Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 553
гр.Бургас, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 1826 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Н.К.Т.
с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Р.П. - БАК, против заповед за
задържане на лице № 3292зз-92/02.05.2019г.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради
незаконосъобразност. Посочва се, че задържането е немотивирано и не е подкрепено от никакви доказателства, както и че Т. е
задържан само защото се явил с адвокат в 04 РУ-Бургас. Оспорва се
компетентността на издалия заповедта административен орган, като се претендират
и пороци във формата и реквизитите на издадения административен акт. На
следващо място се застъпва, че не са посочени основанията, налагащи задържане
на лицето, като наред с това са нарушени правата му да се консултира с адвокат,
да проведе телефонно обаждане и да бъде прегледан от лекар. Нa последно място се посочва, че полицейските органи
са нарушили задължението си да освободят задържания, незабавно след отпадане на
основанията за това. В тази връзка се застъпва, че със задържания не са
извършвани никакви ПСД, поради което и същият реално търпи незаконосъобразна
наказателна репресия. Набляга се на обстоятелството, че задържаният е ученик в
11 клас.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник – адв. Р.П. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата
доводи.
Ответникът по жалбата – В. Н. - полицейски орган в 04 РУ-Бургас, редовно
уведомен, се явява лично, като посочва, че лицето е било незабавно освободено
след като соченият за пострадал в приложените докладни записки е заявил, че
няма претенции.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата
на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от
необходимите приложения. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна
характеристика - оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.
53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност, противно на становището на жалбоподателя.
Спазена е предвидената от закона форма, така както
предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за
задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от
заповедта.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа защото има данни, че на 01.05.2019
г., около 20.00 часа в гр. Б., ж.к. „М. р.“, в двора на ОУ „Е. П.“, на спортната
площадка, нанесъл удари с юмруци и крака на Н. Г. Н., ЕГН: **********, с което
е извършил престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица
в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от
закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи
да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е
наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на
закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24
часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието
на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване
на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда - тези обстоятелства в случая са
налице. С определението си за насрочване съдът е изискал от административния
орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи
всички доказателства, които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение
на това указание на 03.05.2019г. в съда са депозирани писмени доказателства.
Сред тях са налични две докладни записки – едната с рег. № УРИ № 3292р-7579/02.05.2019г.
от полицейския служител В. Н., а другата с рег. 3292ЗМ-256/02.05.2019г. от
полицейски служител – Г.Д. В докладните записки е посочено, че по повод
възникнало сбиване в двора на ОУ „Е. П.“ в ж.к. „М. р.“ е образувана преписка,
като в снето сведение един от свидетелите е посочил две от лицата, които е
разпознал и които са нанасяли побоя, като едното от тях знаел като Н.Т. ***. От
проведените ОИМ било установено лицето Н.К.Т. с ЕГН: **********, който бил
призован да се яви в 04 РУ на МВР. Т. се явил, като записал, че отказва да дава
показания, позовавайки се на чл. 121 от НПК.
След това, жалбоподателят бил задържан с обжалваната
заповед.
На л. 55 е приложено и сведение от Н. Н. от 18:12 часа на
02.05.2019 г., в което същият заявява, че няма претенции към никого и желае
преписката да бъде прекратена.
В 19:35 часа на 02.05.2019 г. Н.Т. бил освободен.
По мнение на настоящия състав, фактите, изложен в двете
докладни записки и тези, които се установяват в преписката подкрепят извода на
административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен
към престъплението, описано в заповедта.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на
фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на
оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката са
се съдържали доказателства относно наличието на данни, че същият е евентуален
извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на
оспорената заповед. Налична е докладна записка, съдържаща данни за евентуална
съпричастност на задържания, както и сведения на очевидец. Тези данни, по
мнение на настоящия състав са достатъчни за да може спрямо него законосъобразно
да се приложи мярка за административна принуда.
Изискването за излагане на фактическите основания на
заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно
неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на
лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички
данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката.
Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в
какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е
извършено, т. е. - да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението
срещу него и възраженията в тази насока са неоснователни.
Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72
от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Прилагането
на принудителната административна мярка в случая е съобразено и с целта на
закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият
евентуално извършеното престъпление. Задържането на лицето е осъществено в
момент, когато е предстояло снемането на сведения от соченото за пострадало
лице. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за
срок от 24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид
това правилен е бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се
задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или оборване на
съпричастността му към деянието.
След задържането на лицето са снети множество сведения- все
действия, които обективно сочат, че полицейските органи са действали активно и
целта на задържането е била да се разкрие обективната истина, а не да се
въздейства неправомерно върху задържания. Допълнително доказателство в тази
насока е и факта, че същият е бил освободен непосредствено след сведенията и
изявленията на сочения за пострадал Н. Николов и много преди изтичане на
максималния срок от 24 часа (след 7 часа).
Последното обстоятелство подкрепя заявеното от ответника по делото.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице и
нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на
администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от
24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, за нарушена
процедура по издаване на административния акт или за липса на съответните
реквизити в нея. Настоящият състав не констатира такива пороци. Всички
задължителни реквизити и форма на заповедта са изчерпателно посочени в нея.
Приложен е документ за медицински преглед. Не е ограничено и правото му на
обжалване, защото още в рамките на задържането си същото е успяло да упълномощи
защитник и чрез него да депозира жалба в съда.
Твърденията, че лицето е задържано, единствено защото се
е явило с адвокат, са недоказани. Също така, обстоятелството, че лицето е
ученик не може да повлия върху преценката за законосъобразността на заповедта,
още повече, че се касае за предположение за съпричастност към извършен побой в
двора на училище, като дадената от полицейския орган квалификация има само
ориентировъчен характер.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния
случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Т. с ЕГН: ********** против
Заповед за задържане на лице № 3292зз-92/02.05.2019г., издадена от В. Н. Н. -
полицейски служител на 04 РУ-Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.