Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.02.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2578/2016година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от Т.Я.Ж., ЕГН **********, починал в хода на процеса и
заместен от наследниците си по закон Д.Т.Я. и Я.Т. Я., Д.Т.Я., ЕГН ********** и Я.Т.Я., ЕГН **********
срещу Б.К.В., ЕГН **********
обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 74, ал.1 ЗС за осъждане ответника да
заплати на ищците сумата от общо 6991,20лева, от която 4660,80лева претендирана от Т.Я.Ж., 1165,20лева претендирана
от Д.Т.Я. и 1165,20лева, претендирана от * Т.Я. и представляваща по- малката сума измежду сумата на
направените разноски за извършване на подобренията и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, които са както
следва: 1. ограда, 51м. изградена 2002г. на стойност
230,52лева; 2. бетонови площадки- 5,73куб.м. на стойност 399,45лева; 3.
бетонови пътеки- 5,74куб.м., на стойност 400,15лева; 4. конструкция железобетонови колове- 64бр., на стойност 422,40лева; 5.
септична яма, изградена 2008г., на стойност 1125лева. 6. ел. табло, изградено
2004г., на стойност 307,50лева; 7. водомерна шахта, изградена 2004г., на
стойност 375лева; 8. тротоарен кран, изграден 2004г., на стойност 80лева; 9.
резервоар за вода, изграден 1995г., на стойност 497,75лева; 10. люляк- 1бр.,
2008г. на стойност 15,60лева; 11. праскова- 1брой, 2012г., на стойност
23,46лева; 12. праскова- 2бр., 2011г. на стойност 154,82лева; 13. праскова-
1бр., 2004г., на стойност 7,09лева; 14. слива, стенлей-
1бр., 2009г., на стойност 39,94лева; 15. слива, стенлей-
1бр., 2005г., на стойност 77,90лева; 16. слива, реглота-
2бр., 2007г., на стойност 185,08лева; 17. череша- 1бр., 2008г., на стойност
29,26лева; 18. череша- 1бр., 2003г. на стойност 103лева; 19. круша- 1бр., 2012г., на стойност 11,51лева;
20. круша- 1бр., 2011г., на стойност 15,05лева; 21. круша- 1бр., 2010г., на
стойност 18,59лева; 22. круша- 2бр.,
2005г., на стойност 138,22лева; 23. круша- 1бр., 2005г., на стойност 47,16лева;
24. кайсия-1бр., 2011г., на стойност 15,69лева; 25. облагороден дрян- 1бр.,
2007г. на стойност 40,24лева; 26. бадем- 1бр., 2010г., на стойност 87,35лева;
27. лешник- 3бр., 2008г, на стойност 128,91лева; 28. асми- 9бр., 2010г., на
стойност 468лева; 29. асми- 8бр., 2003г., на стойност 489,60лева; 30. десертни
лози- 117бр. на стойност 796,90лева; 31.
винени лози- 33бр., на стойност 205,06лева; 32. бор- 1бр. 2010г. на стойност
27лева; 33. дъб- 1бр. 1995г. на стойност 28лева, всички изброени извършени в
имот, представляващ ПИ с идентификатор № *, находящ се в гр. * СО „*”, целият с площ от 641кв.м., при граници на имота ПИ с
идентификатори № № 1*ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба-
09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението
В исковата молба ищците
твърдят, че с влязло в сила на 27.01.2015г. решение по гр.д. № 5917/2012г. по
описа на ВРС са били осъдени да предадат на ответника владението върху имота.
Ищците са осъществявали владение върху имота в периода от 2002г. до настоящия
момент въз основа на влязло в сила решение от 2006г. на ВРС, с което е бил
обявен за окончателен предварителен договор за покупко-
продажба на процесния имот от 22.01.2004г., което
решение впоследствие е било обезсилено. В рамките на този период се сочи, че
ищците са извършили в имота редица подобрения- строителни и трайни насаждения,
които са довели до увеличаване стойността на имота. Твърдят, че имат качеството
на недобросъвестни владелци, поради което и понастоящем претендират ответникът
да им заплати стойността на направените от тях подобрения, представляващи по-
малката сума между стойността на разноските и сумата, с която е увеличена
стойността на имота вследствие на направата им. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че с влязло в сила решение по
гр.д. № 5917/2012г. на ВРС същият е признат за собственик на процесния имот, като твърди, че вече е въведен във владение
на 23.03.2016г. В тази връзка, посочва, че имотът е бил предоставен за ползване
на ищеца Т.Ж., реституиран впоследствие в полза на наследниците на Костадин В.
с решение на ПК № *. Реституционната
процедура е приключила с издаване на заповедта на кмета по пар.
4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ № *. Твърди, че в качеството му наследник на Костадин В. правата му в
реституирания имот № 1022, с площ от 4127кв.м. са 1/6ид.ч. С договор за
доброволна делба от 20.06.2005г. е признат за едноличен собственик на имот с
площ от 641кв.м. идентичен на процесния. Оспорва
подобренията представляващи- бетонови колове и мрежа за ограда да са трайно
прикрепени към земята и твърди те да са движими вещи. Оспорва сочения период на
извършване на подобренията, като отделно от това се позовава на изтекла
погасителна 5г. давност. Твърди, че имотът нито е електрифициран, нито е
водоснабден, тъй като ищците самоволно и след извършения въвод
са изрязали и прибрали спирателния кран, намиращ се извън имота, капака на
водомерната шахта и кабелите. Оспорват се исковете и по размер. Искането е за
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищците
поддържат исковата молба, а ответникът депозирания писмен отговор.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 74, ал.1 ЗС за
осъждане ответника да заплати на ищците стойността на извършените от тях
подобрения в имот собствен на ответника, владението, на който те са били
осъдени да му предадат.
В разпоредбите на чл. 72- 74 ЗС е заложен принципът на
неоснователното обогатяване касаещ хипотези на
разместване на имуществени блага между правните сфери на подобрител на чужд
имот и собственик. При исковете за подобрения с оглед на приложимата
задължителна съдебна практика - ПП ВС 6-74 правно релевантни са фактите,
свързани с времето и обема на извършените СМР в чуждия имот и техния характер,
за поведението на собственика, когато е знаел или не е знаел за извършеното
подобрение и за това има ли или не противопоставяне на извършените подобрения.
В разпоредбата на чл. 74,
ал.1 ЗС са регламентирани правата на недобросъвестния владелец по отношение на
подобренията, които е извършил в чужд имот, а именно по- малката сума измежду
сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на
имота, вследствие на тези подобрения. В разглеждания казус, ищците са заявили
тази претенция относно подобрения извършени от тях в периода 1995г.- 2012г. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест и за
успешното им провеждане ищците следва да докажат, че са извършила твърдяните подробно описани в исковата й молба подобрения в
сочения период, за което са направили разходи и техния размер.
Няма спор между
страните, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5917/2012г. по описа на ВРС,
недопуснато до касационно обжалване с определение от 27.01.2015г. по гр.д. №
6049/2014г. на ВКС, І ГО, Т.Ж. и съпругата му Виолета Велинова Жекова са били
осъдени да предадат на ответника владението върху ПИ * Ответникът се е легитимирал като собственик на имота в
онова производство въз основа на договор за доброволна делба от 20.06.2005г. и по
силата на реституция настъпила в качеството му на наследник на Христо К.В., в
чиято ползва имотът е бил реституиран при условията на пар.4б,
ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и която процедура е приключила със заповед № 2010/31.12.2004г.
на Кмета на основание пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От своя страна ищците в онова производство са твърдяли
да са собственици на имота по силата на предварителен договор от 22.01.2004г.
за неговата покупко- продажба обявен за окончателен с
решение № 1644/03.07.2006г. по гр.д. № 4808/2005г. по описа на ВРС, което
впоследствие е било обезсилено с решение от 22.06.2010г. по в.гр.д. №
655/2010г. по описа на ВОС.
Между страните не се
спори, а и от приобщените по делото писмени доказателства- предварителен
договор от 22.01.2004г. и удостоверение за наследници на * се установява, че с предварителен договор за покупко- продажба, *.В. и * В. са поели задължение
по прехвърляне собствеността на притежавания от тях недвижим имот с площ от
600кв.м. в м-ст *, ведно с насажденията и подобренията в имота на Т.Ж..
Изрично е посочено в договора, че владението върху имота е предадено на
купувача на 01.04.2002г. Предварителният договор е бил сключен от Т.Ж. по време
на брака му с *. Последната е починала на 12.02.2015г., като е оставила
наследници призовани към наследяване- Т.Ж.- съпруг и синове- Д.Я. и Я.Я.. Ищецът Т.Ж. е починал на 05.06.2016г. и е оставил свои
наследници по закон- Д.Я. и Я.Я..
От представения по
делото протокол се установява, че на 23.03.2016г. ищците са предали на
ответника владението върху имота. Между страните не е имало спор и по въпроса,
че преди предаване на владението на имота, ищците сами са демонтирали водомерът
и капакът на водомерната шахта изградена в имота.
С цел доказване
твърденията си, че в имота са извършили сочените подобрения от страна на ищците
по делото се ангажираха гласни доказателствени средства- показанията на св. *, без дела и родствени връзки със страните. Свидетелят разказва,
че за пръв път отишъл в имота през 1998г. Неговият баща притежавал място в
същата местност, в съседство. Първоначално имотът бил като хавра.
Впоследствие ищците си направили телена ограда с колове, по негов спомен
железни. В имота имало направена постройка, която я изградили след 2003г. Пред
нея имало асма и чешма. * я
правили, когато изливали бетоновите пътеки и площадка. В двора имало овощни
дървета, лозе. В имота имало прекарани ток и вода, септична яма и резервоар за
вода. Водата я прекарвали всички собственици в кооперация и във всеки имот
имало водомерна шахта, а впоследствие и спирателен кран отвън. Такива били
изискванията на В и К. Това станало поне 7-8г. назад във времето. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, като добросъвестно дадени, последователни и
отразяващи негови лични впечатления. Поради това и като съответни на останалите
доказателства по делото, не намира повод те да бъдат поставяни под съмнение.
От заключението на
в.л.Ж.Б. по изготвена СОТЕ допуснато, изслушано и прието по реда на чл. 207 ГПК
по ч.гр.д. № 8116/2015г. по описа на ВРС се установяват по вид и стойност всяко
от наличните към датата на заключението /11.08.2015г./ трайни подобрения
извършени в имота, стойността на разходите за направата им към момента на
направата им и пазарната стойност на имота вследствие изграждането им.
Доколкото това заключение е имало за обект на изследване всички налични в имота
подобрения, само част от които обаче са предмет на настоящата искова претенция,
по делото бе прието и заключение на същото вещо лице, но имало за предмет
изследване увеличената стойност на имота вследствие на само подобренията
предмет на настоящата искова претенция. И двете заключения биват кредитирани от
съда като компетентно и обективно изготвени след оглед на имота и направата на
нужните проучвания, респ. неоспорени от страните в частта относно задачите
релевантни към настоящия спор. Установява се, че стойността на имота без
подобренията е 19500лева, а тази на имота вследствие на извършването им е
довела до увеличаването й със сумата от 7304,33лева. Стойността на строителните
подобрения към момента на направата им, които са: ограда;
бетонови площадки, бетонови пътеки, конструкция железобетонови
колове, септична яма, ел. табло, водомерна шахта, тротоарен кран, резервоар за
вода, в.л. е определило в размер от 4293,55лв. При изслушване на
заключението в.лице сочи, че оградата от железобетоновите
колове, макар и да не са бетонирани към земята, не може да бъдат премахнати без
тяхното увреждане водещо и до невъзможност за последващато
им ползване. По отношение на железобетоновите колове на
лозето, в.лице посочва, че същите могат да се демонтират без да се увредят, но
тъй като са предназначени да държат лозовите масиви, то тяхното премахване ще
наруши растежа на насажденията. В.л. е установило на място съществуването на
всички изброени в исковата молба трайни насаждения и тяхната стойност към
момента на направата им е определило в размер на сумата от общо 1975,64лева, като
се съобрази, че предмет на претенцията с исковата молба е 1бр. люляк, а не
3броя, както е установено и остойностявано по заключението. С цел доказване твърденията
си, че част от подобренията може да се премахнат без тяхното увреждане, респ.
че част от тях не съществуват в имота подобрения по делото бе изслушано
заключение на в.л. по изготвена СТЕ, което съдът кредитира в цялост като
компетентно дадено, на база проучване представените по делото доказателства и
оглед на място в имота. От заключението на в.л. М.А., става ясно, че оградата
на имота е изградена от бетонови колове и поцинкована мрежа, и доколкото
бетоновите колове не са били бетонирани, то отделянето им от оградата без
същественото им увреждане е възможно. Спирателният кран в момента не съществува
на място, като същият е бил монтиран на отклонението на уличния водопровод
извън имота до оградата. Водомерна шахта е изградена в имота, но в нея не е
установено наличие на оборудване- водопроводни тръби, водомер и спирателни кранове,
като ползването й по предназначение би било възможно след тяхното поставяне. Стойността
й без капака в.лице определя в размер на 250лева.
Съобразно дадените с ППВС 6/1974 г. на ВС разяснения, подобрение на един
имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му като критерият, по който следва да се определи
дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към
земята, защото само в този случай може да се мисли за трайно увеличаване на
стойността на имота. Ето защо, доколкото от заключението на в.л. А. се
установи, че оградата състояща се от бетонови колове и поцинкова мрежа, както и
конструкцията на лозето от железобетонови колове,
могат да бъдат премахнати от имота без тяхното или това на имота съществено
повреждане, то следва да се приеме, че те не са прикрепени трайно към земята,
следователно нямат характер на подобрение. В този смисъл посоченото разяснение
от в.л. Б., че премахването на оградата и конструкцията ще направят имота
необезопасен, респ. биха увредили трайните насаждения, не може да обоснове
извод за пряко и непосредствено увреждане на самия имот, доколкото оградата,
респ. конструкцията поддържаща лозовия масив, може да бъдат подменени. Не
следва да се възприема и посоченото, че премахването на бетоновите колове на
оградата не би могло да се извърши без тяхното увреждане, тъй като този въпрос
не е бил изрично поставен за изследване като задача към експертизата, за
разлика от заключението на в.л. А. в този смисъл. От стойността на строителните
подобрения следва да се извади и тази на спирателния, тротоарен кран- 80лева,
тъй като от заключението на в.л. А. се установи, че към датата на заключението
такъв не е бил наличен. Следователно и доколкото не съществува към датата на
даване ход на устните състезания, то не би могло да се говори за увеличаване
стойност на имота. Ето защо, от стойността на така сочени строителни подобрения
следва да бъде приспадната стойността на оградата- 290,70лева, конструкцията от
железобетонови колове- 515,84лева и тротоарния кран-
80лева. Наред с това, по отношение на водомерната шахта следва да се вземе
стойността дадена от в.л. А., определена при съобразяване обстоятелството, че в
нея липсва водомер и капак, т.е сумата от 250лева, а не тази по заключението на
в.л. Б.- 300лева. Възраженията на ответника, че в имота са били изрязани
ел.кабелите са останали недоказани, предвид събраните гласни доказателства и
експертни заключения. И така стойността на строителните подобрения към момента
на направата им се определи в размер на сумата от 3357,01лева. По отношение на
трайните насаждения спор относно тяхното съществуване между страните не е
имало. Посочи, че към момента на направата им те възлизат на стойност от 1975,64лева. Общо
сумата на подобренията към момента на направата им, която е и меродавната
стойност за така заявената претенция възлиза в размер на общо 5332,65лева.
Пазарната стойност на имота без така извършените подобрения възлиза на сумата
от 19500лева. А след направата им съобразно заключението на в.л. Б. и след
приспадане стойността на тези, които не представляват подобрения и не са
предмет на настоящата претенция /бетонови колове- 422,40лв., ограда- 230,52лв,
тротоарен кран- 80лв и 2бр. люляк- 10,40лв/, сумата, с която се е увеличила
стойността му е в размер на 6561,01лева /7304,33- 422,40- 230,52- 80-10,40/. Следователно
дължимата в случая от ответника сума, като стойност на подобренията, възлиза в
размер на 5332,65лева, която е по- малката сума измежду разноските, реализирани
за направата им и увеличената стойност на имота. Възраженията на ответника, че
следва да отговаря само за 1/6ид.ч. от тях са неоснователни. Това е така,
защото няма спор по делото, че след извършената доброволна делба през 2005г. дефакто полученият от него в дял имот от целия реституиран
в полза на наследодателя му, е идентичен с процесния
имот, в който се установява направата на подобренията предмет на настоящата
искова претенция. Следва да се посочи и че решението, с което по реда на чл.
19, ал.3 ЗЗД е бил обявен преждесключеният между
страните договор за покупко- продажба на имота е било
обезсилено, поради което ако и неговото действие е отпаднало, респ. ако и по
него да е имало престации на страните, то те подлежат
на реституция. Т.е не е налице съсобственост в имота между ответника и трето за
спора лице, но дори и това да бе така, то този въпрос е ирелевантен,
доколкото би се касаело са уреждане вътрешните отношения между съсобствениците
по повод тежестите на общата вещ. Затова и ответникът отговаря в цялост за
дължимата стойност на извършените подобрения.
На следващо място, направено е в срока по чл. 131 ГПК
възражение за погасителна давност от ответника. Съобразно разясненията дадени с т.13 ППВС 6/1974г. на ВС, погасителната
давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за
подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението,
от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента,
когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.
Давността е 5години и в случая тя е започнала да тече с предявяване на исковата
претенция с правно основание чл. 108 ЗС като насрещен иск по образуваното гр.д.
№ 5917/2012г. по описа на ВРС. Макар да не ангажирани от ответника годни писмени
доказателства, от който да е видна датата, на която е заявена насрещната искова
молба, респ. вписването й в СВп, то предвид на факта,
че делото, по което тя е заявена е от 2012г., а настоящата искова молба е
депозирана на 09.03.2016г., очевидно е, че претенцията не е погасена поради
изтичане на 5г. давностен срок.
В случая подобренията в
имота се твърди да са били извършвани лично от ищеца Т.Ж., починал в хода на
процеса и съпругата му *, починала на 12.02.2015г.,
докато са владяли имота първоначално като ползватели,
а впоследствие по силата на предварителен договор обявен за окончателен с
решение от 03.07.2006г., обезсилено с влязло в сила решение от 22.06.2010г.
Вземането за извършените подобрения има облигационен характер, поради което и
двамата съпрузи са имали равни дялове в него. След смъртта на * през 2015г., нейният дял във вземането е бил наследен от
преживелия й съпруг и двете деца при равни квоти, т.е от по 1/6ид.ч. Ето защо,
делът на починалия в хода на процеса ищец Т.Ж. в процесното
вземане цялото от 5332,65лева, се равнява на сумата от 3555,10лева, а този на
всеки от ищците Д.Ж. и * Ж. от по 888,77лева. В заключение претенцията на Д.Ж. и Я.Ж.,
заместили на основание чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса в качеството им
на наследници по закон ищеца Т.Ж., починал на 05.06.2016г. се явява основателно
до размера от 3555,10лева, като за разликата над тази сума до пълния заявен
размер от 4660,80лева следва да се отхвърли като неоснователна по размер.
Претенцията на всеки от ищците Д.Ж. и Я.Ж. следва да се уважи до размера от
888,77лева като за разликата до пълния заявен размер от 1165,20лева следва да
се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищците имат право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в настоящото производство са в общ размер на
1916,43лева, от които 286,43лева платена дължима държавна такса, 100лева за СТЕ,
1280лева адв. възнаграждение, 250лева депозит за вещо лице по ч.гр.д. №
8116/2015г. на ВРС. Липсват доказателства за уговорен и платен адв. хонорар в
размер на 300лева по ч.гр.д. № 8116/2015г. на ВРС, поради което и тези разноски
не се дължат. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищците следва да се
присъдят разноски в размер на 1461,79лв.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът им право на разноски. Искане за присъждането им е направено
своевременно. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в
настоящото производство, предвид ангажираните доказателства за направата им са,
както следва: 150лева депозит за в.л. и 720лева платено адв.възнаграждение. В
полза на ответника и съобразно отхвърлената част на исковата претенция, следва
да му се присъдят разноски от 206,39лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.К.В., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Я., ЕГН ********** и Я.Т.Я., ЕГН **********
двамата с адрес ***, заместили на
основание чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса в качеството им на наследници
по закон на ищеца Т.Я.Ж., ЕГН ********** починал на 05.06.2016г., сумата от 3555,10лева, съобразно притежаваните права във вземане цялото от
5332,65лева и представляваща по- малката сума измежду сумата на направените
разноски за извършване на подобренията и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на подобренията, които са както следва: 1. бетонови площадки- 5,73куб.м.; 2. бетонови пътеки- 5,74куб.м.; 3.
септична яма; 4. ел. табло; 5. водомерна шахта; 6. резервоар за вода; 7. люляк-
1бр., 2008г.; 8. праскова- 1брой, 2012г.; 9. праскова- 2бр., 2011г.; 10.
праскова- 1бр., 2004г.; 11. слива, стенлей- 1бр.,
2009г.; 12. слива, стенлей- 1бр., 2005г.; 13. слива, реглота- 2бр., 2007г.; 14. череша- 1бр., 2008г.; 15.
череша- 1бр., 2003г.; 16. круша- 1бр.,
2012г.; 17. круша- 1бр., 2011г.; 18. круша- 1бр., 2010г.; 19. круша- 2бр., 2005г.; 20. круша- 1бр., 2005г.;
21. кайсия-1бр., 2011г.; 22. облагороден дрян- 1бр., 2007г.; 23. бадем- 1бр.,
2010г., 24. лешник- 3бр., 2008г; 25. асми- 9бр., 2010г.; 26. асми- 8бр., 2003г.;
27. десертни лози- 117бр.; 28. винени лози- 33бр.; 29. бор- 1бр.
2010г.; 30. дъб- 1бр. 1995г., всички изброени извършени в имот, представляващ
ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470, находящ се в
гр. Варна СО „Ментешето”, целият с площ от 641кв.м.,
при граници на имота ПИ с идентификатори № № 10135.4501.1601, 10135.4501.1471,
10135.4501.9502, 10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и 10135.4501.1600, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 3555,10лева
до пълния заявен размер от 4660,80лева от вземане
цялото в размер на 6991,20лева и за подобренията, както следва: 1. ограда; 2. конструкция железобетонови
колове; 3. тротоарен кран, като
неоснователен, на основание чл. 74, ал.1 ЗС.
ОСЪЖДА Б.К.В., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Я., ЕГН ********** с адрес ***«* сумата от 888,77лева, съобразно притежаваните права във вземане цялото от
5332,65лева и представляваща по- малката сума измежду сумата на направените
разноски за извършване на подобренията и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на подобренията, които са както следва: 1. бетонови площадки- 5,73куб.м.; 2. бетонови пътеки- 5,74куб.м.; 3.
септична яма; 4. ел. табло; 5. водомерна шахта; 6. резервоар за вода; 7. люляк-
1бр., 2008г.; 8. праскова- 1брой, 2012г.; 9. праскова- 2бр., 2011г.; 10.
праскова- 1бр., 2004г.; 11. слива, стенлей- 1бр.,
2009г.; 12. слива, стенлей- 1бр., 2005г.; 13. слива, реглота- 2бр., 2007г.; 14. череша- 1бр., 2008г.; 15.
череша- 1бр., 2003г.; 16. круша- 1бр.,
2012г.; 17. круша- 1бр., 2011г.; 18. круша- 1бр., 2010г.; 19. круша- 2бр., 2005г.; 20. круша- 1бр., 2005г.;
21. кайсия-1бр., 2011г.; 22. облагороден дрян- 1бр., 2007г.; 23. бадем- 1бр.,
2010г., 24. лешник- 3бр., 2008г; 25. асми- 9бр., 2010г.; 26. асми- 8бр.,
2003г.; 27. десертни лози- 117бр.; 28. винени лози- 33бр.; 29. бор-
1бр. 2010г.; 30. дъб- 1бр. 1995г., всички изброени извършени в имот,
представляващ ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470, находящ
се в гр. Варна СО „Ментешето”, целият с площ от
641кв.м., при граници на имота ПИ с идентификатори № № 10135.4501.1601,
10135.4501.1471, 10135.4501.9502, 10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и
10135.4501.1600, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 09.03.2016г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 888,77лева до пълния
заявен размер от 1165,20лева от вземане
цялото в размер на 6991,20лева и за подобренията, както следва: 1. ограда; 2. конструкция железобетонови
колове; 3. тротоарен кран, като
неоснователен, на основание чл. 74, ал.1 ЗС.
ОСЪЖДА Б.К.В., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Т.Я., ЕГН ********** с адрес *** от 888,77лева,
съобразно притежаваните права във вземане цялото от 5332,65лева и
представляваща по- малката сума измежду сумата на направените разноски за
извършване на подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на подобренията, които са както следва: 1. бетонови
площадки- 5,73куб.м.; 2. бетонови пътеки- 5,74куб.м.; 3. септична яма; 4. ел.
табло; 5. водомерна шахта; 6. резервоар за вода; 7. люляк- 1бр., 2008г.; 8.
праскова- 1брой, 2012г.; 9. праскова- 2бр., 2011г.; 10. праскова- 1бр., 2004г.;
11. слива, стенлей- 1бр., 2009г.; 12. слива, стенлей- 1бр., 2005г.; 13. слива, реглота-
2бр., 2007г.; 14. череша- 1бр., 2008г.; 15. череша- 1бр., 2003г.; 16. круша- 1бр., 2012г.; 17. круша- 1бр., 2011г.;
18. круша- 1бр., 2010г.; 19. круша-
2бр., 2005г.; 20. круша- 1бр., 2005г.; 21. кайсия-1бр., 2011г.; 22. облагороден
дрян- 1бр., 2007г.; 23. бадем- 1бр., 2010г., 24. лешник- 3бр., 2008г; 25. асми-
9бр., 2010г.; 26. асми- 8бр., 2003г.; 27. десертни лози- 117бр.;
28. винени лози- 33бр.; 29. бор- 1бр. 2010г.; 30. дъб- 1бр. 1995г., всички
изброени извършени в имот, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470, находящ се в гр. Варна СО „Ментешето”,
целият с площ от 641кв.м., при граници на имота ПИ с идентификатори № №
10135.4501.1601, 10135.4501.1471, 10135.4501.9502, 10135.4501.1469,
10135.4501.1596 и 10135.4501.1600, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 09.03.2016г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 888,77лева от вземане цялото в размер на 6991,20лева до
пълния заявен размер от
1165,20лева и за подобренията, както следва: 1. ограда; 2. конструкция железобетонови
колове; 3. тротоарен кран, като
неоснователен, на основание чл. 74, ал.1 ЗС.
ОСЪЖДА Б.К.В., ЕГН ********** да заплати на Д.Т.Я., ЕГН ********** и
Я.Т.Я., ЕГН ********** сумата от 1461,79лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция,
съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Я., ЕГН ********** и Я.Т.Я., ЕГН **********
да заплатят на Б.К.В., ЕГН **********
сумата от 206,39лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: