РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Перник, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. К.
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Симона Пл. К. Гражданско дело №
20231720103257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 238, вр. чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ***, срещу В. К. П..
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № ***, сключен на
*** г. между страните чрез средствата за комуникация от разстояние ищецът като
кредитодател се задължил и реално отпуснал на ответницата кредитополучател заемна сума
в размер на 500 лв., която следвало да бъде върната в рамките на 180 дни на 6 равни
погасителни вноски по 92,65 лева, с падеж 25-то число на текущия месец, при лихвен
процент 40% и ГПР 49,02%, като по този начин общият размер на всички плащания
възлизал на 557,70 лева. Признава се, че длъжникът заплатил една погасителна вноска, с
която били погасени частично вземанията за договорна лихва – 15 лв., и вземане за главница
77,95 лева, но други плащания не били извършвани, което мотивирало ищецът да се снабди
със заповед за изпълнение за дължимите суми за главница и договорна лихва, както и лихва
за забава.
По изложените съображения, след като заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите: 422,05 лева, – остатъчна неплатена главница по Договор за
потребителски кредит №***., сключен на *** г., 71,75 лева – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 25.02.2018 г. до 25.07.2018 г., както и сумата 171,63 лева, –
законна лихва върху главницата за периода от 25.09.2018 г. до 27.09.2022 г., считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. Редовно призована за съдебно
заседание, не изпраща представител, не депозира становище за гледане на делото в
отсъствие на такъв, нито по съществото на правния спор.
На основание чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, съдът намира следното за установено от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
1
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) възникването на валидно
облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника по договор за
кредит, сключен от разстояние, включително, че заемателят – доставчик на платежна услуга,
е изпълнил задълженията си за предоставяне на преддоговорна информация на потребителя
и че е получил съгласието именно на В. К. П. като потребител за сключване на договора; 2)
предаването на заемната сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора,
уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора; 3) наличието
на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 4)
Настъпване на падежа и изпадане на ответника в забава; 5) размера на вземанията.
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неп-рисъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обс-тоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай предпоставките по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е направил
искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото му разпореждане
на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се
явява, нито изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (Извадки от системата на администриране на
заявки за кредити и отпуснати кредити, Справка за валидност на лична карта, Справка от
ЦКР, копие на Договор за потребителски кредит от *** г., погасителен план, Общи условия,
информация от системата за администриране и заявки на нови кредити) предявеният иск е
вероятно основателен, с оглед процесуалното поведение на ответника, а именно липса на
депозиране на писмен отговор, въпреки възможността за това, неявяване в съдебно
заседание и липса на депозирано становище във връзка с хода на делото, както и по
съществото на правния спор, поради което следва да бъде уважен, ведно с произтичащите за
това последици, присъждане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските сторени в исковото, както и в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК: *** срещу В. К. П.,
ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. П., ЕГН: **********
ДЪЛЖИ на ***, ЕИК: ***, сумата в размер на 422,05 лева – остатъчна неплатена главница
по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г., 71,75 лева – неплатено
договорно възнаграждение за периода от 25.02.2018 г. до 25.07.2018 г., както и сумата
171,63 лева, – законна лихва върху главницата за периода от 25.09.2018 г. до 27.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** по описа на СРС.
2
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/,
държавна такса, сумата в размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, адвокатско
възнаграждение с ДДС – разноски в исковото производство, както и сумата в размер на
25,00 лв. /двадесет и пет лева/, държавна такса и сумата в размер на 360,00 лв. /триста и
шестдесет лева/, адвокатско възнаграждение – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 от ГПК и на основание чл. 240 от
ГПК не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защитата по чл. 240 от ГПК, да
поиска отмяната му пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3