Решение по КНАХД №335/2025 на Административен съд - Монтана

Оспорва се решение № 158/21.08.2025 г., постановено по АНД № 716/2025 г. по описа на РС – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 007770 от 19.06.2025 г. на Началник Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП., с което на „Максима България“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, на основание чл. 200 ЗЗП, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП, като правилно и законосъобразно.

Касационният жалбоподател „Максима България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя П. П. П., чрез юрисконсулт М. П. И., оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за неправилно приложение на материалния закон, като сочи, че дадената от наказващия орган, а впоследствие потвърдена и от съда правна квалификация по чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите е неправилна. Поддържа, че всички проверени стоки са били предварително опаковани в индивидуални потребителски опаковки, поради което приложима е специалната разпоредба на чл. 22, ал. 1 ЗЗП, която поглъща общата норма на чл. 20, ал. 1 ЗЗП. В тази връзка се позовава и на съдебна практика на административните съдилища по сходни казуси. Освен това касаторът счита, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като не е настъпила никаква вреда за потребителите, нито е налице заблуждение относно цените на стоките. Изтъква, че цените, обозначени от търговеца, са били дори по-ниски от тези, посочени от производителя, а в обекта е било монтирано устройство тип „price checker“, което позволява на клиентите да проверяват цената в реално време – обстоятелство, което следва да се отчете като смекчаващо. Навеждат се и оплаквания за несправедливост на наложената имуществена санкция. Касаторът поддържа, че неправилно е прието, че нарушението е повторно, тъй като посочените в наказателното постановление предходни нарушения са извършени в други търговски обекти и повече от година преди процесното деяние. Твърди, че не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства – липса на вреди, липса на сигнали от клиенти и предприети мерки за прозрачност на цените. В заключение моли съдът да отмени решение № 158/21.08.2025 г. по АНД № 716/2025 г. на Районен съд – Монтана, както и потвърденото с него наказателно постановление № 007770/19.06.2025 г. на Началника на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“, а при условията на евентуалност – да измени решението, като намали размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум от 500 лв.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Началник Териториален отдел /ТО/ за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия, не взема становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, се представяла от ст. юрк. С. П., която оспорва касационната жалба и моли касационния състав да остави в сила оспореното решение на РС – Монтана. В представено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че изложените в нея доводи са идентични с наведените пред първоинстанционния съд, който е формирал законосъобразни изводи относно осъществения състав на нарушението. Счита, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, а въззивният съд е изложил пълни и обосновани мотиви, съответстващи на фактическата обстановка. Поддържа, че деянието е правилно квалифицирано по чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, като нарушението е доказано по несъмнен начин от събраните по преписката доказателства. Посочва, че търговецът е длъжен във всички случаи да обозначава продажната цена и цената за единица мярка на стоките, независимо от начина им на съхранение, като потребителите следва да получават точна и ясна информация, без да е необходимо сами да изчисляват цената. Ответникът счита, че не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажно, тъй като се касае за голям търговски обект с интензивен поток от потребители, а деянието засяга обществени отношения, свързани със защитата на потребителските права, които са от особено значение както по вътрешното, така и по европейското право. Моли съдът да остави в сила решение № 158/21.08.2025 г. на Районен съд – Монтана като правилно и законосъобразно. В случай на уважаване на жалбата възразява срещу присъждане на разноски над минималния размер поради липса на фактическа и правна сложност, а при отхвърляне на жалбата моли да се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По делото не са приети нови доказателства, променящи възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 14.04.2025 г., в рамките на кампания за контрол на начина на предлагане на хранителни стоки, е извършена проверка в магазин „Т-Маркет“ в [населено място], [улица], стопанисван от „Максима България“ ЕООД. За констатираното е съставен Констативен протокол № К-2772090 от същата дата, а на 16.05.2025 г. – Акт за установяване на административно нарушение № 007770. Установено е, че на щанда се предлагат млечни и месни продукти, предварително опаковани от производителя с определен грамаж, при които обозначената от търговеца цена за килограм се различава от тази, посочена върху опаковките, като не е изчислена и обозначена реалната продажна цена за съответния грамаж. Несъответствия са констатирани при продукти като кашкавал „Гайда“, сирене „Боженци“, кренвирши и сланина „Елит Мес“, при които върху рафтовете са били поставени етикети с различна цена за единица мярка. Прието е, че търговецът не е обозначил едновременно продажната цена и цената за единица мярка, в нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 007770/19.06.2025 г., с което на „Максима България“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл. 200 ЗЗП.

От правна страна въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията на ЗАНН и без допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е редовен, съдържа всички необходими реквизити и е съставен в срок от оправомощено длъжностно лице. Нарушението е описано изчерпателно и съответства на състава на чл. 20, ал. 1 ЗЗП, като са посочени време, място и обстоятелства на извършването му, което е позволило адекватното упражняване на правото на защита. Приел е е за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилна правна квалификация. Съдът е счел, че констатираното деяние правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП, тъй като търговецът е предлагал предварително опаковани млечни и месни продукти с различни цени за единица мярка, без да е изчислил и обозначил реалната продажна цена за всяка опаковка. Посочено е, че търговецът е длъжен едновременно да обозначава продажната цена и цената за единица мярка чрез етикети, ценоразписи или друг подходящ начин, а наличието на устройство за проверка на цените не освобождава от това задължение. Също е изложил, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава със занижена обществена опасност и засяга правото на информация на широк кръг потребители. Като е отчел повторяемостта на нарушението и вида на засегнатите стоки, въззивният съд е приел, че наложената имуществена санкция от 1500 лв., определена над минималния, но под средния размер по чл. 200 ЗЗП, е справедлива и съответства на тежестта на нарушението.

Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е възпроизвел в цялост обстоятелствата, приети от административнонаказващия орган и описани в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. От доказателствата безспорно се установява, че при проверката, извършена в търговски обект – магазин „Т-Маркет“ в [населено място], са били предлагани за продажба предварително опаковани от производителя хранителни стоки – млечни и месни продукти, с обозначени върху опаковките грамажи и цени за единица мярка. На щанда пред тези стоки търговецът е поставил етикети със собствени цени за единица мярка, различни от тези, посочени върху опаковките, без обаче да е изчислил и обозначил реалната продажна цена за всеки отделен грамаж.

Въпреки това, касационният съд намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон при определяне на правната квалификация на нарушението. Административнонаказващият орган е приел, че поведението на дружеството съставлява нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, а въззивният съд е потвърдил този извод. Настоящият състав обаче счита, че приложимата норма в случая е чл. 22, ал. 1 от ЗЗП, като специална по отношение на чл. 20, ал. 1 от същия закон.

Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗЗП, търговецът е длъжен едновременно да обозначава продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Тази разпоредба е с общо приложение – отнася се до всички видове стоки, независимо от начина им на предлагане.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗЗП обаче предвижда специален режим за стоките, които се предлагат в опаковки – в този случай цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.

В конкретния случай безспорно е установено, че всички стоки, предмет на проверката, са били предварително опаковани от производителя, като върху всяка опаковка е била поставена информация за грамаж и цена за единица мярка. Това изключва приложението на общата норма на чл. 20, ал. 1 ЗЗП и налага прилагането на чл. 22, ал. 1 ЗЗП като специална разпоредба, уреждаща начина на обозначаване на цените при опаковани стоки. Правилото lex specialis derogat legi generali изисква при наличие на специална уредба, последната да се прилага с предимство пред общата.

Следователно неправилно е прието, че с действията си търговецът е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗЗП. Дори да се приеме, че е налице несъответствие между обозначените цени върху опаковката и върху щандовите етикети, това би могло да се обсъжда единствено през призмата на чл. 22 ЗЗП, който урежда задължението за правилно и ясно обозначаване на цените при опаковани продукти. Като е приложил неправилна правна квалификация, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, което е съществено и не може да бъде коригирано от съда в касационната фаза, тъй като това би довело до изменение на обвинението.

Неоснователни са доводите в становището на ответника, че въззивният съд правилно е потвърдил квалификацията по чл. 20, ал. 1 ЗЗП и че всички стоки подлежат на едно и също задължение за обозначаване на цените. Законодателят ясно е разграничил общото правило на чл. 20 от специалното правило на чл. 22, като второто изрично касае опаковани стоки. В случая не е спорно, че всички продукти са били предварително опаковани и снабдени с етикет от производителя, поради което търговецът не е бил длъжен да обозначава повторно цената върху отделните опаковки, а единствено да гарантира видимостта и достъпността на информацията за потребителя.

Доводът на ответника, че потребителите очакват точна информация и не следва сами да изчисляват цената, не променя извода, че квалификацията е неправилна. Задължението на търговеца при опаковани стоки е уредено по различен начин – чрез поставяне на цената върху опаковката, а не чрез отделно етикетиране на рафта. Именно тази разлика между двата режима е пропусната от наказващия орган и от въззивния съд.

При това положение касационният съд приема, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление. Не се налага връщане на преписката за ново разглеждане, тъй като същественият порок е в самото обвинение и не може да бъде отстранен в друга фаза на производството.

От страна на касатора, по делото не е направено искане за присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се следват.

Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 158 от 21.08.2025 г., постановено по АНД № 716/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 007770 от 19.06.2025 г. на Началника на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.