№ 179
гр. Шумен, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
в присъствието на прокурора Л. Г.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201191 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.378 от НПК.
На 02.06.2025г. от Районна прокуратура гр.Шумен е внесено в РС - гр.Шумен
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на А. Ж. М., ЕГН ********** за извършено от него престъпление
от общ характер по чл.313 ал.1 от НК.
Обвиняемият редовно призован, не се явява лично.
Представителят на Шуменска районна прокуратура поддържа предложението. В хода
по същество пледира за налагане на административно наказание в минимално предвидения
размер.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Св. Д.С.К. към дата 20.07.2022г. работел на длъжност „системен оператор“ в сектор
„ПП“ при ОД на МВР - Шумен. На 20.07.2022г., през деня, обв. А. Ж. М. отишъл в сградата
на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен. След това застанал на гишето, където работел св.
К. и заявил, че желаел да поднови свидетелството си за управление на МПС. Тъй като срока
на валидност на издаденото СУМПС на обв.М. бил изтекъл, св.К. обяснил на обвиняемия, че
следвало да попълни декларация по реда на чл. 151 ал. 5 от ЗДвП, в която да декларира, че
обичайното му пребиваване в Р България е повече от 185 дни през последната календарна
година и не е в друга държава членка на Европейския съюз. Обвиняемият се съгласил, след
което св. К. му дал бланка на такава декларация. Обвиняемият ръкописно изписал текст с
личните си данни и адрес, на който живее в с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен. В
самата бланка на декларацията стандартно бил набран текст, че лицето, което я попълва, е
установило обичайното си
пребиваване в Р България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата, т.е. за повече от 185 дни през последната календарна година преди
подаване на декларацията. Обвиняемият А. М. подписал декларацията и я подал, ведно с
останалите документи към нея, пред св.К., за да му бъде подменено СУМПС.
В действителност обв.М. живеел и работел във ФР Германия през последните 185 дни
преди подаване на декларацията, но декларирал неверни данни в същата, за да му бъде
1
издадено СУМПС - български образец, а не немско такова.
Впоследствие подадените от обв.М. документи, ведно с попълнената от него
декларацията по чл. 151, ал.5 от ЗДвП били докладвани на Началника на сектор „ПП“ при
ОДМВР-Шумен и на 25.07.2022г. на обвиняемия било издадено ново СУМПС № *********.
На 29.03.2024г., в сектор „ПП“ при ОДМВР-Шумен постъпило писмо от ГДНП-
София, с което полицейските власти във ФР Германия уведомили българските власти за
обстоятелството, че обв.М. имал регистрирано обичайно пребиваване във ФР Германия от
15.06.2010г. и към 2022г. тази регистрация не е била заличена, тъй като обвиняемият живеел
и работел във ФР Германия, поради което обичайното пребиваване на обв.М. през
последните 185 дни не е било в Р България, а във ФР Германия.
От заключението на назначената по делото графическа експертиза е видно, че
подписът срещу реквизита „Декларатор“ в оригинал на Декларация „Приложение 1“ е
положен от обв. А. Ж. М.. Ръкописните текстове в нея също са изписани от обв. А. Ж. М..
Разпитан в хода на досъдебното производство, обв. А. М. се признава за виновен,
като дава обяснения, които подкрепят повдигнатото обвинение.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които
са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда.
В §6 т.46 от ЗДвП се съдържа легалното определение на понятието „обичайно
пребиваване в Република България“. Въз основа на събраните доказателства по безспорен
начин се установява, че както личните, така и трудовите връзки на обвиняемия не са в
Република България. Установи се, че обвиняемият живее в ФР Германия от години, където и
работи.
При тези обстоятелства, към момента на подаване на декларацията, не може да се
приеме, че обвиняемият е пребивавал обичайно на територията на Р България, поради което
съдът намира за безспорно доказано, че към датата на инкриминираното деяние обичайното
пребиваване на обвиняемият не е било в Р България, а в ФР Германия, поради което от
обективна страна е осъществен състава на престъплението от общ характер наказуемо по
чл.313 ал.1 от НК.
Доказва се и субективна страна. Бланката на декларацията представлява
предварително утвърден образец, в който под формата на „забележка“ дословно е изписан
§6 т.46 от ЗДвП, съдържащ легалното определение на понятието „обичайно пребиваване в
Република България“, поради което обвиняемият е бил наясно с това понятие. От субективна
страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено под формата на пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че декларира неверни факти относно обичайното си местопребиваване.
Наясно е, че от години живее трайно на извън територията на Р България със семейството
си, но въпреки това е подписал изрична декларация, че обичайното му пребиваване е в Р
България. В тази връзка не се събраха, каквито и да е доказателства.
С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по
чл.313 ал.1 от НК.
За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено,
Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.
Обвиняемият, която е пълнолетен, е осъждан за престъпление, но е реабилитиран, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в
резултат на деянието няма нанесени съставомерни имуществени вреди, поради което следва
да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед
определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете, че деецът не представлява
голяма обществена опасност, съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде
наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в размер на
минималния предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието, а именно
- 1000лв. който размер е достатъчно висок за да превъзпита обвиняемия. По преценка на
съда с така наложеното на обвиняемия административно наказание ще се постигнат успешно
2
целите на личната и генерална превенции, като се въздейства поправително и
превъзпитаващо не само по отношение на този нарушител, но така също и по отношение на
всички граждани, склонни към подобни деяния.
По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На обвиняемия следва да бъдат възложени и направените в досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 178.43 лева.
Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. Ж. М. с ЕГН **********, роден на 02.06.1979г. в
гр.Велики Преслав, с постоянен адрес в с.Веселиново, обл.Шумен, с местоживеене ФР
Германия, български гражданин, женен, неосъждан, основно образование, работещ ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че На 20.07.2022 г. в гр. Шумен, е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта, а именно потвърдил
неистина в декларация от 20.07.2022г., подадена по реда на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП до
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен, чрез Д.С.К. - системен оператор в
Сектор „ПП“ при ОДМВР-Шумен, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че
обичайното му пребиваване в Р България е повече от 185 дни през последната календарна
година и не е в друга държава членка на Европейския съюз - престъпление по чл. 313 ал. 1
от НК и на основание чл. 78 А ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000
/хиляда / лева.
ОСЪЖДА А. Ж. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на
ОДМВР – Шумен направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 178.43 лева, както и 5 лева при издаване на изпълнителен лист в полза на Районен съд –
гр. Шумен.
ВРЪЩА на сектор ПП при ОДМВР – Шумен приложената по делото Декларация от
20.07., в оригинал като по делото да бъде оставено копие.
Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХXI от НПК пред ШОС
в 15 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3