№ 20072
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110168931 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ***************** срещу
*************************, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК установителни искове за следните суми: за сумата от 3 014.46 лв. – регресно
вземане за изплатено по щета № 13019030100462 обезщетение по застраховка „Каско“ за
вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 23.01.2019 г. в гр.
***************, ведно със законната лихва от 18.12.2023 г. до окончателното плащане; за
сумата от 917.73 лв. – мораторна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 18.05.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
26767/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка
„********************“, с рег. № *********************** Излага, че на 23.01.2019 г. в
гр. *************** – на бул. *******************, след кръстовището с ул.
*******************, в посока на движение към бул. ***************, е настъпило ПТП,
предизвикано виновно от водача на автомобил марка *****************, с рег. №
*****************, при което бил увреден застрахованият при него лек автомобил.
Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № 13019030100462, по която
е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 2 999.46 лв., за
определянето на което е извършил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че
към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил
ответника да изплати регресното си задължение, но той не е извършил плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Намира за недоказан механизмът на
ПТП. Оспорва вината на водача на застрахования при него товарен автомобил марка
1
******************** с рег. № *****************. Оспорва размера на вредите като
завишен. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от двамата водачи по равно.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26767/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено
настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в
резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
В случая с Определение № 11803/18.03.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие към процесната
дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца
и собственика на лек автомобил марка „********************“, с рег. №
*********************** наличие към процесната дата на действително застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника за товарен автомобил марка ******************** с рег. № *****************;
настъпване на ПТП между двата автомобила на 23.01.2019 г. в гр. ***************;
заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №
13019030100462 във връзка с процесното ПТП в размер на 2 999.46 лв., за определянето на
което е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Страните спорят относно механизма на ПТП и относно това поведението на кой от
водачите е довело до неговото настъпване. Относими към тези въпроси са събраните гласни
доказателства чрез разпит на свид. Т., Двустранен констативен протокол за ПТП,
Уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ и заключението на
САТЕ. При съвкупната им преценка съдът намира за установено, че на 23.01.2019 г.
управляваният от свид. Т. лек автомобил марка „********************“, с рег. №
*********************** се е движил в гр. *************** по бул.
2
*******************, като след кръстовището с бул. ******************* в посока бул.
*************** пътят станал двулентов, поради което свид. Т. предприел изпреварване в
лявата пътна лента на товарен автомобил марка ******************** с рег. №
***************, който се движел в дясната пътна лента, но когато свид. Т. почти го бил
изпреварил, водачът на другия автомобил рязко и без да даде сигнал предприел маневра за
отклонение наляво, навлязъл в траекторията на движение на лек автомобил марка
„********************“, с рег. № *********************** и въпреки че свид. Т. подал
звуков сигнал и се опитал да спре, другият водач не реагирал и в крайна сметка настъпило
съприкосновение между двата автомобила.
За да достигне до горния извод относно механизма на настъпване на ПТП и
действията на водачите, довели до него, съдът се доверява изцяло на показанията на свид. Т.,
защото те са логични, непротиворечиви и неопровергани от други доказателства по делото,
като дори посоченият от него механизъм кореспондира напълно с описания механизъм в
подаденото от него същия ден Уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“, както и с отразяванията в подписания от двамата водачи Двустранен констативен
протокол за ПТП, като намира експертна опора и в заключението на САТЕ.
При така установените факти съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че поведението на водача на застрахования при него товарен автомобил не е
станало причина за настъпване на ПТП. Съдът счита, че той е нарушил задълженията си по
чл. 25, ал. 1 ЗДвП преди да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Настъпването на вреди по лек автомобил марка „********************“, с рег. №
*********************** се установява от Двустранен констативен протокол за ПТП,
Уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, Опис на щетите и
показанията на свид. Т., преценени съвкупно.
Вещото лице по приетата без възражения на страните САТЕ посочва, че всички
увреждания по лек автомобил марка „********************“, с рег. №
*********************** от техническа гледна точка са възникнали в резултат на
процесното ПТП, като е възприето, че всички резервни части и описани ремонтни операции
от застрахователя са били необходими за възстановяване на уврежданията, получени
вследствие на него. Ето защо съдът приема, че всички обезщетени от ищеца вреди се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.01.2019 г. ПТП.
Другият спорен въпрос по делото е свързан с действителната стойност на
причинените при процесното събитие вреди по лек автомобил марка
„********************“, с рег. № *********************** По този въпрос съдът намира
следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните части при
процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава
непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната отговорност се
обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта /включително да се
3
приведе увреденият автомобил в предишното му техническо състояние/, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази
цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към
който се определя стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени
надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и застрахователят по
застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не
следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ако заплащането на обезщетение по средни пазарни цени е достатъчно за
пълното репариране на вредите.
В случая действителната стойност на вредите се установява от заключението на
САТЕ, което съдът кредитира и в тази част като обективно и компетентно изготвено. От
него е видно, че действителната стойност на вредите на база средните пазарни цени на
автодетайлите и трудовите операции, необходими за възстановяване на увреденото
имущество, възлиза на сумата от 2 990.72 лв.
Предвид изложеното за ответника в качеството му на застраховател на делинквента
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало
задължение да плати по регресната претенция на ищеца сумата от 3 005.72 лв., равняваща се
на сбора на действителния размер на вредите и ликвидационните разноски на ищеца.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лек
автомобил марка „********************“, с рег. № *********************** съдът
намира следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В случая данни за поведение на водача на лек автомобил марка
„********************“, с рег. № *********************** което да е допринесло за
настъпване на ПТП и на вредите, не са събрани по делото, макар с доклада да е указано на
ответника, че носи тежестта да докаже възражението си за съпричиняване. Ето защо следва
да се приеме, че единствената причина за процесното ПТП е поведението на водача на
товарен автомобил марка ******************** с рег. № ***************, поради което не
е налице основание за редуциране на дължимото от ответника обезщетение.
По изложените съображения предявеният главен иск е частично основателен – за
сумата от 3 005.72 лв., върху която се дължи и законната лихва за периода от 18.12.2023 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на
главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В случая е установено наличието на главен дълг в размер на 3 005.72 лв. Установява
се по делото, че на 24.04.2019 г. ответникът е получил регресната покана на ищеца. След
изтичане на законоустановения срок за плащане ответникът е изпаднал в забава по
4
отношение на главницатата. В случая се претендира лихва за забава от по-късен момент – за
периода от 18.05.2020 г. до 18.05.2023 г. Нейния размер съдът определи по реда на чл. 162
ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на 931.45
лв. Този размер е по-голям от претендирания от ищеца размер на мораторната лихва, поради
което и с оглед принципа на диспозитивното начало акцесорният иск следва да бъде уважен
в предявения размер.
По разноските:
Въпреки частичното отхвърляне на главния иск право на разноски има само ищецът,
защото отхвърлената част от исковете от математическа гледна точка е пренебрежимо малка
/под 1 % от тяхната цена/. На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски за исковото производство в общ размер на 528.64 лв., включващи: 78.64 лв. –
държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице, 50 лв. – депозит за свидетел, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в общ
размер на 128.64 лв., включващи: 78.64 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК от *****************, ЕИК ****************** със седалище и адрес на
управление: гр. ******************* срещу *************************, ЕИК
**************** със седалище и адрес на управление: гр. ******************** искове,
че ************************* дължи на ***************** следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
26767/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: на основание чл. 411 КЗ сумата от 3
005.72 лв. – регресно вземане за изплатено по щета № 13019030100462 обезщетение по
застраховка „Каско“ за вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на
23.01.2019 г. в гр. ***************, ведно със законната лихва от 18.12.2023 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 917.73 лв. – мораторна
лихва за периода от 18.05.2020 г. до 18.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно
основание чл. 411 КЗ – за разликата над 3 005.72 лв. до пълния предявен размер от 3 014.46
лв.
ОСЪЖДА *************************, ЕИК **************** със седалище и
адрес на управление: гр. ******************** да заплати на *****************, ЕИК
****************** със седалище и адрес на управление: гр. ******************* на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 528.64 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата от 128.64 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5