Решение по дело №174/2019 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№:                                       12.08.2019 год.                   Град Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                             граждански състав

На петнадесети юли                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  Председател: Минчо Танев

Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гр. дело № 174 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М.С.И., с ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощник, адв. В.В. *** (съдебен адрес), против „***" ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от К.С.К., с адрес ***, с която се иска от съда, да постанови решение с което да развали договора за продажба, сключен на 25.02.2016 г. между ищеца и ответника, за покупко-продажба на сушилня *** и да се възстанови заплатената от ищеца сума по договора, в размер на 930, 05 лева, както и да присъди на ищеца направените по делото разноски.

         С исковата молба са представени писмени доказателства.

С разпореждане от 11.04.2019 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В представения отговор, ответника счита иска за недопустим и неоснователен. Ответника представя писмени доказателства. Прави искане за допускане и на гласни такива..

         С исковата молба се твърди, на 25.02.2016 г. ищцата закупила от ответника сушилня *** Според исковата молба, в процеса на експлоатация на уреда, през гаранционния период, са били установени недостатъци, които възпрепятствали нормалното функциониране и ползване на уреда. Според исковата молба, по повод недостатъците на уреда, били направени рекламации, за поправяне на сушилнята, като се е наложило три пъти да се изпраща процесната вещ за ремонт. Първият ремонт бил на 11.03.2016 г. последващият на 11.08.2017 г. и третият на 24.01.2018 г. Според ищеца, въпреки направените ремонтни дейности, сушилнята продължила да прави проблеми, като се стигнало до четвърти ремонт на 11.01.2019 г. Според исковата молба, на 21.02.2019 г. ищеца предявил пред ответника искане за разваляне на договора и възстановяване на дадената сума, но получил отказ тъй като, според ответника е изтекъл законовия гаранционен срок.  

 

 

 

Иска се от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца платената сума за сушилнята- представляваща платена на отпаднало основание цена, ведно със сторените разноски.

          

 

 

 

В депозиран по делото отговор, ответникът не оспорва, че е ищцата е закупила от ответника сушилня с марка ***, като договорът за продажба е бил сключен на 24.02.2016 г. с доставката на сушилнята. Не спори, че гаранционния срок на изделието е бил 36 месеца. Не оспорва, че ищеца е заплатила продажна цена в размер на 930.05 лева по сключения договор. Не оспорва, че на посочените дати- 11.03.2016 г. 11.08.2017 г. и 24.01.2018 г. са били извършвани два ремонта и една профилактика на уреда. В отговора на исковата молба ответника твърди, че рекламация до търговеца е направена единствено на дата 01.03.2016 г. чрез попълнен онлайн формуляр от ищцата, като за следващите дати, за които се твърди в ИМ, че има извършени рекламации, ответника не е бил уведомен от ищцата. В отговора на исковата молба се по повод четвъртата рекламация от 11.01.2019 г. се твърди, че на 22.01.2019 г. сервиз ЕТ “***“ е уведомил ответника по ел. поща, че в сервиза е приета рекламация на процесната сушилня *** по телефон на 04.01.2019 г. и че на 11.02.2019 г. представител на сервиза е посетил ищцата в с. Варвара, но ищцата е отказала ремонт на сушилнята, като настоявала само за диагностика и заявила, че сушилнята ще бъде заменена от търговеца с нова такава. Ответника не оспорва, че на 11.02.2019 г. е получил молба от ищеца, че на процесната вещ са извършени три ремонта, поради което и ищцата заявява, че разваля договора за продажба, както желае да бъде възстановена заплатената от нея сума. Не се спори, че на 22.02.2019 г. ответника е получил по ел. поща известие от ищцата, за разваляне на договора и възстановяване на продажната цена. Не спори, че такова известие е получено и на 27.02.2019 г. Според отговора на исковата молба, ищцата не може да упражни надлежно правото си на разваляне на договора за продажба от 24.02.2016 г. тъй като не са налице условията за това, поради факта, че не е извършено в 2 годишния срок, предвиден в нормата на чл. 115 ал. 1 от ЗЗП, който срок е изтекъл на 24.02.2018 г. Ответника ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

          

 

 

 

В хода на делото, ищецът се представлява от упълномощен представител- адвокат, който по същество излага становище за основателност на заявената претенция, като излага съображения, които доразвива в писмени бележки.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

Ответникът, чрез своя представител, в хода на делото изразява становище по същество, като счита предявения иск за неоснователен.

          

 

 

 

След анализ на събраните по делото доказателство в съвкупност и по отделно и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          

 

 

 

Не се спори между страните, че между тях е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който, ответникът е продал на ищеца на 25.02.2016 г. сушилня *** за сумата от 930.05 лева.

          

 

 

 

Не е спорно също, че след закупуване на сушилнята, на сочените дати- 11.03.2016 г. 11.08.2017 г. и 24.01.2018 г. са били извършвани два ремонта и една профилактика на уреда, което се установява от представените сервизни поръчки и гаранционна карта на уреда.

         Не е спорно също така,  

 

 

 

че на 11.02.2019 г. ответника е получил молба от ищеца, че на процесната вещ са извършени три ремонта, поради което и ищцата разваля договора за продажба, както желае да бъде възстановена заплатената от нея сума.

Не се спори, че на 22.02.2019 г. ответника е получил по ел. поща известие от ищцата, за разваляне на договора и възстановяване на продажната цена.

Не спори, че такова известие е получено и на 27.02.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, съда достигна до следните изводи:  

 

 

 

 

         Предявен  

 

 

 

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее е иск за връщане на сума, платена на отпаднало основание, с правна квалификация чл. 114, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро ЗЗП.

По допустимостта на иска:

На първо място съда приема, че след като ищцата, не е била удовлетворена от решаването на проблема с уреда и развитието на направените рекламации, за същата е възникнало правото по чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, а именно, да иска разваляне на договора и възстановяване на платената сума. Съгласно разпоредбите на закона, това право ищцата може да упражни- според разпоредбата на  чл. 115, ал. 1 от ЗЗП- в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока. В случая не се спори, че уреда е закупен от ищцата на 24.02.2016 г. и двугодишния срок следва да изтече на 25.02.2018 г. Искът е предявен на 10.04.2019 г. т.е. след изтичане на двугодишния срок. Този срок е преклузивен и спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Исковата молба е подадена след изтичане на срока, поради което иска се явява процесуално недопустим и следва да се остави без заглеждане /в този смисъл Решение № 229 от 7.03.2013 г. на ОС- Разград по в. гр. д. № 22/ 2013 г. и др./.

На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 400,00 лева.

          

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявения иск от М.С.И., с ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощник, адв. В.В. *** (съдебен адрес), против „***" ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от К.С.К., с адрес ***, с който се иска от съда, да постанови решение с което да развали договора за продажба, сключен на 25.02.2016 г. между ищеца и ответника, за покупко-продажба на сушилня *** и да се възстанови заплатената от ищеца сума по договора, в размер на 930, 05 лева, както и да присъди на ищеца направените по делото разноски и прекратява производството по делото.

          

 

 

 

ОСЪЖДА М.С.И., с ЕГН **********, да заплати на „***" ЕООД, с ЕИК ***, сумата от 400,00 лв. за направени разноски в производството по делото.

 

 

Решението- с характер на определение- подлежи на обжалване, пред Окръжен съд, гр. Бургас, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                          

 

 

                                                                   СЪДИЯ: