Решение по дело №2578/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Д.Д. със статут на постоянно пребиваващ чужденец, роден на ***г., украински гражданин чрез пълномощник адв. Т.Ч., против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/25344 от 29.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив връчена на 03.10.2023г., с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

Жалбоподателят изразява несъгласие с отказа на ответния административен орган и настоява за отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне.

Претендира се присъждане на разноски на основание чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив, не взема становище и не се явява и представлява в открито съдебно заседание

Пловдивският административен съд – II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От приетата по делото административна преписка се установява, че Д.Д. като баща на детето Е.Д. е поискал отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД със заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-РВ-25344 от 21.09.2023 г. до Директора на ДСП – Пловдив.

Декларирано е, че Д. е женен, съпруга Д.Д.. Към заявлението е приложено Удостоверение № РД-25-460/07.08.2023 г., издадено от директора на ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян“ гр. Пловдив, от което се установява, че Е.Д. е записана като ученичка за учебната 2023/2024 г. във втори клас (л. 23 и сл.) в дневна форма на обучение.

Във връзка с това искане, съгласно Лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа (л. 20) и частта от заявлението, която се попълва от длъжностното лице (л. 22), социалният работник на 29.09.2023 г., е достигнал до извод, че семейството няма право на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година. Този решаващ извод е възприет изцяло и в атакуваната в това производство заповед на ответника, който на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във връзка с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД и въз основа на подадено заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ-25344 от 21.09.2023 г.е отказал на Д. отпускане на еднократна/месечна помощ за 1 дете. Заповедта е редовно връчена на заявителя на 03.10.2023г.

В хода на съдебното производство по делото са приети в заверен препис карта на чужденец с предоставено постоянно пребиваване издадена на Д.Д., карта на чужденец с предоставено постоянно пребиваване издадена на Е.Д., карта на чужденец с предоставено продължително пребиваване издадена на Д.Д.

Прието по делото е също така писмо от 16.03.2023г. на Почетен Консул на Украйна, от което се установява, че към 16.03.2023 г. между България и Украйна няма сключен договор, който урежда получаването на семейни помощи/добавки (л. 18 от делото).

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но противоречи на материалния закон и неговата цел, налице са и допуснати съществени нарушения на административнопроиводствените правила.

На първо място следва да бъде съобразено, че с нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е уредил лицата, които имат право на семейни помощи, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Съответно, съгласно § 1, т. 1, б. „а“ от ДР на ЗСПД, „семейството“ включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).

И най-сетне, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, „лице, живеещо постоянно в страната“ е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца.

Между страните не е спорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че Д.Д. и Д.Д. са съпрузи като тяхното дете Е.Д. формира семейство по смисъла на ЗСПД, като детето е лице, което е записано втори клас, дневна форма на обучение в училище ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян“ гр. Пловдив, живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, т.е. налице са кумулативните предпоставки на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

В конкретния случай, спорно е обстоятелството дали получаването на семейни помощи от семейството на жалбоподателя (семейство на чужди граждани – граждани на Украйна, които постоянно пребивават и отглеждат детето си в страната) е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, като от страна на ответника се твърди, че между Република България и Република Украйна няма сключен договор, който да урежда получаването на семейни помощи, а от страна на жалбоподателя се твърди, че правото на претендираната помощ е уредено в разпоредбата на чл. 39 от Закона за убежището и бежанците, както и в чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето.

Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите - страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите - страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

„Най-добрите интереси на детето“ е сложно и динамично понятие и неговото съдържание трябва да се определя поотделно за всеки случай, като се вземат предвид конкретното положение на детето, индивидуалната му среда, ситуация и нужди. Целта на това понятие е да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите-членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2, държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

От анализа на приложимата нормативна уредба следва извод, че децата, на които е разрешено продължително пребиваване не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, , чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С оглед на това, ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според които семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на общностното право, следва да останат неприложени.

Това налага отмяната на атакуваната заповед на ответника като незаконосъобразна.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне в сроковете по ЗСПД при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора в полза на адв. Т.Ч. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, определено съгласно с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000 лева.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/25344 от 29.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив с която е отказано на Д.Д. със статут на постоянно пребиваващ чужденец, роден на ***г., украински гражданин отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне по Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ-25344 от 21.09.2023 подадено от Д.Д. с адрес: *** в сроковете по ЗСПД при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане с адрес за призоваване град София, ул. „Триадица“ 2, да заплати на адвокат Т.Ж.Ч., с адрес ***, офис 306, с личен № **********, сумата от 1000 лв., която представлява минимално адвокатско адвокатско възнаграждение за процесуално представителство защита и съдействие по настоящето дело на основание чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.

Съдия: