Решение по адм. дело №1218/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от И. А. Х. [ЕГН], чрез адв. Г. Г. против Заповед № 433з-1146/21.05.2025 г. издадена от началника на Първо РУ – Варна при ОД МВР – Варна, с която на инспектор И. А. Х., разузнавач V-та степен в гр.01 на сектор „Криминална полиция“ към 01 РУ Варна при ОД МВР - Варна е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят сочи, че оспорената заповед е нищожна, поради липса на компетентност на административния орган. Наказващият орган е нарушил задължението си по чл.206, ал.4 ЗМВР, да събере и оцени всички доказателства. По същество на спора, изтъква, че не е посочен срока, в който е следвало да се изпълни задължението. Прието е от ответника, че е нарушен чл.9, ал.2 от Вътрешните правила за организация на работата на МВР утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г., но тази разпоредба въвежда правила за ръководителя, а не за служителя. Разпоредбата на чл.9, ал.3 е относно служителя. Няма спор, че работата е извършена, има спор относно отчитането й. Жалбоподателят е изпълнил задълженията си и това е посочено в заповедта, извършил е обход на района, необходимите оперативно – издирвателни мероприятия и не е стигнал до данни или доказателства за установяване на извършителя. Ответникът не е оспорил верността на съдържанието на докладната записка за приключване преписката, напротив приел е, че тази работа е извършена. Намира, че в този случай няма нарушение на чл. 9, ал.2 от Вътрешните правила, защото не са въведени санкции за служител, който трябва да изпълнява работата си в срок. В заповедта е посочено, че е налице „пряк умисъл“ но няма изложени мотиви, на които да се основа този извод. Няма доказателства, че жалбоподателят не е искал да приключи в срок преписката. Допуснато е нарушение по чл. 206 ЗМВР, тъй като не е посочена законосъобразно формата на вината. Жалбоподателят е награждаван 10 пъти. Ответникът е посочил, че седем от наградите са общи за всички служители. Те са за служители, които не са наказвани, от което означава, че жалбоподателят е сред тях. Не е обосновано, защо при първо нарушение следва наказанието да е порицание. Липсват съществени и тежки последици, които обуславят налагане на наказанието. Натовареността му е била голяма и това не е отчетено. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски в производството.

Ответник - началник на Първо РУ – Варна при ОД МВР – Варна, чрез гл. юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Намира че не са налице сочените процесуални нарушения. Посочено е в какъв срок следва да се извърши работата, има поставена резолюция от страна на органа върху документа и е разпределен на жалбоподателя. Посочени са нарушените норми. Не счита, че следва да се кредитират показания на свидетеля, тъй като той е работил за кратък период от време, който обхваща периода на проверката по дадения случай. От писмените доказателства за натовареността на жалбоподателя е установено, че тя не е прекомерна спрямо другите служители. Не е изпълнено формално нарушението, да се докладва на прокурора. Посочените награди са за всеки служител, който е нямал наказание през определен период от време. Моли жалбата да бъде отхвърлена и присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От Кадрова справка № 365р-16535/19.03.2025 от началник сектор „Човешки ресурси“ ОД МВР – Варна се установява, че И. А. Х. е разузнавач V степен в група 01 на сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ – Варна при ОД МВР – Варна, считано от 28.09.2023 г., постъпил е в системата на МВР на 11.09.2003 г.

Със Заповед № 433з-377/14.02.2025 г. на началника на Първо РУ – Варна е наредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че инсп. И. А. Х. не е извършил проверката по Заявителски материал /ЗМ/ № 1966/2024 г. по описа на Първо РУ – Варна в указания 30 – дневен срок, разпределена му за работа на 18.12.2024 г. в нарушение на чл. 9, ал.2 от Вътрешни правила на работата в МВР по заявителски материал за престъпление от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на МВР /по-нататък Вътрешните правила/. Заповедта от 14.02.2025 г. е връчена на жалбоподателя на 19.02.2025 г. Определена е комисия в състав ст. инспектор П., - началник група „Териториална полиция“ при сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – ОДМВР – Варна и членове: И. и Ц. да извършат проверката.

Покана рег. № 433000-5041/18.02.2025 г. за даване на писмени обяснения до 24.02.2025 г. е връчена на жалбоподателя на 19.02.2025 г.

Съставен е Протокол № 433р-10429/25.02.2025 г. от комисия, в който е посочено, че след проверка в деловодството на Първо РУ – Варна е установено, че Х. не е дал обяснения.

Обобщена справка рег. № 433р-12659/02.04.2025 г. е изготвена от комисия, с предложение на инспектор И. А. Х. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, тъй като е прието, че преписка ЗМ № 1966/2024 г. е разпределена на Х. на 19.12.2024 г. и при проверка на 11.02.2025 г. е установено, че не е приключила, като 30 – дневния срок е изтекъл. Направен е извод за извършено нарушение от Х. на чл. 9 от Вътрешните правила и чл.18, ал.1, т.5 от Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г. на министъра на МВР. Обобщената справка е връчена на Х. на 03.04.2025 г.

Дадени са сведения: На 15.04.2025 г. от Д. И. – гл. инспектор, който е посочил, че на 11.02.2025 г. е извършил проверка за движението и сроковете за проверки по преписките и е установил, че по преписка ЗМ № 1966/18.12.2024 г., началника на Първо РУ – Варна е определил 30 дни за работа, след което ст. инспектор С. е разпределил проверката да се извърши от Х.; на 17.04.2025 г. от С. С. – ст. инспектор, който е посочил, че на 18.12.2024 г. е разпределил преписката по ЗМ № 1966/18.12.2024 г. на Х., бил е определен срок от 30 дни за работа. Не е уведомен от Х. за наличие на обстоятелства довели до неизпълнение на задълженията му по преписката.

Със Заповед № 433з-1146/21.05.2025 г. издадена от началника на Първо РУ – Варна е прието, че на инсп. Х. на 18.12.2024 г. е разпределена преписка по ЗМ № 1966/2024 г. по описа на Първо РУ – Варна и проверката не е приключила в 30 – дневен срок. Едногодишният срок от извършване на деянието 19.01.2025 г., когато е изтекъл срока за извършване на проверката по заявителския материал изтича на 19.01.2026 г. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 9, ал.2 от Вътрешни правила, което е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.11 ЗМВР и на основание чл. 197, ал.1, т.3 и чл. 194, ал.2, т.1 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на жалбоподателя.

В съдебното производство е разпитан свид. П. Г. Ц., чиито твърдения съдът ще обсъди в мотивите на решението.

Представена е справка относно натовареността на Х. и останалите служители, които извършват работа по криминална линия – Първа и Втора криминални групи; месечните графици за дежурствата през периода м.12.2024 - м.02.2025 г., Заповед № 433з-117/11.01.2023 г. за определяне на райони и линии за работа по престъпления от оперативни работници и младши разузнавачи на територията на Първо РУ – Варна.

От представеното Досъдебно производство № 1966/2024 г. по описа на Първо РУ – Варна, прокурорска преписка № 2699/2025 г. на РП - Варна се установява следното:

На 18.12.2024 г. е дадено сведение от С. Т. пред служител на Първо РУ – Варна, която е съобщила, че притежава къща в гр. Варна, [улица]. На 17.12.2024 г. около 20,30 часа е установила, че крана на външна чешма, намираща се в двора на къщата е изкъртен и от тръбата е течала силна струя. Спряла е водата от централния кран. Къщата е с „английски двор“, там имала барбекю, установила е липса на сервиз за кафе от мед с четири чаши, поднос, две малки и едно голямо джезве, менче 2 литра от мед, свещник от бронз. В помещението на къщата нямало проникване или липси. Относно липсващите вещи посочва, че са на обща стойност около 300 лева, защото вещите са купувани преди около 30 години. Подала е сигнал на тел. 112. Имала сключена застраховка относно имуществото в имота и поради тази причина и е необходим документ, който да представи на застрахователя.

Докладна записка № 1966/18.12.2024 г. от мл. полицейски инспектор е с резолюция „Ив. Х., срок 30 дни, 18.12.2024 г.“ положен е подпис, не е посочено от кое лице е резолюцията.

На 20.12.2024 г. от И. Х. е изготвена Докладна записка относно проведи ОИМ по ЗМ № 1966/2024 г. до началника на Първо РУ – Варна, в която е посочено, че е извършен обход и проверка във връзка с издирваните вещи от 10 до 15 часа на 20.12.2024 г. Проведени са беседи с лица от криминалния контингент.

Справка от 19.02.2025 г. с № 433р6911/20.02.2025 г. е изготвена от И. Х. с оглед данни за извършено престъпление, поради което на основание чл.212, ал.1 НПК е предложено Преписка ЗМ № 1966/2024 г. по описа на първо РУ – Варна да се изпрати на РП – Варна с мнение за образуване на досъдебно производство.

С постановление от 25.02.2025 г. на прокурор в РП – Варна по пр. пр. № 2699/2025 г. е образувано досъдебно производство, за това, че на 16/17.12.2024 г. в гр. Варна са отнети чужди движими вещи – сервиз за кафе, медно менче с обем от 2 л и бронзов свещник от владението на С. Х. Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да си присвоят – престъпление по чл. 194, ал.1 НК.

С постановление от 08.05.2025 г. на прокурор в РП – Варна е уважено искането на разследващ полицай да се удължи срока за разследване по ДП № 1966/2024 г. на Първо РУ – Варна с два месеца, считано от 25.04.2025 г. до 25.06.2025 г.

По ДП № 1966/2024 г. на 23.06.2025 г. в качеството на свидетел е разпитана С. Х. Т.. Заключително мнение на ст. разследващ полицай е на основание чл.235 НПК досъдебното производство да се спре на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК.

С постановление от 27.06.2025 г. на прокурор в РП – Варна по пр. пр. № 2699/2025 г. е спряно наказателното производство по ДП № 1966/2024 г. на Първо РУ – Варна.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорения административен акт, поради което за същия е налице правен интерес от оспорването, по арг. на чл.147, ал.1 от АПК. Административният акт е съобщен на 21.05.2025 г. Жалбата е подадена на 04.06.2025 г. в изискуемия срок по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. В случая е наложено наказание по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР. Издадена е от министъра на Министерство на вътрешните работи Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР. Съобразно част VІ, т.17 от Класификатор на длъжностите в МВР, Началник на РУ в ОДМВР е ръководна длъжност. Н. П. РУ – Варна при ОД МВР – Варна е имал компетентност на основание чл.204, т.4 от МВР да издаде оспорената заповед спрямо жалбоподателя.

Съгласно чл. 205, ал.2, изр.1 от ЗМВР - За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В случая проверката е възложена със Заповед № 442з-377/14.02.2025 г. от началника на Първо РУ - Варна, който е дисциплинарно наказващ орган, в съответствие с чл.205, ал.2, изр. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят се е запознал с правата по чл. 205, ал.3 от ЗМВР, като собственоръчно е записал това в заповедта и се е подписал. Не е направил искане за отвод на членовете на комисията. Срокът за извършване на проверката е бил до 14.04.2025 г. Дисциплинарно наказващият орган в изпълнение на задължението си по чл. 206, ал. 1, пр. 2 от ЗМВР, е предоставил възможност на жалбоподателя да представи писмени обяснения, такива не са постъпили. Представена е обобщена справка на 02.04.2025 г., с която жалбоподателят се е запознал на 03.04.2025 г. Спазено е изискването дисциплинарното производство да приключи в срок от 4 месеца - чл. 205, ал.6 от ЗМВР, тъй като от започване на дисциплинарното производство със заповед от 14.02.2025 г. то е приключило с издаване на оспорената заповед на 21.05.2025 г.

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма.

Спазени са сроковете определени с чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство - дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението /считано от 02.04.2025 г., когато е изготвена обобщена справка/ и не по-късно от една година от извършването му /считано от 19.01.2025 г./.

Ответникът е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.3 ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи. Посочено е в административния акт, че с деянието е нарушил чл. 9, ал.2 от Вътрешни правила, с неизпълнение на поставената задача и липсата на доклад за причините за забавяне, е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 съставомерно по чл. 200, ал.1, т.11 ЗМВР, за което се предвижда наказание порицание. Изложено е, че работата по ЗМ № 1966/18.12.2024 г. е възложена на Х. на 19.12.2025 г. /допусната е очевидна фактическа грешка, тъй като тази дата не е настъпила и към момента/ и не е изпълнена в срока определен от ръководителя. Определено е, че формата на вината е пряк умисъл, защото Х. е съзнавал, че поведението му е незаконосъобразно, съзнавал е характера на действията си, но въпреки това не се е опитал да предотврати настъпването им. Обсъдено е, че няма налагани наказания и са описани присъдените награди. Изложено е, че сроковете по чл.195, ал.1 ЗМВР не са изтекли, защото едногодишния срок от извършване на деянието на 19.01.2025 г. изтича на 19.01.2026 г., а двумесечния срок за установяване на нарушението е започнал да тече от 14.05.2025 г., когато обобщена справка от 08.05.20225 г. е постъпила при началника на Първо РУ – Варна.

Съгласно чл. 9, ал.2 от Вътрешните правила, когато проверката не е възложена от прокурор, ръководителят определя и срок за извършването й, който не може да е по-дълъг от тридесет дни, считано от датата на регистриране на ЗМ. Преписката по ЗМ № 1966/18.12.2024 г. е регистрирана на 18.12.2024 г., когато С. Т. е дала сведени за извършено престъпление. На 18.12.2024 г. е изготвена Докладна записка от Д. Кудев до началника на Първо РУ – Варна за жалбата от С. Т. и на 18.12.2024 г. с резолюция на началника на Първо РУ – Варна, преписката е възложена на Х. с указание „срок 30 дни“. В оспорената заповед е посочено, че преписката е предадена на Х. на 19.12.2025 г., но с оглед посочени останали дати съдът приема, че е допусната очевидна фактическа грешка в посочване на годината, следвало е да се посочи 2024 г. От писмена справка за предаване на преписка ЗМ № 1966/2024 г. се установява, че Х. е приел преписката на 19.12.2024 г., в съдебното производство той не е оспорил, че преписката му е предадена на 19.12.2024 г. Считано от 19.12.2024 г., 30 - дневния срок за извършване на възложената работа е бил до 18.01.2025 г. включително и на 19.01.2025 г. следва да се приеме, че има неизпълнение на определения срок. На 20.12.2024 г. Х. в докладна записка до началника на Първо РУ – Варна е посочил, че е извършена проверка във връзка с издирваните вещи, но не са открити и са проведени беседи с лица от криминалния контингент, но не е получена информация. На 19.02.2025 г. Х. е изготвил Справка с предложение преписка ЗМ №1966/2024 г. по описа на Първо РУ – Варна да се изпрати на РП - Варна с мнение за образуване на досъдебно производство. Предвид посочването в оспорената заповед, че „едногодишният срок от извършване на деянието 19.01.2025 г., когато е изтекъл срока за извършване на проверката по заявителския материал, изтича на 19.01.2026 г.“, следва да се приеме, че е посочена дата на нарушението, а именно 19.01.2025 г. и е спазен чл.210, ал.1 ЗМВР, но само относно посочване датата на дисциплинарното нарушение.

В оспорената заповед е посочено: „Приемам за безспорно установено и доказано от проверяващата комисия, че са налице данни за извършено от инсп. И. А. Х., нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал.2, т.1, пр. 3 от ЗМВР „неизпълнение на ... на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи...“. С деянието си инсп. И. А. Х. е нарушил разпоредбите на чл.9, ал.2 от Вътрешните правила. С неизпълнение на поставената задача и липсата на доклад за причините за забавяне, служителят е извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал.2, т.1, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.11 ЗМВР, а именно „неизпълнение на служебните задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи“, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година“.

Прието е, че жалбоподателят е нарушил чл. 9, ал.2 от Вътрешните правила, но посочената норма вменява задължение за ръководителя, а не за служителя. Също така прието е, че е извършено нарушение на заповед на министъра на вътрешните работи, но в случая има неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител, тъй като 30 – дневен срок за приключване на работата по ЗМ №1966/2024 г. е определен с резолюция на началника на Първо РУ – Варна.

Разпоредбата на чл. 9, ал.3 от Вътрешните правила предвижда, че след приключване на проверката служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в компетентната прокуратура. Тази разпоредба би могло да е нарушена, но липсва в оспорената заповед такова установяване.

Следвало е ответникът да посочи в оспорената заповед, до коя дата е трябвало да приключи проверката и с какъв акт, на коя дата е следвало Х. да докладва и на кой ръководител за извършената работа, както и на коя дата е извършено дисциплинарното нарушение и къде, за да има пълнота на всички факти и обстоятелства, чрез които административния орган е приел, че има дисциплинарното нарушение, за да може обосновано да се приеме, че е налице неизпълнение на служебните задължения и разпореждане на прекия ръководител, по смисъла на чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР. Допуснато е съществено процесуално нарушение на чл.210, ал.1 ЗМВР, в частта въвеждаща задължение да се опишат обстоятелствата, при които е извършено нарушението и разпоредбите, които са нарушени. Това е нарушило правото на защита на жалбоподателя, което е основание за отмяна на оспорената заповед.

Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон, защото е прието, че е извършено нарушение на чл.9, ал.2 от Вътрешните правила, която норма не вменява задължения за жалбоподателя, в качеството на служител.

Разпоредбата на чл. 206, ал.2 ЗМВР въвежда изискване да се посочи формата на вината, с оглед определяне вида и размера на наказанието. В случая ответникът е посочил, че форма на вината е пряк умисъл. ЗМВР не дава определение за формата на вината, поради което на основание чл.46, ал.2 ЗНА следва да се използват определенията дадени с чл.11 НК. В случай, че беше вменено дисциплинарно нарушение на Х. по законосъобразен начин, би могло да се обсъди и форма на вината, с оглед вида и размера на определеното дисциплинарно наказание, но в случая не е така, поради което посочената форма на вина е без значение за решаване спора по делото, но за пълнота на изложението съдът посочва, че при нарушение на чл. 9, ал.3 от Вътрешните правила би следвало формата на вината да я пряк умисъл, защото деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на целта на закона – чл. 6, ал.2 АПК. След като ЗМ № 1966/18.12.2024 г. е разпределен на жалбоподателя на 19.12.2024 г. и на основание чл.9, ал.2 от Вътрешните правила му е определен 30 – дневен срок за приключване на проверката, който е изтекъл на 18.01.2025 г., следва че справката изготвена от Х. на 19.02.2025 г. с предложение РП – Варна да образува досъдебно производство е забавена с 32 дни. На 25.02.2025 г. е образувано ДП № 1966/2024 г. и на 26.06.2025 г. е спряно наказателното производство водено за престъпление по чл.194 НК, на основание чл. 244,ал.1, т.2 НПК, поради неразкриване на извършителя. Предмета на престъпление са вещи, за които собственика им посочва, че са на стойност около 300 лева. Х. е постъпил в системата на МВР на 11.09.2003 г. и до настоящия момент няма наложено наказание. Присъдени са му награди „обявяване на благодарност“, „писмена похвала“ и 10 „парични награди“, за паричните награди е изяснено че се предоставят на всички служители, които нямат наказания. Свид. П. Ц., който е бил разузнавач V- степен от 01.11.2024 г. до 07.11.2024 г. в Първо РУ – Варна и към момента на разпита е разузнавач V-степен в „Криминална полиция“ ОД МВР – Варна е посочил, че Х. е работил в район с граници, в които не се намира сградата на Първо РУ – Варна. Също така обслужва Архива в Първо РУ – Варна, поради което не винаги времето за изпълнение на всички задачи, свързани с писмено оформяне на документи е достатъчно. Случвало се е да се приключи работата по преписка, но поради други по-важни задачи се е налагало да се отложи оформянето и комплектоването й с окончателен акт. Съдът установява, че от представените доказателства за служебната ангажираност на жалбоподателя, дадени дежурства и задълженията му свързани с архив на спрените досъдебни производства следва да се приеме, че забавеното изпълнение на задълженията по ЗМ № 1966/2024 г. е изолиран случай, а не системност и целите на дисциплинарното наказание биха могли да се постигнат с налагане на „мъмрене“ по чл.198, ал.1 ЗМВР.

Оспорената заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което е налице основание за отмяната й, съобразно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от ЗМВР.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на заплатена държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат 1200 лева и 350 лева възнаграждение за адвокат за явяване в съдебно заседание на 25.11.2025 г. От Договор за правна защита и съдействие сключен на 29.09.2025 г. се установява, че Х. е заплатил на адв. Г. сумата от 1200 лева в брой. От разписка от 25.11.2025 г. се установява, че Х. е заплатил на адв. Г. сумата в размер на 350 лева. От ответника не е направено възражение за прекомерност, поради което съдът не следва да намалява претендираното възнаграждение за адвокат. Съобразно чл.143, ал.1 АПК и §1, т.6 ДР АПК искането е основателно и на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1560 лева, платима от ОД МВР – Варна, която е юридическото лице към което се числи ответника, съгласно чл.37, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМВР.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно и се оставя без уважение.

На основание чл. 211, вр. чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 433з-1146/21.05.2025 г. издадена от началника на Първо РУ – Варна при ОД МВР – Варна, с която на инспектор И. А. Х. [ЕГН], разузнавач V-та степен в гр.01 на сектор „Криминална полиция“ към 01 РУ Варна при ОД МВР - Варна е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати на И. А. Х. [ЕГН], сумата в размер на 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.