Р Е
Ш Е Н И Е
№379 / 13.2.2020г.
гр. Перник, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 06408 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – Перник” АД срещу Р.И.Д.,
с която е поискано да бъде признато за установено, че ответната страна дължи
сума в размер на 1430,54 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., както и сумата от 189,31 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Назначеният особен представител на ответната страна е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че страните не се намират в договорни отношение за продажба на топлинна енергия. Оспорва се доставянето на енергия до имота.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация Перник” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответната
страна за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. №*** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление.
Представено е извлечение от вестник „Съперник”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
Представен е нотариален акт от 21.11.2012 г., от който се установява, че в полза на ответника Р.И.Д. и на С.К.М.Де учредено вещно право на ползване върху имот с адрес гр. ***По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, който впоследствие преизчисляват с извършването на годишния отчет. В стаите на жилището са налични три радиатора и щранг - лира в банята. Разходът е начисляван служебно, тъй като не осигурен достъп, като впоследствие начислените суми са преизчислени при годишния отчет. Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, както и за услуга дялово разпределение. Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 1430,54 лева за процесния период.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по
– горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя
и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и
при наличието на писмен договор за
продажба на топлинна енергия.
От
представените писмени доказателства се установи, че в полза на ответника и на
още едно лице е учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Това
води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите
условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната
топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Нормата на чл. 153, ал.1 ЗЕ следва да се тълкува във връзка с разпределението на
задълженията между собственика и ползвателя, свързани с ползването на имота
съгласно чл. 57 ЗС. Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването му. От тези норми е ясно, че законът предвижда ползвателят да понесе
цялата тежест във връзка с ползването на имота, което е оправдано от гледна
точка на това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да
владее и ползва вещта си. Разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не предвижда
кумулативна отговорност както за собственика на имота, така и за носителя на
ползването на този имот, предвид съществуващите права и задължения за
ползвателя, уредени в чл. 56 и чл. 57 от ЗС (правото да ползва вещта според
предназначението й, да получава добивите от нея и задължението да плаща
разноските, свързани с ползването). Поради това вещният ползвателят следва да
заплаща стойността на ползваната топлоенергия в имота.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се изслуша заключение на вещо лице, от което става ясно, че стойността на потребената топлинна енергия е 1430,54 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на
втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на
съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания, размера на законната лихва, намира, че обезщетението за
забава е в размер на 189,31 лева за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г.
Нормативно
не е уредено наличието на солидарна отговорност на двама и повече вещни
ползватели относно плащането на разноските, свързани с ползването на имота,
поради което е налице разделна отговорност. Вещно право на ползване е учредено
в полза общо на двамата ползватели, поради което отговорността им за заплащане
на разноските следва да е в равен размер. Следва да се отбележи, че по делото
липсват доказателства, че по време на исковия период двамата ползватели са били
съпрузи (такива данни съществуват към момента на учредяването на вещното право,
но не и впоследствие), за да е възможна солидарна отговорност по реда на чл.
36, ал. 2 СК относно ползването на топлинна енергия. В този смисъл ответникът
следва да отговаря за ½ от процесните задължения, както следва: същият
дължи 715,27 лева – главница и 94,65 лева – лихва, до които размери исковете са
основателни, а за разликата до предявените размери са неоснователни и следва да
отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 74,82 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 250 лева – депозити за вещи лица и 171,69 лева за депозит за възнаграждение за особен представител, т. е. общо 596,51 лева. Ответникът следва да заплати 298,25 лева, съответни на уважената част на исковете.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 32,40 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 82,40 лева, от които следва да се заплатят 41,20 лева съобразно уважената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация
– Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 715,27 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., както и сумата от 94,65 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. *** по описа за 2018
г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за
разликата от 715,27 лева до предявения размер от 1430,54 лева – стойността на
топлинна енергия и за разликата от 94,65 лева до предявения размер от 189,31 лева
– лихва за забава.
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”
сумата в размер на 298,25 лева - направени разноски в настоящото
производство и сумата от 41,20 лева - разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 04127 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Районен съдия: