Р Е Ш Е Н И Е
№
260074 19.07.2021г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на седемнадесети февруари година
2021
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА
ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар: Маргарита Стоянова
прокурор: РАДОСТИН РАХНЕВ
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик РАЧЕВ
ВНОХД № 2460
по описа за 2020г. на Старозагорския окръжен съд,
за да се
произнесе прие за установено следното:
Производството е на основание
чл.318 и сл.от НПК.
С
Присъда № 260024 от 07.10.2020 год.
постановена по НОХ дело № 1555/2020 год.
по описа на Старозагорския районен съд, с която подсъдимия В.З.М. е признат за виновен в това, че на 27.03.2018г. в гр. Стара Загора по ул.
„Мусала“ управлявал МПС л.а. марка „Ауди А4“, рег. № СТ 3378 ВХ, след
употреба на наркотично вещество – метамфетамин, установено по надлежния ред /по
реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/ с
токсикохимична експертиза № 19/ТКХ-129 от 11.06.2019г. на Центъра за експертни
криминалистични изследвания към НИК-МВР-София, поради което на основание чл.343б, ал.3 във връзка с чл.54 от НК
е бил осъден на „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, като му е наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 800лв., която следва подсъдимия да заплати по с/ка на Държавата, в
полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд.
Със същата присъда, на
основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия В.З.М. е лишен
от право да управлява МПС
за срок от една година и шест месеца,
като на основание чл.59, ал.4 от НК му е приспаднато времето, през което същия
е бил лишен по административен ред, от възможността да упражнява това право,
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1228-000494
от 27.03.2018г. на Началник група в с-р „ПП“ към ОД на МВР-Стара Загора.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимия В.З.М. да изтърпи наказанието на „Лишаване от
свобода” за срок от една година и пет
месеца, наложено му по НОХД № 193/ 2017г. на Районен съд - Стара Загора,
при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, като на основание
чл.59, ал.1, т.1 от НК е било приспадно при изпълнението на това наказание времето,
през което подсъдимия В.З.М. е бил задържан по това наказателно производство,
считано от 21.02.2017г. до 12.04.2017г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
С присъдата подсъдимия В.З.М.
е осъден да заплати, на Държавата в
полза на МВР по сметка на ОД на МВР-Стара Загора, сумата от 341,41 лева, представляваща направени
бюджетни разноски в хода на ДП № 8245-зм-283/ 2018 год. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Стара
Загора.
Недоволен от
постановената присъда е останал
подсъдимия В.З.М., който е подал в законоустановения срок жалба чрез защитника си - адв. Д.А. ***. С жалбата се
взема становище, че първоинстанционния съд неправилно е определил наказанието
на подсъдимия, тъй като същия е направил пълни самопризнания, съдействал е на
разследването и тъй като престъплението е било с ниска обществена опасност, наказанието
е следвало да се определи при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, при приложението на разпоредбата на чл.55 и сл. от НК.
Считат, че в конкретния случай от деянието не са настъпили вредоносни последици,
поради което се моли въззивния съд, да измени обжалваната присъда- по отношение
размера на наложеното наказанието, като същото бъде намалено с прилагане на
разпоредбата на чл.55 и сл. от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора счита, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна, поради което предлага настоящата
инстанция да я потвърди и остави жалбата без уважение, като неоснователна.
Защитникът на подсъдимия – адв.А., в съдебно заседание пред въззивния съд заявява, че поддържа изцяло подадената жалба. Заявява,
че от обективна страна действително се доказало, че подсъдимия В.З.М. е извършил деянието, за което е предаден на съд, но
първоинстанционния съд не преценил и не конкретизирал в мотивите си,
многобройните смекчаващи вината обстоятелства - направените от него
самопризнания и критичното му отношение към стореното. Намира, че размера на наложеното
наказание е неимоверно завишен, поради което моли, въззивния съд да постанови
решение, с което да намали размера на
наказанието, като приложи чл.55 и сл. от НК.
След като взе предвид
становищата на страните в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд и
след цялостна служебна проверка на НОХ дело № 1555/ 2020 год. по описа на Старозагорския районен съд, настоящата инстанция стигна
до извода, че подадената жалба е неоснователна.
За да постанови спрямо подсъдимия В.З.М. присъдата си Старозагорския районен съд, е приел за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.03.2018г. около 13:05ч. свидетелите Калоян
Лилов и Мирослав Димитров – полицейски служители в група „Охрана на обществения
ред“ при Второ РУ към ОД на МВР - Стара Загора, при изпълнение на служебните си
задължения патрулирали по ул. „Мусала“ в гр. Стара Загора. По това време в
близост до № 95 на посочената улица те спрели за проверка лек автомобил, марка
„Ауди“, модел „А4“, рег. № ***********,
движещ се в посока север, и установили самоличността на водача на автомобила –
подсъдимия В.З.М..
При проведения с подсъдимия разговор, на
полицейските служители им направило впечатление, че подсъдимият бил видимо
неадекватен, което предизвикало съмнение у тях, че е възможно същият да е под
въздействие на наркотични вещества. Това им дало основание да съпроводят
подсъдимия до сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора.
Там подсъдимия бил тестван от св. Н.Н. /мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД
на МВР-Стара Загора/ за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ („Дрегер Дръг Тест 5000“) с № ARJM 0050. Тестът отчел
наличие на метамфетамин в слюнката на подсъдимия. За извършената проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества бил съставен протокол, а за
констатираното нарушение св. Найденов съставил АУАН /акт за установяване на
административно нарушение/, серия Д, бланков № 577755. В протокола и в акта
били вписани номера на пробата /№ 00127/ и часът на пробата – 13:48ч. на
27.03.2018 год. Преписи от протокола за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества и от АУАН били връчени лично на подсъдимия,
като с АУАН били иззети свидетелството му за управление на МПС, контролния талон към него,
свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила.
На подсъдимия бил издаден и талон за изследване с бланков №
0013701, който получил лично и собственоръчно вписал, че приема показанията на
теста. В указаното в талона време подсъдимият бил съпроводен от полицейските
служители – св. Калоян Лилов и Мирослав Димитров, до СПО (Спешно приемно отделение
при УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“- Стара Загора. Там подсъдимия доброволно дал
кръвна проба за изследване, но отказал да даде проба от урина, което било
отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Видно от заключението на изготвената
токсикохимична експертиза № 19/ТКХ-129 от 11.06.2019г. на Центъра за експертни
криминалистични изследвания при НИК (Научноизследователски институт по
криминалистика) към МВР - София, в предоставената за изследване кръвна проба,
взета от подсъдимия, било установено наличие на метамфетамин.
Метамфетамът има наркотично действие, няма
легална употреба, пазар и производство и е под контрол като наркотично вещество
съгласно Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961г.,
ратифицирана от Р. България. Той е включени в списък № 1 към чл.3, ал.2 от
ЗКНВП – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че фактическата обстановка се
установила от съвкупната преценка на показанията на свидетелите Калоян Лилов и
Найден Найденов; заключението на изготвената в хода на разследването
токсикохимична експертиза №19/ТКХ-129 от 11.06.2019г. на Центъра за експертни
криминалистични изследвания към НИК-МВР-София и приетите в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, които си кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
без да са налице съществени противоречия м/у тях.
Настоящата инстанция намира,
че правната квалификация на деянието е законосъобразно определена, тъй като по
безспорен и несъмнен начин по делото е напълно доказана фактическата
обстановка, поради което правилно районния съд е приел, че подсъдимия В.З.М. е осъществил признаците на престъпния състав на чл.343б, ал.3 от НК, поради което следва да му бъде наложено съответното
наказание.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че подсъдимия В.З.М. е извършил деянието си при пряк
умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На
този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на
деянието, както и обстоятелствата, при които то е било извършено и фактът, че
същият е правоспособен водач на МПС, което означава, че познава задълженията си
като водач на МПС, в частност – запознат е със забраната да се управлява МПС
под въздействието на алкохол и упойващи вещества, поради което законосъобразно
е признат за виновен за извършеното от него деяние, за което му е повдигнато
обвинение.
При индивидуализация на
наложеното наказание районния съд правилно се е съобразил с обществената
опасност на деянието и дееца; степента и формата на вината, целите на
наказанието; предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление, както
и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е определил
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
В
случая предвиденото в закона наказание за това извършено престъпление е „Лишаване
от свобода“ от една до три години и глоба от 500 до 1500 лева.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, правилно са били отчетени: оказаното от
подсъдимия съдействие на контролните органи за установяване употребата на
наркотични вещества и сравнително изрядното му поведение като водач на МПС, а
като отегчаващи вината обстоятелства – предишното осъждане на подсъдимия В.З.М.,
видно от приложената по делото справка за съдимост.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционния
съд е наложил справедливо наказание на подсъдимия В.З.М., при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като на основание чл.343б, ал.3 във
вр. с чл.54 от
НК, му е определил правилно наказанието
„Лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, като му е наложил кумулативно наказание „Глоба“, в размер на 800лв.,
която да заплати по с/ка на Държавата, в полза на Съдебната власт по бюджетната
с/ка на Старозагорския районен съд.
Старозагорския районен съд
законосъобразно, на основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, е лишил подсъдимия В.З.М. от право да
управлява МПС, за срок от една година и шест месеца, което
наказание се прилага задължително наред с наказанието лишаване от свобода, като на
основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което същия е бил лишен
по административен ред от възможността да упражнява това си право със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000494 от 27.03.2018г.
на Началник-група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР - Стара Загора.
Имайки
предвид, че деянието е било извършено от подсъдимия В.З.М. в изпитателния срок
на друо осъждане, а именно - наказанието „Лишаване от свобода” за срок от една година и пет месеца, наложено му
по НОХД № 193/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд, и
тъй като сборът от двете наказания /наложеното с обжалваната присъда и
наложеното по НОХД № 193/ 2017г. на РС-Стара Загора/ надвишава две години, първоинстанционния съд правилно и
законосъобразно е постановил подсъдимия В.З.М. да изтърпи наложеното му с настоящата
присъда наказание при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, съобразно
чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС;
Настоящата инстанция намира,
че правилно районния съд е постановил, на основание чл.68, ал.1 от НК, подсъдимия В.З.М. да изтърпи отделно
наложеното му условно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и пет месеца, по НОХД №
193/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд,
при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, като на основание
чл.59, ал.1, т.1 от НК е било приспаднато времето, през което същия е бил
задържан по това наказателно производство, считано от 21.02.2017г. до
12.04.2017г. - като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Окръжен съд -Стара
Загора намира, че първоинстанционния съд правилно е определил вида и размера на наказанието на подсъдимия В.З.М., като се съобразил с двата основни принципа, върху
които е изградена наказателно–правната ни система, а именно принципа на
законноустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Тъй като подсъдимия В.З.М. е бил признат за виновен, правилно е бил осъден от
районния съд, на основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати по сметката на ОД на
МВР – Стара Загора, сумата от 341,41лв.
- представляваща направените в хода на
досъдебното производство разноски по ДП № 8245-зм-283/ 2018 год.
по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Стара Загора
Окръжен съд – Стара Загора, при
извършената служебна проверка на наказателното производство по НОХД № 1555/2020 год. по описа на
Старозагорския районен съд, не
констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и основания за
отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което намира, че същата е
правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, и чл.338 от НПК, въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260024 от 07.10.2020г. постановена по НОХ дело № 1555/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.