Решение по дело №95/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 92
Дата: 22 август 2022 г.
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20224230200095
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Севлиево, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200095 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Б.И.Б. от с. Бериево, община Севлиево е обжалвал
Наказателно постановление № 20-0341-000613 от 10.12.2020 година на Началника на
РУ на МВР - Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1,предложение първо и второ от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави
искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 28.02.2022 година. Жалбата е подадена на 02.03.2022 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 23.10.2020 година в 15:45 часа в село Бериево, община Севлиево
свидетелите И.Е. и Г.П. спрели за проверка лек автомобил „Митцубиши Каризма“ с
рег. № ***, собственост на Л.Г. и управляван от жалбоподателя. По време на
1
проверката се установило, че управляваният от жалбоподателя Б. автомобил е със
служебно прекратена регистрация на 21.08.2020 година поради изтичане валидността
на транзитните номера, както и че жалбоподателят не носи СУМПС и контролния
талон към него. За констатирането на тези обстоятелства бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 680/2020 от 23.10.2020
година. Актосъставителят квалифицирал описаните от него деяния като нарушения на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят Б.
е подписал акта, като е записал, че няма възражения. Писмени възражения срещу
съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган
е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и
изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на
основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното
постановление е отразено, че НП се издава на основание Постановление на РП –
Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство от 02.12.2020 година. По
делото е приложен заверен препис от това постановление. От него е видно, че
регистрацията на автомобила била прекратена служебно на 21.08.2020 година поради
изтекъл срок на валидност на регистрационните табели.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Е. и П. потвърдиха пред съда
вписаните от тях констатации в АУАН.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 81218-515 от 14.05.2018 година на министъра
на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на Б.Б. е ангажирана на основание чл.
2
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. По делото безспорно се установи, че на 23.10.2020 година жалбоподателят е
управлявал лек автомобил "Митцубиши Каризма“ с рег. № ***, собственост на друго
лице, и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради изтичане
валидността на транзитните регистрационни табели. Това означава, че към момента на
управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния
ред. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от
субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне
предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и
не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
чужда собственост, и че той не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.
Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са
налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било
доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или
предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената
фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност поради тази
причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като
незаконосъобразно в тази му част.
По отношение на наложената глоба на жалбоподателя в размер на 10,00 лева за
извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно,
тъй като по делото безспорно се установив от събраните гласни и писмени
доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на горепосоченото нарушение
както от обективна, така и от субективна страна. Освен това следва да се посочи, че
жалбоподателят не оспорва отразените фактически обстоятелства досежно това
деяние.
Що се касае до възражението на жалбоподателя, изложено в жалбата срещу
наказателното постановление, че е изтекла давността за наказателно преследване
поради това, че наказателното постановление е издадено през 2020 година, а е връчено
3
на жалбоподателя през 2022 година, съдът намира същото за несъстоятелно, тъй като
законодателят не е предвидил срок за връчване на наказателното постановление, а и от
момента на извършване на деянието до връчването на НП не е изтекъл абсолютния
давностен срок от четири години и половина, считано от датата на извършване на
нарушението.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата
от 300,00 лева.





Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0341-000613 от 10.12.2020 година
на Началника на РУ на МВР – Севлиево в ЧАСТТА, с която на Б.И.Б., ЕГН:
**********, от *** 1, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление № 20-0341-000613 от
10.12.2020 година на Началника на РУ на МВР – Севлиево в ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Габрово да заплати на Б.И.Б., ЕГН: **********, от
*** 1, направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от
300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Жалбоподателят Б.И.Б. от с. Б., община Севлиево е обжалвал Наказателно
постановление № 20-0341-000613 от 10.12.2020 година на Началника на РУ на МВР -
Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1,предложение първо и второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 28.02.2022 година. Жалбата е подадена на 02.03.2022 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 23.10.2020 година в 15:45 часа в село Б., община Севлиево свидетелите И.Е.
и Г.П. спрели за проверка лек автомобил „*** с рег. № ***, собственост на Л.Г. и
управляван от жалбоподателя. По време на проверката се установило, че
управляваният от жалбоподателя Б. автомобил е със служебно прекратена регистрация
на 21.08.2020 година поради изтичане валидността на транзитните номера, както и че
жалбоподателят не носи СУМПС и контролния талон към него. За констатирането на
тези обстоятелства бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 680/2020 от 23.10.2020 година. Актосъставителят квалифицирал описаните
от него деяния като нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100 от ЗДвП. След
съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със
съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения
по делото АУАН жалбоподателят Б. е подписал акта, като е записал, че няма
възражения. Писмени възражения срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган
е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и
изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на
основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното
постановление е отразено, че НП се издава на основание Постановление на РП –
Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство от 02.12.2020 година. По
делото е приложен заверен препис от това постановление. От него е видно, че
регистрацията на автомобила била прекратена служебно на 21.08.2020 година поради
изтекъл срок на валидност на регистрационните табели.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Е. и П. потвърдиха пред съда
вписаните от тях констатации в АУАН.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
1
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 81218-515 от 14.05.2018 година на министъра
на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на Боян Б. е ангажирана на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. По делото безспорно се установи, че на 23.10.2020 година жалбоподателят е
управлявал лек автомобил "*** с рег. № ***, собственост на друго лице, и че
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради изтичане
валидността на транзитните регистрационни табели. Това означава, че към момента на
управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния
ред. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от
субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне
предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и
не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
чужда собственост, и че той не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.
Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са
налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било
доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или
предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената
фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност поради тази
причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като
незаконосъобразно в тази му част.
По отношение на наложената глоба на жалбоподателя в размер на 10,00 лева за
извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно,
тъй като по делото безспорно се установив от събраните гласни и писмени
доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на горепосоченото нарушение
както от обективна, така и от субективна страна. Освен това следва да се посочи, че
жалбоподателят не оспорва отразените фактически обстоятелства досежно това
деяние.
Що се касае до възражението на жалбоподателя, изложено в жалбата срещу
наказателното постановление, че е изтекла давността за наказателно преследване
2
поради това, че наказателното постановление е издадено през 2020 година, а е връчено
на жалбоподателя през 2022 година, съдът намира същото за несъстоятелно, тъй като
законодателят не е предвидил срок за връчване на наказателното постановление, а и от
момента на извършване на деянието до връчването на НП не е изтекъл абсолютния
давностен срок от четири години и половина, считано от датата на извършване на
нарушението.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата
от 300,00 лева.
3