Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.02.2020
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: МАРИЯН
ИЛИЕВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2341 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
455394-F484898 от 05.08.2019 година на Началник
на отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на ИД на НАП/, с което на ”АСТЕРИ БЮТИ”ЕООД
град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Т.В.Н., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение по чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената
стойност, във връзка с чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, във връзка с чл.185 ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 455394-F484898 от
05.08.2019 година на Началник на отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП –
град Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на ИД на
НАП/, с което на ”АСТЕРИ БЮТИ”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от Т.В.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.118,
ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.39,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.185 ал.2, във
връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
В
жалбата и в постъпилото писмено становища се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото
да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
”АСТЕРИ БЮТИ”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Т.В.Н. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение от 07.05.2019 година
за това, че на 22.04.2019 година в 13.25 часа при извършена проверка в обект – студио
за красота „Астери”, намиращо се в град Стара Загора, булевард „Патриарх
Евтимий” № 122, стопанисван от жалбоподателя, е констатирано, че дружеството в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство с
посочен модел и индивидуализация. При отпечатване на КЛЕН / отчет контролна
лента/ за периода 01.01.2019 година – 22.04.2019 година, датата на проверката,
се установило, че на дата 18.04.2019 година е издаден ФКБ № 000021/18.04.2019
година в 18.34 с реализиране оборот 25.00 лева, но за това не е отпечатан
дневен финансов отчет с нулиране и запис на фискалната памет в края на работния
ден. Такъв отчет е отпечатан едва на 22.04.2019 година при общ оборот вече от
сумата от 185 лева. Посочено е че нарушението не води до неотразяване на
приходи. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за
данък върху добавената стойност. При съставяне на акта жалбоподателя не се е
възползвал от правото си на възражение, включително и от това визирано в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при
извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На дружеството,
на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” към предвидения в закона минимален
размер от 500 лева.
За
изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Не се спори по делото, че на посочената дата е извършена проверка на обекта стопанисва от дружеството жалбоподател, както и че при проверката е установено описаното административно нарушение. Жалбоподателя излага доводи, за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, свързани с липса на дата на административното нарушение и противоречива логичност. Изтъкват се съображения и за прилагане на нормата на 28 от ЗАНН. Съдът обаче намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, спазени са изискванията на закона, безспорно е установено административното нарушение, неговия извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Безспорно е установено описаното административно нарушение. Съдът, намира, че установеното по безспорен начин, неиздаване на дневен финансов отчет, представлява административно нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. От друга страна настоящата инстанция намира, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност, чрез прилагането на нормата на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Следва да се отбележи, че самото нарушение е формално и е съставомерно и при липсата на вредоносен резултат. От друга страна е налице завишаване на административно нарушения от този вид. Законодателят със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изречение второ във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на маловажния случай. Сами по себе си обстоятелствата, че дружеството не е допускало нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични задължения; че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, не е достатъчно нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл. 93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административно-наказващия орган при реализиране на отговорността по чл. 185, ал.2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в законово регламентирания минимален размер. В този смисъл решение № 156 от 19.05.2017 постановено по к.а.н.дело № 122/2017 година по описа на Административен съд град Стара Загора.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: