Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и трети
юли през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
Десислава Гюзелева като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 405 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 36 от 10.01.2020г по гр. дело № 4090/2019 г по описа на РС – Плевен
състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”***”, №25, ДА ЗАПЛАТИ в полза на О.Р.С. с ЕГН **********,
В.Г.П. с ЕГН **********, Г.В.П. с ЕГН ********** и Б.В.П. с ЕГН **********,
следните суми, представляващи обезщетение за причинени им имуществени
вреди вследствие настъпила на
11.06.2018г. авария на уличен водопровод
в с.***, като собственици на жилищна сграда в с.***, ул.“***“, №14, а
именно: на О.Р.С. – сума в размер на 9 860,26лв., на В.Г.П., Г.В.П. и Б.В.П. – суми в размер на
по 3 286,75лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 11.06.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪДИЛ е също така на основание чл.435 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“,
№***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.”***”, №25, сумата от 15 000лв., представляваща изплатено на
О.Р.С., В.Г.П., Г.В.П. и Б.В.П. обезщетение за имуществени вреди във връзка с
настъпила на 11.06.2018г. авария на уличен водопровод в с.***.Съдът се е
произнесъл и по разноските като решението е постановено при участието на
застрахователя като трето лице помагач.
Срещу
така постановеното решение въззивна
жалба е постъпила от *** ЕООД – Плевен, към която се е
присъединило и третото лице помагач. Възразява се ,че решението е необосновано и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява
се, че процесуалните действия на адв. Д. пред първата инстанция са извършвани
без представителна власт с оглед прекратяването на пълномощията на адв. Н.
,който е преупълномощил адв. Д.. Възразява се също така, че липсват категорични
доказателства за собствеността на процесния имот, в т.ч и за надлежното
реализиране на отстъпеното право на строеж. Според въззивника отговорността по
чл. 49 не следва да се реализира при правилни и законосъобразни действия на служителите
на *** ЕООД след отправения сигнал до тях за спуканата тръба. Възразява се, че
строителството на процесната сграда е било некачествено, поради което изградена
върху льосова почва, сградата е поддала. Според въззивника не са полагани грижи
на добър стопанин от другата страна. Възразява се и срещу размера на
обезщетението като се твърди, че същият е завишен и не е взето предвид
овехтяването на сградата. Претендира се
отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Алтернативно се претендира и съпричиняване на вредите и реална оценка на
вредите.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени
събраните доказателства и се съобрази
със законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Районен съд – Плевен е постановил
решение, в което е приел, че се установява от представения препис на Типов договор от
30.05.1961г. и отразеното в приложената Скица №617, изд. на 03.06.2019г. от
Община Д., Отдел „ТСУКСИ“, че процесната жилищна сграда е била построена в УПИ VIII,
кв.7 по плана на с.*** при учредено в полза на Р. С. Н. право на строеж върху
държавна земя. Съдът е приел , че
сградата е била построена в определения с договора срок и условия, както и при
спазване на одобрения архитектурен план, т.к. видно от предвиденото в чл.6 от
договора, при неспазването им, постройката е подлежала на отнемане от
Държавата, контролираща строителството върху собствените си поземлени имоти. По
отношение на процесната сграда не са били приложени предвидените в договора
санкции, т.к. видно от отразеното в скицата, на поземления имот, в който тя се
намира, постройката не е актувана като общинска или държавна собственост, а е
отразена като собствена на Р. С. Н..
От приложения препис на
удостоверение за наследници с изх.№072/1 от 12.06.2018г., изд. от Кметство с.***
се установява,според РС, че Р. С. Н. е
починал на 03.02.1993г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Т.Р.
Н.а – починала на 14.06.2015г. и две деца – ищеца О.Р.С. и Е. Р.ова П. –
починала на 21.10.2015г. и оставила за свои наследници по закон съпруг и две
деца – ищците В.Г.П., Г.В.П. и Б.В.П..
Не е бил налице спор
между страните, с оглед твърденията в исковата ангажираното становище с писмения отговор, че на 11.06.2018г.
настъпила авария на участък от водопроводната мрежа в с.***, намиращ се пред
имота, в който е построена процесната сграда.
От представения препис
на Протокол от 11.06.2018г., съставен от св.О. И., в качеството на служител на
„***“ ЕООД – гр.Плевен и искане за
отпускане на материални ценности се установява, според РС, че екип на
дружеството е посетил мястото на аварията на посочената дата и извършил
дейности по отстраняването й.
От приложените копия на
жалби от 12.06.2018г., изходящи от ищеца О.С. и покана, изходяща от четиримата
ищци, адресирани до ответното дружество, отговори от последното и от ЗК „***“
се установява,според РС, че ответника е
бил уведомен за причинени щети по процесната сграда вследствие аварията на
водопроводната мрежа, поискано е било от пострадалите извършване на оглед и
заплащане на обезщетение.
В о.с.з. на 14.11.2019г. са били събрани гласни
доказателства по искане на страните. Свидетелят Б.И.Б., сочен от ищците излага
в показанията си, че живее в съседство с процесния имот и познава ищеца О.С., с
който били израснали от деца. Излага също, че имота в с.*** се поддържал
основно от този ищец, който ходел там два-три пъти седмично. Твърди, че къщата
нямала никакви пукнатини по фасадата преди аварията, за разлика от повечето в
селото. Сочи, че сутринта в деня на аварията видял да тече вода пред дома му.
Установил, че тя извирала в близост до
електрически стълб между неговия и процесния имот. Асфалтовото платно
било пропаднало с не по-малко то 15-20см., на площ от около 30кв.м. Обадил се
на кмета на селото, но той казал, че вече бил уведомен и потърсил водопроводния
техник, за да се спре водата. Св.Б. е твърдял, че на следващия ден дошли
служители на ответното дружество, които извършили действия по отстраняване на
аварията – направили изкоп, който обхванал и част от пътното платно, положили в
него тръба. Свидетелят сочил, че след като била пусната водата, тръбата отново
пропуснала и се наводнил изкопа. След това било положено друго парче тръба. Св.Б.
твърдял също, че още в деня на ремонтните дейности, северната страна на
процесната сграда се спукала, уличния стълб се наклонил. Пукнатините продължили
да се разширяват и впоследствие, като в северозападния ъгъл достигнали повече
от 15-20см. Сочи, че в този ъгъл нивото на сградата било пропаднало около 20-25см. спрямо нивото на предния ъгъл
и се виждала основата. Каменната ограда също се била спукала от слягането - на
няколко места с не по-малко от 15-20см.
Свидетелят О. Л.К.,
също сочен от ищците излага пред РС, че ги познава, знае имота им в.*** и живее
в същото село. Твърди, че преди аварията процесната сграда била здрава, нямала
пукнатини по зидовете. Твърди също, че след аварията видял, че по улицата имало много вода,
асфалта се бил свлякъл, а къщата на ищците се била пропукала; уличния ел.стълб
се бил наклонил. Сочи, че и към момента
на даване на показанията също имало пукнатини по сградата, които били толкова
големи, че можел да вкара в тях ръката си. Оградата също била сцепена и
наклонена.
Свидетелят О. К. И., сочен от ответника, излага в
показанията си, че бил служител във „***“, гр.Плевен – началник на район Д..
Сочи, че си спомнял за процесната авария през 2018г., която била в близост до
къщата на ищците. Сочил е също, че участвал в отстраняването й, което станало в
работен ден – натоварили материали от склада, закарали багер до мястото,
изкопали ров и подменили част от водопроводната тръба – около 30м. Излага, че
почвата там била песъчлива и при авария се напоявала и потъвала. Излага също,
че след подмяната на тръбата оставили трапа отворен продължително време, за да
са сигурни, че тръбата ще си направи легло. Твърдял е , че видял, че къщата на
ищците била напукана от слягането на земята.
Съдът е кредитирал
обсъдените свидетелски показания, т.к.в тях се излагат лични възприятия и
относно съществените за спора факти кореспондират помежду си.
В хода на производството по делото
са изслушани заключенията по допуснати съдебно-техническа експертиза и
допълнителна такава.
От изслушаното в о.с.з. на 14.11.2019г. експертно
заключение става ясно, че процесната
сграда е на един надземен етаж, масивна, с каменни основи, носещи и
преградни тухлени стени и покри в с
дървена конструкция, покрит с керемиди, като междуетажните подови конструкции
са от дървен материал. Видно е било от експертното заключение, че при
извършения оглед на сградата, вещото лице е установило, че северозападната част
от каменния й зид е поддал и пропаднал в
дълбочина, в резултат на което се получило усукване на сградата и се появили
големи пукнатини по стени, тавани и подове във всички помещения. Покривната
конструкция на сградата била деформирана, деформирани и депланирани били носещи
ограждащи зидове (северен и западен), по които мазилката била силно напукана и на места паднала.
Вещото лице е дало заключение, че при така констатираните увреждания, към
момента на огледа сградата била
опасна и негодна за обитаване.
Установява се,според РС, че деформирана
и депланирана била и каменната ограда между имота, в който е построена
процесната сграда и съседния. Установява се , според РС,от експертното
заключение, че е налице причинна връзка между аварията на уличния водопровод и
уврежданията на процесната жилищна сграда, предвид структурния състав на
почвите, върху които е построена – характерни за с.*** са льосовите почви,
които са водонеустойчиви и при
овлажняване губят своите якостни характеристики и носимоспособността си, и
пропадат. Експертът е пояснил при
изслушването му в съдебно заседание, че пукнатините, които са били констатирани
при огледа, не могат да са последица от естествено износване на материалите –
касае се за конструктивни дефорцмации на носещи зидове и основи на сградата,
както и на междуетажните подови конструкции и таванската такава, които са
резултат от усукване на сградата. Пояснил е също така, че ако основите на
сградата бяха стоманобетонни, а не каменни, обема на деформации би бил
различен, т.к. каменните основи са неустойчиви, а стоманобетонните поемат
равномерно пропадането и дори да има в един участък пропадане, то се компенсира
с армировката, вложена в основата и не би могло да пропадне само в един ъгъл. Пояснило
е още, че на сградата не са били правени конструктивни ремонти по укрепване през периода от построяването до
аварията, а единствено вътрешни освежаващи ремонти. Вещото лице е дало
заключение, че процесната жилищна сграда може да бъде ремонтирана и възстановена
до състоянието й преди аварията. При това е дало заключение също така, че
стойността на СМР, необходими за извършване на ремонт на сградата, възлиза на
19 417,35лв., в това число 7 465,61лв. за труд и 11 951,74лв. за
материали. За ремонт на оградата са
необходими СМР, чиято стойност възлиза на 303,17лв., в това число 160,64лв. за
труд и 142,53лв. за материали.
От изслушаното в о.с.з. на 11.12.2019г. експертно
заключение по допуснатата допълнителна съдебно-техническа и оценителна
експертиза се установява, според РС, че при отчитане на процент на овехтяване
на сградата и увредените части към момента на настъпване на аварията, при
съобразяване на период на влагане на тези материали при построяване на
сградата, стойността на СМР, необходими за извършване на ремонт на сградата и
каменната ограда, се изчислява на 9 424,27лв., в т.ч. труд
4 307,07лв. и материали 5 117,20лв.
Според РС претенциите на ищците намират
правното си основание в разпоредбите на чл.49, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Нормата на чл.49 от ЗЗД
предвижда,според РС, че този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на
юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни
длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността
е гаранционно - обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради
вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. За да
възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД
са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, те да са
причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД
е възложил работата, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа, като същите трябва да са причинени в резултат на
противоправно поведение на работника или служителя и последният да има вина за
причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от
Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по ал.1 обхващат и
дейностите по поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според нормата на чл.2, ал.1, ВиК оператори са всички предприятия с
предмет на дейност извършване на ВиК услуги. Разпоредбите на чл.47, ал.2, т.2,
вр. чл.42, ал.1, т.2, вр. чл.6 и чл.1, т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, възлагат поддръжката
и отстраняването на повредите на частите от водоснабдителните и канализационни
системи, намиращи се извън частните имоти на оператора на ВиК услуги.
Установява се от събраните в това производство доказателства,според РС, че е настъпила авария на водопроводната мрежа
в с.*** в участък, намиращ се в непосредствена близост до процесната сграда, на 10-11.06.2018г. (фактическите
твърдения на ищците са за дата 11.06., а според показанията на св.Б. това се е
случило на 10.06.). Съдът е приел, че
ирелевантно за спора е конкретно на коя от тези две дати е настъпило събитието.
Станало е ясно от обсъдените писмени
доказателства – искане за отпускане на материални ценности и Протокол от
11.06.2018г. за отстранена авария, както и гласните доказателства (в частност
показанията на св.О. И., който е участвал в ремонтните дейности), че тя се е
състояла в пречупване на водопроводната тръба, вследствие на което е изтекла
вода в почвата.
При съобразяване на
посочената по-горе нормативна уредба,
отговорност за вредите от теча от водопровода, находящ се на уличното
платно в непосредствена близост до процесния имот, носи субектът, който носи
отговорността да го поддържа и ремонтира, т. е. операторът на ВиК услуги – „***“
ЕООД-гр.Плевен.
Установява се от
експертното заключение, изслушано в о.с.з. на 14.11.2019г., както и от гласните
доказателства, че вследствие изтичането на вода от водопроводната мрежа при
аварията и пропиването й в почвата, с оглед характеристиките на вида й –
льосова, тя е пропаднала. В резултат на това са пропаднали и основите на
процесната жилищна сграда в северозападния й край. При това се е получило
усукване на сградата и са се образували големи пукнатини по стени, тавани и подове във всички
помещения; деформирали са се покривната конструкция; деформирали са се северен
и западен носещи зидове, по които мазилката силно се е напукала и на места
паднала; деформирала и депланирала е и каменната ограда на имота.
Установява се от
гласните доказателства, че преди настъпване на аварията, процесната сграда не е
имала никакви пукнатини. Установи се по категоричен начин и от експертното
заключение, че констатираните от вещото лице увреждания по жилището са в
причинна с процесната авария.
Съдът е приел за установено от обсъдените писмени
доказателства, че ищците са собственици на увредената сграда, при права 3/6
ид.ч. за ищеца О.С. и по 1/6 ид.ч. за ищците В.П., Г.П. и Б.П.. Установи се от
обсъдения Типов договор от 30.05.1961г. и отразеното в приложената Скица №617,
изд. на 03.06.2019г. от Община Д., че сградата е била построена при учредено в
полза на наследодателя на ищците Р. С. Н. право на строеж върху държавна земя.
Не се установи да е била отнета в полза на Държавата при наличие на основания
по чл.6 от цитирания договор, поради което съдът приема, че са били спазени
определените с договора срок, условия и одобрен архитектурен проект. Не са
налице основания също така да се приеме, че процесната сграда представлява
незаконна постройка.
Съдът е приел, че за причинените на собствениците на
увреденото имущество щети следва да бъде определено обезщетение, което да
покрие всички необходими средства за възстановяване на сградата в състояние,
годно за ползването й по предназначение, каквото е било преди аварията. Това се
отнася и за увредената ограда на имота, в който е построена сградата.
Обезщетението е съизмеримо с разходите по възстановяването на имуществото в
предишното му състояние. При определяне размера на обезщетението, съдът счита,
че следва да бъде възприето изслушаното в о.с.з. на 14.11.2019г. експертно
заключение, според което стойността на СМР, необходими за извършване на ремонт
на сградата, възлиза на 19 417,35лв., в това число 7 465,61лв. за
труд и 11 951,74лв. за материали, а за ремонт на оградата - 303,17лв., в
това число 160,64лв. за труд и 142,53лв. за материали. Овехтяването на имота не би могло да се отрази на размера на
обезщетението, тъй като то обхваща средствата за възстановяване на щетите,
което ще се извърши чрез влагане на нови материали
в сградата, при което
овехтяването й е без значение. В
този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 209 от 30.01.2012 г. по
т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК,
а именно - че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, като при частична увреда не може да надвишава
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без
прилагане на обезценка; Решение № 499 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
647/2009 г., IV г. о., ГК, сочещо, че
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изразът "всички
вреди" дава обхват на нормата по отношение на вредите, които са настъпили,
както и на тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако
се докаже, че са в причинна връзка с увреждането. Съгласно общото правило,
произтичащо от чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, увреденият има право да иска от
отговарящия за вредите, да поправи всички настъпили вреди в резултат на
увреждането, т. е. да иска пълна реституция, а отговорния за вредите има право
да предложи натурално възстановяване на повредената вещ, ако вредите са
материални, като възстанови вещта в първоначалното и състояние, и само ако не
стори това дължи обезщетение в пари. В случаят ответника не е предложил такова
натурално възстановяване на увредения имот, поради което следва да заплати
обезщетение, съизмеримо с необходимите разходи за възстановяване на сградата, в
състоянието преди увреждането.
Ответникът е релевирал
в о.с.з. на 14.11.2019г. възражение за съпричиняване на настъпилите вреди, т.к.
строителството не отговаряло на стандартите за такова върху льосова почва и
през годините не били предприети действия по поддържане и укрепване на сградата,
както и не били извършени нужните действия по укрепване на сградата след
аварията с цел предотвратяване на последващи вреди.
Според РС както приема съдебната практика надлежно възражение
за съпричиняване в първоинстанционното производство може да бъде направено и
след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на
чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението (Решение №98 /29.06.2016г. по т.д.№1499/2015г. на ВКС, I т.о.). Възражението на ответника е направено след
изтичане на срока за отговор, но съдът приема, че обстоятелствата, на които се
основава са установени при събиране на допуснатата съдебно-техническа
експертиза. При това, възражението следва да се приеме за допустимо.
Разгледано по същество,
съдът го е намерил за неоснователно. Става ясно от експертното заключение,
според пояснението при изслушване на вещото лице в съдебно заседание, че
уврежданията по сградата не биха били същите
в случай, че основите на сградата са стоманобетонни, каквито изискват
строителните норми след 1986г. Процесната сграда обаче е била построена в
предхождащ период и не се установи отклонение от действащите към 1960-1970г.
норми. За собствениците не е налице нормативно изискване при създадените последващи
правила да въведат следващи ги конструктивни промени в основите на построените
вече сгради, а и не е изяснено в случая това възможно ли е.
Не може да се направи
извод също така от събраните доказателства, в това число от експертното
заключение, че неизвършването на ремонтни дейности по сградата преди или след
аварията е в причинна връзка с настъпилите увреждания.
Предвид изложеното,
съдът е приел, че за репариране на
вредите, причинени на собствениците на процесната сграда и оградата около нея,
вследствие аварията на уличния водопровод, ответното дружество дължи
обезщетение в размер на 19 720,52лв. Или съобразно правата им в
съсобствеността, на ищеца О.С. е дължимо обезщетение за репариране на търпените
имуществени вреди в размер на 9 860,26лв., а на ищците В.П., Г.П. и Б.П. -
в размер на по 3 286,75лв. С оглед приетото за недоказано възражение за
съпричиняване, не са налице основания за намаляване на дължимото обезщетение.
Предвид изложеното, съдът е приел, че предявените искове се явяват
изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива. Върху
главниците следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
увреждането – 11.06.2018г. до окончателното им изплащане.
По обратния иск, предявен от „***“
ЕООД – гр.Плевен против „ЗК ***“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1
от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Установява се, според РС, от приложения препис на Застрахователна полица
№***/23.05.2018г., че отговорността на „***“- Плевен за причинени щети в следствие на аварии,
настъпили при и по повод извършване дейността на дружеството в рамките на
обхвата и територията на дейността му, е била застрахована при ответника по
обратния иск „ЗК ***“ АД.
Процесната авария е настъпила в срока на действие на
застрахователното правоотношение и представлява покрит по него риск по смисъла
на Раздел II, чл.1, т.1.3 от приложените Специални условия по
това правоотношение. По разгледаният в настоящото производство иск с правно основание чл.49, ал.1, във вр. с
чл.45 от ЗЗД се приеха за установени противоправни и виновни бездействия на
негови длъжностни лица при и по повод изпълнение на възложена работа по
поддържане на водоснабдителната система в с.***.
Лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована е
изпълнило задължението си, произтичащо от предвиденото в Раздел IV, т.2.1,
да уведоми застрахователя в срок от 7 работни дни от настъпване на
застрахователното покритие, видно от приложеното писмо на „***“ - Плевен с
изх.№ 1386/14.06.2018г. и известие за доставяне, установяващо получаването му
от ответника по обратния иск на 18.06.2018г.
Не са установени предвидени по правоотношението специални
основания за изключване отговорността на застрахователя.
В съответствие с разпоредбата на чл.435 от КЗ ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на
покритието по застрахователния договор.
Предвид изложеното, съдът е приел, че предявеният обратен
иск се явява изцяло основателен и доказан в претендирания размер от
15 000лв. и следва да бъде уважен като такъв, респективно осъден ответника
по него да заплати на „***“ ЕООД – гр.Плевен сумата от 15 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени на О.С., В.П., Г.П. и Б.П. имуществени
вреди вследствие процесната авария на водоснабдителната система на с.***.
РЕШЕНИЕТО е законосъобразно
РС
е е изложил пространни, ясни и точни мотиви за изводите си, които се споделят
изцяло от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са
изложени.
Неоснователни са възраженията относно липса на представителна власт на
адв. Д. пред първата инстанция доколкото пред въззивната инстанция е
представена изрична молба, с която се потвърждават всички извършени действия от
процесуалния представител на ищците пред първата инстанция и въззиваеми пред Пл
ОС, а пълномощно за настоящата инстанция е налице.
На
направените възражения във въззивната жалба е отговорено подробно в първоинстанционното решение, тъй като
същите са били направени и пред първата инстанция, доказателствата пред първата
инстанция са обсъдени в тяхната съвкупност, подробно са посочени аргументите в
подкрепа на изводите на РС, към които няма какво да се добави.Пред въззивния
съд не се представят доказателства при съобразяване на разпоредбата на чл. 266
от ГПК , които да водят до извод, различен от този на първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение. С
оглед изхода на делото следва да се осъди въззивника *** ЕООД – Плевен да
заплати разноски за въззивната инстанция на О.Р.С. в размер на 1121 лв
съобразно представения договор за правна защита.Липсва възражение за
прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ №№ 36 от 10.01.2020г по
гр. дело № 4090/2019 г по описа на РС – Плевен КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО
ОСЪЖДА ***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”***”, №25, ДА ЗАПЛАТИ в полза на О.Р.С. с ЕГН **********
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1121 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в
месечен срок от съобщението до страните за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :