№ 6
гр. София, 01.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110141935 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. първо и чл. 59 ЗЗД.
Ищецът Е. М. П. твърди, че ответникът е заявител по ч.гр.д. № 21183/2022 г. по описа
на СРС, 39-ти състав, образувано по чл. 410 от ГПК срещу ищеца, по което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 12945 от 10.05.2022 г.,
както и изпълнителен лист. Твърди, че срещу него е образувано изп.дело № 3286/2024 г. по
описа на Ч. Я., в хода на което били предприети действия по принудително изпълнение и
събрана сума в размер на 2 204,12 лв., от които на ответника били разпределени 1798,91 лв.,
а 339,32 лв. били удържани за такси. Излага, че е подал възражение по чл. 423 ГПК, въз
основа на което било образувано в.ч.гр.д. 14994/2024 г. по описа на СГС. Сочи, че
въззивният съд е приел възражението и върнал делото за изпълнение на процедура по
даване на указания по чл. 415 ГПК. Поддържа, че заповедният съд е дал указания за
предявяване на иск, но такъв не бил предявен, поради което издадената заповед за
изпълнение била обезсилена.
С оглед изложеното ищецът прави искане за осъждане на ответника да заплати сумата
от 1 798, 91 лв., представляваща принудително събрана от ищеца сума по изп. дело №
3286/2024 г. по описа на Ч. Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2023 г.,
издаден по ч.гр.д. № 21183/2022 г. по описа на СРС, на отпаднало основание, и сумата от
339, 32 лв., представляващи такси и разноски, събрани в хода на изпълнителното дело, с
която сума ответникът се е обогатил, като е спестил разходи, ведно със законната лихва
върху двете суми считано от дата на подаване на исковата молба 29.07.2025 г. до
окончателно изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД признава исковата претенция за сумата от 1 798, 91
лв., представляваща принудително събрана от ищеца сума по изп. дело № 3286/2024 г. по
описа на Ч. Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2023 г., издаден по
ч.гр.д. № 21183/2022 г. по описа на СРС. Оспорва претенцията за сумата от сумата от 339,32
лв., представляващи такси и разноски, събрани в хода на изпълнителното дело. Твърди, че не
е дал повод за завеждане на делото и прави искане разноските да останат в тежест на ищеца.
1
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца.
От фактическа страна съдът намира следното:
По делото е приета Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
12945 от 10.05.2022 г., с която ищецът е бил осъден да заплати на ответника парична сума и
разноски по заповедното производство; Определение № 3118 от 17.02.2025 г. по в.ч.гр.д. №
14994/2024 г. на Софийски градски съд (ЧЖ-И-Д състав), с което е прието възражението на
длъжника по реда на чл. 423 ГПК, а с Определение № 24642/05.06.2025 г., постановено по ч.
гр. дело № 21183/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, издадената Заповед за изпълнение е
обезсилена.
По делото е приет изпълнителен лист № 15679/11.07.2023 г., издаден от Софийски
районен съд (39 състав) въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
20221110121183/2022 г., с който длъжникът Е. М. П. (ЕГН **********) е осъден да заплати
на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД (ЕИК *******) суми по договор (главница 596,00 лв.),
мораторна лихва 328,11 лв. за посочения период, както и присъдени разноски (държавна
такса и адвокатско възнаграждение), като в изпълнителния лист са индивидуализирани
страните, основанието, подлежащите на изпълнение парични задължения и е разпоредено
издаването му като изпълнително основание, годно за започване на принудително
изпълнение.
По делото е прието разпореждане от 25.09.2024 г. на Ч. Я. (рег. № 844, район на
действие СГС), подписано от помощник-ЧСИ, с което се образува изпълнително
производство по изп. д. № 20248440403286 по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
събиране на сумите по изпълнителния лист; разпорежда се изпращане до длъжника на
съобщение/покана за доброволно изпълнение; уведомяване на НАП по чл. 458 ГПК и
присъединяване на държавата при наличие на публични вземания; извършване на справки
(НБД „Население“, НОИ, БНБ, Търговски регистър, ИКАР и др.); налагане на запор върху
трудово възнаграждение и запори по банкови сметки съобразно справките; както и са
отразени начални такси и разноски по изпълнението, включително „платени обикновени
такси“ и „начислени обикновени такси“ по ТТР към ЗЧСИ, и е присъединено за събиране
адвокатско възнаграждение 400,00 лв.
По делото е прието запитване към среда за междурегистров обмен (RegiX), изготвено
от кантората на ЧСИ по изп. д. № 20248440403286, с което се иска автоматизирана
информация за длъжника Е. М. П. (ЕГН **********) от регистри/администрации (вкл. НАП
– трудови договори/осигуряване, АВ – актуално състояние/вписвания и др.), като
документът съдържа идентификатор на лицето, дата и час на справката, входящи номера и
генерирани отговори (№ на резултатите), респ. върнатите данни за регистрирани трудови
правоотношения, осигурителни доходи и други релевантни регистърни обстоятелства,
използвани от ЧСИ за избор и прилагане на изпълнителни способи.
По делото е приета справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове от
Регистъра на БНБ (по реда на ЗКИ и Наредба № 12), изискана по изп. д. № 20248440403286
за длъжника Е. М. П., която индивидуализира налични/закрити банкови и платежни сметки
по банки (напр. Уникредит Булбанк АД и др.), вид на сметката
(разплащателна/индивидуална), валута, дати на откриване/закриване и налични
идентификатори на наложени запори; справката служи като доказателствена основа за
налагане на запор по чл. 450 и сл. ГПК върху установените сметки и за насочване на
изпълнението към налични авоари.
По делото е прието съобщение/удостоверение от НАП (ТД София), издадено във
връзка с постъпило искане по изпълнителното дело, което съдържа административни данни
за лицето (адрес, идентификатор), сведения за наличие/липса на задължения и/или
обезпечителни мерки, както и приложени справки (вкл. данни за трудови договори,
осигуряване и/или декларирано имущество/доходи, когато са налични), като документът е
подписан електронно от орган по приходите и е предназначен за нуждите на изпълнителното
2
производство и преценка на изпълнителните способи.
По делото е прието съобщение за образувано изпълнително дело (ПДИ/съобщение) с
изх. № 57206/24.10.2024 г. по изп. д. № 20248440403286, адресирано до длъжника Е. М. П., в
което ЧСИ излага изпълнителното основание (изпълнителен лист от 11.07.2023 г.),
индивидуализира взискателя, описва компонентите на дълга (главница, законна/мораторна
лихва, присъдени разноски, разноски по изпълнителното дело и такси по ТТРЗЧСИ),
посочва наложените обезпечителни мерки (запор върху трудово възнаграждение и запор
върху банкови сметки) и приканва длъжника да изпълни доброволно, предупреждавайки за
преминаване към принудително изпълнение; в делото е налице отразяване, че съобщението е
връчено лично на длъжника на 28.10.2024 г.
По делото е прието запорно съобщение до работодателя (трето задължено лице –
„СОФТГРУП“ АД), издадено по изп. д. № 20248440403286, с което ЧСИ налага запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, като указва правното основание (чл. 450, чл. 507–
508 ГПК), размера на задължението, задълженията на работодателя да удържа
секвестируемата част по правилата на чл. 446 ГПК и да превежда удържаните суми по
посочената банкова сметка на ЧСИ, както и да даде писмени сведения в срок относно
признаване на вземането, наличие на други запори и данни за изплащани възнаграждения.
По делото е прието уведомително писмо от работодателя „Софтгруп“ АД до ЧСИ по
повод наложения запор върху трудово възнаграждение, в което работодателят предоставя
конкретни сведения за длъжника като служител (длъжност, дата на назначаване, трудов
договор), посочва размер на нетното месечно възнаграждение след удръжки, наличие/липса
на други запори, наличие на удръжки по заем към работодателя (с конкретен месечен
размер), данни за деца под 18 г. (за преценка на несеквестируем минимум), и заявява, че ще
пристъпи към удържане и превеждане на суми съгласно чл. 446 ГПК по посочената сметка
на ЧСИ.
По делото е прието искане до Служба по вписванията – Гълъбово, отправено от ЧСИ
на основание чл. 431, ал. 3 ГПК, с което се иска предоставяне на незаверен препис от
конкретен вписан акт (прехвърлителна сделка/продажба) – индивидуализиран с входящ
номер и дата на вписване, относно недвижим имот, свързан с длъжника; искането е част от
действията по установяване на имущественото състояние на длъжника и евентуално
насочване на изпълнението към недвижимо имущество.
По делото е прието платежно нареждане/банково авизо от „УниКредит Булбанк“ АД за
сума 2 005,00 лв. (операция от 04.11.2024 г.), от което се установява, че по наложен запор е
извършен превод по IBAN на Ч. Я. (като получател), като в основанието е посочено плащане
по запор и е индивидуализирано изпълнителното дело (№ 20248440403286), както и
наредителят/сметката на длъжника; документът доказва реално постъпване на средства по
сметката на ЧСИ, събрани в хода на принудителното изпълнение.
По делото е прието платежно нареждане от сметката на ЧСИ (превод към „ЕОС
Матрикс“ ЕООД) за сума 1 798,91 лв., с което се извършва превеждане/разпределяне на част
от събраните по изпълнителното дело средства в полза на взискателя, като документът
индивидуализира получателя („ЕОС Матрикс“ ЕООД), банковата му сметка (IBAN),
основанието (плащане/разпределение по изпълнително дело № 20248440403286) и
титуляра/наредителя (ЧСИ); документът е относим към доказване на разпределението на
събраните суми и действителното постъпване на сума при взискателя.
По делото е прието електронно писмо от 13.11.2024 г., изпратено от кантората на ЧСИ
до длъжника (по електронна поща), с което се съобщава, че по изп. д. № 20248440403286
длъжникът следва да погаси дължими към ЧСИ такси в размер на 138,00 лв. – обикновени
такси по ТТР към ЗЧСИ, като се посочва правно основание относно възможността ЧСИ да
се снабди с изпълнителен лист за неплатени такси (чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ във вр. с чл. 410 ГПК),
и се указва банкова сметка (IBAN/BIC) за плащане, с цел приключване на изпълнителното
производство.
По делото е прието платежно нареждане от 26.09.2024 г. за сума 76,80 лв. (банков
3
превод към Ч. Я.), от което се установява плащане по посочено основание (вкл. референтен
номер и изброяване на точки от ТТРЗЧСИ), като по данни в документа наредител е „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, а получател е ЧСИ; този документ е относим към авансово
платени/платени обикновени такси по тарифата, отразени впоследствие и в разпореждането
за образуване/движение на делото.
По делото е прието платежно нареждане/банково авизо от „УниКредит Булбанк“ АД от
18.11.2024 г. за сума 50,67 лв., с което по наложения банков запор се извършва допълнително
постъпление по сметката на ЧСИ, като документът съдържа дата/час, сума, валута, данни за
получателя (ЧСИ), основание (плащане по запор) и индивидуализация на изпълнителното
дело; документът доказва втора транша от събраните по принуда средства, отделно от
превода от 04.11.2024 г.
По делото е прието разпореждане за приключване на изпълнителното дело от
05.12.2024 г., с което ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, разпорежда приключване на
изпълнителното производство срещу длъжника, след постъпване на суми за погасяване на
задълженията; в материалите по делото се съдържат и съобщения/разпореждания за вдигане
на наложени запори (вкл. върху трудово възнаграждение и банкови сметки), както и
уведомяване на страните относно приключването, включително указания относно
евентуално надвнесени суми и необходимостта длъжникът да посочи банкова сметка за
възстановяване.
С удостоверение, издадено от Ч. Я. по изпълнително дело № 20248440403286, се
удостоверява, че от длъжника Е. М. П. е постъпила обща сума в размер на 2 204,12 лв., като
е извършено разпределение на събраните суми. В удостоверението изрично е посочено, че
сумата от 1 798,91 лв. е разпределена в полза на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а сумата
от 339,32 лв. е задържана от съдебния изпълнител като такси и разноски по изпълнителното
дело, поради което същата не е постъпила в патримониума на взискателя.
С фактура № **********, издадена на 12.11.2024 г. от Ч. Я., са начислени такси по
Тарифата към ЗЧСИ, включително такса по т. 26 за изпълнение на парично вземане и такси
по т. 3 за извършени справки относно длъжника и неговото имущество, ведно с начислен
данък добавена стойност. Фактурата удостоверява начисляване и събиране на част от
разноските по изпълнителното дело, дължими към съдебния изпълнител.
С фактура № ********** от 16.10.2024 г., издадена от Ч. Я., са начислени такси по т. 1
ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело, по т. 3 за извършване на справки, по т. 5 за
изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и по т. 9 за налагане на запор,
ведно с начислен ДДС. Фактурата отразява конкретни действия по принудително изпълнение
и съответните им такси.
С фактура № **********, издадена на 20.11.2024 г., Ч. Я. е начислил допълнителни
такси по т. 9 ТТРЗЧСИ за налагане на запор, както и такси по т. 4 и т. 5 ТТРЗЧСИ за
изпращане и връчване на призовки и уведомления, ведно с начислен данък добавена
стойност. Фактурата удостоверява допълнителни разноски, възникнали в хода на
изпълнителното производство.
С фактура № ********** от 05.12.2024 г. са начислени такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за
изготвяне и връчване на книжа от съдебния изпълнител, както и такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за
изпращане по пощата, ведно с начислен ДДС. Фактурата отразява разноски, извършени във
финалната фаза на администриране на изпълнителното дело.
Сметка № ********** от 16.10.2024 г. съдържа детайлизация на начислените такси по
т. 1, т. 3, т. 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ, като посочва конкретните действия и стойността на всяко от
тях. Сметката кореспондира с издадената фактура за същия период и има характер на
вътрешна разбивка на начислените разноски.
Сметка № ********** от 16.10.2024 г. удостоверява начисляването на такса по т. 31
ТТРЗЧСИ – допълнителни разноски, свързани с извършване на справка в регистъра на БНБ.
Сумата по тази сметка е включена в общия размер на таксите и разноските, задържани от
4
съдебния изпълнител.
От правна страна съдът установява следното:
Подадената искова молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
Предмет на спора са две суми. Първата е в размер на 1 798, 91 лв. и представлява
принудително събрана сума по издадения срещу длъжника изпълнителен лист. Втората е в
размер на 339, 32 лв. и представлява сбор от такси и разноски по повод на събиране на
първата сума в рамките на изпълнителното производство. По отношение на първата сума
липсва спор, че тя е дължима на ищеца, видно и от отговора на исковата молба, в която
ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД признава това обстоятелство.
Спорно по делото е дали ответникът дължи на ищеца сума в размер на 339, 32 лв.
С иска по чл. 59 ЗЗД ищецът претендира връщане на сума в размер на 339,32 лв.,
представляваща платени в хода на изпълнителното производство такси и разноски, които,
според твърденията му, представляват спестен разход на ответника, с което последният се е
обогатил за негова сметка.
За да бъде уважен искът по чл. 59 ЗЗД, следва кумулативно да се установят: обедняване
на ищеца; обогатяване на ответника;причинна връзка между обедняването и обогатяването и
липса на друго правно основание за имущественото разместване.
От доказателствата по делото се установява, че общият размер на таксите и разноските,
отчетени по изпълнителното дело, е 339,32 лв. Сам по себе си този факт обаче не е
достатъчен, за да се приеме, че ответникът се е обогатил с цялата тази сума. От събраните
доказателства се установява, че значителна част от тази сума е останала в патримониума на
съдебния изпълнител, като възнаграждение и такси по тарифата, и не е постъпила при
ответника. Взискателят не може да бъде считан за обогатен със суми, които никога не е
получил и които не са му спестили реален разход. В същото време от доказателствата се
установява, че две конкретни суми, включени в общия размер на разноските, са били реално
преведени от съдебния изпълнител към ответника, а именно: 50,67 лв. /платежни
нареждания и отбелязване на гърба на изпълнителния лист/ и 58,33 лв. /платежни
нареждания и отбелязване на гърба на изпълнителния лист/. Следва да бъде направено
следното разграничение. Авансовите такси целят да обезпечат разходите по извършването
на изпълнителните действия, които следва да извърши съдебния изпълнител, а
пропорционалната такса е възнаграждението за сумите, които той вече е събрал. Първият
вид такси може да бъде заплатен предварително от взискателя, но може и да бъде събрана
директно от длъжника в полза на ЧСИ. Вторият вид такса се събира от длъжника и отива в
полза на съдебния изпълнител. До тогава събраната сума е по специалната сметка на
съдебния изпълнител по изричното разпореждане на чл. 24 ЗЧСИ. Докато тази сума не бъде
предадена на взискателя не може да се твърди, че тя е довела до неговото обогатяване.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи по какъв начин е
формирана сумата от 339,32 лв. по отношение на вида на начислените такси – кои от тях
представляват авансови (обикновени) такси и кои – пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Представеното удостоверение на съдебния изпълнител установява единствено
общ размер на задържаните такси и разноски, но не съдържа тяхната индивидуализация по
вид и основание, поради което съдът не може да приеме, че ответникът се е обогатил с целия
този размер. Липсва сметка за разпределение.
По делото се събраха доказателства, че сума в общ размер на 109 лв., са напуснали
патримониума на съдебния изпълнител и са постъпили при ответника, поради което в този
размер е налице обогатяване на ответника и съответно обедняване на ищеца.
За разликата над 109,00 лв. до претендираните 339,32 лв. липсват доказателства
ответникът да е получил или спестил разход. Тази част от сумата представлява такси и
разноски, задържани от съдебния изпълнител, за които евентуална претенция следва да бъде
насочена срещу него по предвидения в закона ред, но не и срещу взискателя.
5
Ето защо искът по чл. 59 ЗЗД е основателен само до размера на 109,00 лв. и
неоснователен за разликата над този размер до пълния предявен от 339, 32 лв.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът Е. М. П. претендира заплащането на 77 лв. – държавна такса и 450 лв. –
адвокатско възнаграждение. Към исковата молба е приложен Договор за правна защита и
съдействие от 28.02.20225 г., в който страните са договорили заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв., което е отразено като заплатено в брой. Ответникът е
направил две възражения: за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и в условията на
евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита, че
по отношение на сумата от 1 798, 91 лв. ответникът е направил признание на иска, но съдът
счита, че не следва да го уважава, тъй като ответникът е бил известен за обезсилването на
заповедта за изпълнение, респ. е разбрал, че държи получената от съдебния изпълнител сума
без основание и не я е възстановил на лицето, от което е неправомерно взета, като съдът
отчита, че на ответника е била служебно известна банковата сметка на длъжника-ищец, тъй
като именно от нея и по възлагане на взискателя-ответник сумата е била първо преведена на
съдебния изпълнител и впоследствие на взискателя. По отношение на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита същото за неоснователно, тъй
като адвокатът е положил труд, който е съизмерим с договореното възнаграждение, като в
него се включват: времето за изслушване на клиента, запознаване с изпълнителното дело,
времето за написване на исковата молба, за прилагане на документите към нея, за
запознаване с отговора на исковата молба, консумативните разходи по софтуер за
компютъра, на който тя е написана, както и печалбата на адвоката от тази му професионална
дейност.
Предвид уважената част от иска на ответникът следва да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 470,23 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски в негова полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „М“, ж.к. „М“, ул. „БПС“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 да заплати на Е. М. П.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 441, ет. 9, ап. 23 на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД и чл. 59 ЗЗД сума в размер на 1 798, 91 лв., представляваща принудително
събрана от ищеца сума по изп. дело № 3286/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. № 844,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2023 г., издаден по ч.гр.д. №
21183/2022 г. по описа на СРС, на отпаднало основание, и сумата от 109 лв., представляващи
такси и разноски, събрани в хода на изпълнителното дело, с която сума ответникът се е
обогатил, като е спестил разходи, ведно със законната лихва върху двете суми считано от
дата на подаване на исковата молба 29.07.2025 г. до окончателно изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 441,
ет. 9, ап. 23 срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „М“, ж.к. „М“, ул. „БПС“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за разликата над 109 лв. до пълния предявен
размер от 339, 32 лв., представляващи такси и разноски, събрани в хода на изпълнителното
дело, с която сума ответникът се е обогатил, като е спестил разходи, ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 29.07.2025 г. до окончателно
изплащане поради недоказаност.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „М“, ж.к. „М“, ул. „БПС“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 да заплати на Е. М. П.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 441, ет. 9, ап. 23 на основание чл. 78, ал. 1
6
ГПК сума в размер на 470, 23 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7