Р Е Ш Е Н И Е
№ 249/31.05.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
М. Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александров разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 240/2021 г. по описа на Административен съд Монтана.
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
С решение № 3/11.03.2021 г., постановено по АНД № 1226/2020 г., Районен съд Монтана, е потвърдил електронен фиш № 110011297930.06.2020 г. на АПИ, с което на „М.т.“ ООД, чрез представляващия М. Илиас К., със седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание имуществена санкция на основание чл.179, ал.3а във вр.с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.5 и ал.7 във вр.с чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е „ неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл.209, т.2, пр. второ и трето от АПК..“. В съдебно заседание касаторът не се явява, изпраща писмени бележки, в които излага доводи в подкрепа на жалбата..
Ответникът, редовно призован, чрез юрк.Маринова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнагреждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение за правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди наложеното административно наказание имуществена санкция в размер на 1800 лева, въззивният съд е приел, че е налице безспорно установено административно нарушение. Така мотивиран, въззивният съд е счел, че при установяване на нарушението не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават воденото административнонаказателно производство, поради което е потвърдил издадения електронен фиш.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
В случая пред въззивния съд е обжалван електронен фиш на АПИ, като изрично са направени възражения за съществени нарушения на материалния и процесуален закон, представени са писмени доказателства с които се оспорва твърдяното за извършено нарушение.
При постановяване на решението въззивният съд е обсъдил направените възражения, обсъдил е представените писмени доказателства, а именно относно твърдението за наличие на платена тол такса и издадена маршрутна карта, предвид представена разписка за такава. Съдът след като и посочил приложимите разпоредби на ЗДвП, е посочил “ По делото безспорно е установено, че заснетото МПС се е движело по маршрут, по който е следвало да има заплатена пътна такса, а доказателства за нейното предварително заплащане, както се твърди в жалбата, не са ангажирани“. Нарушението е установено с предвидените в закона способи, т.к. е използван образец на ел.фиш, който отговоря на всички изисквания за съдържание и форма. Което по разбиране на настоящата инстанция може да бъда споделено. Да, въззивният съд доста пестеливо се е произнесъл по направените възражения, но предвид факта, че същите са само твърдения, без да се подкрепени с доказателства, то обсъждането им не е задължително. Обсъдени всички факти и обстоятелства, но предвид безспорно установеното, че МПС се е движело по маршрут, за който не е заплатена дължимата тол такса, което е от съществено значение за правилното приложение за посочената като нарушена разпоредба на чл.139, ал.5 „Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата..“ и ал.7 ЗДвП “Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице…“, във вр.с чл.102, ал.2 от ЗДвП“Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.“. Доколкото въззивният съд правилно е установил, че за определения маршрут това МПС не е имало платена пътна такса, всички останоли доводи, без да са подкрепини с доказателства са ирелевантни. Въззивният съд е изложил твърде оскъдни мотиви относно направените възражения, но предвид, че същите не са подкрепени сдоказателства, настоящият съдебен състав не намира това за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК, касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В настоящия случай, предвид събраните доказателства, макар в постановеното съдебно решение да са изложени твърде оскъдни мотиви относно приетите за установени обстоятелства, настоящият състав споделя изложеното становище за безспорно установено нарушение. Не намира законно основание за събиране на допълнителни доказателства, заявени в касационната жалба. При мотивиране на фактическите и правни изводи съдът следва да се произнесе по доводите и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В съдебния акт са изложени мотиви по съществото на спора.
Предвид изложеното, касационният състав намира, че не е налице касационно основание за отмяна на обжалваното решение.
С оглед този изход на спора, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
Предвид изложеното горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3//11.03.2021 г., постановено по АНД № 1226/2020 г. По описа на Районен съд Монтана.
.
ОСЪЖДА „М.т.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез представляващия М. Илиас К., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, сумата от 80/ осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: