№ 484
гр. Шумен, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500207 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с рег. №
261018/03.05.2022г. депозирана от СТ. СТ. М., с ЕГН ********** от с. М.
чрез адв. Д. К. от АК – Шумен срещу определение № 260082 от 20.04.2022г.
постановено по гр.д. № 20213630100164/2021г. по описа на РС – Шумен, с
което на осн. чл.78, ал. 4 от ГПК е осъден да заплати на ответника по делото
сумата в размер на 1624 лева – разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и призоваване на свидетел.
Жалбоподателя счита определението за неправилно и незаконосъобразно и
моли съда да го отмени. Излага, че за бъдат присъдени разноски в исковото
производство било необходимо същите да бъдат поискани и съда да се
произнесе по тях по реда на чл. 81 от ГПК, а в случая съда не се е произнесъл
за разноските с определението за прекратяване на производството. По делото
не е бил даван ход по същество и процесуалните действия на ответника се
свеждали единствено до отговор на подадената искова молба. Твърди, че в
случая ответника не е направил искане за присъждане на разноските до
приключване на съдебното заседание, в което е прекратено производството, а
списъка с разноските бил представен по делото едва през м. януари 2022г.
Отделно от това прави възражение за прекомерност на присъдения
адвокатски хонорар в размер на 1116 лева, предвид цената на иска в размер на
3 423.36 и извършените от процесуалния представител процесуални действия
1
по делото, свеждащи се единствено до подаване на отговор на исковата
молба, както и, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.
От ответника по делото „Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК
********* чрез адв. Б.Г. от ШАК е депозиран отговор по жалбата, в който
изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да я остави без
уважение. Сочи, че искането за присъждане на разноските е направено
своевременно и правилно при спазване на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от
ГПК съда е присъдил разноските с определението си по чл. 248 от ГПК. По
отношение на възражението за прекомерност, излага, че същото е
просрочено, тъй като за първи път се прави едва с депозираната частна жалба.
Претендира и разноски за настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 240.00лева с вкл. ДДС.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и
материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по гр. д. №20213630100164 по описа на РС – Шумен е
образувано по искова молба на жалбоподателя с пр. основание чл. 124 от ГПК
срещу ответника „Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК ********* с цена на
иска 3 423.36 лева. С определение 261479/17.12.2021г. производството по
делото е прекратено и на ищеца и настоящ жалбоподател СТ. СТ. М. му е
върната исковата молба. Определението не е обжалвано и е влязло в законна
сила. В сроковете и по реда на чл. 248 от ГПК ответника е депозирал пред РС
– Шумен молба, с искане за допълване на определението за прекратяване,
като му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1656.00
лева, от които 1116.00 лева – адвокатски хонорар, 500.00 лева – депозит за
комплексна съдебно – счетоводна експертиза и 40.00 лева – депозит за
призоваване на свидетели. Препис от молбата е изпратена за становище на
ищеца, който в даденият му едноседмичен срок, не е депозирал отговор или
възражение по нея. С обжалваното пред настоящата инстанция определение
първоинстанционният съд е уважил частично молбата и е допълнил
определение № 261479/17.12.2021г., като на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил
ищеца СТ. СТ. М. да заплати на ответника разноски, в общ размер на
2
1624.00лева, от които: 468. 00лева – възнаграждение за вещото лице въз
основа на представената справка – декларация от него, с уточнението, че за
разликата до внесените 500.00лева, сумата в размер на 32 лева подлежи на
връщане, 40.00 лева – депозит за призоваване на свидетели и 1116.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящата съдебна инстанцияа намира определението за правилно.
При пълно развитие на процеса, страните са длъжни да изчерпят всички свои
процесуални искания, в т.ч. и за присъждане на разноски, до приключване на
устните състезания. Ако производството по делото е прекратено след
връчване на исковата молба, какъвто е и настоящия случай, то искането за
присъждане на разноски, както и представянето на доказателства за
направени такива, може да бъде направено от страната и с допълнителна
молба по чл. 248 от ГПК, след постановяването на определението за
прекратяване. Това е процесуалния ред за упражняване на правото по чл. 78,
ал. 4 от ГПК, тъй като страните нямат задължение по закон, по време на
процеса да правят искане за разноски. За приключване на производството по
делото, ответника узнава с получаване на съобщението за определението, с
което производството по делото е прекратено и правото на разноски за
заинтересованите страни произтича от нормата на чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 4
от ГПК и може да се реализира, единствено с молба, подадена по реда на чл.
248 от ГПК, каквато е подадена от ответника съдържаща искане за
присъждане на разноските, по прекратеното производство, за които разноски
в случая, ответника е направил своевременно искане, още с депозиране на
писменния отговор по исковата молба, като е представил и надлежни
доказателства за заплащането на претендирания адвокатски хонорар. Налице
е основание за присъждане на направените от ответника разноски по силата
на чл. 78, ал. 4 от ГПК, както правилно е процедирал първоинстанционния
съд.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, за съразмерност на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, с обема на извършената
работа. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът в производството има право
на разноски при прекратяване на делото. Законодателят не е предвидил и не е
посочил конкретен стадий от процеса, т.е. възможно е това да стане и на един
по – ранен етап от него, но щом ответника е получил препис от исковата
молба и е сторил разноски, при прекратяването на производството за него
3
възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски, независимо от
причината за прекратяване на делото, нито от обема на извършената работа
от процесуалният му представител.
Относно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва да се посочи, че срокът за предявяване на искането по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, е до приключване на устните състезания в съответната
инстанция, но тъй като в случая не са проведени, а производството е
прекратено, то жалбоподателя е следвало да направи възражението си за
прекомерност в даденият му едноседмичен срок за отговор на молбата по
реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК. След като в даденият му срок, въпреки дадените
указания за отговор по молбата с искане за присъждане на разноски,
жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, то възможността му за това възражение е преклудирана и съдът
не може за първи път да обсъжда размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в производството по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Ответника по жалбата е направил искане за присъждане на разноски за
настоящото производство в размер на 240.00лева – адвокатско
възнаграждение, което искане независимо от изхода на спора следва да се
отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК разноски се присъждат с
окончателния акт по делото. От систематическото тълкуване на нормата на
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК следва, че актът, който приключва
производството е актът, с който иска се уважава или отхвърля, респективно
се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски
възниква само в тези три случая. Нормите, уреждащи юридическа
отговорност не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват
разширително, откъдето следва, че актът, с който приключва производството
по чл. 248 от ГПК, какъвто е и процесния, е извън приложното поле на чл. 81
от ГПК и съдът не се произнася отделно по разноските, направени само в това
производство. Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски, ако не са били присъдени такива, или за
изменението им – в случай, че размерът им е бил определен неправилно.
Интересът е материален, но не е самостоятелен предмет на защита и не следва
да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството
4
относно разноските.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260082 от 20.04.2022г. постановено
по гр.д. № 20213630100164 по описа на РС – Шумен, с което на осн. чл. 248
от ГПК е допълнено определение № 260807/22.03.2021г. и определение №
261479/17.12.2021г. и на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъден ищеца СТ. СТ. М.
да заплати на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК *********
разноски, в общ размер на 1624.00лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и призоваване на свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Енерго – Про Продажби“
АД, с ЕИК ********* чрез адв. Б.Г. от ШАК за присъждане на разноски за
настоящото производство в размер на 240.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5