№ 335
гр. Казанлък, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200601 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на от
„*****“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Н. В. Д. е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за
административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата.
В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният
санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевират се и доводи за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по въведения
административнонаказателен състав и за изтекла относителна давност.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище чрез
адв.М. Х. от АК-Велико Търново се излагат допълнителни аргументи за
основателността на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводително писмо към АНП, както и в депозирана
1
допълнителна молба юрк. П. И., като надлежен процесуален представител
оспорва депозираната въззивна жалба и излага допълнителни доводи по
същество. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и
пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш,
подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се от материалите по административнонаказателното
производство, че предмет на обжалване е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ)
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
№********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на от „*****“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Н. В. Д. е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за
административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата и по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 167
лева.
На 13.12.2021г. в 16:04 часа е било установено нарушение
№D3D240EBE88F5BA1E053011F160A7590 с ППС-влекач *** *** ****** ***
* с регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална
маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с
общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава
50000, в община Мъглиж за движение по път I-6 км.331+828 с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
било установено с устройство №10321, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-6 км.331+828.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил впоследствие бил издаден от Агенция "Пътна инфраструктура"
електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на
„*****“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Н. В. Д. в качеството му
на собственик на заснетото МПС, е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3,
вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява
2
отчасти от приложените по делото писмени доказателства - Електронен фиш
№**********, Известие за доставяне на ЕФ № ИД PS 1618 OOZN43 2,
Справка за установени нарушения от дружеството-жалбоподател, Статично
изображение на ПТС - 2 бр. снимков материал, Справка данни на нарушител,
Протокол №28765/21, Заповед №РД11-983 от 13.09.2021г. за утвърждаване
образец на ЕФ, История на обработка за процесния ЕФ №**********,
Становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ на НТУ с приложена таблица, Договор за наем на МПС от
16.04.2019г., Тристранен договор от 04.06.2020г. с Приложение №1, Справка
от „Интелигентни Трафик Системи АД“ с изх.№ 3451/05.08.2025г., тол
история, справка с предадени GNSS позиции и становище на Тол БГ ЕООД.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.102,
ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно чл.187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл.187а, ал.2 от ЗДвП
разпорежда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва:
1.по чл. 179, ал.3 - в размер 300 лв.;
2.по чл. 179, ал.3а - в размер 1800 лв.;
3.по чл.179, ал.3б - в размер 2500 лв., каквато именно е била наложена
на дружество-жалбоподател.
Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
3
пътното превозно средство. В електронния фиш за налагане на имуществена
санкция е посочено, че нарушението се изразява в това, че за посоченото ППС
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаване.
От постъпилата Справка от Националния доставчик на услуги
„Интелигентни Трафик Системи АД“ от 05.08.2025г., е предоставена
информация относно това, че процесното ППС е оборудвано с устройство за
спътниково позициониране („тракер“) с доставчик на декларирани данни Тол
БГ ЕООД и отчита пътните такси съгласно тристранен договор. В системата
на „Интелигентни Трафик Системи“ АД няма постъпили GNSS позиции в
периода от 13.12.2021г. 16:03:11 часа до 13.12.2021г. в 16:11:38 часа и
съответния тол сегмент не е отчетен. Съгласно становището на Тол БГ ЕООД,
което прилагат, причината за липса на постъпили GNSS позиции е проблем в
устройство за спътниково позициониране. Прилагат и тол история, справка с
предадените GNSS позиции и становище на Тол БГ ЕООД.
Жалбоподателя е представил Договор за наем на МПС от 16.04.2019г.,
с който е отдало по наем процесното ППС на трето лице – „БРИГАДЕН
СТАН“ ЕООД с ЕИК ********* и Тристранен договор от 04.06.2020г. с
Приложение №1, сключен между това лице /наемател/ и „Интелигентни
трафик системи“ АД, чрез представител Тол БГ ЕООД. В настоящия случай
има сключен договор по чл.14 от Наредбата по чл.10, ал.7 от Закона за
пътищата с „Интелигентни Трафик Системи“ АД чрез представител Тол БГ
ЕООД, поради което приложение, при това пряко, намира нормата на чл. 2, § 7
от Регламент 2020/204г на Комисията от 28.11.2019г., относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО /Регламент 2020/204/,
защото съгласно заключителните му разпоредби, той е задължителен в своята
цялост и се прилага пряко във всички държави членки, тоест касае се за
регламент за изпълнение, както е посочено и в неговото заглавие със значение
на законов акт. Редът за упражняване на правата по чл. 2, § 7 от Регламента за
изпълнение на Комисията е нормативно установен в чл. 10б, ал. 7 от Закона за
пътищата в сила от 13.02.2024г., но поради прякото му приложение урежда
фактите и по настоящия случай. Според чл. 2, § 7 от Регламента доставчиците
на ЕУЕПТ /Европейска услуга за електронно пътно таксуване/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство. В конкретния случай
причината за липса на постъпили GNSS позиции е проблем в устройство за
спътниково позициониране, поради което доставчикът на ЕУЕПТ не е
изпълнил задълженията си по Договора, което не може да бъде отнесено във
вреда на дружеството-жалбоподател.
По силата на чл.10б, ал.7, вр. с ал.8 от Закона за пътищата, когато е
налице частично или пълно не деклариране на тол данни в рамките на един
4
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3, за което
има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за
преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство.
Разпоредбата на чл.10б, ал.8 от Закона за пътищата гласи: в тридневен срок от
установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно
таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно
превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се
съдържа и размерът на незаплатените тол такси.
За да може доставчикът на услугата за пътно таксуване да уведоми
собственика или ползвателя за това, че има не деклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден и за размера на дължимите такси е
необходимо съдействието на Агенция "Пътна инфраструктура" – тя е лицето,
което събира пътните такси, а редът за изпълнение на това задължение, от
което зависи правото да се плати преди каквито и да било принудителни или
санкционни мерки е установен едва от 13.02.2024г. Този пропуск обаче не
отрича прякото приложение на Регламента и задължението да се осигури
възможност на собственика или на ползвателя да заплати таксата, когато за
конкретен ден е установено не деклариране на тол данни, преди да бъде
потърсена административнонаказателната му отговорност.
С оглед на момента на връчване на ЕФ - на 11.04.2025г., АПИ е
следвало да изпълни задължението си по чл. 2, § 7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година.
Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй като Регламента има
пряко приложение в държавите членки на ЕС. Това прави издадения ЕФ
незаконосъобразен само на посоченото основание.
На следващо място от страна на АНО не е спазен принципът за
пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка размера
на наложената санкция и основен за правото на Европейския съюз.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и
посочените критерии за преценката му съгласно правото на Съюза, следва да
се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ
неблагоприятни за нарушителя последици, която е свързана със съответната
защита на регулираните обществени отношения по ползването на пътя,
рефлектираща и върху безопасността на движението.
На самостоятелно основание предвиденият в чл.179, ал.3б от ЗДвП
размер на наказанието противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), съгласно Решение от
21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. Предвидените от националния
законодател абсолютно определени размери на наказания за нарушение по
чл.102, ал.2, налагано на основание чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на
физически лица, респективно налагано на основание чл.187а, ал.2, вр. с
чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица, не съответства на
5
изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат
съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1,
т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 167.00 лева, дори и да е
налице предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване
от административнонаказателна отговорност в размер на 750.00 лева, и
размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция за сумата
2 500 лева е налице явна и категорична несъразмерност и
непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и
пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999г.
В случая нормите на чл.179, ал.3б от ЗДвП, която предвижда
имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната
Директива. В този смисъл е и актуалната релевантна практика на СЕС -
цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на
съответна правна норма, не дава възможност на съда да определи санкция в
по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното
нарушение, каквото искане е направено от въззиваемата страна.
На последно място по отношение на възражението на жалбоподателя
за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН и за изтекла давност, съдът не споделя
същото.
Относно давността е релевантно Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 година на колегиите на ВАС и ВКС, според което се прилагат
правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна
преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест
месеца от извършване на деянието – чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК.
Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по
наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната
отговорност.
Нарушението е било извършено на 13.12.2021г. и електронната система
автоматично е генерирала ЕФ. ЕФ е приравнен на НП (чл.189, ал.11 от ЗДвП).
НП представлява правораздавателен акт. С ЕФ се повдига обвинение и налага
административно наказание едновременно, поради което с влизането му в
сила той придобива правното значение на влязло в сила наказателно
постановление. Следователно с автоматичното издаването на ЕФ
наказателната отговорност е била реализирана, а последващото връчване на
ЕФ, дори и след изтичане на 3-годишния срок има само уведомително
действие за нарушителя и правна възможност да реализира правата си по
обжалване, но не и преследвателно действие.
Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо
фишовете е приложима абсолютната давност, а тя към настоящия момент не е
изтекла, т.е. няма основание за прекратяване на
административнонаказателното преследване.
6
Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на електронните фишове. Затова и възраженията на жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка спазването на
сроковете по чл.34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от
специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство
нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен
пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от
компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на
нарушението е задължителен реквизит и релевантна при преценка за
давностния срок. Още с постъпване на информация за самото заснемане на
движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се
генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е
процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението.
За сроковете по чл.34 от ЗАНН, единствено от значение, с оглед
нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението.
Така че издаването на фиша следва да е съобразено единствено със срока по
чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, както бе споменато по-горе. В процесния
случай този срок е спазен.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че към датата на
нарушението законодателят е предвидил възможност за издаване на
електронен фиш единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за
нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в нормите на § 1, т. 1 от ДР на
ЗАНН и § 6, т.63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им, електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи.
С чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето от електронната система по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл.189ж
от ЗДвП изрично препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, което дава
основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се
издава само за нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с
мотива за невъзможност за разширително тълкуване, обаче е погрешно.
Буквалното и систематично тълкуване на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП сочи
на легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по
чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, т. е. законодателят изрично е уредил възможността за
издаване на ЕФ и за трите нарушения - по ал.3, ал.3а и 3б. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, уреждаща създаването на ел. система
за електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП.
7
Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище
представлява и разпоредбата на чл.187а, ал.5 от ЗДвП, която се отнася до
оборимостта на въведената с чл.187а, ал.1 от ЗДвП презумпция, според която
при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б в отсъствие на нарушителя
се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му.
Съгласно разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП собственикът/ползвателят на
процесното ППС има възможност да се освободи от
административнонаказателна отговорност във връзка с административни
нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП чрез представяне в 7-дневен срок от
връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от СУМПС за него. По-нататък, в
нормата чл.187а, ал.5 от ЗДвП е предвидено в случаите на подадена
декларация от собственика, че друго лице е управлявало МПС към времето на
нарушението по издадения АУАН/ЕФ, производството против собственика да
се прекратява, а ЕФ- да се отменя.
Най-сетне, всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани
чрез коментираните горе норми са резултат на една обща законодателна
инициатива, решена с ДВ бр. №105/2018г., в сила от 01.01.2019г., а именно
категоричното и еднозначно установяване на възможността за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП чрез
издаване на ЕФ, поради което възраженията на дружеството жалбоподател в
тази насока са неоснователни.
С оглед изложените по-горе мотиви, издаденият ЕФ следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. На
основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя. В настоящото производство
са претендирани разноски - адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е съобразено изцяло с възведеният
материален интерес по делото. В настоящия случай са представени
пълномощно от 16.04.25г., Договор за правна защита и съдействие от
24.04.2025г. за изплатена в брой сума от 500 лв. при подписване на договора и
списък с разноски. При това положение и като съобрази установените
минимални размери на адвокатските възнаграждения - минималният размер е
равен на 550 лв. спрямо материалния интерес от 2 500 лв. Съдът намира, че
въпреки, че уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е под
минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид дело, следва
да присъди разноски в размер на действително платените, т. е. сумата от 500
лева. Разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
8
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд -
Казанлък,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на „*****“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.********, ул.“***** ***********“ №**,
представлявано от Н. В. Д. е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за административно
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Агенция „Пътна инфраструктура“
да заплати на ВЪЗЗИВНИКА „*****“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.********, ул.“***** ***********“ №**,
представлявано от Н. В. Д., на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.143,
ал.1 от АПК направените от него по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство в настоящото производство в размер на
500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9