Решение по ВЧНД №1399/2025 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на Глава Пета от Закона за екстрадицията и европейската заповед
за арест /ЗЕЕЗА/.
С решение от 30.10.2025 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 37 състав
по НЧД № 5304/2025 г. по описа на съда, е отказал да изпълни ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД
ЗА АРЕСТ от 07.08.2025 година, издадена по дело № АВМ: Г25-714 от Апелативна
прокуратура Пирея, Република Гърция и НЕ Е ПРЕДАЛ българския гражданин Г. Б. К.,
ЕГН **********, на компетентните власти на Република Гърция, с цел провеждане на
наказателно преследване за извършено престъпление на територията на Република Гърция,
което е правно квалифицирано съобразно законите на издаващата държава като такова чл. 1,
5, ал. 1, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 26, изр. 27,параграф 1, 45, 51, 52, 57, 79 от Наказателния кодекс
на Р. Гърция, чл. 1, ал .2, 2 от Закон 4139/2013, във вр. с чл. 1,ал. 2, табл.В4 от Закон
3459/2006, чл. 20, ал. 1,2, 23, ал.2, 6."а", 40, 41 от Закон 4139/2013.
Съдът е отменил мярката за неотклонение „ПОДПИСКА", взета по отношение на
българския гражданин Г. Б. К., ЕГН **********.
Срещу решението е постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска
прокуратура, в който се развиват доводи, че решението на първата инстанция е неправилно
и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че спрямо българския гражданин Г. К. е
издадена Европейска заповед за арест от компетентен орган на държава членка на ЕС, по
съответния ред. Сочи се, че ЕЗА е издадена в писмена форма от Заместник апелативен
прокурор при Апелативна прокуратура - Пирея, съдържа всички необходими реквизити,
отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37 ЗЕЕЗА и не са налице основания за отказване на
нейното изпълнение.
Изтъква се, че деянието е извършено изцяло на територията на Република Гърция.
Едва по-късно на 05.08.2025 г. на територията на Република България е извършено друго
престъпление, касаещо контролна доставка на 5 бр. пакета с необработен коноп, за което
впоследствие е издадена Европейска заповед за разследване.
Поради изложеното прокурорът счита, че първият съд неправилно е приел, че
престъплението е довършено на територията на Република България.
Развиват се и доводи във връзка с това, че неправилно първостепенният съд е счел,
че е налице факултативното основание за отказ по чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА.
В заключение се прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да
бъде постановено решение, с което исканото лице Г. Б. К. да бъде предадено на гръцките
съдебни власти за провеждане на наказателно производство за ОПГ с цел трафик на
наркотици.
В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа,
депозирания частен протест по изложените в него съображения. Развива доводи идентични с
тези, залегнали в частния протест. Отново подчертава, че в издаващата държава е започнало
наказателно производство и то следва да се ползва с приоритет, тъй като по него вече са
събрани доказателства. Изтъква, че там исканото за предаване лице ще може да реализира
пълноценно и ефективно защитата си.
Защитникът на исканото за предаване лице, адв. Б. счита, направеното искане за
предаване на Г. К. в Гърция е неправилно и неоснователно. Сочи, че гръцките власти никога
не са имали информация, че К. е участвал в престъпна дейност и с такава информация те са
разполагали едва, когато е проследена контролирана пратка. Исканото за предаване лице е
било помолено от негов приятел – Д. Г. да бъде оставен контейнер на склад, ако при К. има
място. Изтъква, че Г. К. няма нищо общо с тази дейност. Акцентира и на това, че ако
исканото за предаване лице бъде предадено на гръцките власти, той не би могъл да
организира адекватно защитата си, тъй като няма допирни точки с тази държава, а и през
последните пет години не я е посещавал.
1

В заключение моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, како правилно
и законосъобразно.
Исканото за предаване лице Г. К. в лична защита поддържа доводите на защитника си и
заявява, че няма нищо общо с цялата абсурдна ситуация.
В последната си дума Г. К. моли да бъде потвърдено решението на първа инстанция.
Софийският апелативен съд, като взе предвид депозирания частен протест, доводите на
страните, изложени в съдебно заседание, както и като се запозна с атакувания акт и с
материалите по делото, приема за установено следното.
Делото е било образувано пред Софийския градски съд по искане вх. № 17957 от
12.08.2025 година на прокурор от Софийска градска прокуратура, за предаване на лице,
български гражданин Г. Б. К., ЕГН ********** на компетентните власти на Република
Гърция на основание Европейска заповед за арест.
В искането е посочено, че на 07.08.2025 година по дело № АВМ: Г25- 714 от
Апелативна прокуратура Пирея, Република Гърция е издадена Европейска заповед за арест,
с цел провеждане на наказателно преследване за извършено престъпление на територията на
Република Гърция - незаконен трафик на наркотични вещества под формата на транзитно
преминаване и притежание, извършено организирано и съвместно с други лица, с очаквана
облага, надвишаваща сумата от 75 000 евро, които са правно квалифицирани съобразно
законите на издаващата държава като такива по чл. 1, 5, ал. 1, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 26, изр.
27, параграф 1, 45, 51, 52, 57, 79 от Наказателния кодекс на Р. Гърция, чл. 1, ал. 2, 2 от Закон
4139/2013, във вр. с чл. 1, ал. 2, табл. В4 от Закон 3459/2006, чл. 20, ал. 1, 2, 23, ал. 2, б." а",
40, 41 от Закон 4139/2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, в рамките на развилото се
производство, съдилищата са длъжни да извършат проверка на условията за предаване по
чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА, на основанията за отказ по чл. 39 или чл. 40 ЗЕЕЗА, както и на
основанията за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52
ЗЕЕЗА. Такъв е бил и подходът на първостепенния съд.
Правилно първата инстанция е приела, че са налице единствено част от условията за
уважаване на искането за предаване на Г. Б. К. на основание издадената Европейска заповед
за арест и съответно, че са налице основанията за отказ, покриващи критериите на чл. 40, ал.
1,т. 5 от ЗЕЕЗА.
С основание първостепенният съд е приел, че предпоставка за допустимост на
искането е размерът на наказанието, което се предвижда за описаните в ЕЗА престъпления
съгласно законодателството на издаващата държава. Въз основа на информацията от ЕЗА за
посоченото престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода, като наказанието е
най-малко 10 години. Ето защо е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА - европейска
заповед за арест да се издава за деяния, които съгласно правото на издаващата държава са
наказуеми с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане не по-малко от една
година или друго по-тежко наказание.
В конкретния случай за посоченото в ЕЗА престъпление /незаконен трафик на
наркотични и психотропни вещества/ двойна наказуемост не се изисква, тъй като е сред
изброените в чл. 2, т. 2 от Рамково решение на съвета от 13 юни 2002 година относно
европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите - членки
(2002/584/ПВР). Тази група престъпления фигурира и в разпоредбата на чл. 36, ал. З, т. 5
ЗЕЕЗА. Изпълнени са и изискванията по чл. 36, ал. З ЗЕЕЗА.
Престъплението е квалифицирано съобразно законите на издаващата държава като
2

такива по чл. 1, 5, ал. 1, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 26, изр. 27,параграф1, 45, 51, 52, 57, 79 от
Наказателния кодекс на Р. Гърция, чл. 1, ал.2, 2 от Закон 4139/2013, във вр. с чл. 1, ал. 2, табл.
В4 от Закон 3459/2006, чл. 20, ал. 1, 2, 23, ал. 2, б. „а” 40, 41 от Закон 4139/2013.
Независимо от това следва да се посочи, че престъплението, за което се иска
предаването на българския гражданин на компетентните власти Република Гърция има
аналог и в българския Наказателен кодекс - чл. 242, ал. 2, респ. ал. 4 НК, като извън
съмнение е обстоятелството, че давността за наказателно преследване не е изтекла, както в
Република Гърция, така и в Република България.
Самоличността и гражданството на исканото за предаване лице, също са установени
категорично. Г. Б. К. е пълнолетен български гражданин, който не е осъждан на територията
на Република България.
По отношение на него към настоящия момент не са налице висящи наказателни
производства в Р. България, видно от приложената справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България и от приложената към
писмо, изходящо от Национална следствена служба справка от Единната информационна
система за противодействие на престъпността.
Изложените по-горе обстоятелства сочат на несъмнен извод за формалното наличие
на всички основания, посочени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА за изпълнение на
посочената Европейска заповед за арест по отношение на българския гражданин Г. Б. К. на
компетентните власти на Република Гърция.
Първият съд с основание приел, че по форма, съдържание и превод на български
език, внесената от Софийска градска прокуратура Европейска заповед за арест отговаря на
изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА. Съдържанието на цитираната Европейска заповед за арест
напълно покрива законовите изисквания, установени в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3, т. 4
и т. 5 ЗЕЕЗА - съдържа достатъчни по обем и съдържание, и безпротиворечиви данни за
времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени престъпленията и степента на
участието на исканото лице в извършването им.
От страна на Г. Б. К. не се прави отказ от принципана особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА,
съгласно който лице, предадено въз основа на ЕЗА, не може да бъде наказателно
преследвано, съдено или задържано за престъпление, извършено преди предаването му,
различно от това, за което е издадена заповедта.
Заповедта е издадена от компетентен орган на издаващата държава, видно от
писмените доказателства, но тя не е била потвърдена от съд, като липсва и съдебна санкция
предхождаща издаването й, която санкция да е подлежала на допълнителен контрол.
Първоинстанционният съд е изискал от издаващата държава гаранциите по смисъла
на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА и в дадения срок по делото са постъпили и приложени в оригинал
на гръцки език с надлежен превод на български език гаранции от страна на съдебните
власти на Република Гърция, че след като бъде изслушан българският гражданин Г. Б. К.,
последният ще бъде върнат в Република България на неин граничен контролно-
пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода"
или взета мярка, изискваща задържане.
Не са налице основания за приложението на чл. 52 ЗЕЕЗА - срещу исканото лице
няма висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление,
различно от посоченото в ЕЗА.
Както правилно е посочил първият съд в настоящия случай не са приложими и
разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. З и т. 4 ЗЕЕЗА, поради което и подробен анализ по тях не е
3

необходим.
Първата инстанция обаче е счела, че е налице факултативното основание за отказ да
се изпълни ЕЗА по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, респективно на чл. 4, т. 7, б."А" от Рамково
решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и
процедурите за предаване между държавите-членки. В тази връзка първият съд е приел, че
исканото за предаване лице е български гражданин, а в Европейската заповед изрично е
посочено, че част от престъплението е извършено на територията на Република България. В
графа „Факти и обстоятелства" се излага описателно съдържание, от което ясно се вижда, че
ако е осъществено престъпно деяние „трафик", то изпълнителното му деяние е довършено на
територията на Р. България.
От друга страна разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от НПК предвижда възможност за
отказ да се изпълни Заповедта, ако престъплението е извършено изцяло или частично на
територията на Република България, или ако е извършено извън територията на издаващата
държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за
такова престъпление, извършено извън територията на Република България.
Първият съд е приел също така, че в настоящия казус е налице първата хипотеза,
съвпадаща изцяло и с цитираната по-горе разпоредба на чл. 4, т. 7, б. "А" от Рамково
решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и
процедурите за предаване между държавите-членки.
Основанието за отказ е факултативно, тоест по преценка на сезирания съд,
последният би могъл, както да предаде исканото лице по ЕЗА, така и да откаже изпълнение
на това основание.
Принципно цитираните по-горе разсъждения на първата инстанция са верни, тъй като
с оглед описанието на фактите в ЕЗА не може да се заключи, че разследваната престъпна
дейност е обвързана само и единствено с територията на издаващата държава.
По изложените съображения и въззивният съд намира, че следва при условията на чл.
40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА да откаже предаване на българския гражданин.
Отделно от аргументите, изтъкнати по-горе е важно да се подчертае, че както
първостепенният, така и въззивният съд положиха усилия да изяснят въпроса дали гръцкото
законодателство предвижда съдебен контрол във връзка с издадената ЕЗА, т.е. съществува ли
процесуален ред, по който ЕЗА да бъде обжалвана пред съд. Въпреки нееднократните
запитвания гръцките компетентни органи не изпратиха адекватен отговор за това, че
гръцкото законодателство предвижда ефективна съдебна защита, /съдебна санкция,
предхождаща издаването на ЕЗА/, от която да се ползва лицето, срещу което са издадени
националната заповед за задържане от 06.08.2025 г., издадена от следовател на VI Следствен
отдел към Първоинстанционния съд - гр. Пирея, Република Гърция и ЕЗА, доколкото и двете
са издадени от органи на досъдебното производство.
Тук следва да се отбележи, че неправилно първата инстанция е посочила, че такова
задължително изискване, произтича от Решение на Съда на ЕС по дело № С-241/15. И това е
така, защото цитираното от първостепенния съд решение не е пряко относимо към
настоящия случай. Такова изискване действително е въведено, но то се базира на Решение
на Съда на ЕС от 13.04.2021 г. по дело № С-648/20 РРU и Решение на Съда от 12.12.2019 г.
по дело С – 625/19 РРU. Според тези решения чл. 8, параграф 1, б. В от Рамково
решение2002/584 вр. чл. 47 от Хартата и практиката на Съда трябва да се тълкува в смисъл,
че не са изпълнени изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва
да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на
наказателно преследване, ако както европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на
4

който тя се основава, са издадени от прокурор, който може да бъде квалифициран като
„издаващ съдебен орган” по смисъла на чл. 6, параграф 1 от това рамково решение, но не
подлежат на съдебен контрол в издаващата държава-членка преди предаването на
издирваното лице от изпълняващата държава- членка.
При това положение не може да се приеме, че образуваното в Р. Гърция наказателно
производство следва да се ползва с приоритет, защото по него са събирани доказателства. В
настоящия случай са налице по-значими причини да се откаже изпълнението на
коментираната Европейска заповед за арест.
Предвид на всички изложени доводи и уточненията, направени от въззивния съд се
налага извода, че следва да се откаже изпълнението на цитираната ЕЗА и да се откаже
предаването на българския гражданин Г. Б. К. на компетентните власти на Република
Гърция.
С оглед изхода на делото правилно е отменена и взетата по отношение на исканото за
предаване лице мярка за неотклонение „подписка".
По гореизложените съображения Софийският апелативен съд постанови решението
си.

5

Номер на акта:	416
Дата:	8 декември 2025 г. (в сила от 11 декември 2025 г.)
Съдия:	Мария Митева

Дело:	20251000601399
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	10 ноември 2025 г.

Решение по ВЧНД №1399/2025 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите