№ 125504
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20221110165227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от "..." ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Л. Д. М. за сумата от сумата 503,79 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем от 23.09.2021 г., сумата 21,61 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 03.10.2021 г. до 19.12.2021 г., сумата 41,04 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 22.11.2022 г., сумата 60 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране и сумата 154,60 лева,
представляваща възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство).
В заявлението е посочено, че се дължат 60 лева, представляващи разходи и такси за
извънсъдебно събиране, представляващи изпращане на напомнителни писма, ел. съобщения,
провеждане на тел. обаждания, лични посещения и др. Съдът намира, че заявлението за
сумата от 60 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране лева, следва
да бъде отхвърлено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и
дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че претендираната сума за разходи и такси за извънсъдебно събиране
представлява допълнително задължение, несвързано с отпуснатия кредит, за което е
неоправдано длъжникът да заплаща допълнително. Наличието на подобна клауза води до
значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на
потребителя на кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК.
Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за
нищожност съдът следи служебно, включително и в производството по издаване на заповед
1
за изпълнение предвид изричната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, визираща хипотези
като настоящата, в които искането на заявителя е в противоречие на закона (повелителни
правни норми) и на добрите нрави.
Претендира се и сума в размер на 154,60 лева, представляваща възнаграждение по
гаранционна сделка, по която друго дружество се задължава да гарантира изпълнението на
длъжника, за което му се дължи възнаграждение, което се претендира от заявителя, който не
се явява активно материалноправно легитимиран като негов титуляр. Договорът за
предоставяне на гаранция е сключен между заявителя в качеството му на кредитодател и
трето за процеса лице в качеството му на дружество – гарант, съгласно който гарантът се
задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити
срещу заплащане от насрещната страна на възнаграждение, пряко обвързано с вноските за
тази такса по индивидуалния договор за кредит. При тълкуване на клаузите на договорите
съдът намира, че носител на вземането, представляващо гаранционно възнаграждение е
именно дружеството, което е поело задължение на гарантира изпълнението на задълженията
на ответника в качеството му на заемополучател, а не заявителя, чието задължение е да
посредничи в отношенията между тези страни, като сключи договора за гаранция и събира и
изплаща сумите, представляващи цената на тази услуга. Не се твърди заявителят да е
изплатил тази цена на дружеството – гарант и по този начин да е встъпило в правата му
срещу длъжника. Ето защо заявлението за сумата 314,72 лева, представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка, следва да бъде отхвърлено. В допълнение съдът
намира за необходимо да отбележи, че дори да се приеме, че титуляр на такова вземане е
заявителят в качеството си на заемодател по договора за кредит, то клаузата, с която е
уговорено заплащането на възнаграждение по гаранционна сделка, представлява
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП /намиращ приложение към процесното правоотношение (арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП),
който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, тъй като е уговорена във вреда на
заемополучателя – длъжник, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.
Целта на предоставената по договора гаранция е да обезпечи изпълнението на задълженията
на длъжника по договора чрез имуществото на още едно лице и да гарантира на
кредитодателя, че ще получи заемната сума заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Съдът намира, че клаузата, установяваща дължимост на възнаграждение по гаранционна
сделка, заобикаля закона (чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК) и противоречи на добрите
нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните
обезпечителни и обезщетителни функции. Това възнаграждение се кумулира към
погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за
неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя.
По изложените съображения заявление с вх. № 262710 от 29.11.2022 г., подадено от
"..." ООД, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на заповед
2
за изпълнение за сумата от 60 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането и сумата 154,60 лева, представляваща възнаграждение по
гаранционна сделка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 262710 от 29.11.2022 г., подадено от "..." ООД, в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на длъжника Л. Д. М. за сумата 60 лева, представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането и сумата 154,60 лева, представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3