№ 258
гр. П., 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720106568 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 26363/25.11.2024 г.,
предявена от „Топлофикация П.“ АД с ЕИК ***, срещу Ч. В. А., по обективно,
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 5679/2024 г. по описа на ПРС за сумата от 2 317,11 лева, от която сумата от
1 989,22 лева, представляваща главница за доставена, но неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. П.,
кв. „****, както и сумата 327,89 лева - законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между топлофикационното дружество и
титулярът на партидата, в качеството му на собственик съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР)
общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на които
ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за
исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края
на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата
на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С
1
тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответникът А. не е депозирала отговор на
исковата молба, но с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорва предявените искове,
с твърдението, че сумата е многократно завишена.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са процесуално
допустими, родово и местно подсъдни на ПРС, като са подадени в срока по чл. 415
ГПК.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия
период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както
и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на
стойност исковата сума. Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ.
падежът на задължението за заплащане на претендираните суми; 3.) периода на
забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези
предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти, като установи провопогасяващи или правоизключващи факти.
По делото се установява от приетите доказателства, че през исковия период
процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата етажна собственост, в която
се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 91/22.12.2010г., се установява, че на посочената дата Ч. В. А. е
придобила, чрез покупко – продажба собствеността върху недвижим имот,
представляващ Апартамент № *** на етаж ***, в жилищна сграда на бл.**** находящ
се в гр.П., ж.к. „***.
От заключението на изслушаната съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че количеството
на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената
проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни
и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесния период. През процесния период топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип
и е годен да се използва за търговско измерване. Количеството на ТЕ за СЕС е
определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата
заразпределение на нетното количество потребена ТЕ между собствениците на имоти в
СЕС. От направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и
2
енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Сумите за
топлинна енергия, начислени на ответника за процесния период са коректно начислени
от „Топлофикация П.“ АД, коригирани с тези, изчислени при дяловото разпределение
на ТЕ, които възлизат в размер на 1 989,22 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че
размера на дължимата, но незаплатена главницата за периода 01.05.2022 г. до
30.04.2023г. за имот, находящ се в гр. П., кв. „**** с аб.№ *** е в размер на сумата от
1 989,22 лева - главница, а обезщетението за забава за периода от 08.07.2022г. до
17.07.2024 г. е в размер на 327,89 лева.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ, в качеството му на собственик
на процесния недвижим имот, за процесния имот, което категорично се установява от
представените по делото доказателства.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150,
ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на
30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са
оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от
ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то
така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което
редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е
неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
3
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия”
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.42 (ред., преди ДВ,
бр.54/2012 г., действала през релевантния период) от ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. В съответствие с тези разпоредби са съставени и одобрени от КЕВР
/ДКЕВР/ действащи през процесния период и представени по делото от ищеца общи
условия – чл.3, ал.1 от общите условия от 2002 г., 2005 г. и 2008 г., определящи
клиентите на топлинна енергия за битови нужди като физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване.
Следователно купувач по договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот – потребител на топлинна енергия, е неговият собственик или
физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Това е
именно лицето, което е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия. В случая от представените по делото доказателства се
установява, че ответникът Ч. В. а се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот, като не са представени доказателства за правоизключващи или
правопогасяващи факти, поради което по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ и
задължителната съдебна практика /напр. решение № 35/ 21.02.2014г. по гр.д. № 3184/
2013г., *** г.о. на ВКС/ има качеството клиент на ТЕ. С оглед изложеното така
предявения иск за главница се явява основателен и доказан в пълния му предявен
размер за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023г. за имот, находящ се в гр. П., кв.
„**** с аб.№ *** за сумата от 1 989,22 лева – главница.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава в размер на 327,89 лева за периода от 08.07.2022г. до
17.07.2024 г.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК и съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС на ищеца се следват сторените по делото съдебно -
деловодни разноски в исковото и заповедното, съобразно уважената част от исковите
претенции. Ищецът е реализирал разноски в размер на 822.68 лева, съобразно
представените по делото доказателства за реалното им реализиране, кореспондиращи с
представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че Ч. В. А. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ж.к. ***, **** ет.**** , дължи на
„Топлофикация-П.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
жк.”****”, ТЕЦ “Р.”, по обективно, кумулативно съединени установителни искове, с
правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 989,22 лева - главница за доставена, но неплатена топлинна
4
енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023 г., за топлофициран имот, находящ се
в гр. П., кв. „**** с аб. № *** , както и сумата 327,89 лева - законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ /30.09.2024г./ до окончателното й изплащане, за които суми в
производството по ч.гр.д. № 5679/2024г. по описа на ПРС, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Ч. В. А. с ЕГН: ********** да
заплати на „Топлофикация-П.” АД с ЕИК ***, сумата от 822.68 лева, представляваща
сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5