№ 31124
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110150329 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М., с ЕГН:
********** против ..................... с искане за осъждане на ответната страна да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в страх, унижение, отчаяние и безпокойствие, вследствие от
незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпращане по
компетентност на главния прокурор на Република България на искане за възобновяване на
КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, обективирано в жалба № 6463/2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба и депозираните по делото уточнителни молби с вх. №
213385/11.10.2022 г., с вх. № 253493/21.11.2022 г. и с вх. № 28365/02.02.2023 г. ищецът е
изложил твърдения, че с постановен съдебен акт в хода на КНОХД № 1018/2019 г. по описа
на ВКС Е. М. бил незаконосъобразно осъден. Излага, че поради това подал искане с правно
основание чл. 422 НПК за възобновяване на делото, обективирано в жалба № 6463/2020 г.,
адресирано до Върховния касационен съд. Твърди се, че въпреки императивните си
законови задължения, ответникът незаконосъобразно бездействал, като не препратил
жалбата на главния прокурор, който като орган на досъдебното производство се явява
компетентен да се произнесе по същата, като прецени налице ли е основание за отправяне на
искане за възобновяване на делото. Сочи се, че в резултат от това бездействие Е. М. е
претърпял неимуществени вреди – болки и страдания; отчаяние, страх, безнадеждност, като
намира, че справедливият размер за обезщетяването им за периода от 18.08.2020 г. до
06.08.2022 г. възлиза на сумата от 20 000 лева, която претендира в настоящото
производство.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответната страна
..................... са изложени доводи за недопустимост на настоящото производство поради
наличието на друго висящо дело между същите страни – гр. дело № 54984/2022 г. по описа
на СРС, на същото основание – чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и за същото искане.
С оглед така изложените доводи и за преценка допустимостта на настоящото
производство съгласно чл. 126 ГПК, с разпореждане от 31.07.2023 г. съдът е изискал
служебно информация от Софийски районен съд, Гражданско отделение, 128-ми съдебен
състав; 42-ри съдебен състав и от 33-ти съдебен състав, относно съответно гр. дело №
1
54984/2022 г.; гр. дело № 50327/2022 г. и гр. дело № 9522/2022 г. и конкретно – кои са
страните по делото и в какво процесуално качество участват, какъв е предметът на делото,
дали същото е висящо и на какъв етап се намира или е приключило с окончателен съдебен
акт, като се изпрати и заверен препис от исковата молба, въз основа на която е образувано
съдебното дело.
В отговор, по делото са постили писмо от 14.08.2023 г. от СРС, ГО, 33-ти състав, в
което е посочено, че гр. дело № 9522/2022 г. е изпратено по въззивна жалба в СГС на
13.04.2023 г.; писмо от 10.08.2023 г. от СРС, ГО, 42-ри състав, с което се посочва, че гр. дело
№ 9522/2022 г. е образувано по искова молба на Е. М. срещу ВКС и е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2023 г., като е приложен препис от
исковата молба и писмо от 02.08.2023 г. от СРС, ГО, 128-ми състав с отразено в същото, че
гр. дело № 54984/2022 г. е образувано по искова молба на Е. Д. М. против ВКС за
присъждане на обезщетение в размер от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди от
нарушаване на правото на ЕС във връзка с подадена от ищеца жалба с вх. № 6462/18.08.2020
г. по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, с приложен препис от исковата молба.
При запознаване със съдържанието на така представените писмени материали се
установява, че гр. дело № 50327/2022 г. по описа на СРС, ГО, 42-ри състав е образувано на
16.09.2022 г. по искова молба - жалба с вх. № 192109/15.09.2022 г., подадена от ищеца по
делото Е. Д. М. срещу ответника ..................... с искане за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение, отчаяние и безпокойствие,
вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпращане
по компетентност на главния прокурор на Република България на искане за възобновяване
на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, обективирано в жалба № 6781/2020 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба
(приложена в препис към писмото от 10.08.2023 г.) са изложени твърдения, че ответникът е
нарушил задължението да уведоми орган на досъдебното производство – главния прокурор
за постъпилото искане като му препрати същото по компетентност. Твърди се, че в хода на
КНОХД №1018/2019 г. по описа на ВКС ищецът бил осъден незаконосъобразно, поради
което и същият депозирал искането за възобновяване на делото, както и, че в резултат от
бездействието на ответника Д. е претърпял неимуществени вреди, за чието обезщетяване за
периода от 18.08.2020 г. до 06.08.2022 г. претендира сумата от 20 000 лева. Към настоящия
момент, видно от служебно изисканата справка, гр. дело № 50327/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 42-ри състав е висящо, като е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.09.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск.
В настоящия случай се касае за образувани и висящи две граждански дела –
настоящото гр. дело № 50329/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав и гр. дело №
50327/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 42-ри състав, при които е налице пълна идентичност
между страните – ищец Е. Д. М. и ответник .....................; между основанието на исковите
претенции – осъдителни искове с предмет вземания за обезщетения за неимуществени
вреди, търпени в рамките на един период – от 18.08.2020 г. до 06.08.2022 г. и в размер от по
20 000 лева, произтичащи от един правопораждащ факт – противоправно бездействие на
ответната страна, изразяващо се в неизпращане по компетентност на искане за
възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, на главния прокурор, въпреки
2
законоустановеното задължение за това. Налице е и пълно припокриване на отправеното
към съда искане – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца процесната парична
сума.
Горният извод, не се разколебава от обстоятелството, че искането на ищеца за
възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, по изложени от него твърдения,
е обективирано в различни жалби, съответно жалба № 6463/2020 г. и жалба № 6781/2020 г.,
тъй като определящо в случая относно предмета на делата е въведеното от ищеца
притезание с индивидуализиращите го белези – страни, правопораждащ го факт и размер. В
настоящата хипотеза и в двете производства се търси обезщетение за вреди от едно и също
деяние – неизпращане на компетентния орган на идентично по съдържанието си (според
твърденията на ищеца) искане, насочено към постигане на една цел – възобновяване на
дело, по което Е. М. е страна. Ето защо, съдът намира, че между настоящото дело и гр. дело
№ 50327/2022 г. по описа на съда е налице пълен субективен и обективен идентитет, което
обуславя прекратяване на по-късно заведеното дело като недопустимо по см. на чл. 126
ГПК.
С оглед изложеното и при съобразяване с обстоятелството, че настоящото дело е
образувано на 16.09.2022 г. по искова молба - жалба с вх. № 192111/15.09.2022 г., а гр. дело
50327/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 42-ри състав – на 16.09.2022 г. по искова молба – жалба
с вх. № 192109/15.09.2022 г., при което измежду двете гр. дело № 50329/2022 г. се явява по-
късно заведеното и предвид липсата на изключението, въведено с разпоредбата на чл. 126,
ал. 1 ГПК (доколкото не се касае за частични искови претенции) настоящото подлежи на
прекратяване като процесуално недопустимо.
Така мотивиран и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 50329/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3