Р Е Ш Е Н И Е № 260181
Номер Година 28.02.2022 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На втори
февруари две хиляди двадесет и втора
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: ВЕЛИЧКА ГРАБЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №7240 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 57, ал.2 от СК.
Ищецът Н.Д.И. ЕГН **********, чрез пълномощника
си а. В.И. - С., със съдебен
адрес:***, в исковата си молба
против П.Б.Б. ЕГН **********, чрез а. М.Т.,
със съдебен адрес:***, иска да бъде осъден ответника да му
заплати сума в общ размер на 516,77 лева, представляваща месечни наемни
вноски от по 60,00 лева всяка за периода от 03.05.2018 г. до 19.01.2019 г.
/като за периода 01-19 януари 2019 г. претендира сума в размер на 36,77 лв. -
пропорционална част за времето на ползването/, дължими за ползваната от
ответницата 1/3 идеална част от собствената на ищеца 1/2 идеална част от жилище
……, представляващо семейно жилище след приспадане частта, която се е ползвала
от непълнолетните д. на страните, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на падежа на
всяка една наемна вноска - 10 число на месеца за който се дължи, до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответницата е ползвала семейното жилище, вкл. и
собствената му идеална част за периода от 01.09.2017 г. до 03.05.2018 г.,
когато е предявил исковата претенция.
Твърди, че ответницата е ползвала семейното жилище, вкл. собствената му
идеална част и за периода от 03.05.2018 г. /датата на предявяване на исковата претенция/ до 19.01.2019 г., когато е влязло
в сила Решението на PC Кърджали, с което е преустановено предоставеното по
силата на бракоразводното решение между страните ползване на процесното жилище в град …..
За ползването
на 1/3 идеална част от собствената на ищеца 1/2 идеална част от имота с
административен адрес…. представляващо семейно жилище, след приспадане на
частта, която се ползва от непълнолетните д. на страните, ищецът имал право да
претендира заплащане на равностойност на наем за 1/6 /една шеста/ идеална част
от апартамента, който наем определял за тази част в размер на 60,00 лева
месечно.
Така за периода
от 03.05.2018 г. до 19.01.2019 г. ищецът претендирал сума в общ размер на
516,77 лева, формирана от месечните наемни вноски за месеците: май, юни, юли,
август, септември, октомври, ноември, декември 2018 г., всяка в размер на по 60
лева, и от 01 до 19 януари 2019 г. месечна наемна вноска от 36.77 лева,
изчислена пропорционално за 19 дни от месец януари 2019 г.
ОТВЕТНИКЪТ П.Б.Б., чрез а. М.Т., с отговора на исковата молба заявява, че
относно предявения иск за заплащане на сума в размер на 480 лв., съставляваща обезщетение за
ползването на собствената на ищеца идеална част от семейно жилище, за периода
от 01.09.2017 г. до датата на подаване на иска - 03.05.2018 г.
Твърди, че
ищецът не е посочил новите обстоятелства, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спора, а именно:
Ответницата
била заплатила по банкова сметка ***с операционна бележка №949 от 04.03.2020 г.
претендираната сума в размер на 480,00 лв. с посочено основание: наем по гр. дело № 7240/2018г. от 01.09.2017 г. до
03.05.2018 г.
По сметка на
ищеца в … с операционна бележка № 48 от 04.03.2020 г. е заплатена и сумата от 90,00 лв. с посочено
основание: гр. дело №7240/2018 г., законна лихва от 03.05.2018г. до 05.03.2020
г.
Размерът на
законната лихва за забава върху сумата от 480,00 лв., считано от 03.05.2018г.
до деня, следващ плащането й - 05.03.20 г., изчислена съгласно електронен
онлайн калкулатор, е 89,74лв.
Ответницата е
заплатила по сметка на ищеца с операционна бележка N9 50 от 04.03.2020 г. и
сумата от 700,00 лв., за което е посочила основание - разноски по гр.д. №
7240/2018Г.
В денят на направеното плащане ищецът бил
уведомен за същото със съобщение в мобилно приложение Viber,
след което той посъветвал г-жа Б. да си прочете съдебното решение - „Направи
го, за да няма проблеми."
Предвид горното
и на основание чл.235, ал.З от ГПК, моли съда, да вземе предвид горепосочените
обстоятелства, настъпили в хода на производството по делото, които сочат
погасяване на претенцията по първия от предявените искове към 04.03.2020 г.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Правомощието
на съда да определи мерките относно ползването на семейното жилище има същата
правна природа като правомощието на съда да разпредели ползването на съсобствена вещ -
спорна съдебна администрация. Разликата е единствено в предпоставките.
Правомощието на съда по чл.56 от СК съществува и когато няма съсобственост/собственик е единия съпруг
или трето лице/. Искането за определяне на цената на ползването/наема/ е искане
за пълно уреждане на отношенията по постановените мерки. Съдът е осъществил
правомощията си по тези мерки като е постановил кой ще ползва семейното жилище.
Затова страната имаща материални права върху жилището може да допълнително да
поиска определяне на цената на ползването/ представляваща наемната цена/.
Същото право страната има и когато съдът
не е взел решение по мерките защото е
потвърдил споразумение между страните. И в този случай страната по
споразумението може да иска пълното
уреждане на отношенията по мерките
относно ползване на семейното жилище. В този смисъл предявения иск е допустим.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.2
изр. 1 от СК, всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема
с решението за развод.
Видно
от представеното като доказателство в
заверен препис Решение №17/26.07.2017 г. по гр. д №219/2017 г., влязло в сила
на 19.08.2017 г. се установява, че бракът между страните по делото е прекратен като
в решението съдът е постановил, че семейното жилище след развода ще се ползва
от с. П.Б. - И.. От същото се установява, че съдът не е постановил, а и страните
не са уговорили наемна цена за ползване.
Решение
№ 555/21.12.2018 г. на Районен съд – гр. Кърджали, по гр. дело № 1127/2018 г. е
изменено на основание чл.56 ал.6 от СК, Решение №17/26.07.2017 г. по гр. д
№219/2017 г., влязло в законна сила на 19.01.2019 г. в частта относно ползване
на процесното жилище, като е прекратено ползването на
семейното жилище от П.Б. - И.. В
резултата на това между бившите съпрузи и настоящи страни делото е
възникнало наемно правоотношение по
силата на закона.
От
представените по делото доказателства беше установено, че ответника не ползва
семейното жилище реално от м. юли 2017 г. Това обаче не може да обоснове извод недължимост на наем за претендирания
от ищеца период.
По
делото е изготвено заключение по допусната съдебно техническа експертиза и допълнително
такова на вещото лице В.Р., съгласно които размерът на пазарния наем за
цялото жилище за периода 03.05.2018 г.
до 19.01.2019 г. е 3 151,00 лева, а за 1/6 ид.ч.
е 525,00 лева.
С оглед
събраните доказателства съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата в претендирания размер – 516,77 лева,
ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на
исковата претенция – 03.05.2018 г. до датата на пълното изплащане на
главницата.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора съдът намира, че следва да присъди на ищеца направени по
делото разноски в общ размер на 400,00 лева за възнаграждение на един адвокат
при повторното разглеждане на делото .
Разноските направени от ищеца при
първоначалното гледане делото в общ размер на 700,00 лева, от които 100,00 лева за заплатена държавна
такса за двата обективно съединени иска, 200,00 лева за възнаграждение на вещо
лице и 400,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за първоначалното
гледане на делото, са били заплатени на ищеца на 04.03.2020 г. с операционна
бележка № 50 от същата дата представена по делото на л. 158.
Съдът не възприема виждането на ответника за
присъждане на разноски в настоящото производство направени пред въззивната инстанция. Същите е следвало да бъдат претендирани пред нея.
Не
възприема и виждането на ответника за присъждане на разноски по съразмерност
заради прекратяване на производството по делото поради частично оттегляне на
исковата претенция за сума в общ размер на 480,00 лева, представляваща месечни наемни вноски от по 60,00 лева
всяка за периода от 01.09.2017 г. до 03.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на иска 03.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Следва да бъде отбелязано, че същото е направено в
резултат извършено плащане от страна на ответника след завеждане на исковата
молба. В този смисъл се касае до обстоятелство по чл. 235 ал.3 от ГПК и
ответникът е станал причина за завеждане и на този иск. По тази причина разноските
се дължат от ответника изцяло.
Водим
от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
на основание чл.57 ал.2 от СК, П.Б.Б. ЕГН **********,, чрез а. М.Т., със съдебен
адрес:***…, да заплати на Н.Д.И. ЕГН *******,***, чрез пълномощника си а. В.И. - С., със
съдебен адрес:***, сумата
от на 516,77(петстотин и шестнадесет лева и 77 ст.) лева,
представляваща месечни наемни вноски от по 60,00 лева всяка, за периода от 03.05.2018 г. до 19.01.2019 г. /като за периода 01-19 януари
2019 г. претендира сума в размер на 36,77 лв. - пропорционална част за
времето на ползването/, дължими за ползваната от ответницата 1/3 идеална част
от собствената на ищеца 1/2 идеална част от жилище в …., представляващо семейно
жилище след приспадане частта, която се е ползвала от непълнолетните деца на
страните, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на падежа на всяка една наемна вноска - 10
число на месеца за който се дължи, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.Б.Б.
ЕГН **********, чрез а. М.Т., със съдебен адрес:***, ,
да заплати на Н.Д.И. ЕГН **********, чрез пълномощника
си а. В.И. - С., със съдебен
адрес:***, направените по делото
разноски в размер на 400,00(четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП