Р Е Ш Е Н И Е
№
02.07.2019
година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд- Шумен
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Кремена Борисова
при секретаря В.Русева,
и с участието на прокурор при ОП- Шумен Р.Рачев, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 230 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на
искова молба рег.№ ДА-01-1361/25.04.2019год. по описа на ШРС, депозирана от
Земеделски институт- Шумен, бул.“Симеон Велики“ №3 с ЕИК:*********,
представлявано от Директора проф.дн.А.А.чрез адв.Л.В. от ШАК срещу Община
Шумен, с която се претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди на
стойност 400.00лв., съставляващи заплатени от последния разноски, свързани с
процесуално представителство и защита от адвокат по повод обжалвано Наказателно постановление №
Д 0021 от 06.12.2018год. на Община Шумен, отменено с влязло в законна сила
решение №153 от 26.02.2019год. на Шуменския районен съд, постановено по ВАНД
№3379/2018год. по описа на съда.
В съдебно заседание за ищецът се
явява надлежно упълномощения процесуален представител адвокат Б., която поддържа
исковата молба и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по
настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, Община Шумен, редовно
уведомена, се представлява от юрисконсулт А., която признава исковата претенция
по основание и по размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Шумен дава становище за доказаност на иска по основание
и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира
следното:
С Наказателно
постановление № Д 0021 от 06.12.2018год. на Община Шумен, издадено от Диян
Кирилов Димитров- Секретар на Община Шумен на ищеца Земеделски институт- Шумен,
за нарушение на чл.123 ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.14 ал.1 от ЗМДТ, било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв., за
това, че като данъчно-задължено лице по смисъла на чл.14 ал.1 от ЗМДТ не е
изпълнило задължението си да декларира недвижим имот в законоустановения срок
до 01.06.2018г. Наказателното постановление било оспорено пред Районен съд Шумен,
за което било образувано НАХД №3379/2018г. С Решение № 153/26.02.2019г., съдът
отменил НП на основание чл.3 ал. от ЗАНН, понеже административно наказателната
разпоредба, цитирана в постановлението, междувременно била изменена със закон,
обнародван в ДВ бр.98/2018г., считано от 01.01.2019г., като с промяната отпаднало
задължението за деклариране на придобит имот от страна на новия му собственик. Съдът
констатирал и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, при които нарушението е следвало
да бъде квалифицирано като маловажен случай, при който не се налага наказание. Решението
не било обжалвано с касационна жалба от ответната страна. Следователно
решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 15.03.2019г.– датата
следваща тази на изтичане на 14-дневния срок в полза на страните за оспорването
му пред касационна инстанция. В образуваното административно-наказателно производство,
при разглеждането му пред административно-наказващия орган преди издаване на НП
и впоследствие пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно
упълномощен процесуален представител– адвокат Л.В. и адв.Б. от АК-Шумен, заедно
и поотделно. Било заплатеното възнаграждение за оказана защита по депозирано
Възражение в срока по чл.44 от ЗАНН срещу съставения АУАН, за което е приложено
Пълномощно от 29.06.2018г. между същите страни с номер №********** и разходен
касов ордер №234 от 10.07.2018г. за платена сума в общ размер 800лв. за осем
акта за установяване на нарушение или по 100лв. за защита по всеки от тях. Видно
от представения Договор за правна защита и съдействие от кочан № **********-
Пълномощно от 21.12.2018г., в него било уговорено възнаграждение в размер на 300.00лв.,
за което е отбелязано, че е платено по банков път, като е представено
извлечение от банкова сметка ***.6 по делото. В пълномощното е посочено, че
същото е за оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне
на жалба срещу наказателно постановление№0021/18г. и процесуално
представителство. Горното обстоятелство се установява и от прил. по делото
служебна бележка /л.9 от делото/,неоспорена от ответника по предвидения в
закона ред,удостоверяваща,че адвокатският хонорар по а.д.№3379/18 и по още 7 на
брой дела при ШРС с упоменати номера в
размер на 300лв. за всяко от тях или общо в размер на 2 400лв. са наредени на
04.01.2019год. и изплатени изцяло по сметка на адвоката.Сторените разноски са
предмет на исковата претенция по настоящото съдебно производство.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното: Налице е отменено Наказателно
постановление относно наложена имуществена санкция. На основание т.1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е
подсъден за разглеждане от административните съдилища. Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът
твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от Секретар на Община Шумен,
на основание Заповед на Кмета на Общината, следователно при спазване правилата
за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е
Административен съд- Шумен.
Община Шумен е юридическото лице, в
чиято структура се намира административно-наказващия орган, издал
постановлението. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу
надлежен ответник.
Отмяната на НП касателно наложената санкция
в размер на 500.00лв. изцяло, като властнически акт на административен орган,
представлява материално правното основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за
реализиране на претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това
число и заплатените разноски за процесуално представителство.
За да се ангажира отговорността по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ трябва да са установени следните предпоставки: да е налице
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са били претърпени
реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни
последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В настоящия казус, съдът приема, че
отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен
акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени
от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в
Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е
налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази
отговорност. От този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството при
издаването му в размер на 100.00 лева и по обжалването му в размер на 300лв. Отношенията
между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и настоящият, чиито
разноски се претендират като обезщетение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, за което по настоящото производство са представени неоспорими
доказателства. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар и
заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не
бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият притежава
правото да ангажира адвокатска защита във всички фази на оспорване на акта и да
направи за нея разходи, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт– наказателното постановление. От
това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за
отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Изпълнено е и третото условие
за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между
издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по
съответния ред и заплатената във връзка с неговото обжалване сума за адвокатско
възнаграждение. В този смисъл са и мотивите в Тълкувателно решение №1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г., според което неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие.
Въпреки, че плащането е доказано в
претендирания размер от 100.00 и съответно 300.00 лева и липсва възражение на пълномощника на ответника за неоснователност
на претенцията по размер, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. на ВАС, съгласно което спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение,
който да отговаря на критериите на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, а
именно да е обоснован и справедлив, т.е. да е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. В чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, но не
по-малко от 300.00лв. В настоящия казус договореният и заплатен размер,
съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в минималния размер за
подобни дела.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 400.00лв., представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производство по
издаване и обжалване на наказателното постановление.
По отношение на претендираните
съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, като
внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на
уважената част от иска. С оглед изхода на спора основателно се явява,
своевременно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, доказани общо в размер
на 25лв.- заплатена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение,
заплатено по банкова сметка.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Шумен, с
ЕИК:*********, представлявана от Кмета, с адрес: гр.Шумен, бул.
"Славянски" 17 да заплати
на Земеделски институт- Шумен, бул.“Симеон Велики“ №3 с ЕИК:*********,
представлявано от Директора проф.дн.А.А.сумата 400.00лв./ четиристотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с Решение №
153/26.02.2019г. постановено по ВНАХД №3379/2018г., влязло в законна сила на 15.03.2019г.,
незаконосъобразно Наказателно постановление № Д 0021 от 06.12.2018год. на
Община Шумен, издадено от Диян Кирилов Димитров- Секретар на Община Шумен.
ОСЪЖДА Община Шумен, с
ЕИК:*********, представлявана от Кмета, с адрес: гр.Шумен, бул.
"Славянски" 17 да заплати
на Земеделски институт- Шумен, бул.“Симеон Велики“ №3 с ЕИК:*********,
представлявано от Директора проф.дн.А.А.сумата 25,00лв./
двадесет и пет лева/ разноски по делото, представляващи платена държавна
такса и сумата 300лв./триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
адм.д.№230/19г. на ШАС.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: