Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 2539/2019 г., намери следното:
Производството е образувано по молба на Б.С.М.
ЕООД, ЕИК: ******* с искане за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството поради неплатежоспособност, произтичаща от невъзможност да изпълни
изискуеми парични задължения по търговски сделки, произтичащи от търговската му
дейност, или алтернативно – поради свръхзадълженост.
На установяване в
производството подлежат неплатежоспособността на дружеството и началната й
дата, съответно – състояние на свръхзадълженост, стойността на наличното
имущество на дружеството и паричните му задължения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Молителят като търговец по смисъла на чл. 1,
ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или
общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само
ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което
освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай се установиха изискуеми и
непогасени парични задължения.
От приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от молителя, което съдът кредитира
като обективно и извършено в обхвата на специални знания на вещото лице се установява,
че търговеът има изискуеми и непогасени задължения по търговски сделки във
връзка с извършваната от него стопанска дейност и публичноправни задължения към
държавата, като от 26.11.2019 година окончателно е спрял плащанията по тях.
Или, в производството се установи
съществуването на изискуеми вземания от вида на тези, изрично посочени в
нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние
не е временно /арг. чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е., липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен
характер. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични
задължения се установява от заключението по СИЕ. Според заключението на вещото
лице, молителят е спрял плащанията по изискуеми задължения, като на 26.11.2019
година е извършено последно плащане по издадена фактура за счетоводни услуги, а
на 02.08.2019 година – по публични задължения.
Презумпцията за неплатежоспособност не е
оборена. Напротив, от заключението на вещото лице се установява влошено икономическото състояние
на дружеството в изследвания период /като за 2017 г. и 2018 година няма
подадени ГДД и търговецът е декларирал неосъществяване на дейност през
отчетната 2017 година по см. на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч/. Вещото лице сочи, че
вкл. към датата, на която е даден ход на устните състезания, нетекущите активи
на дружеството са предимно дълготрайни материални и нематериални такива, а 94 %
от краткотрайните активи на дружеството са вземания и 4,5 % - материални запаси
/предоставени аванси/. Най-голям дял в краткосрочните задължения са тези към
доставчици. Икономическият анализ на структурата на предприятието на молителя
сочи, че всички показатели на ликвидност са под референтните стойности, а
коефициентите на финансова автономност, задлъжнялост и рентабилност, както
и сочат на декапитализация на собствения
капитал и предприятието и пълна зависимост от кредиторите. За 2019 година
дружеството е реализирало загуба от дейността си от 424 хил. лева. Вещото лице
сочи, че общата балансова стойност на всички активи не може да покрие всички
задължения на молителя, като вкл. към 26.11.2019 година краткотрайните активи
на са достатъчни да покрият краткосрочните задължения и са с недостиг от 795
хил.лева.
В о.с.з. вещото лице
потвърждава, че за 2017 и 2018 година търговецът не осъществява дейност и има
5.23 лева – касова наличност.
Така, от общата преценка на данните и
заключението на вещото лице, може да се направи извод за това, че е налице трайно
влошено финансовото състояние на дружеството, същото няма временен характер е и
необратимо, предвид обстоятелството, че търговецът е преустановил дейност. Щом
затрудненията не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да
се подобри /с оглед спиране осъществяване на търговска дейност, като източник
на доходи и липса на бързоликвидно имущество/, предвид нормата на чл. 631 ТЗ,
ответникът е в състояние на неплатежоспособност и като юридическо основание за
откриване на производство по несъстоятелност. Не се установява и възможност за
своевременно събиране на текущите везмания.
Следователно доказва се неплатежоспособност
на молителя като икономическо понятие и доколкото свръхзадължеността е наведена
като евентуално основание, то същото не следва да бъде разглеждано.
Поради изложеното молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът
не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод,
то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на
изискуемо вземане За
определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено
задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и моментът на спиране
на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014
г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО, ВКС/. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано, че трайно влошаване на икономическото състояние на
молителя е настъпило още през 2017 година, когато практически търговецът е и
спрял да упражнява търговска дейност. Или, оттогава съдът приема, че длъжникът
е изпаднал в състояние на трайна невъзможност да посреща своите изискуеми
задължения. Доколкото, обаче, са налични данни за извършвани разплащания до 26.11.2019
година, когато търговецът окончателно е спрял плащанията по изискуемите
вземания от публичноправен характер и няма доказателства за това от кога
конкретно са спрени плащанията по изискуеми задължения, съдът приема за начална
дата на неплатежоспособността именно 26.11.2019 година. Тази е най-ранната
дата, за която са доказани едновременно трайно влошеното финансово състояние и
наличието на ликвидно, изискуемо и непогасено задължение на длъжника.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с
налично имущество, което да е достатъчно да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно
имущество, което следва от заключението на вещото
лице. На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б,
ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и
чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не
се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
В указания с определение от 13.01.2020 г.
срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на Б.С.М. ЕООД, ЕИК: *******
и ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността
26.11.2019 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение
на „Б.С.М. ЕООД, ЕИК:*******.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „Б.С.М. ЕООД, ЕИК:*******.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на „Б.С.М. ЕООД, ЕИК:*******.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Б.С.М. ЕООД, ЕИК:*******.
СПИРА
производството по т.д. № 2539/2019 г. по
описа на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Б.С.М. ЕООД, ЕИК:******* да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса, които ще се съберат
от масата на несъстоятелността.
УКАЗВА
на кредиторите, че в случай, че в едногодишен
срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще
бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Делото
да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на
вписване на решението в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен
срок от датата на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: