на
материалната му компетентност по чл. 72 ЗМВР .
Не се установява да се допуснати съществени нарушения на
5
административнопроизводствените правила. Изпълнена е при
издаването на обжалвания акт процедурата по действащия към
процесния период чл. 74 ал. 3 – 6 ЗМВР за разясняване и
обезпечаване правата на задържаното лице по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР и
вписване на акта за задържане в специален за това регистър.
В случая нарушено е изискването относно формата на
административния акт по чл. 59 ал.2 АПК , която форма следва да
съдържа същественото съдържание на акта, посочено в закона . В
обжалваната заповед и документите по административната преписка
за нея липсват изцяло твърдения за фактическото основание за
реализиране на правомощието на полицейския орган за задържане .
Посоченото представлява пълна липса на мотиви за разпоредителната
част на акта , ограничаваща правото на защита в производството .
Извън посоченото съществено процесуално нарушение , което е
самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт , съдът
установи , че оспореният административен акт е издаден и в
нарушение на материалноправните разпоредби , посочени като
основание за постановяването му.
Съгласно чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице и в други случаи , извън случаите по чл. 72 ЗМВР,
определени със закон. По силата на чл. 22 от ЗАНН задържането на
основание посочената разпоредба представлява по характер
принудителна административна мярка, която има за цел да се
предотвратят или преустановят извършването на престъпление или
друго общественоопасно деяние или последиците му , също да се
предотврати възможността лицето, за което има данни , че е
извършител, да се укрие и да осуети реализирането на наказателно
преследване . Законовата разпоредба и съдебната практика по нея
изискват при издаването на заповедта за задържане да са налични
конкретни данни, конкретни факти, които обосновават основателно
предположение, че задържаното лице е извършило конкретно
престъпление или друго общественоопасно деяние . Недопустимо е
полицейското задържане да е акт на произволна държавна принуда,
упражняването на която да е обосновано не с конкретни факти ,
сочещи конкретно общественоопасно деяние , а само с общи
предположения .
За прилагането на посочената принудителна административна
мярка не се изисква да са събрани доказателства, установяващи по
несъмнен начин вина , тъй като задържането при упражняването на
полицейски правомощия е само първоначално и подлежи на незабавен
6
последващ контрол от органите на съдебна власт .
С практиката си по чл.5 ал.1 б. с от КЗПЧОС Европейския
съд по правата на човека е установил изискване лицата да се задържат
не по общо и абстрактно подозрение , а по предположение, обосновано за
обективен наблюдател, за извършено конкретно престъпление . Също,
че обосноваването на акта - основание на задържането е гаранция за
спазване принципа по чл.5 от КЗПЧОС за защита на индивида от
произвол и обуславя законността на задържането .
Съгласно чл. 142 ал.1 АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента
на издаването му. Поради това данните , обосноваващи основателното
предположение за авторство , следва да са установени и оценени от
административния орган към момента на разпореждането за
задържането на заподозряното лице .
От установеното по делото е видно ,че събраните по делото
доказателства не установяват по никакъв начин съпричастност на
жалбоподателя изобщо към хулиганско деяние . Това е прието и от
състава на съда по дело 15754/23г на СРС , оправдал изцяло
жалбоподателя по обвинението за административно нарушение - спортно
хулиганство . Съобразно изложеното съдът прие, че при издаването
на процесната заповед полицейският орган не е разполагал с
конкретни данни, обосноваващи основателно предположение ,че
жалбоподателят е извършил или е съпричастен към извършването на
нарушение .
Доказателствена тежест за установяване на материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР е указана на
ответника по реда на чл. 170 АПК и същият не е ангажирал
доказателства , които при условията на необходимото главно и пълно
доказване да обосноват сигурно убеждение у съда за съществуването на
правнорелевантните факти . Поради това съдът прие за ненастъпили
релевантните факти – основание за приложение на чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР.
Нарушението на чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР съставлява нарушение
и на чл.5 ал.1 б. с от КЗПЧОС. Според чл. 5 ал.1 б. с КЗПЧОС -
Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от
свобода освен в съответствие с процедури, предвидени от закона и в
7
изброените случаи , вкл. по б. с - законен арест или лишаване от
свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в
закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след
извършване на престъпление.
Също нарушение и на чл.5 ал.1 б. д от КЗПЧОС ,според което -
лишаване от свобода на непълнолетно лице е допустимо на основата на
законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или
законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото
явяване пред предвидената в закона институция.
По изложените съображения оспореният административен акт
следва да бъде отменен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на делото на основание чл. 143 ал. 1 АПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер 12
лева – за заплащане на държавна такса по банков път .
Съгласно т.1 от ТР № 6/ 2013 г. тълк.д. № 6/2012 г.на ОСГТК
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението.
Съдът като взе предвид конкретното естество на предоставената
правна помощ – жалбата и участието на упълномощения адвокат в две
съдебни заседания съдът , прие , че възражението за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение се явява основателно .
С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01. 2024г. по
дело С – 438 /22г. СЕС е обявил ограниченията по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за
противоречащи на правото на ЕС относно конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар и указал , че националният съд е
длъжен да откаже да приложи такава национална правна уредба.
Съобразно изложеното съдът прие , че искането за
присъждането на разноски на осн. чл. 63д ал.2 ЗАНН следва да бъде
намалено и уважено в размер , съответен на естеството на
предоставената правна помощ , който размер съдът определи на 700
лв.
8
В останалата част до пълния размер на искането от 1 000 лв -
съдът прие искането за неоснователно .
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г. Г. К. заповед за задържане на жалбоподателя
рег. № 225зз-1372 / 16.11.2023 г., издадена от ответника старши
полицай при отдел „ Специализирани полицейски сили „ при СДВР
Х. Ц. К. .
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати
в полза на жалбоподателя Г. Г. К. сумата от 712 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - град София в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9