Р Е Ш Е Н И Е № 169
гр. Русе,24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе I касационен състав, в открито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и
трета година:
|
Председател: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
Членове: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Галина Кунчева и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров,
като разгледа докладваното от съдията Дякова к.а.н.д. №
193 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след прекратяване на к.а.н.д. № 109/2023 г. и
изпращането му за администриране от въззивната инстанция на основание чл.215 от АПК - поради подадена жалба от ненадлежна страна – Дирекция „Инспекция по
труда“.
Настоящето производство е по постъпила касационна жалба с уточнения с вх. № 16001/30.05.2023 г. по
описа на РС Русе, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Русе против решение № 127/06.03.2023г. по АНД № 81/2023г. по описа на Районен
съд-Русе, с което е отменено наказателно постановление № 18-2200043/03.11.2022
год. на същия административно-наказващ орган. С наказателното постановление на „МОМТРЕЙД
РУСЕ 2” ЕООД е било наложена имуществена санкция в
размер на 300 лева, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от
Кодекса на труда, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от КТ.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон. Решаващият
съд не бил съобразил, че санкционният акт не страда от пороците досежно
задължителното съдържание, което следва да има съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Според касатора в НП правилно е посочена нарушената разпоредба на чл. 3,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г., а не както е приела
въззивната инстанция на чл. 62, ал. 3 от КТ. Счита, че неправилно районният съд
е приел, че неточно е приложена и санкционната норма на чл. 414, ал. 1, вр. чл.
415в, ал. 1 от Кодекса на труда за този вид нарушение. Всичко това довело
въззивния съд до погрешни правни изводи за уважаване на жалбата и отмяна на
наказателното постановление.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба в писмено
становище сочи неоснователност на жалба, което в с.з. се поддържа от
адвокат-пълномощник. Представителят на прокуратурата счита, че решението на
въззивния съд е постановено при нарушение на материалния закон. Предлага да бъде
отменено, а наказателно постановление потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена
от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е установил действителната фактическа обстановка, а
именно, че от служители на ДИТ
на 23.08.2022 г., по документи е извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от „Момтрейд Русе 2” ЕООД. В хода на проверката се установило,
че дружеството, в качеството му на работодател е командировал работничката С.
Г. Д. за периода от 29.11.2022 г. до 28.05.2022 г. в Г., с допълнително споразумение от 25.11.2021 г., към трудов договор № 035/01.07.2019 г., на основание чл.121а КТ,
вр. чл. 2, ал.1 от Наредбата. В предвидения тридневен срок от изменение на
трудовия договор дружеството – работодател не било подало в ТД на НАП
уведомление за изменението на трудовия договор. Това деяние е прието за
нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
След съставянето на АУАН дружеството-работодател депозирало уведомлението пред
НАП и на 03.11.2022 г. АНО издал и оспореното пред РРС наказателно
постановление № 18-2200043/03.11.2022 год. С НП на дружеството на основание
чл.414, ал.1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева. АНО Директорът на ДИТ е приложил
привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, определяща
случая като маловажен, тъй като преценил че са налице условията за това.
Спор по отношение на установената от районния съд
фактическа обстановка няма. Спорът е по отношение правните изводи на съда.
За да отмени наказателното постановление въззивният съд е достигнал до извода, че не били налице
допуснати в административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила и норми, но бил нарушен материалния закон. След анализ на
деянието и приложимите за случая правни норми е стигнал до извода, че
нарушението не е на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба №
5/29.12.2002г., а е на чл. 62, ал. 3 от КТ. Съответно, санкционната разпоредба
за това административно нарушение е следвало да бъде не чл. 414, ал. 1, вр.
чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, а чл.414, ал.3. С такива мотиви е отменил
наказателното постановление.
Решението на въззивния съд е неправилно.
В хода на административнонаказателното
производство пред наказващия орган е установена действителната фактическа
обстановка и правилно е приложен материалният закон.
Правилно от АНО в лицето на касационния
жалбоподател е ангажирал отговорността на наказаното
дружество за нарушение на чл. 414, ал. 1 от КТ вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда. Посочената правна норма въвежда определено задължение вменено със закон за работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. В настоящият случай не е
спорно, че работодателят „Момтрейд Русе 2“ е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство, а именно не е изпратил уведомление до ТД на НАП при наличе на
изменение на трудов договор на работник/служител, при наличие на допълнително
споразумение от 25.11.2021 г. Не се спори от страните и факта, че действително
конкретният служител е бил командирован
по смисъла на чл. 121а от КТ, на територията на друга държава членка – Г.
Условията и редът за командироване по смисъла на чл. 121а от КТ се уреждат
с наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители
в рамките на предоставяне на услуги ( НУРКИРСРПУ). Съгласно чл.2, ал.1 от
същата наредба при командироване на работници или служители в случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването. Това допълнително писмено
споразумение задължително се регистрира в НАП, съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал.1, б. „б“ от Наредба № 5/2002 г., а именно чрез подаване на уведомление в
тридневен срок от сключването на допълнителното споразумение, но при вече
регистриран сключен трудов договор. В уведомлението в случая се променя само т.
8 – основание на договора, като се изписва код 18 - за допълнително
споразумение в случаите на чл. 121а, ал. 1 т. 1 от КТ. Касационният жалбоподател правилно е приел,
че съставът
на нарушението е осъществен от обективна страна, тъй като на датата (30.11.2022
г.), на която изтича тридневният срок за деклариране, съобразно разпоредбата на
чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5 работодателят не е изпълнил задължението си
да изпрати уведомление до ТД на НАП, съгласно приложение № 1 в тридневния срок
от изменение на трудовия договор на работничката Димитрова. С пропускането на
срока за уведомление нарушението е счетено за довършено. Пропускането на срока за регистриране на уведомлението в ТД на НАП е
нарушение на чл.3, ал.1, буква „б“ от Наредба № 5/2002 г., а не нарушение на
чл. 62 , ал.3 от КТ, както сочи в решението си районният съд. Освен това нарушението на чл. 62, ал. 3 от КТ, видно
от ал. 2 на чл.415в от КТ не може да бъде маловажно, поради това и при спазване на
правилото за забрана за влошаване на положението на
наказания,
административнонаказаващият орган правилно е приел, че наказанието
за даденото нарушение следва да бъде ориентирано към максимума му по чл.415в от КТ.
Правилно касационния
жалбоподател в лицето на АНО е приел, че след като нарушението е отстранено
веднага след неговото установяване, тъй като работодателят е изпратил
изискуемото уведомление на 31.08.2022 г., няма установени вредни последици за
работника, то обуславя привилигирования състав на административното нарушение
по чл. 415в, ал.1 от КТ.
Не се спори, че към момента на издаване на АУАН уведомление не
е било подавано, но преди издаването на наказателното постановление такова
уведомление е било направено и наказващият орган е бил длъжен да отчете това
обстоятелство, както и го е сторил в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 8 от ЗАНН и е приложил кореспондираща санкционна норма по чл. 415в, ал. 1
от КТ, която се явява привилегированият състав, тъй като е отчетена по-ниската
степен на обществена опасност за разлика от основните състави по чл. 414 КТ.
За да стигне до извода, че в
случая нарушението следва да се подведе под хипотезата на чл. 62, ал. 3 от КТ
въззивният съд не е взел предвид, че в случая се касае за уговорено между
страните допълнително споразумение към вече съществуващ трудов договор, а не за
сключване или изменение на трудовия договор.
Ако АНО беше приложил
чл. 414, ал. 3 от КТ, който според въззивния съд е относимият текст към
наказанието, би се влошило положението на наказаното дружество, тъй като този
текст изключва прилагане на института на маловажността.
Предвид гореизложеното, административният съд
намира довода на касационния жалбоподател, че наказаното лице е осъществило от
обективна страна нарушението по чл.414, ал.1 от КТ за основателен, тъй като
цитираната разпоредба се явява относима като основен състав на
административното нарушение, независимо от това каква санкция е предвидена в
него. В настоящия случай имуществената санкция спрямо юридическото лице е
правилно наложена, доколкото е установено такова неизпълнение на задължение на
юридическо лице спрямо държавата и вината като субективен елемент от състава на
нарушението или посочване на конкретно физическо лице – фактически извършител
на нарушението, който е трябвало да подаде изискуемото уведомление, не са
необходими.
Предвид горното, настоящият
състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че е налице релевираното
касационно основание. Районен съд - Русе е постановил решение като неправилно е
приложил закона, поради което същото следва да бъде отменено. При постановяване
на акт по съществото на спора наказателното постановление следва да бъде
потвърдено по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на спора в полза
на ответника на осн. чл. 27е от НЗПП,
вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв., за представителството пред двете съдебни
инстанции.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222,
ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и чл.233, ал.3 от ЗЗП,
Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №127/06.03.2023 г., постановено по а.н.д.№81/2023
г. по описа на РРС,
и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-22000043/03.11.2022
г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което
на „МОМТРЕЙД РУСЕ 2” ЕООД е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 300 лева, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1
от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от КТ.
ОСЪЖДА „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“ сумата 160
(сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете
касационни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.