Р Е Ш Е Н И Е № ______
гр. Никопол, 26.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на
двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Поля
Видолова, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№83 по описа за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.238, ал.1 от ГПК.
Основания на предявените искове са чл.242 във връзка с
чл.128, ал.1 от КТ във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Делото е образувано по повод
искова молба вх.№546/10.03.2020г. от Г.П.Л., ЕГН********** *** и съдебен адрес *** „Адвокатска
къща Рила Консулт“ЕООД, чрез адв.Марин Пандов от САК против „МЕДМАР С ТРАНС“ЕООД, ЕИК202811320 със седалище и адрес на
управление в гр.СОФИЯ, ул.“БАНСКО ШОСЕ“№2, представлявано от управителя Асен
Николов Гагов, ЕГН**********.
В ИМ се твърди, че на 02.01.2019г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор по силата,
на който бил назначен на длъжност международен шофьор на камион в дружеството
ответник. Твърди, че в договора трудовото му възнаграждение било определено на
560лв. на месец. Допълва, че през цялото времетраене на договора изпълнявал
трудовите си задължения съвестно, като транспортирал стоки на работодателя и
негови клиенти на територията на Република България и ЕС. Твърди, че договорът
му все още е в сила и не е прекратен. Допълва, че трудовото му възнаграждение
било изплатено частично, като за периода от 01.06.2019г. до 31.01.2020г.
останали неизплатени:
1. За месец юни 2019г. сума в размер на
450лв.;
2. За месец юли 2019г. сума в размер на
200лв.;
3. За месец август 2019г. сума в размер на
510лв.;
4. За месец септември 2019г. сума в размер на
510лв.;
5. За месец октомври 2019г. сума в размер на
510лв.;
6. За месец ноември 2019г. сума в размер на
510лв.;
7. За месец декември 2019г. сума в размер на
300лв.;
8. За месец януари 2020г. сума в размер на
510лв.;
Допълва, че общият размер на неиздължените
суми бил 3500лв., като за месец февруари 2020г. също не бил получил трудово
възнаграждение, въпреки че до 29.02.2020г. е бил на работа.
В заключение от ищеца се сочи, че
работодателят продължава да не изплаща дължимото трудово възнаграждение, като
изтъквал, че има финансови затруднения и запори на банкови сметки. От своя
страна ищеца сочи, че забавянето в изплащане на трудовото му възнаграждение
сериозно затруднява семейството му и прави невъзможно посрещането на ежедневните
разходи.
Моли съда на основание чл.242 във връзка с
чл.128 от КТ да постанови решение, с което да осъди „МЕДМАР С ТРАНС“ЕООД,
ЕИК202811320 да му заплати неизплатено трудово възнаграждение в размер на
3500лв. по трудов договор от месец юни 2019г., в едно със законната лихва върху
просрочените суми от датата на подаване на иска – 10.03.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, законната лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения за съответния месец (срокът за плащане на всяко трудово
възнаграждение е до 10-то число на следващия месец) до датата на подаване на
исковата молба – 10.03.2020г.
Направени са доказателствени искания. Представят се писмени доказателства.
С определение №49/10.03.2020г. по настоящото
дело е допуснато обезпечение на основание чл.389 от ГПК на
исковете по чл.242 във връзка с чл.128 от КТ и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
предявени от Г.П.Л., ЕГН********** *** и съдебен
адрес *** „Адвокатска къща Рила Консулт“ЕООД против „МЕДМАР С ТРАНС“ЕООД, ЕИК202811320 със седалище и адрес на
управление в гр.СОФИЯ, ул.“БАНСКО ШОСЕ“№2, представлявано от управителя Асен Николов
Гагов, ЕГН********** чрез налагане на
обезпечителна мярка ЗАПОР на вземанията на „МЕДМАР С ТРАНС“ЕООД, ЕИК202811320
със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, ул.“БАНСКО ШОСЕ“№2,
представлявано от управителя Асен Николов Гагов, ЕГН********** към ФИБАНК
(„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД) по сметки:
1. IBAN: ***; BIC: ***;
2. IBAN: ***; BIC: ***;
и към „УниКредит
Букбанк“АД по сметка:
1. IBAN: ***; BIC: ***.
Издадена е и обезпечителна заповед от 10.03.2020г.
От страна на
процесуалния представител на ищеца в първото по делото съдебно заседание е
направено искане за
постановяване на неприсъствено решение по спора при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК.
Ответникът не изразява становище по спора, не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и
доказателствения материал по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Не се спори, че между страните са налице трудови
правоотношения, което е видно от представеното допълнително споразумение към
трудов договор №9/17.04.2015г.
Не се спори, че ищецът е работел
при ответника на осем часов работен ден на длъжност шофьор на товарен автомобил
(международни превози), като към 01.01.2019г. е бил с двадесет и осем години и
седем месеца трудов стаж и възнаграждение в размер на 560лв.
Не се спори също, че
възнаграждението на ищеца, ответника е следвало да изплаща до десето число на
следващия месец, като ищеца е имал право и на двадесет дни платен годишен
отпуск.
Не се спори също, че трудовото
правоотношение на ищеца с ответника не е прекратено.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за уважаване на предявените обективно съединени искове чрез постановяване
на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата
по чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед
представените писмени доказателства – заверено копие на допълнително споразумение от 02.01.2019г. към трудов
договор №9/17.04.2015г., справка от ТР,
справка по НАП за ищеца Г.П.Л., ЕГН**********.
По отношение размера на дължимите
от ответника на ищеца суми по делото е била допусната, не оспорена от страните
и приета от съда съдебно счетоводна експертиза. ВЛ сочи, че договореното
възнаграждение между ищеца и ответника е в размер на 560лв., като в експертизата
е съобразен професионалния опит по специалността на ищеца и надлежно отразен в
допълнителното споразумение, за което на ищеца се следва над основното
възнаграждение 16.8 % клас прослужено време. Допълва, че в експертизата е
съобразен и минималния осигурителен доход, съгласно нормативните изисквания в страната
за процесния период за тази длъжност на база, на което е извършено
изчисляването на дължимите суми. ВЛ подчертава, че в заключението си е
направило разграничение на сумите и лихвите върху тях, които то е изчислило, че
се дължат на ищеца от ответника и претендираните от ищеца, тъй като между тях е
налице разлика с оглед възможността за частични плащания от страна на ответника
към ищеца.
В този смисъл съдът счита, че са
налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на
предявените искове до размер на 3490.20лв., без да мотивира съдебния акт по
същество – чл. 239, ал. 2, ГПК, а за разликата до 3500лв., искът следва да се
отхвърли като недоказан.
Следва на основание чл.78, ал.6, ГПК ответника да бъде
осъден да заплати в полза на НРС ДТ върху уважения размер на иска в размер на 144.78лв.,
като и 300лв. възнаграждение за ВЛ относно изготвената експертиза. Разноски за
участвалия в производството адвокат не са направени.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.128, ал.1 от КТ във връзка с чл.224, ал.1 от КТ „МЕДМАР С ТРАНС“ЕООД, ЕИК202811320 със седалище и
адрес на управление в гр.СОФИЯ, ул.“БАНСКО ШОСЕ“№2, представлявано от
управителя Асен Николов Гагов, ЕГН********** да заплати на Г.П.Л., ЕГН********** *** и съдебен адрес *** „Адвокатска къща Рила Консулт“ЕООД, чрез
адв.Марин Пандов от САК неплатено трудово
възнаграждение в размер на 3490.20лв. (Три хиляди четиристотин и деветдесет
лева и двадесет стотинки) за периода от месец юни 2019г. до месец януари 2020г., в едно с дължимата
мораторна лихва за всяко едно закъсняло плащане в размер общо на 129,39лв. (Сто
двадесет и девет лева и тридесет и девет стотинки) и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.03.2020г.,
върху сума за получаване, неплатено трудово
възнаграждение в размер на 3490,20лв.
до окончателното изплащане на вземането.
За разликата до 3500лв. отхвърля
предявеният иск, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6, ГПК ответника „МЕДМАР
С ТРАНС“ЕООД, ЕИК202811320 със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ,
ул.“БАНСКО ШОСЕ“№2, представлявано от управителя Асен Николов Гагов, ЕГН********** да заплати в
полза на РС-Никопол ДТ върху уважения размер на иска в размер на 144.78лв.,
като и 300лв. възнаграждение за ВЛ относно изготвената експертиза.
Разноски за
участвалия в производството адвокат не са направени.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване – чл.239, ал.4 от ГПК, като защитата срещу него
може да се осъществи по реда и в срока по чл.240 от
ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: