О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260350
гр. Пловдив , 23.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми гр.с. в закрито заседание на 23.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д № 2399 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419, ал.1 във връзка с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на К.Г. И., ЕГН **********,***, против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4041 от 28.07.2020г. по ч. гр. д. №8948/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив. Оплакванията в жалбата са , че задължението на длъжника по договора за паричен заем не възлиза в размер на сумата от 900 лева , каквито неверни твърдения е заявил пред РС- Пловдив кредитора, който е игнорирал факта , че на 15.05.2020г. К. И. му е заплатила по банков път сумата от 300 лева. Тези недобросъвестни действия на кредитора били довели според жалбоподателката до издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист несъответстващ на целите на заповедното производство и до заплащане на прекомерни такси и разноски по образуваното изпълнително дело.
В законоустановения срок ответната страна по частната жалба С.Е.Ч., ЕГН ********** е подала отговор , в които се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се настоява за нейното отхвърляне.
Пловдивският
окръжен съд, като обсъди данните по делото и направените
доводи, намира следното:
Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е допустима, като подадена в срок, изхожда от легитимирана страна - длъжник в заповедното производство и против подлежащ на обжалване акт. Частната жалба е подадена, заедно с възражение от длъжника по чл. 414, ал.2 от ГПК,като е внесена и дължимата държавна такса,която за настоящето производство е 15 лева,тъй като се атакува разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 419, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение за неоснователна поради следното:
Производството по ч. гр. д. № 8948/2020 г. по описа
на РС-Пловдив е образувано по Заявление на С.Е.Ч., ЕГН ********** за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К.Г. И., ЕГН **********, за сумата от 900 - главница , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на
заявлението и за разноските.В
т. 12 от
заявлението е посочено, че документът,
от който произтича вземането, е договор за паричен заем от 30.04.2020 г.,
с нотариална заверка на подписите.
Районният съд е уважил заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след като е приел, че представеният договор за заем с нотариална заверка на подписите е редовен от външна страна писмен документ, попадащ в обхвата на посочените в чл. 417, т. 3 ГПК актове, който удостоверява посоченото в заявлението вземане.
Атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение на издадената Заповед по ч. гр. д. № 8948/2020 г. по описа на РС-Пловдив е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка на представения от заявителя документ по чл. 417 ГПК от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване.
В процесния случай представеният от
заявителя договор за заем от
30.04.2020 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между С.Ч. , като заемодател и длъжника К. И. , като
заемател, правилно е преценен от заповедния съд като редовен от външна страна
документ по чл. 417, т. 3 ГПК, който установява подлежащо на изпълнение
вземане, размера на задължението, неговата изискуемост, активната и пасивната
легитимация на субектите кредитор и длъжник.
Оплакванията в жалбата, че задължението на длъжника по договора за паричен заем не възлиза в размер на сумата от 900 лева , са по същество и могат да бъдат предмет на проверка единствено в хода на исков процес относно съществуване на вземането. В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува. За производството по чл. 418 от ГПК, документът по чл. 417 от ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право.Затова възраженията на длъжника не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като не са основани на съображения, извлечени от документите по чл.417, т.3 ГПК. Същите могат и следва да бъдат предмет на обсъждане в исковото производство по чл.422 ГПК.
Ето защо, частната жалба е неоснователна, а атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4041 от 28.07.2020г. по ч. гр. д. №8948/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.