Р Е Ш Е Н И Е
№48
гр.Б., 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на пети март две хиляди и
деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Т. Бончева, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №577 по описа за 2018година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г.Ц.Г. с ЕГН********** *** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**-******* от 18.04.2018г.,
издадено от и.д. Началник на ОО „АА” - гр.София, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189,
ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което за
нарушение на чл.62, ал.1изр.1 от
Наредба №33 на МТ от 03.11.1999г. на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00лева и за нарушение
на чл.67 от Наредба №33 на МТ от 03.11.1999г. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, му е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, заедно с упълномощения от него адв. И. С. от АК – В., който поддържа жалбата
и излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП.
Въззивната страна
ОО „А. а.” гр.София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН
№******/13.12.2017г., копие от
сведение В. Р. Ц. от
13.12.2017г., копие от сведение от К.С.К. от 13.12.2017г., копие от сведение от
Д. И. П. от 03.12.2017г., копие
от заповед №**-**-***/15.05.2015г.
на Министъра на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, удостоверение, с изх. № 2865/24.01.2019г. от „Б.“
ЕООД, заверено копие на свидетелство
за регистрация част І за лек
автомобил „Ф. Т.“, с рег.№********
и заверено копие на удостоверение
изх.№2/05.02.2019г. на ЕТ „Б. д. т.-Б. М.“и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите Л.С.М. – актосъставител,на
длъжност “ инспектор ” в ОО „АА” – гр.С., ул. „В.“ № *, Г.Г.Д., К.С.К. и Ж. П. М.,
се установява следната фактическа обстановка:
На 13.12.2017г.
около 13.45ч. св.Л.С.М. и Г.Г.Д. – инспектори
към ОО „А. а.“ – гр.София
били на работа и изпълнявал
задълженията си по контрол на
обществения превоз в района
на общ.Б., на път І-1, в участъка на 100м. след разклона
за с.С.. Тогава свидетелите М. и Д.
спрели за проверка движещия се по пътя в посока гр.Б. лек автомобил „Ф.
Т.“ с рег.№** **** **, собственост на „ЕТ Б. Д. Т.- Б. М.“ – гр.Б. С.,
управляван от жалбоподателят – Г.Ц.Г.. Тъй като в автомобила пътували за работното си място още три лица, между които и К.С.К., всичките работещи в „Б.“ ООД – гр.Б. св.М. и
св.Д. им снели обяснения, в които било
отразено, че за извършвания от Г. транспорт заплащал работодателят им. Това дало основание на контролните органи да счетат, че
жалбоподателят осъществява специализиран превоз, и тъй като управлявания от него лек автомобил не бил
обозначен с табела „Специализиран превоз”, а и пътниците в него били без карти
за специализиран превоз, на място, на Г. бил съставен АУАН серия А-2017 с №******/13.12.2017г. Актът бил
съставен от св.М. в присъствието на св.Д. и бил предявен на Г.Г. за запознаване
със съдържанието и същият го подписал без възражение. Актосъставителят
квалифицирал деянието на Г. като нарушения по чл.67 и чл.62, ал.1 от Наредба №33 на МТ от 1999г.
Въз основа на така извършената проверка и
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №**-******* от 18.04.2018г. от и.д. Началник на
ОО „АА” – гр.С.
Съдът
установи горната фактическа обстановка
от показанията на свидетелите Л.С.М.,
Г. Г. Д., К.С.К. и Ж. П. М., както и от писмените доказателства, приети по
делото, които са без противоречиви и съдът ги
кредитира изцяло. Съдът намира
свидетелските показания на разпитаните свидетели за категорични, логични, последователни и непротиворечиви,
изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Съдът намира, че от събраните
по делото доказателства не се установява по безспорен начин, жалбоподателят да
е осъществил вменените му с издаденото
НП нарушения. Съдът намира, че в съдебното следствие не бяха ангажирани от АНО
доказателства, сочещи категорично, че към датата на твърдяното нарушение Г.Г. е осъществявал специализиран превоз. От показанията на
св.К. и св.М., както и от приложените по делото удостоверения от „Б.” ООД
и „ЕТ Б. Д. Т.- Б. М.“ – гр.Б. С. е видно, че
на 13.12.2017г. жалбоподателят не
е осъществявал не е извършвал специализиран превоз, а той като работещ в
посочено търговско дружество, заедно с другите пътуващи с него лица сами са
организирали и заплащали транспорта си от с.Т. к. до работното им място в гр.Б.
Представените по делото от АНО писмени
обяснения 3бр. съдът ги кредитира дотолкова, че
от същите към момента на проверката св.М. и св.Д. са събрали общи данни, че водача на проверявания от тях
автомобил извършва превоз, за който му се заплаща от работодателя на пътниците.
Тези сведения обаче съдът намира за недостатъчни, за да се докаже, че Г. е
осъществявал специализиран превоз както се твърди в АУАН и НП, тъй като на
същите се противопоставят свидетелските
показания на св.К. и св.М., както и приложените удостоверения от „Б.” ООД
и „ЕТ Б. Д. Т.- Б. М.“ – гр.Б. С. По
делото не се установи, „Б.” ООД да е заплащало на Г. за превоз на работниците в
предприятието, не е имало сключен между тях договор за превоз на работници и в
този смисъл не се установява последният да е извършвал специализиран превоз, както
се твърди в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. От друга страна по делото не са ангажирани
доказателства от АНО, доказващи безспорно кое
конкретно физическо или юридическо лице е заплащало на Г., за да
извършва транспорт на лица от с.Т. к. до
гр.Б., като отразеното в писмените сведения се явяват само едни предположения
за осъществяване на нарушението от страна на жалбоподателя.
Съгласно
§ 1 от
Закона за автомобилните превози "Обществен превоз е превоз,
който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 61 от наредбата специализираният
превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и
предприятие или учебно заведение. Неразделна част от договора е разписание по
образец (приложение № 9а), което е съобразено с началото и края на работното
(учебното) време на клиента. По делото АНО не е представил доказателства, от
които да е видно, че между жалбоподателя и
търговското дружество „Б.” - Б. е бил налице договор за специализиран
превоз. В този смисъл съдът счита, че след като не се доказа, че на процесната дата жалбоподателят
не е
осъществявал специализиран такъв, то той
не е имал задължението да обозначава управлявания от него автомобил с
табела „Специализиран превоз” и да следи за наличие на карти за специализиран
превоз у пътниците с него. Именно поради това, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства,
които да установят по несъмнен начин, че Г. е осъществил административните нарушения по
чл.67 и чл.62, ал.1 от Наредба
№33 на МТ от 1999г.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че при издаването на НП АНО неправилно е приложил
материалния закон.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема,
че обжалваното НП е неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно
постановление №**-******* от 18.04.2018г.
от и.д. Началник на ОО „АА” – гр.София против Г.Ц.Г. с ЕГН********** ***, като незаконосъобразно и неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: