Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.03.2020
г. Град С.З
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.02. 2020 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1008 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение
№ 1348/18.10.2019 г., постановено по гр.д. № 6280/2018 г. по описа на Районен
съд – С.З, с което е признато за установено, по отношение на К.М.Д., че дължи
на „А.” ЕООД, сумата 1 600, 16 лв., представляваща неизплатена наемна цена
за стопанската 2015/2016г. и за стопанската 2016/2017г. по Договор за наем на
земеделска земя от 01.09.2015г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 199.04 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 02.10.2016г. – 22.06.2018г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2330/15.08.2018г. по ч.гр.д. № 4159/2018г., по
описа на СтРС; отхвърлен е предявения от „А.” ЕООД против К.М.Д. установителен
иск по чл. 422 от ГПК за сумата от 4 500 лв., представляваща неплатена
цена по договор за изработка относно обработване и засаждане на овощни
дръвчета, както и за сумата от 1246.24 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на сумата от 4500 лв., за периода 02.10.2016г. – 22.06.2018г.,
като неоснователен и недоказан; К.М.Д. е осъдена да заплати на „А.” ЕООД,
сумата от 307.34 лв., представляваща направени по делото разноски, както и
сумата от 155.21 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 4159/2018г., по
описа на СтРС, разноски и „А.” ЕООД е осъдено да заплати на К.М.Д. сумата от
816.38 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от К.М.Д.
против решение № 1348/18.10.2019 г., постановено по гр.д. № 6280/2018 г. по
описа на Районен съд – С.З, в частта с която е признато за установено,
по отношение на К.М.Д., че дължи на „А.” ЕООД, сумата 1 600, 16 лв.,
представляваща неизплатена наемна цена за стопанската 2015/2016г. и за
стопанската 2016/2017г. по Договор за наем на земеделска земя от
01.09.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 199.04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
02.10.2016г. – 22.06.2018г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 2330/15.08.2018г. по ч.гр.д. № 4159/2018г., по описа на
СтРС и в частта за разноските.
Излагат се съображения за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Направено е
искане да се отхвърли предявения иск.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба, с който „А.“ ЕООД оспорва същата. Моли да бъде оставено в сила решението
на районния съд в частта, с която е уважен предявения иск. Претендира
разноските, направени пред въззивното производство.
Постъпила е въззивна жалба от „А.”
ЕООД против решение № 1348/18.10.2019 г., постановено по гр.д. № 6280/2018 г.
по описа на Районен съд – С.З, в частта с която е отхвърлен предявения
от „А.” ЕООД против К.М.Д. установителен иск по чл. 422 от ГПК за сумата от
4 500 лв., представляваща неплатена цена по договор за изработка относно
обработване и засаждане на овощни дръвчета, както и за сумата от 1246.24 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 4500 лв., за
периода 02.10.2016г. – 22.06.2018г., като неоснователен и недоказан.
Излагат се
съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Моли
въззивния съд да уважи жалбата и да бъде уважен предявения иск. Претендира
разноски в настоящото производство и заповедното производство.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор от К.Д..
Окръжен съд – гр. С.З, в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
232, ал.2 от ЗЗД, чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А.” ЕООД моли, съдът да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответницата К.М.Д., че му дължи сумата
от 1600,16 лв. - дължими годишни наемни вноски за стопанската 2015г./2016г. и
за стопанската 2016г./2017 г.; сумата
140.20 лв. - обезщетение за забава на плащането на наемна вноска за стопанската
2015/2016 г., считано от 02.10.2016 до
22.06.2018 г., сумата 58.84 лв. - обезщетение за забава на плащането на наемна
вноска за стопанската 2016/2017 г.,
считано от 02.10.2017 до 22.06.2018 г,; сумата 4500 лв. за извършено от
„А.” ЕООД обработване на овощни градини и засаждането им с дръвчета, сумата
1246.24 лв. - обезщетение за забава на плащането на сумата от 4500 лв. считано
от 02.10.2016 до 22.06.2018 г., ведно с лихвите до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира за разноските по настоящото дело и тези, направени в
заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор от К.М.Д., с
който оспорва предявения иск по основание и размер, като излага подробни
съображения. Претендира разноски.
От представения Договор за отдаване под наем на
земеделска земя, сключен на 01.09.2015г. се установява, че „Т.” ЕООД гр. С.З,
като наемодател е предоставил на К. М.Д., като наемател, за временно ползване
земеделска земя с обща площ от 20.020 дка, находяща се в землището на с. М.,
общ. С.З, подробно описана по вид, площ, номер, категория, парцел и местност, и
граници, за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2015г. до
30.09.2035г. Съгласно чл.4 и чл.5 от договора, договорената наемна цена за
съответната стопанска година е в размер на 40 лв., за декар наета площ, като
наемното плащане се дължи до 01 октомври на всяка стопанска година. В раздел
ІІІ, чл. 1 от договора, е договорено при забава в плащането по вина на
наемателя в срок повече от три месеца, същият дължи и законната лихва върху
дължимата сума, както и обезщетение за вреди.
С договор за покупко продажба, обективиран в нот. акт №
186, том V, рег.№ 9566, дело № 649/10.12.2015г. на нотариус Бойко Георгиев, с
рег. № 394 и с рег. № 394 на НК, наемодателят „Т.” ЕООД е продал на ищеца „А.”
ЕООД гр. С.З земеделски земи, измежду които и отдадените под наем.
Същите земеделски земи, са предмет на подписано между
страните по делото споразумение от 19.07.2016г., относно предоставеното им
временно и възмездно ползване за срок от 20 стопански години, считано от
01.10.2015г. до 30.09.2035г.
Видно от писмо изх. № РД – 12 – 02 – 168-1/08.07.2019г.
на Директор на ОД “З.” С.З, ответницата е регистрирана като земеделски
производител, съгласно Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на
Регистър на земеделските стопани в област С.З на 01.10.2015г. Последната заверка
важи до 11.06.2018г., като към момента лицето няма статут на земеделски
стопанин. Към писмото са приложени 2 бр. справки, с приложени таблици, от които
се установява, че към датата на първата регистрация – 01.10.2015г. са заявени
20.0020 дка обща площ, в землището на с. М., общ. С.З, със засята култура -
сливи, като същата площ от 20.0020 дка и същата засята култура – сливи, са
заявени и към датата на следващата регистрация – 21.12.2016г.
По делото е представено копие на фактура, издадена от „А.”
ЕООД, с получател К.Д., за сумата от 4 500 лв., за закупени 700 бр. овошки
– сливи и за обработка и засаждане.
С покана, отправена от ищеца, ответницата е поканена в
десетдневен срок от получаването на поканата, да извърши следните плащания: да
заплати по посочената в споразумението банкова сметка ***,16 лв. - дължими
годишни арендни вноски да изминалите две стопански години; по посочената в
споразумението банкова сметка ***.20 лв. - обезщетение за забава на плащането
на арендната вноска за 2015 -
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4159/2018 г., по описа
на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 2330/15.08.2018 г., по силата на
която ответницата по настоящото дело К.М.Д.
е осъдена да заплати на ищеца по делото „А.” ЕООД, гр. С.З, сумата от
6 100.16 лв., представляваща неплатена наемна цена по Договор за наем на
земеделска земя от 20,020 дка, сумата от 140.20 лв. – лихва за периода
02.10.2016г. – 13.08.2018г., сумата от 58.84 лв. – лихва за периода
02.10.2017г. – 13.08.2018г., сумата от 1246.24 лв. – лихва за периода
02.10.2016г. – 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.08.2018г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от
длъжника. В предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК едномесечен срок, заявителят –
ищецът, е предявил настоящия иск против длъжника – ответницата.
По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно
техническа и икономическа експертиза, възприето от съда като компетентно и обосновано.
При огледа на земеделските земи, предмет на договора за наем, вещото лице А.П.
констатира, че никой от парцелите не се обработва. Единствената следа, че е
имало овощни дръвчета са наличието на отделни места на ръкавни предпазни мрежи.
Необходимите средства за създаване на 1 дка на сливови насаждения е 590
лв./дка. Експертът икономист Пламена Танева посочва, че представената от ищеца
фактура е осчетоводена в счетоводството му през м. декември 2018г. Други
документи, установяващи извършени разходи по покупка на дръвчета, обработка и
засаждане, не са представени.
По делото са събрани гласни доказателства, които
въззивният съд кредитира и възприема, като непротиворечиви и последователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Безспорно е, че на 01.09.2015 г. между „Т.” ЕООД и К.М.Д. е сключен договор
за наем на земеделска земя, за имоти, находящи се в землището на с. М., общ. С.З,
с обща площ от 20.020дка, с подробно посочени за всеки имот - номер на парцела, площ, вид, категория и
граници. Три от имотите представляват овощна градина, и един – нива. Съгласно
чл. 228 от ЗЗД наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът е
двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от
насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно.
За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната наемна цена,
ищецът следва да установи факта на сключване на договора за наем и предоставяне
на вещта за ползване на ответника, а последния следва да установи факта на
плащане на наемната цената за процесния период.
В
настоящия случай предоставянето на процесните имоти за ползване от наемодателя
на наемателя се установява от факта, че след сключването на договора,
ответницата е регистрирана като земеделски производител, като е депозирала за
стопанската 2015г. – 2016г. и за стопанската 2016 г. – 2017 г. заявените
20.0020 дка обща площ със засята култура
сливи /видно от писмо № РД – 12-02-168-1/08.07.2019г. на Директор на ОД “З.” С.З./.
Освен това в раздел II, т. 1 е
посочено, че наемодателят следва да предостави на наемателя земеделската земя в
състоянието, в което се намира към момента на подписването.
На
10.12.2015 г. наемодателят “Т.” ЕООД е прехвърлило чрез покупко – продажба правото
на собственост върху наетите 20.020 дка площ земеделска на „А.” ЕООД. За
извършеното прехвърляне ответницата е уведомена, като на 19.07.2016 г. подписва
с ищеца споразумение относно ползването на земеделската земя. В този смисъл
въззивният съд намира възражението на ответницата, че никоя от страните не се
явява страна по споразумението, тъй като в същото било посочено, че то е към
договор за аренда/наем „вх.Рег.№ 9949, т. 7, № 626/01.09.2015 г.”, а договорът
за наем е вписан в АВ под № 262, за неоснователно. Действително е допусната
техническа грешка в изписването на регистрационния номер, но всички основни параметри
и клаузи, посочени в споразумението съответстват на процесния договор за наем
от 01.09.2015г.
По възражението за нищожност на споразумение от
19.07.2016г. сключено между „А.” ЕООД и К.М.Д.,
поради липса на съгласие съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД районният съд е
изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
С оглед
изложеното въззивният съд приема, че наемодателят е изпълнил точно задължението си като е
предоставил за ползване на К.М.Д. процесните земеделски земи. Поради това за
ответницата е възникнало задължението да заплати уговорената наемна цена,
съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, която за стопанската
2015/2016г. е 800.80 лв., а за стопанската 2016/2017г. – 800, 80 лв. Общият
размер на наемната цена възлиза на 1601, 60 лв., но искът следва да бъде уважен
в предявения от ищеца размер от 1600, 16 лв. ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението в съда по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед
основателността на главния иск, основателен е и иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД в уважените размери.
По
предявения иск относно извършени от ищеца в полза на ответницата услуги –
обработване и засаждане на закупени овощни дръвчета с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД.
Договорът
за изработка е двустранен и възмезден и
с него изпълнителят се задължава на свой риск да изработи дадена вещ/или да
извърши услуга/, съгласно поръчката на другата страна, а възложителя следва му
заплати възнаграждение. В настоящия случай въззивният съд намира, че от събраните
по делото доказателства не се установява между страните да е възникнало валидно
облигационно правоотношение за извършване на услуги – обработване и засаждане
на закупени овощни дръвчета, който да има правната характеристика на договор за
изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. В този смисъл районният съд е
изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото, разноските следва да бъдат понесени от страните така както са
направени.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1348/18.10.2019 г., постановено по гр.д. №
6280/2018 г. по описа на Районен съд – С.З.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.