Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 18.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 30.01.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Г.Н.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
5419 по описа на съда за 2016г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация
Плевен” ЕАД е предявил против Д.И.И., искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
заплащане на сумата от 563.56 лв., главница представляваща незаплатена, но
ползвана топлинна енергия за периода 01.04.2013г. – 31.03.2016г. и 74.49 лв.,
представляващи лихва за забава за периода 03.06.2013г. – 14.04.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 2835/2016 г. на ПлРС. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 3 243,99 лв., главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2007 г. – 31.03.2016г. и 1 031,01 лв., лихва
за забава за периода 02.12.2007г. – 14.04.2016г. Твърди се, че по този повод е
образувано ч.гр.д. № 2835/2016г. на РС Плевен, като с определение съда е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение за претендираните суми. Ищецът
твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът Д.И. *** е указал на заявителя,
че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че на основание чл.
153 от ЗЕ ответницата е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Твърди, че са спазени условията на чл. 150 от ЗЕ, като общите
условия за предоставяне на топлинна енергия са публикувани във в. „Нощен труд”
от 13 – 14.12.2007г. и в. „Посоки” бр. 239/13.12.2007г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва като предявените
искове като неоснователни. Твърди, че ответницата не е собственик на жилището,
за което се претендира незаплатена топлинна енергия, защото то е придобито от
„Първа инвестиционна банка” АД с постановление за възлагане.
Третото лице
– помагач на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изпраща писмени документи за дължими
суми и месечни справки, дава становище, че е изготвило дяловото разпределение в
съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На 20.04.2016г. „Топлофикация
Плевен” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е
образувано ч.гр.д. 2835/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1876/21.4.2016г. С
тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 2212,98
лева за главница за периода 01.10.2007 г.– 31.03.2016 г. и лихва върху
главницата в размер на 1031,01 лева за периода: 02.12.2007 г. до 14.04.2016 г.
и законната лихва върху главницата от 20.04.2016 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 64,88 лв. за деловодни разноски и 180 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения двуседмичен
срок. Именно това възражение е било основание съдът да укаже на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си, което той е направил в едномесечен
срок, подавайки искова молба на 14.07.2016г. Искът е предявен само за част от
сумите за лихва и главница, включени в заповедта за изпълнение: 563.56 лв.,
главница представляваща незаплатена, но ползвана топлинна енергия за периода
01.04.2013г. – 31.03.2016г. и 74.49 лв., представляващи лихва за забава за
периода 03.06.2013г. – 14.04.2016г. В заявлението, както и в исковата молба, ищецът
е посочил адрес на имота, в който е доставена топлинна енергия: ***, като основанието, на което се претендират
вземанията са, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабдения имот. В
случая обаче ответникът, още във възражението си е посочил, че не е собственик
на имота, и че той е взет от банката. От изисканото от СВ гр. Плевен,
Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.08.2013г. на ЧСИ ***, се
установява, че топлоснабдения недвижим имот – ***, е възложен на Първа
инвестиционна банка АД по изп.д. № 173/12г., като преди това е бил собственост
на ипотекарните длъжници Д.И.И. и ***. Постановлението за възлагане е вписано в Службата по вписвания на
07.11.2013г. Размерът на дължимите суми за отдадена топлоенергия за жилището за
исковия период се установява както от представената от третото лице-помагач справки
за потребление и дължими суми за процесния период от абонатен № 26394 и подробни
месечни справки за процесния период /л. 55-60 от делото/, така и от преписа –
извлечение от сметката на ответника при ищеца, представен в заповедното производство. От тези
доказателства е видно, че размерът на главницата за потребена ТЕ за абоната за
м. април 2013г. е 7.04лв., а лихвата върху главницата е 2.04лв. за периода 03.06.2013г.
– 14.04.2016г. Служебно изчислена от съда с помощта на http://www.calculator.bg, лихвата за
посочения период се установява именно в размер на 2.04лв.
При така установеното, съдът прави
следните изводи: Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на същия член
разпорежда, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Поради горното е ирелевантно обстоятелството,
изложено във възражението на длъжника, че не ползва отопление в имота, т.к. той
е бил клиент на ищеца за други задължения – за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Основателно
е обаче възражението му, че не дължи суми, защото не е собственик на имота, и
това обстоятелство се доказа по делото за почти целия претендиран период за
главница и лихва, с изключение на първия месец от претенцията – м. април 2013г.
Към този момент ответникът е бил собственик и за този месец, като такъв, дължи
заплащането на претендираните суми. Следващият месец, за който се претендира
главница, е месец ноември 2013г., но тогава собственик на имота е бил Първа инвестиционна банка АД, а не ответникът, поради
което претенциите на ищеца за главница до края на периода и лихвата върху нея,
се явяват недоказани по отношение на Д.И.И..
Поради изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени частично за
главницата - за м. април 2013г. в размер на 7.04лв., и за лихвата върху тази
главница – в размер на 2.04лв. за периода 03.06.2013г. – 14.04.2016г. За
остатъка до пълните предявени размери, двата иска следва да бъдат отхвърлени,
като недоказани.
При този изход на делото, на осн. чл.
78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, и съобразно частичното уважаване на предявените
искове, както и след редуциране на юрисконсултското възнаграждение на ищеца до
размер на 100.00лв. /поради ниската сложност на делото и приключването му в
едно съдебно заседание/, на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
производство, които са в размер от 6.76лв.
Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Т.к. е налице
разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 2835/16г.
на ПлРС, както и съобразно призната за действително дължима сума от претенцията
в заповедното производство, съдът следва да осъди ответника да заплати
редуцирани разноски за заповедното производство в размер на 0.69лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Д.И.И.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., следните
суми: 7.04лв. – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за жилище на адрес:
***, за м. април 2013г., лихва върху тази
главница – в размер на 2.04лв.
за периода 03.06.2013г. – 14.04.2016г. ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 20.04.2016г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1876/21.4.2016г. по ч.гр.д. № 2835/2016г.,
като за разликата до претендираните 563.56 лв., главница за периода 01.11.2013г.
– 31.03.2016г. и 74.49 лв. - лихва за забава за периода 03.06.2013г. –
14.04.2016г., ОТХВЪРЛЯ исковете,
като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.И.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски в
исковото производство в размер на 6.76лв.
ОСЪЖДА Д.И.И.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с
представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д. № 2835/2016г. на ПлРС в размер на 0.69лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - „Техем сървисис”
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: