РЕШЕНИЕ№ 1274
гр. Сливен, 12.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гражданско състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в,
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 1623/2019
г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е положително установителен за установяване на
вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на ответника в общ размер
на 27796,13 лв., в едно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В молбата си ищцовото дружество твърди,
че за
времето от 30.08.2017 год. - 27.12.2017 год. извършило транспортна услуга за
превоз на товари на ответното дружество "К.К. - К" ЕООД, представлявано
от К.Д.К., като за извършената транспортна услуга са съставени от превозвача -
ищец и връчени на ответника три броя фактури за плащане, на обща стойност
27796.13 лв., както следва: Фактура № ********** от 11.09.2017 г. на стойност
13128.96 лв., с включен ДДС, за извършена транспортна услуга по Протокол № 648;
Фактура № ********** от 13.10.2017 г. на стойност 3058.32 лв. с включен ДДС, за извършена транспортна
услуга по Протокол № 662; Фактура № ********** от 28.12.2017 г. на стойност
11608.85 лв. с включен ДДС, за извършена транспортна услуга по Протокол № 680. Сочи,
че във фактурите е отразено, че плащането следва да стане с преводно нареждане
по посочена в същата фактура, банкова сметка.
***,
че по така описаните задължения не са извършвани плащания от страна на ответника,
въпреки, че всяка една от фактурите е получена от възложителя до 10 дни след
съставянето й, като на основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, е задължен да изпълни
паричните задължения в 14- дневен срок.
Счита,
че ответникът е изпаднал в забава за паричното задължение по всяка една от
посочените фактури, след като не е изпълнил в срок от 24 дни от издаването на
всяка една от фактурите.
Твърди
още, че от издаването на последната фактура, до момента многократно са провеждани
телефонни разговори с ответника, като същия е канен да заплати дължимите суми,
но той не сторил това.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 27796.13 лв., с включен
ДДС - главница, дължима за извършени, но незаплатени транспортни услуги по:
Фактура № ********** от 11.09.2017 г. на стойност 13128.96 лв. с включен ДДС;
Фактура № ********** от 13.10.2017 г. на стойност 3058.32 лв. с включен ДДС и
Фактура № ********** от 28.12.2017 г. на стойност 11608.85 лв. с включен ДДС,
заедно със законната лихва върху тези суми, изчислена от 29.03.2019 г. - датата
на подаване на тази искова молба в съда, до окончателното изплащане.
В предоставеният едномесечен срок ответникът
не е подал отговор на исковата молба.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от
пълномощник, който представя три броя преводни нареждания за извършени плащания
от ответното дружество за заплатена главница. Прави отказ от претенцията за
заплащане на лихви. Не претендира разноски, тъй като му са заплатени преди
съдебното заседание.
Ответното дружество се представлява от управителя си в с.з., който моли
съда да постанови решение, с което да признае, че сумите са недължими, тъй като
ги е заплатил.
На осн. чл. 232 от ГПК, съдът е прекратил производството за присъждане
на лихви, поради направен отказ от ищцовата страна.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч.гр.д. № 1131/2019 г. по описа
на СлРС с правно основание чл. 410 от ГПК. С Разпореждане № 3980/07.03.2019 г.,
съдът е отхвърлил заявлението на заявителя "Х.Т." ЕООД, като
неоснователно и е указало на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за
вземането. Същият е предявил настоящият иск.
Видно от представените от пълномощника на
ищцовото дружество платежни нареждания, съдът установи, че ответното дружество
е заплатило в полза на ищцовото претендираната сума 2 475.86 лв.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства и като прецени, че са налице
предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и не са налице пречките по чл. 237, ал.
3 от ГПК прие, че срещу ответника следва да се постанови решение при признание
на иска, с което предявените искови претенции с правно осн. чл. 274, ал. 1 и
ал. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД следва да се уважат изцяло, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата - 27.04.2012
г. до окончателното изплащане на сумата.
Следователно няма
спор, че процесните суми са платени в хода на процеса, като се установява,
че ищецът – заявител е удовлетворен, тъй като дължимите суми са платени. Предвид нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете
следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и
доказателствата, свързани с тях.
С оглед становището на представляващия ответното
дружество и приетите писмени доказателства - броя платежни нареждания за
извършени плащания, по делото са безспорни всички елементи от фактическия
състав на спорното право – несъмнено е, че ответникът е бил потребител на
топлинна енергия за битови нужди в описания имот, като през процесния имот е
използвал топлинна енергия в претендираното количество и дължи заплащането на
стойността ѝ, както и стойността на извършената услуга за дялово
разпределение.
При
доказаното съществуване и изискуемост на претендираното вземане в тежест на
ответното дружество е да установи, че го е погасил. От представените писмени доказателства
- платежно нареждане от 06.08.2019 г., за сумата от 7796.13 лв. и платежно
нареждане от 12.08.2019 г, за сумата от 15000 лв. и платежно нареждане от
14.10.2019 г за сумата от 5000 лв., се установява, че в хода на процеса представляващият
ответното дружество е платил сума в общ размер от 27796.13 лв. - главница,
което обстоятелство не се оспорва от пълномощника на ищцовото дружество.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и извършеното плащане след
подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по
делото факт. Вземането е погасено напълно, което обуславя отхвърляне изцяло на
иска за главница за извършени транспортни услуги, като погасени чрез плащане в
хода на процеса. По отношение на мораторната лихва, съдът е прекратил
производството в открито съдебно заседание.
Съдът не следва да се
произнася за заплащане на разноски, тъй като ответното дружество ги е заплатило
и са направени признания от ищцовата страна в тази насока.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е ШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявеният от „Х.Т." ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Чирпан, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ул.
"К.Ц." № 41, представлявано от управителя И.П.Х., със съдебен адрес:***,
чрез адв. П.К. *** срещу "К.К. - К" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Сливен, ж.к. "С.К." бл. 10, вх. К, ет. 8,
ап. 22, представлявано от К.Д.К., иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 27796.13 лв.,
с включен ДДС - главница, дължима за извършени транспортни услуги, обективирани
във фактури: № ********** от 11.09.2017 г. на стойност 13128.96 лв., с включен
ДДС; Фактура № ********** от 13.10.2017 г. на стойност 3058.32 лв. с включен
ДДС и Фактура № ********** от 28.12.2017 г. на стойност 11608.85 лв. с включен
ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба - 29.03.2019 г. до окончателното изплащане, поради
извършено плащане в хода на процеса.
Решението е
постановено при признание на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: