РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Белоградчик, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200130 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., с ЕГН
**********, срещу НП № 543/12.08.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и вр. чл.45 ал.1 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на състав на
нарушение по ЗГ, така както е посочено то от АНО, както и че фактическия
състав на вмененото поведение – е друг. Претендират се и разноски по
делото. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен представител
- адвокат, който поддържа жалбата, като в писмени бележки по същество
освен излаганото до момента по случая, твърди и разминаване в ГСП,
1
представена по делото и отразената в АУАН и НП, неяснота в
идентификацията на имотите, сочени в позволителното за сеч и утвърдената
ГСП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
с.з., не изразява становище по казуса.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Б. АНГ. Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Б. Б. на 16.05.2021 г., на
осн. чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП 106/11.03.2013 г., с която е утвърдена
ГСП, е издал позволително за сеч № 0612359, с очакван добив на 286 плътни
куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер, габър, мъждрян и благун, от отдел
174 ”м”, имот кад. № 68518.207.5 /собственост на ФЛ/ в землището на с. С.,
общ. Ч., като ФЛ – собственик било предоставило на ЮЛ – да получи
позволителното и осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е
следвало да се извърши в периода 19.05.2021 г. до 31.08.2021 г., като
добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период.
На 28.07.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, е издаден Протокол № 0597619 –
за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0612359/16.05.21
г., като в него е отразено действително отсечената дървесина /57.21
пл.куб.м./, наличието на не отсечени маркирани дървета, не извеждане на
сечта върху цялата маркирана територия и „задоволително“-то провеждане на
сечта и почистване на сечището. / Протоколът не е представен по делото, но
съдът сам, по служебен почин го допстъпи в ел. система на ИАГ, намирайки
го за относим по казуса/.
На 07.07.2021 г. свидетелят Д. В. – горски инспектор при РДГ-Берковица
и Ал. П. – ст. експерт при РДГ-Берковица, в присъствието и на Т. С. Т. –
получил по-горецитираното позволително за сеч, извършили проверка на
място, на терен и констатирали, че в терена има по голяма интензивност на
маркираните за отсичане дървета, отколкото е предвиденото по утвърдената
ГСП № 106/11.03.2013 г. с размер на ползване на дървесина 215 пл. куб.м.
2
Имало и издадено позволително за сеч № 0612359, с очакван добив на 286
плътни куб. м. дърва, но до момента на проверката били отсечени и извозени
57.21 пл. куб.м. по това позволително. След проверка в РДГ-Берковица /
откъдето достъпили ел. система на ИАГ/, В. и П. установили, че както
цитираната ГСП, така и позволителното за сеч били утвърдени - първата, и
издадено – второто, от Б. Б.. Още установили, че в системата на ИАГ,
фигурирало и друго позволително за сеч – № 118475/29.06. 2013 г., издадено
за същия имот, по същата програма, с очакван добив 228 пл. куб.м. – и сечта
била осъществена, като добивът тогава реално бил 277.28 пл. куб.м., т.е. дори
той превишавал определеното от програмата и това първо позволително.
Поради превишението, спрямо ГСП, на количеството дървесина, позволена за
добиване с позволителното от 16.05.2021 г. , както и усвоеното по програмата
разрешено количество още 2013 г., В. и П. приели, че с издаване на
Позволително № 0612359/16.05.2021 г., Б. е нарушил изискванията на чл.257
ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ във вр. чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за
сечите в горите и във вр. чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ. Своите констатации Д. В.
отразил в Констативен протокол - № 144681/07.07.2021 г., ведно с указания за
съставяне на АУАН спрямо Б.Б. по цитираните, като нарушени текстове от
ЗГ и Наредба-та.
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на
13.07.2021 г., Д. В. съставил АУАН № 543 от същата дата на Б. Б., в неговото
присъствие : за това, че “ на 16.05.2021 г. , в с. В., общ. Д., обл.В., ул. “П.“ №
..., издал Позволително за сеч № 612359 за добив на 286 пл. куб.м., въз основа
на ГСП № 106/11.03.2013 г. , като по нея е било предвидено извършването на
сеч в размер на 215 пл. куб.м., като по тази програма през 2013 г. е добита
277.38 пл.куб.м. дървесина“. В реквизита “законови разпоредби, които са
нарушени от извършителя”, Д. В. посочил чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. чл.108
ал.1 т.4 от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите вр. с чл.13 ал.3 и
ал. 4 от ЗГ. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на
нарушението и същевременно и съставяне на акта, е фигуриращият в
констативния протокол – Ал. П.. Нарушителят отказал да подпише акта и да
получи копие от него, в уверение на което се е подписал друг свидетел –
посочен с три имена и длъжност – също служител на РДГ-Берковица / И. Бл.
И./.
3
На 12.08.2021 г. въз основа на акт № 543/13.07.2021 г. на св. Д. В., е
издадено обжалваното НП № 543/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица,
предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установено за съда е обстоятелството на качеството, което е
имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Същото е видно от
представеното на съда, ведно с изисканата ГСП – Удостоверение № 836-
1/26.03.2012 г. на Изп. Директор на ИАГ. Установи се /от констативния
протокол за проверката/, и че относно провежданата сеч в имота към момента
на проверката – 07.07.2021 г. са добити и извозени от сечището само 57.21 пр.
куб.м. дървесина общо / по издадените превозни билети/ по позволителното
от 2021 г.
Сечището е освидетелствано впоследствие и с Протокол за
освидетелстването му № 0597619 от 28.07.2021 г. – с реализиран добив 57.21
пр.куб.м. /достъпен от съда служебно в системата на ИАГ /. Също служебно,
чрез достъп в ел. система на ИАГ, съдът се запозна и приема за съществуващи
в обективната действителност - позволително за сеч № 118475/29.06.2013 г.,
издадено за същия имот, по същата програма, с очакван добив 228 пл. куб.м.,
както и с Протокол за неговото освидетелстване - № 0101376/25.09.2013 г. – с
реализиран добив 277.38 пл.куб.м.
За съда, на следващо място, се доказва и наличието на заповед ГСП №
106/11.03.2012 г. на Директора на РДГ-Берковица, за утвърждаване на ГСП,
касаеща и имот № 207005, в м. “Алимово бранище“, в землището на с. С.,
общ. Ч., обл. В., като имотът попада в отдел 174 „м“ по ЛУП от 2007 г. на
ДЛ-Чупрене. В посочения имот е бил предвиден добив на 215 пл. куб. м.
дървесина. В заявлението за одобрение на програмата е сочено, че то се
подава за ГСП № 106, а самото то – заявлението , е от 25.02.2013 г. Тази 2013
г. е отразена и в другите документи по преписката, формираща документация
по утвърждаване на ГСП, вкл. и заглавната страница на представената на съда
ГСП с автор – инж. Б. Б. – като изготвил същата.
4
Представената на съда обаче Заповед № 106/11.03.2012 г. , утвърждава
на практика друга явно програма, със същият номер – 106. Не е възможно
през 2012 г. да е утвърдена обаче ГСП, визирана в АУАН и НП. В акта и
атакуваното пред съда постановление на АНО се излагат други факти – че
има утвърдена ГСП от 11.03.2013г., такава обаче съдът сам не установи, не му
бе и представена от въззиваемата страна. Нито бяха ангажирани
доказателства за идентичност на имот кад. № 207005 / визиран в
позволителното за сеч от 2013 г. и програмата от 2012г./, с имота – посочен в
позволителното от 2021 г. – 68518.207.5 .
При така установеното от съда и така приетите по делото писмени
доказателства – не се доказва безспорно , че Б., в качеството си на
лицензиран лесовъд, издавайки и позволително за сеч № 0612359/16.05.2021
г. за добив на дървесина от конкретен имот в землището на с. С., обл. В., е
надвишил като кубатура количеството дървесина, която ГСП №
106/11.03.2012 г. е позволявала да се добие там. Това позволителното за сеч
от 16.05.2021 г. е издадено въз основа на сочена в него ГСП № 106/11.03.2013
г. , за дърводобив в отдел 174, подотдел „м“, с посочено землище на с. С.,
общ. Ч..
На съда не са представени доказателства за одобрение на тази именно
програма, сочена в позволителното, за да може да се извърши преценка какво
количество и за кой имот е предвидено – в смисъл одобрено по надлежния
ред, да се добива. Описваното в акта и НП позволително за сеч, издадено на
16.05.2021 г. от Б. Б. касае имот в отдел „174 м“ от ГФ, намиращ се в
землището на с. С., обл. В., но сочи като основание за издаване друга ГСП -
ГСП от 11.03.2013 г. Съдът въобще не констатира изготвянето и
утвърждаването на такава програма, представиха се доказателства за
утвърждаване на програма от 2012 г., касаеща същия имот. Друга програма,
на съда не бе представена от АНО.
Твърде възможно е, в самата Заповед, с която е утвърдена програма №
106/2012 г. да е допусната грешка , като вместо 2012 г., да е посочена 2013 г.
Но в наказателното право такива технически грешки са недопустими. Което
значи, че ГСП от 2013 г. за имота в с. С., посочен в позволителното за сеч на
Б .Б. – няма въобще утвърдена или не бе представена на съда, като
доказателство. А, ако авторът на позволителното за сеч от 16.05.2021 г. - Б. Б.
5
е посочил неправилно основанието си за издаване на документа – погрешна
ГСП, то извършеното от него нарушение е съвсем друго, не визираното в акта
и НП.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 543/ 12.08.2021 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“
№ ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на
300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4
от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с
чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ...,
ДА ЗАПЛАТИ на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“ № ..., вх. ..., ет...., ап..., с
ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7