№ 8565
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110127727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „М.... 2000“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК - ...............” АД,
с която е предявен с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 200 лв., като
частичен иск от претенция в общ размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от ПТП на 04.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.05.2021 г. от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът „М.... 2000“ ЕООД твърди, че на 04.04.2021 г. в гр. София, ул. „Западна“,
срещу бл.88 настъпило ПТП, при следния механизъм: виновен за настъпване на ПТП бил
водачът на л.а. „Форд Фиеста“, рег. № СА .... ХМ, който навлизайки от крайпътна
територия, за се включи в движението по ул. „Западна“ не пропуснал движещия се по нея
автомобил „Киа К5“, рег. № СВ ..... РК. Било нарушено предписанието на чл.37, ал.3 ЗДвП,
като по отношение на автомобил „Киа К5“, рег. № СВ ..... РК действал пътен знак Б3, който
указвал, че автомобилът се движи по път с предимство. В съставения протокол за ПТП №
1789975 от 4.4.2021 г. било посочено, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на л.а.
„Форд Фиеста“, рег. № СА .... ХМ. Отговорността на виновния водач се покривала от
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, поради което в
полза на ищеца възникнало вземане срещу застрахователя на делинквента. Предявил
претенцията си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по доброволен ред пред
ответника, но и към настоящия момент била изплатена само сумата 423,20 лв., а ищецът
твърди, че размерът на вредите е в размер на 1 423,20 лв. Поради изложеното, ищецът
предявява пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 200 лв.,
частичен иск от претенция в общ размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за
1
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.04.2021 г., ведно със законната лихва от
19.05.2021 г. от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - ...............” АД оспорва иска. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по полица „ГО“ между деликвента и ответното
дружество. Оспорва механизма на ПТП. Поддържа, че е налице нарушение на ищеца на
чл.48 ЗдвП, тъй като на кръстовище на равнозначни пътища водачът на автомобила,
собственост на ищеца не пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Форд Фиеста“,
рег. № СА .... ХМ, който бил дясностоящ. Моли за отхвърляне на иска и присъждането на
разноски.
В открито съдебно заседание от с молба от 05.07.2022 г. ищецът е поискал изменение
на иска чрез увеличение му, като същият да се счита предявен за сумата от 398,80 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, като с
протоколко определение от 05.07.2022 г. съдът е допуснал изменение на иска до размера на
сумата от 398,80 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
установи наличието на следните правопораждащи факти: 1. предпоставките по чл. 45, ал. 1
ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическия състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди , както и размера на имуществените вреди; 2. наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска
отговорност” между този водач и ответника. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
възражението си за липса на вина на водача на МПС, застраховано по гражданска
отговорност при него и в тази връзка, че ПТП е настъпило на кръстовище, образувано от
неравнозначни пътища, евентуално за съпричиняване на водача на другото МПС.
С доклада по делото, неоспорен от страните, е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на л.а. „Форд Фиеста“, рег. № СА .... ХМ.
За установяване механизма на ПТП, който се оспорва от ответника, по делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства, приета е САТЕ.
От протокола за ПТП, приетата по делото САТЕ и разпита на свидетеля Стефан
Тенев, пряк участник в ПТП, се установява, че на 04.04.2021 г. около 12:00 ч. в гр. София,
ул. „Западна“, в района на бл. № 88, е настъпило ПТП между л.а. „Киа К5“ с рег. № СВ .....
2
РК и л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № СА 9044 ХМ, при следния механизъм: л.а. „Киа К5“ се
движел по ул. „Западна“, като в същото време л.а. „Форд Фиеста“ се движел в Западен парк
с посока от ул. „Сава Михайлов“ към ул. „Западна“ и на кръстовището водачът на л.а.
„Форд Фиеста“ предприел включване в движението по ул. „Западна“, като при излизане от
крайпътна територия на бл. 88, не пропуснал движещия се л.а. „Киа К5“, при което
реализирал ПТП, като с предна част го удря в странична задна дясна част. Вещото лице
посочва, че участъкът от пътното платно е с еднопосочна организация на движението,
асфалтова настилка, широчина до 6 м., регулиран с правилата, произшествието е настъпило
в светлата част на денонощието при суха пътна настилка. При анализът на механизма на
произшествието и съпоставката на щетите от протокола за ПТП и описа на застрахователя,
вещото лице заключава, че щетите по увредения лек автомобил „Киа К5“ от техническа
гледна точка, са вследствие на реализираното ПТП на 04.04.2021 г.
Спорният по делото въпрос е дали е налице нарушение от страна на водача на л.а.
„Киа К5“ на чл.48 ЗдвП, тъй като на кръстовище на равнозначни пътища водачът на
автомобила, собственост на ищеца не пропуснал движещия се по път с предимство л.а.
„Форд Фиеста“, рег. № СА .... ХМ.
Възражението на ответника, че л.а. „Форд Фиеста“ се е движел по път с предимство и
е бил дясностоящ на другия автомобил, като улицата по която се е движел не била
крайпътна територия, а второстепенна улица, която образувала Т-образно кръстовище с ул.
„Западна“, съдът намира за неоснователно. Съгласно вписаните в протокола за ПТП данни,
водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е излизал на пътя от крайпътна територия на бл. 88 и не е
пропуснал движещият се по пътя водач на л.а. „Киа К5“, с което е станал причина за
настъпване на инцидента. В съставеното на водача на л.а. „Форд Фиеста“ наказателно
постановление/невлязло в сила към момента на постановяване на решението/ е отбелязано,
че същият излиза от крайпътна територия – междублоково пространство. Съгласно
официално писмо от Столична община – направление „Архитектура и градоустройство“,
подписано от главния архитект на Столична община, представено по делото, в деловодната
система на направление „Архитектура и градоустройство“ – СО и архива на дирекция
„Общински строителен контрол“ – СО, не фигурира издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация за улици при бл. 88, ж.к. „Западен парк“, гр. София, които улици да се
пресичат с ул. „Западна“ при бл. 88.
Ето защо съдът приема, че в случая правилото на чл. 48 ЗДвП не е приложимият
материален закон, доколкото с него законодателят е регламентирал правило за предимство,
приложимо за кръстовище на равнозначни пътища. В такава хипотеза водачът на пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна. От събраните в производството писмени доказателства
се установява, че водачът на застрахования при ответника автомобил е излизал
от крайпътна територия на бл. 88. Ето защо и приложимата материалноправна норма е тази
на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, регламентираща правилото, че водачът на пътно превозно средство,
излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг и други
3
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат
по този път. С посочената норма се създава предимство за движещите се по пътя превозни
средства. Следователно в конкретния случай водачът, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника към датата на настъпване на произшествието, с поведението си
е нарушил това правило, като не е пропуснал движещия се по пътя /ул. "Западна"/
автомобил и е реализирал ПТП, от което са настъпили имуществени вреди за л.а. „Киа К5“.
Извън горното, следва да се посочи, че от представеното от Столична община
разпределение на съществуващите пътни знаци, разположени по ул. „Западна“ в района на
бл. 88 към 2008 г. се установява, че по посока на движението на л.а. „Киа К5“ е налице
пътен знак „Б3“ – „Път с предимство“, а за излизащите откъм бл. 88 пътни превозни
средства, за да се включат в движението по ул. „Западна“ действа пътен знак „Б1“ –
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“. От писмото на Столична община се
установява, че към 04.04.2021 г. – датата на ПТП, не са постъпвали данни в дирекция
„Управление и анализ на трафика“ за промяна в организацията на движение по ул.
„Западна“ в района на бл. 88. Недоказано остана и възражението на ответника за
съпричиняване от страна на водача на л.а. „Киа К5“, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
се е движел с несъобразена скорост, за което твърдение не се ангажираха никакви
доказателства.
От всичко изложено се установява, че процесното ПТП е било реализирано
противоправно и виновно /съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД/ от застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди.
За установяване размера на причинените вреди по делото е изслушана САТЕ, от
която се установява, че стойността за възстановяване на посочените щети - определена по
средни пазарни цени е в размер на 822 лв. Не се спори по делото, а и от представеното
преводно нареждане от 23.04.2021 г. се установява, че ответникът е заплатил на ищеца
сумата в размер на 423,20 лв., представляваща обезщетение по заведена в ответника щета №
041019500252021. Ето защо дължима на ищеца се явява разликата между определената от
вещото лице стойност за възстановяване в размер на 822 лв. и изплатеното на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 423,20 лв. или сумата в размер на 398,80 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо и предявеният от ищеца иск се явява основателен в своята цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. Същият претендира такива в размер на 360 лв. за адвокатско
възнаграждение и 285 лв. за държавна такса и депозит за САТЕ, като представя и
доказателства за извършването им, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 645 лв., разноски по делото, като съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 НМРАВ същото е в размер на
4
400 лв., който размер е над претендирания в настоящото производство.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ЗАД „ОЗК – ...............“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на „М.... 2000“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, магазин № 15, сума в размер на 398,80
лв., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното плащане, частичен
иск от претенция в общ размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени на л.а. „Киа К5“ с рег. № СВ ..... РК от реализиралото се на 04.04.2021 г.
ПТП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗАД „ОЗК – ...............“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, да заплати на „М.... 2000“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 19, магазин № 15, разноски в размер на 645 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5